О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 245
гр.Пловдив, 21.02.2020
год.
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
разгледа ВЧНД
№ 322 /2020 г. по описа на съда, докладвано от съдия Евстатиева:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.А.Б.
като повереник на Е.Д.Т. срещу Определение № 14 от 24.01.2020г., постановено по
ЧНД № 43 / 2020 г. по описа на Карловски
районен съд, с което е било потвърдено постановление от 02.01.2020г. на
прокурор при Районна прокуратура- гр.Карлово за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 419/2019 г. по описа на РУ на МВР-гр.Карлово
за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 от НК.
Съдебният акт се атакува с оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност. Твърди се наличието на съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като материалите по делото не са били предявени на повереника
на пострадалия. Поради това повереникът адв.Б. в жалбата се е застраховал, че
подава същата бланкетно. Същевременно е изразил становище, че наказателното производство
неправилно е било прекратено от прокурора, като не са били събрани всички относими
доказателства, а във всеки случай наличието на пешеходец в близост до пътното платно
представлява опасност за движението и водачът на МПС е длъжен да намали
скоростта или да спре, за да не допусне ПТП. Иска обжалваното определение да
бъде отменено и делото върнато на прокурора със задължителни указания за
всестранно и пълно изясняване на обективната истина.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното определение по наведените в жалбата оплаквания и анализира
доказателствата по делото, намира
че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена е в срок и от
правоимащо лице, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред КРС е било образувано със същите оплаквания по жалба на адв.А.Б. като повереник на Е.Д.Т. против постановление
от 02.01.2020г. на прокурор при Районна прокуратура- гр.Карлово, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 419/2019 г. по описа на
РУ на МВР-гр.Карлово за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 от НК. И
пред КРС повереникът е посочил в жалбата, че иска да се снабди с копия на документи
от делото, при все, че производството по чл.243 е в закрито заседание и при
все, че не се е явил на предявяване на материалите по делото на фазата на
досъдебното производство, призован за две дати /л.106-108, л.112-115/, и която
процесура очертава в НПК момента за запознаване с доказателствата в
заключителния етап на досъдебното производство преди прокурорът да процедира
съобразно правомощията си по чл.242 от НПК. В тази насока правилно на това
възражение е дал отговор и
контролираният съд. Процесуално нарушение в коментираната насока не е
допуснато, а се дължи на манифестирано нежелание на повереника да се запознае с
материалите от разследването, използвано в жалбата като опит за извличане на
полза от твърдяна незаконосъобразност.
По съществото на казуса:
За да постанови своя
съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че от
доказателствата по делото се установява следната фактическата обстановка, която
се възприема напълно и от въззивния съд:
На *** около *** свидетелите М. Д., Р. С., К. К. и Е.Т. тръгнали от *** в посока ***. Пътували
с лек автомобил „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № *** управляван от свид. Д. Пострадалият
Е.Т. пътувал на предната седалка до водача на автомобила. Пътят им преминавал
през ***, като на изхода на селото, Т. помолил водача да спре, за да си купи цигари от магазин, който се намирал
на изхода на *** на северния тротоар - от другата страна на посоката им на
движение. Така, свид.Д. спрял в южната лента за движение в посока към ***, плътно
до южния тротоар, на разстояние от около 2 метра зад друг лек автомобил като
пуснал аварийни светлини. Мястото, на което спрял, бил прав участък от пътя -главната
улица на *** – улица “П.“, като разделителната линия между двете платна за
движение била непрекъсната.
След като Д. спрял, пострадалият Т. слязъл от
автомобила през предната дясна врата, заобиколил го отпред и без да се огледа
тръгнал да пресича платното за движение, за да стигне до магазина. Тръгнал да пресича
в посока от юг на север с нормален ход, но без да гледа за преминаващи
автомобили. В този момент по улица “П.“
в посока от запад на изток /посока ***/ с 30 км/ч. се движел лек автомобил
„Рено Канго“ с рег. № ***, управляван от свид.И. Х. Когато лекият автомобил
управляван от Х. бил на около 15 метра от спрелия автомобил на свид.Д., Т.
навлязъл в пътното платно и започнал да пресича пред спрелия автомобил на Д..
След като преминал пред спрелия автомобил, Т. попаднал непосредствено до
приближаващия се автомобил на свид. Х.
и се ударил в предния десен калник на автомобила и лявата долна и горна част на
предното обзорно стъкло, както и в дясното огледало за обратно виждане. В
резултат на това предното обзорно стъкло се спукало, а свид.Т. паднал по гръб
върху платното за движение. Свидетелите К.
К. и Р. С. веднага излезли от спрения автомобил, за да му помогнат, а И. Х. спрял
на платното за движение в южната лента на около два метра от мястото на удара в
близост до разделителната линия на платното за движение. К. и С. помогнали на пострадалия да се качи в
автомобила на свид.Д. и тръгнали към болницата в ***. По пътя Т. казал на
другите свидетели, че е добре и няма нужда да го карат към болницата, но те
настояли. В *** бил прегледан в спешния център за медицинска помощ и не пожелал
да бъде транспортиран за преглед в *** от екип
на спешна помощ. През това време бил подаден сигнал на тел.112 относно
настъпилото ПТП, а свидетелят Л. Г. и полицай А. М. - служители на РУ гр.Карлово
били изпратени по сигнала. Те посетили спешния медицински център, защото имали
данни, че пострадалия бил откаран там за преглед. На място установили
пострадалия Т.. При него останал полицай М., а свид.Л. Г. се насочил към
местопроизшествието. Пристигайки на място на ул.“П.“ срещу *** в ***, той установил
лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, който бил спрял на средата на южната
лента за движение. Видял следите от удар по автомобила, както и че асфалтовата
покривка на пътя била суха и имало нормална видимост.
След като пострадалия Т. направил отказ да бъде прегледан, същият
заедно със свид.Х. били откарани в РУ на МВР гр.Карлово. На място в
присъствието на свид.Т., водачът на реното – И. Х. бил тестван за употреба на
алкохол. Пробата била отрицателна. След това пострадалият Т. заявил, че щял да
посети със свои близки болница в ***, за да
му бъде извършен преглед. При
извършения последващ медицински преглед на пострадалия Т. било установено, че в
резултат на удара му е причинено счупване на лявата ключица и охлузвания по
долния десен крайник.
Събраната в хода на
разследването доказателствена съвкупност по непротиворечив и категоричен начин
подкрепя така установените факти. Тя се извежда от показанията на свидетелите И.
Х., М. Д., Р. С., К. К., относно факта, че Т. не се е огледал и така се е
блъснал в преминаващия автомобил. Противното твърди самият Т. /че се е огледал
и не е имало преминаващи автомобили/, но това противоречи на заявеното от
свидетелите и на изготвената автотехническа експретиза и на констатираните от
свид.Л. Г. деформации само в странична дясна част на автомобила, управляван от
свид.Х., и разказаното му от последния за обстоятелствата по настъпилото ПТП.
От заключението по изготвената автотехническа експертиза /л.55-79/ се
установява, че свид.И. Х. управлявайки лек автомобил „Рено Канго“ се движил с
технически съобразена скорост в конкретната пътно-климатична обстановка /30
км.ч./, когато пешеходеца Е.Т. внезапно навлязъл в платното му за движение. При
така създалата се ситуация, И. Х. не е имал техническа възможност да
предотврати съприкосновението с пострадалия Т. и ударът е бил неизбежен. Пешеходецът
се е ударил странично в автомобила, като в момента, в който е бил възприет от
водача, пешеходецът е бил на разстояние 1,30-1,35 метра от мястото на удара и
продължавал да върви. Водачът Х. възприемайки опасността, реагирал чрез
задействане на спирачната система, когато автомобилът е бил на 6,60-6,70 м от
мястото на удара, но след 0,80сек.
настъпил такъв, който бил
неизбежен, въпреки ниската скорост на движение и задействаните екстрено
спирачки. Причината за настъпването на ПТП-то от техническа гледна точка било навлизането
на пешеходеца Е.Т. на платното за движение на ул.“П.“, *** по начин, в момент и
на място, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил.
В хода на досъдебното производство е била изготвена
и съдебно -медицинска експертиза /л.43-50 от ДП/, от която се установява счупване
на лявата ключица на свид.Т., което му е причинило
трайно затрудняване движението на левия горен
крайник за повече от 30 дни.
При правилно установени
факти, първостепенният съд е направил законосъобразни изводи и от правна
страна.
На първо място
разследването е проведено обективно и пълно. Събрани са всички възможни
доказателства и в този смисъл искането на жалбоподателя за връщане на делото за
доразследване е несъстоятелно.
Наказателното производство е прекратено поради
липса на извършено престъпление по чл.343, ал. 1, буква ,,Б‘‘, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК. Безспорно е установено, че нараняването на пострадалото лице Е.Т.,
се намира в причинна връзка единствено с неговото собствено неправомерно поведение.
Не се установява водачът на МПС И. Х. да е нарушил
каквото и да е правило за движение по пътищата, за да може да се изследва
елемента на съпричиняване или да му се вмени задължението да е могъл да ги предвиди,
а и да е бил длъжен за това. Свид.И. Х. е управлявал процесния автомобил - „Рено
Канго“ с рег. № *** с ниска скорост – около 30 км/ч, изнесъл се е вляво заради
спрелите автомобили вдясно, но същевременно без да нарушава непрекъсната пътна
маркировка между двете платна и същевременно вече преминавайки до автомобила,
от който е излезнал пострадалия Т., последният на главен път е тръгнал директно
без да се огледа да пресича пътното платно, като се е появил внезапно и
неочаквано, след което се е ударил в страничната дясна част на автомобила в
областта на предния калник.
При това положение, обосновано районният съд е
приел, че водачът
Х. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на разследвания
резултат относно полученото нараняване на пострадалото лице, квалифицирано като
средна телесна повреда. Налице е случайно деяние по чл.15 от НК.
Правилно първата съдебна инстанция е потвърдила
атакуваното прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство
на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК и не е намерила
основание за неговото изменение или отмяна. Настоящият съд намира, че актът на
КРС следва да се потвърди като законосоъбразен и обоснован. Наведените в
жалбата възражения са неоснователни. Установи се, че поради действията на самия
пострадал, водачът на МПС не е могъл да го възприеме като опасност за
движението. Същевременно начинът на управление на МПС в конкретната ситуация и
приетата скорост на движение от свид.Х. са
били съответни на пътната обстановка, условия
и ситуация на местопроизшествието.
Мотивиран
от горното и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.6 т.1 от НПК, Пловдивски окръжен
съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14 от 24.01.2020г., постановено по ЧНД № 43 / 2020 г. по описа на Карловски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: