РЕШЕНИЕ
№ ………, 1 март 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в публичното
заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 904 по описа за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.625 от ТЗ.
Молителят „У.Б.“ АД твърди, че е
кредитор на ответника и притежава срещу последния ликвидни и изскуеми вземания,
произтичащи от договор за кредит от 21.03.2008г., по който са отпуснати на
длъжника инвестиционен кредит и револвиращ кредит. Твърди, че неизпълнените
задължения на длъжника по двата отпуснати кредита са в размери съответно 4 989 097,82лв.
и 237 544,72лв., които включват просрочена главница и просрочена лихва по двата
кредита и съдебни разноски по инвестиционния кредит. Поддържа също, че за
обезпечение на задълженията си по договора за кредит длъжникът е учредил
ипотека в полза на банката върху свой недвижим имот, който впоследствие е
продал на трето лице, а освен това е учредил особен залог върху вземания и
залог по Закона за договорите за финансови обезпечения. Твърди, че последно
погасяване на задължения по двата кредита е извършено от длъжника на
18.04.2012г. и че за изпълнение на посочените вземания в полза на банката е
издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело през 2015г. Поддържа,
че са налице предпоставките на чл.608, ал.2 и ал.4 от ТЗ и че
неплатежоспособността на длъжника се предполага. Моли да бъде констатирана
неплатежоспособност длъжника, да бъде открито производство по несъстоятелност и
да бъде определена като начална дата 18.04.2012г. Моли също така при
постановяване на исканото решение да бъде постановена и обезпечителна мярка по
чл.630, ал.1, т.4 от ТЗ.
Ответникът по молбата „М.Б.К.“ ЕООД,
призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК не изпраща представител.
Софийски градски съд намира за
установени следните релевантни за правния спор факти:
С договор за банков кредит № 001 от 21.03.2008г.
„У.Б.“ АД е отпуснала на
кредитополучателя „С.П.Б.“ ЕООД, както е било предишното име на
ответника „М.Б.К.“ ЕООД инвестиционен
кредит и револвиращ кредит в размери съответно до 1 800 000 евро и до 400 000
евро. В договора са посочени размерите на уговорените лихви по двата кредита,
периодите на усвояване на кредитите, както и условията и сроковете за
погасяване. Предвидено е обезпечаване на задълженията по кредита чрез договорна
ипотека върху недвижими имоти на кредитополучателя, чрез особен залог по реда
на ЗОЗ и чрез залог по реда на ЗДФО на
всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя и третите задължени лица
по всички сметки в банката. Уговорено е издължаване на главницата по
инвестиционния кредит на 120 ежемесечни вноски, считано от 15.02.2009г. до
15.01.2019г., а за револвиращият кредит срокът на погасяване е бил определен на
15.09.2009г.
Условията и сроковете на издължаване на
задълженията по договора са изменяни от страните с анекс № 1 от 14.11.2008г.,
анекс № 2 от 23.03.2009г., анекс № 3 от 15.09.2009г., анекс № 4 от
30.12.2009г., анекс № 5 от 19.01.2010г. и анекс № 6 от 31.03.2010г. С
цитираните анекси срокът за издължаване на револвиращият кредит е продължаван
неколкократно до 31.10.2010г.
На 21.03.2008г. страните са подписали и
договор за учредяване на особен залог върху вземане, който е вписан в ЦРОЗ.
С нотариален акт № 27 от 26.08.2008г. на
нотариус Д.Г.с рег. № 3712 и район на действие Ботевградски районен съд длъжникът
е учредил в полза на банката договорна
ипотека върху свой собствен урегулиран поземлен имот, намиращ се в
гр.Ботевград.
На 2.02.2015г. Софийски районен съд, на
основание заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена в полза на „У.Б.“ АД
по гр.д. 2713/2015г., е издал изпълнителен лист в полза на банката срещу „С.П.Б.“
ЕООД за сумите 1 675 929,32 евро задължение за инвестиционен кредит
по посочения по-горе договор за банков кредит, както и за лихва в размер
515 230,60 евро, главница от 75 000 евро задължение по револвиращ
кредит по същия договор, лихва по този кредит в размер 30 356,52 евро и
89 831,92лв. разноски.
За събиране на посочените суми на
18.02.2015г. е образувано изпълнително дело № 20157930400054 на ЧСИ рег. № 793.
По това изпълнително дело към 10.04.2017г. няма постъпили суми за
удовлетворяване на вземанията. Не се установява кога е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника по посоченото изпълнително дело.
С нотариален акт № 36 от 5.02.2015г. „С.П.Б.“
ЕООД е продало на трето лице
ипотекирания в полза на банката урегулиран поземлен имот, заедно с
намиращата се в имота сграда.
Не се установява длъжникът да притежава
регистрирани пътни превозни средства, както и да притежава недвижими имоти.
Според заключението на съдебно
финансово-икономическата експертиза, до края на 2014г. в структурата на
активите на ответното дружество над 97% са били дълготрайните активи, съставени
предимно от недвижими имоти. През 2015г. са настъпили промени в тази структура
и в края на същата година единствения актив са останали отсрочени данъци. Краткотрайните активи са представлявали
единствено краткосрочни вземания, които
обаче са имали нисък относителен дял в активите изобщо. Не се установяват като
активи материални запаси, краткосрочни инвестиции или парични средства.
Експертизата определя вземанията на ответното дружество като трудно събираеми.
През 2011г., а след това и през 2013, 2014, 2015 и 2016г. длъжникът е
декапитализирано дружество. През посочените години дружеството е отчитало
финансови загуби. Задълженията по получени банкови кредити са отразени в баланса като нетекущи, а сред
краткосрочните задължения фигурират само такива към доставчици. Според
счетоводните записвания на ответника липсват публично правни задължения. През
2016г. предприятието на ответника не е извършвало и не е декларирало дейност, а
няма данни такава да е била извършвана и през 2017г. Не се установява кога
ответното дружество е извършило последното плащане към кредитор. Коефициентите
за обща и бърза ликвидност за 2011, 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016г. са
идентични и са съответно 0,18, 1,13, 2,61, 0,6, 2,8 и 2,8. Коефициентите за
незабавна и за абсолютна ликвидност за 2011г. са 0,009, а за следващите години
са 0,00. В случай, че задълженията на ответника към банката бъдат отразени като
изискуеми, т.е. текущи, коефициентите за обща и бърза ликвидност за 2014, 2015
и 2016г. биха били 0,012. За 2011, 2014, 2015 и 2016г. коефициентите за
финансова автономност и за задлъжнялост са отрицателни величини. Способността на
длъжника да изпълнява краткосрочните си задължения е изцяло в зависимост от
събираемостта на неговите вземания. Поради липсата на дълготрайни материални
активи към 31.12.2015г. длъжникът не може да разчита на такива за погасяване на
задълженията си. Единствено към 31.12.2012г.
дружеството е било в състояние с наличното си имущество да покрива
задълженията си, но впоследствие съотношението между активи и задължения е променено
в полза на последните, като след 31.12.2015г. общият размер на задълженията
надвишава 65 пъти балансовата стойност на активите.
При така установените обстоятелства
съдът намира от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност спрямо търговец е необходимо молбата за това да изхожда от
лице, посочено в чл.625 от ТЗ,
ответникът да е търговец по смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо вземане на
ответника, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка; да е налице
неплатежоспособност на ответника по
смисъла на чл.608 от ТЗ и затрудненията на ответника да обслужва задълженията
си да не са временни.
От доказателствата се установява по
безспорен начин, че молителят е кредитор по сделка за банков кредит, която
попада сред изрично посочените в чл.1 от ТЗ видове търговски сделки. Страна по
тази сделка е и самият ответник – търговско дружество - като кредитополучател.
Вземанията по търговската сделка, за които
ответникът се е задължил, са изискуеми. Това е така, защото тези вземания са
установени от страните по основание, размер и падеж в договора за кредит и
анексите към него. С настъпването на падежите за заплащане на задължението до
револвиращия кредит и на месечните вноски по инвестиционния кредит всяко от
тези задължения става изискуемо.
Налице е и следващата предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника – той е в
състояние на неплатежоспособност. Събраните доказателства по делото водят до
извода, че ответникът не е в състояние да изпълни своите парични задължения по
договора за кредит към молителя по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Дружеството
е декапитализирано, не разполага с материални активи, с които би могло да посрещне
своите задължения, а балансовата стойност на активите е в пъти по-малка от натрупаните задължения.
В случая намира приложение и
презумпцията по чл.608, ал.3 от ТЗ. От обстоятелствата, че ответникът не е
платил на падежа задълженията си по договора за кредит, следва извод, че той е
спрял плащанията към кредиторите си, което е предпоставката да се предполага
неговата несъстоятелност, съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ.
Установява се по делото и наличието на
образувано срещу длъжника изпълнително производство за събиране на част от
вземанията, които банката – молител в настоящото производство, има по силата на
договора за банков кредит. Вземането на банката е останало неудовлетворено,
въпреки образуваното изпълнително производство. Липсват обаче доказателства за
изпратена покана или съобщение за доброволно изпълнение до длъжника в рамките
на изпълнителното производство. По тази причина не е доказана една от
предпоставките за прилагане на презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ и няма
основание да се предполага неплатежоспособност на длъжника и на това основание.
Независимо от приложението на
споменатата презумпция на чл.608, ал.3 от ТЗ, събраните доказателства също
установяват състояние на неплатежоспособност на ответника, защото за периода
2014 – 2016г. включително, при правилно отчитане на задълженията на длъжника
към банката по договора за кредит като текущи, всички коефициенти на ликвидност
и на задлъжнялост са далеч под референтните стойности. Този финансов резултат,
заедно с липсата на дълготрайни материални активи и парични средства водят до
извод за наличие на състояние на неплатежоспособност. Предвид обстоятелството,
че това състояние съществува за период от 2013 до 2016г. включително и че за
същия период, както и за 2011г. дружеството е реализирало финансова загуба,
следва да се приеме, че става въпрос за трайна и системна невъзможност на
ответника да обслужва задълженията си. В този смисъл е налице и последната от
изброените предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника.
Вещото лице не е имало достъп до пълната
счетоводна документация на длъжника, поради което не може да се направи извод,
че счетоводството на ответника е редовно водено. По изложената причина
експертизата не е в състояние да даде заключение дали са налице други, неотразени
в счетоводството на длъжника, задължения към кредитори или вземания. Ето защо
не може да се приеме, че повишаването на коефициентите на ликвидност,
автономност и задлъжнялост през 2012 и 2013г. отразява реалното икономическо
състояние на длъжника и по-конкретно, че тези коефициенти показват някаква
положителна тенденция във финансово икономическото състояние на дружеството.
Последното извършено от ответника
плащане на задължение е на 18.04.2012г., но съгласно заключението на съдебно
финансово икономическата експертиза към 31.12.2012г. длъжникът е бил в
състояние да покрие задълженията си с притежаваните към тази дата активи. Подобна
възможност е отпаднала през следващата финансова година, затова за начална дата
на неплатежоспособността следва да се определи 31.12.2013г. и от тази дата
насетне следва да се счита, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност.
Горният извод съдът прави въз основа на цялостна преценка на всички събрани
доказателства и базирайки се на констатираното от експертизата, че още през
2013г. длъжникът вече е бил декапитализирано дружество. От друга страна не може
да се приеме, че твърдяното последно плащане по договора за банков кредит на 18.04.2012г. действително е последно по
отношение на всички установени задължения на длъжника към всички негови
кредитори, тъй като експертизата е била в невъзможност да установи със сигурност такова плащане.
Предвид
установеното обстоятелство, че
ответното дружество не разполага с имущество за покриване на началните
разноски, на 6.02.2018г. съдът е дал указания до молителя и до други кредитори
за внасяне на първоначални разноски за производството по несъстоятелност в
14-дневен срок, като е посочил и последиците от неизпълнение на тези указания.
Указанията са вписани в книгата по чл.634в от ТЗ на 12.02.2018г. и в рамките на
дадения срок съдът не е уведомен, че началните разноски са внесени.
При това положение съдът приема, че
следва да се обяви неплатежоспособността на „М.Б.К.“ ЕООД, като се установи за
начална дата 31.12.2013г. Следва да се открие производство по несъстоятелност
на дружеството и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, предвид обстоятелството, че
дружеството няма никакви активи и никаква дейност, поради което не могат да
бъдат покрити началните разноски за производството по несъстоятелност, а такива
не са внесени авансово, следва да се прекрати дейността на предприятието, да се
обяви „М.Б.К.“ ЕООД, в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. На основание чл.632, ал.1 от ТЗ
следва да се постанови допускане на обезпечение чрез обща възбрана и запор
върху цялото имущество.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „М.Б.К.“
ЕООД, *** с начална дата 31.12.2013г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
по отношение на „М.Б.К.“ ЕООД, ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „М.Б.К.“ ЕООД,
***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „М.Б.К.“ ЕООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „М.Б.К.“ ЕООД, ***.
СПИРА производството по настоящото дело
на основание чл.632, ал.2 от ТЗ.
Решението подлежи на вписване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен от вписването му в регистъра.
Препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията.
Съдия: