Номер 96224.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502084 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЮНИШИПИНГ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Одесос, ул.Цариброд №45, ет.3 , представлявано от Георги Стефанов Белев, срещу
решение №2513/22.06.20г., постановено по гр.д. №20885/19г. на ВРС, с което е прието за
установено на осн. чл.422 ГПК по отношение на МЛАДЕНОВ ТРАНС БГ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул. "Княгиня
Клементина" № 24А, ет.5, ап.13, че ЮНИШИПИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК
*********, дължи заплащането на сумите по Заповед за изпълнение №6262/14.08.19г.,
издадена по ч.гр.д.№12825/19г. по описа на ВРС, а именно сума в размер на 3840лв,
представляваща неизплатена главница по фактура №315/01.09.14г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-13.08.19г. до
оконч.изплащане на вземането.
В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че съдът правилно е възприел подлежащите на доказване
обстоятелства, но неправилно преценил факта, че доказателства за тях не били представени.
Сочи, че именно поради липсата на надлежното му уведомяване пропуснал срока за
ползване на данъчен кредит. Моли да бъде отменено решението изцяло, а в евентуалност
частично за сумата от 640лв.
1
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
МЛАДЕНОВ ТРАНС БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Красно село, ул. "Княгиня Клементина" № 24А, ет.5, ап.13, е постъпил
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от МЛАДЕНОВ ТРАНС
БГ ЕООД, ЕИК *********, против ЮНИШИПИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ЮНИШИПИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД дължи на МЛАДЕНОВ ТРАНС
БГ ЕООД сумата в размер на 3840лева, представляваща неплатена главница по фактура
№315/01.09.14г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда– 13.08.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 6262/14.08.2019г. по ч.гр.д. № 12825/2019г. по описа на ВРС.
В исковата молба поддържа, че между страните е възникнало договорно
правоотношение за превоз на извънгабаритен товар. Излага, че на 27.08.14г. ответникът е
отправил до ищеца молба за оферта, като последният е изпратил такава на 28.08.14г. и на
същия ден ответникът изпратил заявка за превоз по договор 01/28.08.14г. Твърди, че
превозът бил извършен, като била попълнена товарителница №318/29.08.14г. и товарът бил
приет без забележки. Сочи, че за това била издадена фактура №315/01.09.14г., която била
изпратена на ответника, но плащане по нея не било извършено.
Ответникът ЮНИШИПИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК *********, е
депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че фактурата не му е
изпращана и тя не е включена в справките по ДДС. Прави възражение за изтекла
погас.давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1
ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Безспорен по делото е факта на сключен между страните договор за превоз от
2
28.08.14г., по силата на който ищецът се е задължил да превози извънгабаритен товар,
надлежно описан в заявката за превоз, срещу уговореното възнаграждение. Не се спори още,
че превозвачът е изпълнил точно задължението си по договора, видно и от приложената по
делото товарителница №318/29.08.14г. Няма спор, че за осъществения превоз ищецът е
издал фактура №315/01.09.14г. на стойност 3840лв.
Наведеното от ответника оспорване се свежда до факта на уведомяването му
за издадената фактура. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.372,
ал.1 ТЗ изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението е обвързана със
сключването на договора, което в случая е станало на 28.08.14г. съгласно представените по
делото оферта и заявка за превоз. Доколкото по делото няма нито наведени твърдения, нито
ангажирани доказателства страните по договора да са уговорили нещо различно, то следва
да се приеме съгласно горепосочената разпоредба на закона, че със сключването на
процесния превозен договор е настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение. Ето защо липсата на доказателства за уведомяването на
ответника за издадената фактура не рефлектира върху дължимостта на възнаграждението за
осъществения превоз. Ирелевантно за делото е и обстоятелството относно спазването на
срока за ползване на данъчен кредит по издадената фактура.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2513/22.06.2020г., постановено по гр.д. №
20885/2019г. по описа на Варненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3