Р Е Ш Е Н И Е
№
1408 28.06.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9303 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от И.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат С.И.Р. ***, срещу Д.Й.Й. ЕГН **********, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 6000 лева по договор за заем, за който са издадени разходен касов ордер от 19.02.2016 година за сумата 1 500 лева, разходен касов ордер от 22.04.2016 година за сумата 1 500 лева, разходен касов ордер от 16.05.2016 година за сумата 1500 лева, разходен касов ордер от 12.07.2016 година за сумата 1 500 лева, за което вземане и издадена Заповед по частно гражданско дело № 3349 по описа на Районен съд – Сливен за 2017 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Фактическите твърдения изложени в исковата молба са за това, че ответникът работел по трудов договор в дружеството на което ищецът е едноличен собственик на капитала „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО –ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНЕИЕ „ЕВА““ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град С, бул. „“ , ЕИК *********, представлявано от управителя Н. О. Ш. Ищецът излага, че предоставил на ответника на заем сума в размер 6 000 лева, за което били подписани посочените разходни касови ордери. В допълнителна молба- уточнение посочва, че между страните не е уговорен падеж за връщане на сумата, а задължението следва да бъде върнато в едномесечен срок от получаване на поканата, която в случая следва да се счита заповедта за изпълнение на парично задължение. Ищецът е приложил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат К., е дал писмен отговор на предявения иск, в което е направил възражение за неспазена местна подсъдност и делото е изпратено на Бургаски районен съд от Сливенски районен съд пред който е образувано. По фактите ответникът излага, че исковата претенция е недопустима, тъй като е предявена от лице, с което ответникът не е имал договорни отношения. В тази връзка излага правни доводи за липса на процесуална легитимация на страните. В случай, че съдът счете, че исковата претенция е допустима излага, че е неоснователна по следните съображения: Твърди, че разходните касови ордери са неистински документи, тъй като в тях е налице дописване относно основанието за получаване на сумата. Излага, че е получавал суми срещу разходни касови ордери, но те са били получавани от лечебното заведение, в което е работил, а основанието за плащане е получаване на престиран от него труд за посоченото лечебно заведение, като конкретизира, че периода през който е работил там е от 01.03.2007 година до 01.08.2016 година. Уточнява, че между ищеца, като собственик на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО –ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНЕИЕ „ЕВА““ ЕООД и него е съществувала устна договорка за заплащане на процент от изработената на месец медицинска дейност. Излага, че месечната му изработка е варирала между 3 000 лева и 4000 лева, като една част от тази сума е била заплащана като месечно възнаграждение, съобразно уговореното в трудовия договор по банков път, а останалата е била заплащане на ръка за което са съставяни разходни касови ордери. Твърди, че разходните касови ордери, които са съставяни са били оформяни само с изписване на име, дата и място на получаване като отново посочва, че са били съставяни за получени възнаграждения за престиран от него труд. Ответникът уточнява, че е прекратил посоченото трудово правоотношение и се е преместил от град Сливен в град Бургас, след което получил покана за връщане на сумите по наложени санкции на лечебното заведение. Било му съобщено, че тъй като не работи вече там следва да върне тази сума. В становище по делото ответникът, чрез процесуалния си представител е заявил, че заповедта за изпълнение на парично задължение не може да бъде квалифицирана като покана за плащане, изложил е отново подробни фактически и правни доводи за недължимост на сумата. Ответникът е изразил становище по доказателствата, посочени от ищеца и от своя страна е посочил доказателства. На първо място е оспорил приложените към исковата молба разходни касови ордери като неверни документи с твърдението, че обективираното в тях удостоверително изявление „паричен заем от И.А.“ е невярно и дописано и не съответства на истината. На следващо място посочва, че тези документи са приложени в незаверени преписи и нямат доказателствена стойност. Ако ищецът заяви, че ще ползва тези доказателства отправя искане същите да бъдат представени в оригинал. Изложени са подробни правни доводи за доказателствената стойност на разходните касови ордери. Ответникът е поискал до разпит да бъдат допуснати двама свидетели и е поставил въпроси към ищеца, които да бъдат зададени по реда на чл.176 от ГПК. При положение, че бъдат представени оригиналите на оспорените документи е заявил, че ще поиска извършване на експертиза.
Предявеният установителен иск е допустим предвид разпореждане плащане на задължението, индивидуализирано в исковата молба със Заповед № 2235 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 3349 по описа на Районен съд – Сливен за 2017 година, против която е подадено възражение от длъжника и на заявителя е указано предявяване на иск в едномесечен срок от съобщаването. Възражението на ответника за липса на материално правна легитимация на страните е по основателността на иска.
Предявеният иск е с материално правно основание чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на претенцията.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
За установяване на твърденията си иищецът е посочил като писмени доказателства разходен касов ордер от 19.02.2016 година за сумата 1 500 лева, разходен касов ордер от 22.04.2016 година за сумата 1 500 лева, разходен касов ордер от 16.05.2016 година за сумата 1500 лева, разходен касов ордер от 12.07.2016 година за сумата 1 500 лева, в които като основание е вписан паричен заем от Ибриям А..
Предвид оспорване на тези документи е открито производство по чл.193 от ГПК и на ответната страна е указано, че доказателствената тежест от установяване на неистинността на документа е нейна. В тази насока са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката В.Т.Е. се установява, че тя е изготвила тези документи, като при съставянето им не е вписано основанието на сумата. Впоследствие разбрала, че сумата е дадена като паричен заем и допълнително е записано, че парите са дадени като паричен заем. Свидетелката установява, че не е запозната с взаимоотношенията страните, било й наредено да даде парите. Казано й било, че имат договорка да даде тези пари. Свидетелката излага, че е инцидентно да състави ордер. Показанията й кореспондират със заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебна технико – криминалистическа експертиза, заключението на която съдът възприема за обективно и компетентно дадено. Съдът взе предвид също, че заключението не е оспорено от страните. От него се установява, че буквения ръкописен текст „Паричен заем от И.А.“ на два от ордерите /от 19.02.2016 година и 22.04.2016 година/ са изписани с различен състав на багрилните компоненти от останалия текст на документа. На документите от 16.05.2016 година и 12.07.2016 година буквения ръкописен текст „Паричен заем от И.А.“ е изписан сходен състав на багрилните компоненти в сравнение с останалата част на текста.
При това положение настоящият състав приема за установено, че при съставяне на документа и полагане на подпис от страна на ответника в него не е било отразено посоченото съдържание и документа не съдържа волеизявление на ответника в този смисъл. При тази фактическа обстановка показанията на свидетелката Таня Иванова Христова, която излага, че ответникът никога не е вземал заем от ищеца и установява как той е получавал възнаграждения за труда си не следва да бъдат обсъждани.
По отношение на доказването от страна на ищеца съдът приема за установено и, че той е давал заеми на работещи при него лекари и акушери, както се установява от показанията на свидетелката В.Т.Е. и обясненията, дадени от него по реда на чл.176 от ГПК.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Доказването на предаването на сумата
и основанието за това следва да са установени при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154 от ГПК. Предвид откритото производство по оспорване на
разходните касови ордери и проведеното от ответника доказване, настоящият
състав приема, че при полагане на подписа от страна на ответника в документа не
е съществувало посоченото основание – заем. При това положение доказаването не
е пълно. Събрани са и косвени доказателства, посочени по – горе относно това,
че се е случвало ищецът да дава пари на заем и на други хора, но те могат да
доведат до несъмнено доказване, че фактите са се осъществили само при
положение, че изключват друга
възможност парите да са дадени на друго основание. В Решение
№ 843 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 315/2010 г., IV г. о., ГК, съдът
е приел, че с косвено доказване също
може да се проведе пряко доказване – с установяване
на факти, които са индиция, че правнорелевантният факт се е осъществил, но за
да обосноват изискващото се пълно доказване, те трябва да създават сигурност за
това, като изключват всякаква друга възможност. В случая обаче, от обсъдените по – горе доказателства, не се установяват
обстоятелства, които да изключат друга възможност. Отговорите на въпроси от
страна на ищеца по реда на чл.176 от ГПК установяват изгодни за него факти и по
тази причина не могат да бъдат ценени.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са в размер на 950 лева, от които сумата 630 лева платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, 300 лева възнаграждение за вещо лице и 20 лева за призоваване на свидетел. Не следва да бъде присъждана сумата 600 лева, претендирана в списъка на разноските по чл.80 от ГПК като адвокатско възнаграждение в заповедното производство, тъй като в представения договор липсва отразяване на плащане на възнаграждение / В този смисъл е ТР от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело №6/2012 година на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.Й.Й. ЕГН **********, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 6000 лева по договор за заем, за който са издадени разходен касов ордер от 19.02.2016 година за сумата 1 500 лева, разходен касов ордер от 22.04.2016 година за сумата 1 500 лева, разходен касов ордер от 16.05.2016 година за сумата 1500 лева, разходен касов ордер от 12.07.2016 година за сумата 1 500 лева, за което вземане и издадена Заповед по частно гражданско дело № 3349 по описа на Районен съд – Сливен за 2017 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА И.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат С.И.Р. ***, да плати на Д.Й.Й. ЕГН ********** с адрес: ***, сумата 950 лева /деветстотин и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от Д.Й.Й. ЕГН ********** с адрес: *** , за осъждане на И.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да му плати сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.