№ 2174
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Т.С
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110167271 по
описа за 2023 година
Същото е образувано е по искова молба, подадена от Б. А. Г., М. В. Г. и С. А. Г.
срещу „Р.Д.А.К“, с която са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за осъждане на ответника да
заплати всеки един от ищците сумата в размер на по 250 евро, представляваща
обезщетение за вреди от отменен полет FR...., планиран да излети на 17.07.2022 г. в
14:40 часа /местно време/ от Милано, Италия и да кацне в София, България, на
17.07.2022 г. в 17:35 часа /местно време, ведно със законната лихва върху посочените
суми от подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане /09.08.2023
г./ до окончателното плащане на дължимото обезщетение.
Ищците навеждат, че на 09.08.2023 г. подали молба за издаване на Европейска
заповед за плащане срещу ответника, по която било образувано частно дело № пред
СГС, а последният издал заповед за плащане. На 04.12.2023 г. били уведомени, че
срещу тази заповед за плащане е депозирано възражение и затова предприели
действия по подаване на настоящия иск. В исковата молба се твърди също, че ищците
имали резервация за полет FR.... от Милано до София за 17.07.2022 г., излитащ по
разписание в 14:40 часа /местно време/ и кацащ в София на същата дата - 17.07.2022 г.
в 17:35 часа /местно време/. Осъществяването на полета било задължение на ответното
дружество, като последното не изпълнило това си договорно задължение и полетът
1
бил неправомерно отменен. Уточнява се, че разстоянието между двата прелетни града
(Милано и София) е под 1 500 километра, като това обстоятелство определя и размера
на търсеното от ищците обезщетение, а именно в размер на по 250 евро за всеки.
Обобщават, че основание чл. 7, параграф 1, буква „А“ от Регламент 261/2004 г. за
ответника е възникнало задължение да заплати на всеки един от ищците обезщетение
за отмяната на процесния полет в горепосочения размер. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, включително и разноските, сторени пред СГС.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Р.Д.А.К“ за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
оспорват предявените искове. Счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, като излага и допълнителни съображения в подкрепа на своята позиция.
Твърди, че отмяната на процесния полет се дължи на причина, за която ответника не
следва да бъде държан отговорен - същата е извън неговия контрол, поради което
претендираното от ищците обезщетение е недължимо. Конкретизира, че отмяната се
дължи само и единствено на стачни действия, осъществени в рамките на процесния
ден - 17.07.2022 г., като в резултат от проведените стачки е засегнат целият въздушен
трафик над Италия и са наложени редица рестрикции/регулации и ограничения на
въздушното движение. Извежда извънредни обстоятелства, довели до отмяната на
полета. В деня на процесния полет, ответникът е трябвало да осъществи два полета с
едно и също въздухоплавателно средство - полет с направление от Бергамо, Италия до
София, България и обратно. Отмяната и на двата полета била следствие от национална
стачка на синдиката на служителите по контрол на въздушното движение в Италия,
както и на други служители на летището. Контролът на въздушното движение се
осъществявал от международната организация Евроконтрол, която непрекъснато
наблюдавал въздушния трафик и при възникване на извънредни обстоятелства, които
създават пречки за нормалното движение, издава временни слотове, чрез които се
контролирал трафика в сътрудничество със служителите от службите по контрол на
въздушното движение от различните страни в Европа. Превозвачите били длъжни да
се съобразяват с дадените слотове, което се налагало поради ограничения на
въздушното движение на летищата или въздушното пространство. Тези обстоятелства
били извън контрола на ответника, тъй като всички превозвачи, опериращи над
Европа, били длъжни да спазва указанията на Евроконтрол относно това кога могат да
излетят/кацнат. Именно служителите по контрола на въздушното движение в Италия,
които работят в сътрудничество с Евроконтрол, са стачкували. Въздушният трафик в
италианското въздушно пространство бил подложен на изключително ограничаващи
времеви слотове за контрол на въздушното пространство, като полетите, планирани за
тази дата в това ограничено въздушно пространство, не биха могли да се осъществят
без значителни прекъсвания. Съгласно съобщенията за стачките на италианските
2
служители от службата по контрол на въздушното движение на Евроконтрол от
11.07.2022 г., 13.07.2022 г. и 15.07.2022 г. оперативния център към управителния орган
на мрежата на Евроконтрол бил уведомен от ENAV – национален орган за
подпомагане на полетите, че ще бъде проведена обща стачка на служителите по
контрола на въздушното движение на 17.07.2022 г. - денят, в който е следвало да бъде
изпълнен процесния полет. Обстоятелствата около стачните действия били отразени и
в електронните медии. Обобщено, мнението на ответника е, че отмяната се дължи
единствено на намаления капацитет на служителите по контрола на въздушното
движение в Италия, както и други служители на летището, тъй като ограниченият им
състав неминуемо е довел до невъзможност да се следят всички полети, излитащи и
кацащи от и в Италия. В този смисъл се позовава на чл. 15 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. Моли за отхвърляне исковете на ищците.
Възразява срещу присъждането на възнаграждения за адвокат на ищците. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са искове искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91.
По така предявените искове в тежест на ищците е да докажат следните
правопораждащи факти: 1. съществуването на облигационно отношение с ответника
по договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил да
изпълни процесния полет от Милано до София, по разписание за 17.07.2022 г. за 14:40
часа; 2. че разстоянието на полета е до 1 500 км; 3. потвърдена резервация за полета; 4.
че полетът е отменен. В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си
възражение за наличието на извънредни обстоятелства, които са наложили отмяната на
полета.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че ищците Б. А. Г., М. В. Г. и С. А.
Г. е следвало да отпътуват с полет FR.... от летище Милано, Бергамо на 17.07.2022 г., с
час на заминаване 14:40 до летище София, България с час на пристигане 17:35 ч., че
разстоянието на полета е под 1500 км, както и че полетът е бил отменен.
Спорът по същество между страните е, дали действително ответникът е бил
възпрепятстван от извънредни обстоятелства, каквото възражение е направено с
3
отговора на исковата молба.
От приложената към отговора на исковата молба разпечатка от електронна
кореспонденция (л. 129 и сл от делото) се установява, че на 13.07.2022 г. на
електронната поща на ищцата С. А. е изпратено електронно съобщение от ответното
дружество, с което същата е уведомена, че поради стачка на служителите по контрола
на въздушното движение в Италия полетът от Милано (Бергамо) до София на
17.07.2022 г. е отменен.
От представените към отговора на исковата молба Становище на отдел „Полетни
операции“ за полет FR.... BGY-SOF от 17.07.2022 г. (л. 51), съобщение за стачките на
италианските служители от службата по контрол на въздушното движение от
Евроконтрол от 11.07.2022 г., 13.07.2022 г. и 15.07.2022 г. (л. 82 и сл от делото), както и
тактически актуализации от Евроконтрол от 17.07.2022 г. от различно часово време на
17.07.2022 г. (л. 91 и сл от делото), се установява, че на посочената дата – 17.07.2022 г.
се е провела стачка на служителите на по контрол на въздушното движение в Италия.
От находящата се на на л. 91 от делото тактическа актуализация от 17:23 ч. на
17.07.2022 г. се установява, че към посочения час стачните действия на служителите
по контрола на въздушното движение все още са били активни.
Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 при отмяна на полет
съответните пътници получават от въздушния превозвач при условията по този
параграф, първо, помощта по член 8 от Регламента, а именно правото на
възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране, второ, безплатно храна,
напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания съгласно член 9 от същия
регламент и трето, фиксирано обезщетение съгласно предвиденото в член 7 от
Регламента, освен ако не са били своевременно информирани за отмяната на полета
(Решение от 12.05.2010 г., С-294/10, EU:C:2011:303).
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламент №261/2004 опериращ въздушен превозвач не
е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки. В т. 20 от Решение на Съда (четвърти
състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (F.W.H срещу A-L.A.I.S) е прието, че
ако чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 формулира принципа за правото на
обезщетение на пътниците в случай на отмяна на полет, § 3 от същия член, определящ
условията, при които опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплати това
обезщетение, следва да се възприема като дерогиращ този принцип. Ето защо
последната разпоредба следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържа неизчерпателно
изброяване на случаите, при които задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени, тъй като са причинени от
4
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в
случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността
на въздушния превозвач.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз
като "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 и съображения 14 и 15 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето
естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този
смисъл решения от 22.12.2008 г. W-H, С-549/07, т. 23, и от 04. 05-2017 г., P. и P.,
С315/15, т. 22), като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде
предмет на преценка във всеки отделен случай (решение от 17.04.2018 г., K. и др., С-
195/17, C-197/17 – С-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-
278/17 – C-286/17 и C-290/17 – C-292/17, т. 34) – т. 20 от Решение от 04.04.2019 г. G.G
срещу W.P, С-501/17. Съгласно т. 22 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22
декември 2008 г. по дело C-549/07 (F.W.H срещу A-L.A.I.S).
В тази връзка според т. 42 от решение от 23 март 2021 г., Airhelp (C?28/20, EU: C:
2021: 226), извънредни обстоятелства може да възникнат поконкретно в случаи на
стачки, които оказват въздействие върху дейността на опериращия въздушен
превозвач, но законодателят на Съюза е имал предвид стачките, които са външни за
дейността на съответния въздушен превозвач. Следователно именно стачни движения,
започнати и последвани от ръководители на полети или от персонала на летище, може
да представляват "извънредни обстоятелства" по смисъла на член 5, параграф 3 от
регламента. За сметка на това стачка, започната и последвана от членове на персонала
на опериращ въздушен превозвач, представлява "вътрешно" за това предприятие
събитие, включително когато става въпрос за стачка, започнала по призив на
синдикални организации, при положение че същите действат в интерес на
работниците на посоченото предприятие. Същевременно, ако такава стачка намира
източника си в искания, които само публичните органи могат да изпълнят и които
поради това са извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач, тя може
да представлява "извънредно обстоятелство" по смисъла на член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004. При тези правни съображения в конкретния случай процесната
стачка е външно събитие за въздушния превозвач.
Общностният законодател обаче не е имал предвид, че тези събития, чийто
списък е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни
обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това
5
произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно
причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5,
параграф 1, буква в) от този регламент. В т. 39 – 41 от същото решение е прието, че
общностният законодател възнамерява да придаде освобождаващ от задължението да
се обезщетят пътниците в случай на отмяна на полет характер не на всички
извънредни обстоятелства, а единствено на тези, които не биха могли да бъдат
избегнати дори при вземане на всички разумни мерки. Тъй като не всички извънредни
обстоятелства са освобождаващи, този, който възнамерява да се позовава на тях,
трябва освен това да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат
избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез такива, които в момента
на проявяване на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач.
На следващо място, в Решение на Съда от 11 юни 2020 година по дело C74/19 г. е
посочено, че "разумните мерки", които въздушният превозвач е длъжен да предприеме
на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва да целят да се
избегнат типичните последици от извънредните обстоятелства, т. е. отмяната и
голямото закъснение при пристигане. Мерките, които в този контекст могат да се
изискват конкретно от въздушния превозвач, за да се избегнат последиците от
извънредно обстоятелство, а именно в конкретния случай, голямо закъснение, трябва
да се преценяват във всеки отделен случай дали превозвачът своевременно е планирал
ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние да
предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха могли да
компенсират или поне да намалят значително закъснението на полета, като
използването на заместващо въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на
въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника към други
въздушни маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него
или от други въздушни превозвачи.
Въпреки че продължителността на процесната стачка не е позволявала на
въздушния превозвач да изпълни процесния полет с по-малко от три часа закъснение,
доколкото същата е продължила поне до 17:23ч. на 17.07.2022 г., при планиран начален
час за осъществяване на процесния полет – 14:40ч. местно време, настоящият състав
намира, че същата не позволява на въздушния превозвач да се освободи от
отговорност при условията на чл. 5, пар. 3 от Регламент 261/2004 г. Ответникът не е
твърдял и не доказа в настоящото производство, че е взел всички разумни мерки, за да
изпълни задължението си по договора за въздушен превоз.
Позоваването от страна на ответника на разменената с ищцата С. А. Г. електронна
кореспонденция от 13.07.2022 г. (на л. 129 от делото) съдът намира, че не отговаря на
изискванията, изведени от съдебната практика на Съда на ЕС за взимане на „разумни
6
мерки“, които въздушният превозвач е длъжен да предприеме в случай на проявление
на събитие, което е извън неговия контрол. От приложената кореспонденция се
установява, че в изпратеното до ищцата електронно съобщение не се предлага
конкретен вариант за премаршрутиране, поради което не може да се приеме, че
същото представлява „разумна мярка“ по смисъла на регламента. Още повече, че
съобщение за планираната стачка е било публикувано още на 11.07.2022 г., т.е. шест
дни преди планирания ден на осъществяване на полета, за което време въздушният
превозвач е могъл да организира премаршрутиране за ищците.
Неотносимо е и позоваването от страна на ответника на извършено
възстановяване на стойността на билетите на цената, на която същите са купени. Както
беше посочено по-горе в настоящото решение, при закъснение или отмяна на полета
пътниците имат право както на грижата по чл. 8 от регламента (част от която е
възстановяване на стойността на билета), така и на обезщетение по чл. 7 от Регламент
№261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Т.е.
възстановяване стойността на билета не изключва правото на обезщетение при
наличието на предпоставките за това.
Доколкото съдът намери, че въздушният превозвач не е предложил адекватно
премаршрутиране на ищците, т.е. не е взел разумните мерки, за да предотврати
въздействието на извънредните обстоятелства, то на ищците се дължи обезщетение в
размера по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, поради което предявените искове
следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ищците. Всеки от тях е
направил разноски от по 25 лева – държавна такса в производството по гр.д.
№9021/2023 г. по описа на СГС за издаване на европейска заповед за плащане, както и
по 25 лева – довнесена държавна такса за настоящото производство. С оглед на
изложеното всеки от ищците е направил разноски в размер на по 50 лева, които следва
да им бъдат присъдени.
Адв. Г. – процесуален представител на ищците, претендира присъждане в негова
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищците безплатна
правна помощ в настоящото производство, както и в производството по гр.д.
№9021/2023 г. по описа на СГС, като същият моли да му бъдат присъдени по 480 лева
7
с ДДС за осъществено представителство на всеки от ищците в производството по гр.д.
№9021/2023 г. или общо сумата в размер на 1440 лева. Същата сума се претендира от
адвоката за осъществената в настоящото производство безплатна правна помощ в
полза на ищците.
Съдът намира, че на адв. Г. следва да бъдат присъдени единствено сумите от по
480 лева с ДДС за производството по гр.д. №9021/2023 г. и за настоящото
производство или сумата в общ размер от 960 лева с ДДС. Съдът намира, че доколкото
осъществената в полза на ищците правна защита е идентична и същата е
осъществявана общо за тях, като няма разграничение в осъществената защита, то на
адв. Г. се дължи едно адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.Д.А.К“, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския регистър на
дружествата с рег. №......, със седалище и адрес на управление: Р.Д офис, адрес да
заплати на всеки от ищците Б. А. Г., ЕГН: **********, М. В. Г., ЕГН: ********** и С.
А. Г., ЕГН: ********** на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 сумите от
по 250 евро на всяка, представляващи обезщетение за вреди от отменен полет FR....,
планиран да излети на 17.07.2022 г. в 14:40 часа /местно време/ от Милано, Италия и
да кацне в София, България, на 17.07.2022 г. в 17:35 часа /местно време, ведно със
законната лихва върху посочените суми от подаване на молбата за издаване на
европейска заповед за плащане /09.08.2023 г./ до окончателното плащане на
дължимото обезщетение.
ОСЪЖДА „Р.Д.А.К“, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския регистър на
дружествата с рег. №......, със седалище и адрес на управление: Р.Д офис, адрес да
заплати на всеки от ищците Б. А. Г., ЕГН: **********, М. В. Г., ЕГН: ********** и С.
А. Г., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 25 лева на всяка от
ищците, представляващи разноски в производството по гр.д. № 9021/2023 г. по описа
на СГС, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 25 лева на всяка от
ищците, представляващи заплатена държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Р.Д.А.К“, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския регистър на
8
дружествата с рег. №......, със седалище и адрес на управление: Р.Д офис, адрес да
заплати на адв. Г. Г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. сумата в размер на 480 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. № 9021/2023 г. по описа
на СГС, както и сумата в размер на 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за
осъществената в настоящото производство безплатна правна помощ на ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9