Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 2591 20.06.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 988 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД
с ЕИК ********* е предявил против С.О.А., ЕГН ********** обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за
признаване за установено между страните на парично вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 13689/2017г. на ПРС, ІІІ гр.с., представляващо главница от 653,13 лева; договорна
лихва от 38,33 лева за периода 26.06.2015г.-25.09.2015г.; неустойка за
неизпълнение в размер на 390,89 лева за периода 26.06.2015г.-25.02015г.; 130,67
лева обезщетение за забава за периода 27.06.2015г.-30.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 30.08.2017г. до изплащането й,
както и се осъди да заплати разноските по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че с договор за
цесия от 16.11.2010г. сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ищеца му е било прехвърлено вземането
по договор за паричен заем № ***от 20.03.2015г. с длъжник ответника. По силата
на договора за заем ответникът получил сумата от 200 лева, като общата стойност
на плащанията по кредита възлизали на 1333,53 лева платими на 27 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 49,39 лева всяка, с падеж на последната вноска
на 25.09.2015г. погасената от ответника сума била в размер на 1099,43 лева, с
която се покрива неустойката от 412,36 лева, такса разходи от 45 лева,
договорна лихва от 95,20 лева и главница от 546,87 лева.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 24.02.2019
година, лично, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е
бил редовно призован за първото заседание на 01.06.2019 година, като в
изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства –
договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г., потвърждение за извършена цесия, извлечение от приложение № 1
от 01.01.2017г., пълномощно от управителя на „Изи Асет мениджмънт“
АД, с което упълномощава „АСВ“ АД да уведоми длъжниците от името на „Изи Асет мениджмънт“ АД,
уведомителни писма, може да се направи извода за
вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на
основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Ищецът претендира направените по
заповедното и исковото производство разноски, които възлизат на общо 250 лева.
С оглед изхода на спора същите
следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* и С.О.А., ЕГН ********** съществуването на
парично вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 13689/2017г. на ПРС, ІІІ гр.с., представляващо: главница от 653,13 лева; договорна
лихва от 38,33 лева за периода 26.06.2015г.-25.09.2015г.; неустойка за
неизпълнение в размер на 390,89 лева за периода 26.06.2015г.-25.02015г.; 130,67
лева обезщетение за забава за периода 27.06.2015г.-30.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 30.08.2017г. до изплащането й.
ОСЪЖДА С.О.А., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски в
заповедното и исковото производство в размер на 250 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.