№ 665
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205265 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 585443-F584838/05.07.2021 г.
на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ООД,
ЕИК *** на основание чл. 183, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 183,
ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с
нередовното връчване на ревизионен акт по дерегистрацията на дружеството по ЗДДС,
издаването на извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН, липсата на компетентност по
издаване на постановлението и приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят се
явява маловажен.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението
не е маловажно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима. По същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На дружеството жалбоподател „***“ ООД била извършена проверка за
прилагане на разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Проверката била оформена в
протокол № **********/23.04.2019 г., с който се констатирало, че дружеството не е
внесло дължимия ДДС, поради което се предлагало да се прекрати регистрация му по
ЗДДС. Това било сторено с Акт за дерегистрация по ЗДДС №
160991901140967/30.04.2019 г. До дружеството било изпратено съобщение изх. №
1
160991901140967/30.04.2019 г. чрез пощенска услуга на регистрирания в Търговски
регистър и единствения афиширан адрес пред властите към онзи момент, а именно ***
за явяване за получаване на акта. Съобщението се върнало неполучено поради
непотърсването му от адресата. Затова били направени постъпки за личното му
връчване на 07.06.2019 г. и на 18.06.2019 г., като служител на приходната агенция
констатирал, че на известния адрес има празно дворно място с висока ограда и обрасло
с растителност. Не са открити табели на дружеството, нито негов представител. Затова
е съставено съобщение по чл. 32 от ДОПК с изх. № 70-00-7782/20.06.2019 г., което е
обявено на 20.06.2019 г. на таблото, находящо се в сградата на ТД на НАП Пловдив и
съгласно което представител на дружеството е следвало да се яви в 14-дневен срок от
публикуването му за връчване на акта на дерегистрация. До 04.07.2019 г. никой е се
явил, поради което съобщението било свалено на 05.07.2019 г., било приложено към
преписката и акта на основание чл. 35, ал. 6 от ДОПК бил счетен за редовно връчен.
Няма данни същият акт да е бил обжалван. Съобщението било качено и на страницата
на приходната агенция. Документът бил изпратен и на известния електронен адрес, но
същият така и не бил получен и отворен от служител на дружеството до 30.09.2019 г.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г.
била възложена ревизия п ЗДДС на дружеството жалбоподател. В хода на проверката е
установено, че след като е било дерегистрирано дружеството жалбоподател е издало
данъчен документ – фактура № 956/24.07.2019 г. с получател „***“ ЕООД с ЕИК *** с
предмет на доставката прах ABC (АБЦ) 2,5 кг. Колор, шампоан hair за суха коса и
други стоки, в която е посочен данък добавена стойност в размер на 240,38 лв. и
данъчна основа в размер на 1201,90 лв. За конкретната проверка бил съставен протокол
за извършена проверка серия АА № 1560709/07.10.2020 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F584838/07.01.2021 г. за нарушение на чл.
183, ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и отсъствието на
представител на дружеството. Поканата за явяване за съставяне на АУАН изх. № РД-
21-3557/29.12.2020 г. е била връчена на 04.01.2021 г. лично на управителя на
дружеството, като в нея му се указвало да се яви на 06.01.2021 г. за съставяне на акт.
Актът е бил връчен на 08.01.2021 г. на пълномощник на дружеството, който да го
представлява пред НАП.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за същото
нарушение на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
Г.Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, копие на фактура № 965/24.07.2019 г., акт за
дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., протокол №
**********/23.04.2019 г., справка за задълженията на лице към дата – два листа,
съобщение изх. № 160991901140967/30.04.2019 г., известие за доставяне, двустранно
копие на пощенско плик, протокол № **********/07.06.2019 г., протокол №
**********/18.06.2019 г., съобщение по чл. 32 от ДОПК изх. № 70-00-7782/20.06.2019
г., заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г.,
протокол № 1560709/07.10.2020 г., покана изх. № РД-21-3557/29.12.2020 г.,
оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП, кореспонденция
по електронна поща, справка от ТРРЮЛНЦ, справка от интернет страницата на НАП
за обявяване на съобщение по чл. 32 от ДОПК, справка от информационна система със
списък от документи за връчване от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., справка-
2
удостоверение от общия регистър на нотариус С. П..
Разпитан в съдебно заседание актосътавителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е
установил, че е издадена фактура след влязъл в сила акт за дерегистрация. Споделя, че
е връчил поканата за явяване за съставяне на АУАН, след като е разбрал в телефонен
разговор със счетоводителя на дружеството къде се намира в действителност
управлението на дружеството – ***, а при съставяне на акта се е явили упълномощено
лице.
Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства,
като фактура № 965/24.07.2019 г., акт за дерегистрация, заповед за възлагане на
ревизия, протокол № 1560709/07.10.2020 г., покана за явяване за съставяне на акт,
справка от общия регистър на нотариус за съществуването на пълномощно за
представителство пред НАП, поради което им дава вяра.
Същевременно безспорно се установява издаването на акт за дерегистрация,
спрямо които е приложено производство по чл. 32 от ДОПК и са спазени условията на
закона. В тази връзка съдът намира за необходимо да изрази становището си, че не
може да осъществи контрол по законосъобразност на акта за дерегистрация и реда за
връчването му, което следва да се проведе по правилата на ДОПК, а не по повод
обжалването на издадено наказателно производство. Тоест съдът не разполага с
възможност за косвен съдебен контрол на административен акт. Въпреки това
доказателствата за обявяването на табло в НАП (конкретно съобщение за това), на
интернет страницата на НАП (извадка от нея) и изпращането по известния електронен
адрес (справка от информационна система за връчване) са категорични, че същата
процедура е изпълнена редовно. Очевидно е, че дружеството не е положило дължимата
грижа да посочи актуален адрес за кореспонденция, както и да получи книжата по
електронен път. Всъщност да се приеме, че актът за дерегистрация не е бил редовно
връчен, от една страна е излизане извън компетенциите на съда, а от друга -
легитимиране на неправомерно поведение на жалбоподателя. Отделно от това
афиширания в Търговския регистър адрес е бил този, на който дружеството е било
търсено и не е било намерено – ***.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя. Материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган следва от така представената заповед на ЦУ на НАП № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено
правото на дружеството жалбоподател по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен в
присъствието на свидетел и отсъствието на представител на дружеството. В тази
връзка се установява поканата да била редовно и лично връчена на управителя на
дружеството преди датата на съставяне на акта. Последният същевременно е връчен на
лице с представителна власт за получаване на книжа от НАП, за което свидетелства и
справката от общия регистър на нотариус.
3
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Постановлението е издавено в 6-месечен срок от издаването на акта, а
актът е издаден в двугодишен срок от извършване на нарушението, доколкото същото
се определя като такова на данъчното законодателство. От друга страна нарушителят е
установен с протокол за извършена проверка № 1560709/07.10.2019 г., а самият акт е
издаден точно три месеца по-късно - на 07.01.2020 г. Тоест спазено е и това изискване
на закона.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за начисляване на ДДС.
От правна страна съдът намира следното:
Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира, че от обективна и
субективна страна се доказа извършването на административно нарушение от
дружеството жалбоподател.
Съдът намира за несъмнено и категорично установено, че след като е било
дерегистрирано по ЗДДС, или с други думи към този момент не е било регистрирано
по този закон, дружеството е издало първичен счетоводен документ - фактура, в която
е начислило ДДС, като е посочило данък в размер на 240,38 лв. на отделен ред във
фактура № № **********/24.07.2019 г.
При установената фактическа обстановка актосъставителят и наказващият орган
са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, която гласи, че лице,
което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи
данък, се наказва с глоба. При това положение съдът съобрази, че следва да приложи
правомощията си съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на Върховен административен съд да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай описаното от фактическа страна
съответства на диспозицията на нормата на чл. 113, ал. 9, предл. първо от ЗДДС в
редакцията й към времето на извършването на нарушението, а именно „Данъчно
задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на
основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в
издаваните от тях фактури и известия към фактури.“ Именно тази норма съдът намира
за нарушена, доколкото касае правилното определяне на данък и включването му в
издаването на данъчен документ.
Съдът прие, че са изпълнени всички обективни признаци на нарушението на чл.
113, ал. 9 от ЗДДС, тъй като поради неизпълнение на задължения като регистрирано
по ЗДДС лице, дружеството жалбоподател е било дерегистрирано по ЗДДС с акт за
дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967 от 30.04.2019 г. След влизане в сила на
акта за дерегистрация, дружеството е издало данъчен документ – процесната фактура,
като е включило в нея и е начислило ДДС за извършената доставка на стоки, без да е
имало право да стори това.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
4
отговорност, а именно дружеството, издало фактурата. Доколкото се касае до
нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се изследва въпросът за
вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна. С факта на установеното
бездействие е налице осъществяване състава на нарушението.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че лице, което не е
регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се
наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 1000 лв., доколкото и посочения данък в
данъчния документ е по-малко от 1000 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Не се
изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на
фиска чрез правилното приложение на правилата за данък върху добавената стойност,
като в закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и
отговорността при нарушения, които увреждат интереси на държавата във фискалната
политика. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в
състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат,
изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално
ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на контролната
дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 183, ал. 1 от
ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или значителността (респ. липсата
или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на „маловажния случай“ по чл. 93, т. 9 от НК.
Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията на жалбоподателя
за неизпълнението на задължението му в срок поради малкото време между акта по
дерегистрация по ЗДДС и издаването на фактурата, което да обуслови по-ниска степен
на обществената опасност на деянието му в сравнение с обичайните случаи от същия
вид. Всъщност неизпълнението на разглежданото нарушение е пряко свързано с
некоректното му предходно поведение по неосигуряването на надлежна информация
за откриване на управление на дружеството. Ако бе проявил необходимата
самоинициативност в тази връзка, не би следвало да се стигне до разглеждането на
5
делото. Още повече че дерегистрирането на дружеството е станало по повод на
неправомерното му поведение, свързано с неизпълнение на задължението за внасяне
на ДДС към държавата, в които смисъл е и акта на администрацията. Затова и съдът
намира, че конкретното нарушение не се отличава в нищо от обичайните случаи от
същия вид.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено
в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на 80 лв., доколкото именно той съвпада с фактическата и правна
сложност на делото.
Като е взел предвид всичко това, административнонаказващият орган е наложил
санкции в минимума за юридическите лица от 1000 лв., което съдът намира за
законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност. Същевременно наказателното постановление е съобразено с
процесуалния и материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като
намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено, като бъде изменено в
частта относно правната квалификация на нарушението.
По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 585443-F584838/05.07.2021 г. на
директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ООД, ЕИК
*** на основание чл. 183, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното нарушение от чл. 183, ал. 1 от ЗДДС в такова по чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК *** да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6