РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501581 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№4395/17.06.2021г депозирана от Д. Г. К. с
ЕГН-********** от гр. П., ул. ***, чрез процесуалния представител адв. М. Т.-Д. против
Решение №383 от 16.04.2021г. постановено по гр.д.№10141/2020г. по описа на ПРС, шести
гр.с., с което се НАМАЛЯВА нотариално завещание, извършено от наследодателя И. Д. К.а,
ЕГН **********, починала на ***г., № 2, том І, рег.№ 1045, дело № ***г. от дата
15.03.2017г., на Нотариус с рег.№ 401 по Регистъра на НК, с район на действие Районен съд
Пловдив с 1/3 идеална част, като се ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. Г. К., ЕГН
********** от наследството на И. Д. К., ЕГН **********, поч. на ***г., в размер на 1/3
ид.ч; ДОПУСКА се съдебна делба по отношение на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2177.1.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. П., ***, който самостоятелен обект се намира на
етаж 5 в сграда с идентификатор 56784.530.2177.1, предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2177,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
площ: 66.86 кв.м., прилежащи части: изба № 14 от 5.33 кв.м. и 2.330 % ид.ч. от общ.ч. на
сградата, която да се извърши между: К. Г. К. , и Д. Г. К. , при квоти от правото на
собственост: 1/3 ид. ч. – за К. Г. К. и 2/3 ид. ч. – за Д. Г. К.. С
1
постановеният съдебен акт е осъден Д. Г. К., да заплати на К. Г. К. сумата от 40.00 лв.
направени по делото разноски.. В жалбата се твърди, че постановеният съдебен акт е
незаконосъобразен, необоснован, че е в противоречие с материалния закон. Основните
оплаквания са: че правото да иска намаляване на завещателно разпореждане и
възстановяване на запазена част, възниква само за наследник, които е приел наследството, а
ищецът не е представил доказателства за извършено приемане на наследство останало от
общия наследодател на страните И. К. и че, за да прецени дали е налице накърняване на
запазената част от наследството със завещателни разпореждания или дарения, е било
необходимо съдът да определи масата по чл.31 ЗН като имущество в стойностно изражение
и съответно стойността на запазените и разполагаемите части, а това не е сторено от
първоинстанционния съд. Иска се отмяна на първоинстанционния акт като неправилен и
незаконосъобразен, като вместо това въззивният съд отхвърли предявените искове като
неоснователни. Не се претендират разноски.
Въззиваемият К. Г. К., ЕГН **********, чрез процесуалният си представител
адв.П.Д., със съдебен адрес: гр. П., *** оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционният акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски
съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, намира жалбата за процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоизискуемия срок, от лице имащо правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗН,
предявен от К. Г. К. против Д. Г. К.. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че на ***г. е починала И. Д. К., ЕГН **********, като страните са нейни деца
и имат качеството на наследници по закон. На 15.03.2018г. с нотариален акт № 2, том І,
рег.№ 1045, дело № ***г. на Нотариус Елена Андасарова Ангелова, наследодателката е
извършила универсално завещание в полза на ответника. Твърди се, че в полза на ищеца
не били правени завети или дарения от наследодателката. Поради това завещание ищецът
не можел да получи пълния размер на запазената си част от наследството на майка му, която
била в размер на 1/3 ид.ч.. С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение за отчужден имот от 15.12.1983г., акт № 11, дело № 5644/1983г. на Нотариус
при ПРС, И. Д. К.а, вдовица към този момент, както и към момента на влизане в сила на
заповедите по чл.95 и 100 ЗТСУ, била призната за собственик на апартамент № 30, намиращ
се на пети етаж от бл.№ ***, построен върху държавна земя, в гр. П., кв. В., ***, със
застроена площ от 66.85 кв.м., заедно с избено помещение № 14, със застроена площ от 5.33
кв.м., заедно с 2,330 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното на този обект право
на строеж, а съобразно действащата кадастрална карта и регистри на гр.Пловдив този имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2177.1.14 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
2
адрес на имота гр. П., ул. ***. С оглед на това е направено искане за постановяване на
решение, с което да се намали завещателното разпореждане извършено от И. К.а, като се
възстанови запазената част на ищеца от наследството на неговата майка, до размера на 1/3
идеална част.. При уважаване на иска за възстановяване на запазената част на ищеца от
наследството на И. Д. К., между страните ще възникне съсобственост по отношение на
имота, на основание наследяване по закон за ищеца и наследяване по универсално
завещание за ответника, поради което се иска съдът да допусне делба между двамата
съсобственика при законните квоти.
Ответникът Д. Г. К. оспорва исковете. Твърди , че в семейството е съществувала
уговорка, според която за ищецът ще бъде апартамент с идентификатор
56784.530.2189.1.54, който последният получил съгласно Заповед от 18.09.1984г. като
обезщетение на основание чл.100 ЗТСУ – вторият апартамент, определен като обезщетение
на И. К., а ответникът е следвало да получи описания в исковата молба имот. Твърди, че
ищецът бил запознат с волята и завещанието на майка им. Сочи, че предвид договорката
между двамата братя, ответникът бил извършил редица подобрения в недвижимия имот
предмет на иска, както и че заплащал всички дължими сметки за консумативи.
Първоинстанционният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН -
когато наследодателят е оставил низходящи, при две деца, запазената част е 2/3 от
имуществото на наследодателя, съответно запазената част на ищеца е 1/3, а разполагаемата
част - 1/3 от това имущество. Посочил е, че доколкото И. Д. К. се е разпоредила чрез
завещание с цялото си недвижимо и движимо имущество в полза на ответника, то
завещанието има универсален характер и не се налага образуване на наследствена маса, а
намалението се постановява като дробна част. Запазената част на ищеца възлиза на 1/3 от
наследството, поради което същата е възстановена чрез намаляване на извършеното
завещание с 1/3 ид.ч. С оглед основателността на предявения иск с правно основание чл.30,
ал.1 ЗН и доколкото страните по делото са единствени законни наследници на починалото
лице, то се установява наличие на съсобственост между тях по отношение на недвижимия
имот, предмет на исковата молба, поради което съдът е допуснал до делба процесния имот
между тях, при квоти – 1/3 ид.ч. за ищеца, представляваща възстановената му запазена част
и 2/3 идеални части за ответника, представляващи завещаните му идеални части.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ответникът – настоящ
жалбоподател, който навежда оплаквания за нарушение на материалния закон, предвид на
това, че съдът не е формирал наследствена маса по чл.31 ЗН и не е взел предвид
обстоятелството, че ищецът не е приел наследството по опис.
Настоящият съдебен състав след като прецени събраните по делото
доказателства, намира наведените от жалбоподателя доводи за неоснователни по следните
съображения:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът
К. Г. К. и ответникът Д. Г. К. са братя и единствените законни наследници на И. Д. К.,
починала на ***г.
3
Установява се, че съсЗаповед № РД-62 от 01.04.1982г. на Пловдивски общински
народен съвет, е отчужден недвижим имот – пл.№ 1233 кв.103 „Въстанически“, находящ се
наул. ***, като е предвидено И. Д. К.а, със стойност на нейната част от имота 3
906.42 лв., да бъде обезщетена с два апартамента, от които: един двустаен за
собственицата, в който допълнителната стая е за нуждите на сина й Д. Г. К. и един
тристаен за нуждите на сина й К. Г. К.. Със Заповед от 05.05.1983г., са определени
обезщетенията – жилища в жилищен блок 1514, като за И. Д. К.а е определен ***, а по
силата на Заповед от 18.09.1984г. за К.К. е определено обезщетение в жилищен блок № ***,
плюс изба № 14.
С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 11, том 10, дело № 5644/1983г. по
описа на Нотариус при ПРС, И. Д. К. е призната за собственик на недвижим имот –
апартамент № 30, на ет.5, в жилищна сграда бл.***, вх.А, комплекс „В.“, ул. ***, със ЗП от
66.86 кв.м., с принадлежащо избено помещение със ЗП 5.33 кв.м. и 2,330 % ид.ч. от общите
части на сградата.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том ХІV, дело №
4155/1968г. на Нотариус при ПНС, Г. К. К. е продал на съпругата си И. Д. К. свой
собствен недвижим имот – две дюкянски помещения магазини, както и 1/5 ид.ч. от дворно
място, цялото от 275 кв.м., за което е определен парцел Х – ХVІ в кв.131 по плана на
гр.Пловдив, ул. ***.
Съгласно нотариално завещание от 15.03.2017г., И. Д. К. е завещала на сина си Д. Г.
К. цялото нейно недвижимо и движимо имущество, което е притежавала към момента на
смъртта си.
Съгласно разпоредбата на чл.29 ЗН, размерът на запазената и разполагаемата част по
отношение на низходящите зависи от броя на децата. Установено е, че наследодателят е
оставил само низходящи, като при две деца, запазената част е 2/3 от имуществото на
наследодателя, съответно запазената част на ищеца е 1/3, а разполагаемата част - 1/3 от това
имущество.
Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания, следва да бъде отбелязано,
че когато завещателното разпореждане е универсално, каквото е в настоящия случай,
предвид на това, че с него наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, то при
предявен иск за намаляване на универсално завещание до размера на запазената част на
наследник по закон, не се формира маса по чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и
задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното
разпоредане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които
лицата по чл.28 ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена
част от наследството. Поради това, намалението следва да се извърши направо в дробна
част, съответстваща на запазената част на наследника по закон, съобразно разпоредбата на
чл.29 ЗН. Образуването на наследствена маса по чл.31 ЗН е необходимо само тогава, когато
4
е завещана определена вещ или вземане, за да може да се определи чистия актив на
наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците./ В този
смисъл е трайната съдебна практика – Решение №25 от 12.02.2016г. на ВКС по гр.д.№4119/2015г. , първо г.о. ;
Решение №82 от 16.03.2011г. на ВКС по гр.д.№221/2010г. , второ г.о./.С оглед изложеното, оплакването
на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като не е формирал
маса по чл.31 ЗН се явява неоснователно.
Що се касае до оплакването, че ищецът не е представил доказателства за извършено
приемане на наследство останало от общия наследодател на страните И. К.а, то следва да
бъде отбелязано, че доколкото ползващото се от завещателното разпореждане лице има
качеството на наследник по закон, то за ищецът не се поражда задължението да приема
наследството по опис. В този смисъл оплакването се явява неоснователно.
Неоснователен е доводът на ответникът, че съдът е следвало да се съобрази с
извънсъдебно уреждане на отношенията между двамата братя. По делото няма никакви
данни, взаимоотношенията между страните върху имуществото на наследодателя И. Д. К.,
да са били уредени извънсъдебно по някакъв друг начин.
Гореизложеното обосновава извода, че разпореждането на наследодателя с негово
имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със
запазена част. Запазената част на ищеца възлиза на 1/3 от наследството, поради което
същата следва да бъде възстановена чрез намаляване на извършеното завещание с 1/3 ид.ч.
С оглед основателността на предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и
предвид на това, че страните по делото са единствени законни наследници на И. Д. К., то се
установява наличие на съсобственост между тях по отношение на процесния недвижимия
имот, поради което следва да се допусне делба между тях, при квоти – 1/3 ид.ч. за ищеца,
представляваща възстановената му запазена част и 2/3 ид.ч. за ответника, представляващи
завещаните му идеални части.
Мотивиран от горното жалбата се явява неоснователна, а обжалвания
първоинстанционен акт – правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи
договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 900лв.
Ето защо Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №383 от 16.04.2021г. постановено по гр.д.№10141/2020г.
по описа на ПРС, шести гр.с.
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** да заплати на К. Г. К.,
ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** направени в производството пред въззивната
5
инстанция разноски в размер на 900.00лв / деветстотин лева/
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6