РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари
през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 13809 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от 04.09.2019
г. на ответника Национален център по трансфузионна хематология /НЦТХ/ против
решението от 13.08.2019 г. по гр. дело № 58901/2018 г. на Софийския районен
съд, 69 състав, с което на основание чл.74, ал.4 КТ е обявена за недействителна
клаузата за определяне на изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя -
т.2 от допълнително споразумение № ЛС 317 от 15.08.2018 г. към трудов договор №
ЛС 568 от 02.10.2017 г., сключено между И.Ц.П. и НЦТХ. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 600,00 лв.-разноски по делото.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че задълженията на ищцата по т.5.1 и т.5.4 от новата
длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт“, по естеството си
се включвали и в съдържанието на предходно заеманата от нея длъжност „началник
отдел“ в закрития отдел „Административно-правен, финансов контрол, обществени
поръчки и връзки с обществеността, а задълженията по т.5.2 и т.5.3 не
представлявали съществено изменение на трудовата функция, както и че тези по
т.5.6 произтичали от самото естество на работата и премахнатите с новата
длъжност ръководни функции на ищцата. В резултат на тези изводи, неправилно
съдът е приел, че работодателят вече е проверил годността на ищцата да
изпълнява описаните функции, поради което със сключеното допълнително
споразумение от 15.08.2018 г., предвиждащо изпитателен срок, е нарушена нормата
на чл.70, ал.5 КТ. Неправилните изводи на съда били в резултат на допуснато от
него процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доводи,
изложени в отговора на исковата молба и по-конкретно, че с новата длъжностна
характеристика, освен премахване на ръководните й функции, на ищцата са вменени
нови задължения, а именно: следене и докладване пред началника на отдела за
получени административни актове на МЗ; следене и докладване за срокове, които
трябва да се спазват; изготвяне на вътрешни регламентиращи документи;
процесуално представителство пред съдилище и особени юрисдикции извън КЗК и
ВАС; опериране с установените в НЦТХ електронни информационни системи. Според
въззивника възлагането на тези нови функции изключва нарушение на нормата на
чл.70, ал.5 КТ.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени като неправилно решението на СРС и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения искове, както и да му бъдат присъдени направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – И.Ц.П. е депозирала отговор,
в който поддържа неоснователност на въззивната жалба и моли съда да я остави
без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено. Излага становище за
правилност и обоснованост на изводите на СРС, че основните задължения и на
двете длъжности, заемани от нея, са свързани с осъществяване на дейност по
правно обслужване, оказване на правна помощ и съдействие на работодателя при
осъществяване на неговите функции.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във въззивната жалба по същество се повтарят
същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба.
Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и
следното:
Няма спор между страните, че между тях е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което И.Ц.П. ищцата
е заемала длъжността „началник отдел“ в отдел „Административно-правен, финансов
контрол, обществени поръчки и връзки с обществеността“ към НЦТХ по силата на
сключен трудов договор № ЛС 568/02.10.2017 г., с клауза за срок за изпитване –
6 месеца, а впоследствие между тях е сключено допълнително споразумение № ЛС
317/15.08.2018 г., с което на основание чл.119 и чл.70 КТ, във
връзка с утвърдено ново щатно разписание на НЦТХ, И. Ц.П. е преназначена от
длъжността „началник отдел“ в отдел „Административно-правен, финансов контрол,
обществени поръчки и връзки с обществеността“ на длъжност „главен юрисконсулт“
в отдел „Административен“ със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза
на работодателя.
Установява
се също така, че с молба от 30.10.2018 г. ищцата е изложила нови обстоятелства,
които са настъпили след подаване на исковата молба, с която е предявен иск с
правно основание чл.74, ал.1 в ал.4 КТ, а именно, че със заповед № 410 от
24.10.2018 г., връчена й на 25.10.2018 г., считано от 26.10.2018 г., преди
изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя, на основание
чл.71, ал.1 КТ е прекратен трудовия й договор от 02.10.2017 г., изменен с
допълнително споразумение № ЛС 317/15.08.2018 г., като в тази връзка ищцата е
навела доводи, че клаузата по т.2 от допълнителното споразумение, с която е
уговорен срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй
като с нея се цели не проверка на качествата й за заемане на длъжността „главен
юрисконсулт“ при НЦТХ, а прекратяване на трудовия й договор от страна на
работодателя по облекчения ред на основание чл.71, ал.1 КТ, по причини, които
не са свързани с изпълняваната от нея длъжност. Във връзка с това си твърдение,
ищцата е изложила, че самият ответник е посочил в отговора на исковата молба
факта, че е приел ново щатно разписание, с което отделът, в който ищцата е
заемала длъжността „началник отдел“, а именно „Административно-правен, финансов
контрол, обществени поръчки и връзки с обществеността“ към НЦТХ, е закрит, като
е създаден нов отдел с наименование „Административен“, за който отново е
предвидена щатна бройка за длъжността „началник отдел“, на което е назначено
друго лице, което също е юрист. Горните обстоятелства навеждат на извод, че
въведената клауза за срок за изпитване за длъжността „главен юрисконсулт“ е
разписана не с цел проверка на нейните качества за заемане на длъжността
„главен юрисконсулт“, а с цел заобикаляне на закона и прекратяване на трудовия
й договор по облекчения за работодателя ред на основание чл.71, ал.1 КТ. С
оглед изложеното ищцата е поискала да се допусне изменение на предявения иск,
чрез добавяне на нови искове, а именно с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ. Това искане е оставено без уважение като недопустимо, като
молбата от 30.10.2018 г. е изпратена на ръководителя на съответното отделение
за преценка и образуване на дело по предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като такова е образувано под номер 72851/2018
г. по описа на СРС, 72 състав, производството по което е спряно до приключване
с влязло в сила решение по иска с правно основание чл.74, ал.1 вр. ал.4 КТ.
За приеме, че е налице нарушение на
императивната норма на чл.70, ал.5 КТ първоинстанционният съд е извършил
съпоставка на приетите по делото длъжностни характеристики за заемане на
длъжността „началник отдел“ в отдел „Административно-правен, финансов контрол,
обществени поръчки и връзки с обществеността“ и длъжността „главен юрисконсулт“
в отдел „Административен“ и е достигнал до извод, че основните задължения и по
двете длъжности се припокриват, с изключение на типично ръководните функции,
които ищцата е изпълнявала на длъжността „началник отдел“, които са изцяло
премахнати. Приел е, че основните трудови задължения и функции и на двете длъжности
са свързани с осъществяване на правно обслужване и оказване на правна помощ и
съдействие на ръководството на ответника
при осъществяване на неговите функции – изготвяне на документи в съответствие с
актуалното законодателство, организиране и провеждане на обществени поръчки по
ЗОП, представителство, включително процесуално такова на работодателя пред
трети лица и др.
Противно на доводите във въззивната жалба,
първоинстанционният съд е разгледал доводите, изложени от ответника в отговора
на исковата молба, че с новата длъжностна характеристика, освен премахване на
ръководните й функции, на ищцата са вменени нови задължения, като съдът е
правилно е приел, че предвидените в новата длъжността характеристика задължения
по т. 5.1 и т.5.4 - да следи за промени в законодателството и да спазва
сроковете за изпълнението на възложените му задачи, са по естеството си такива,
които се включват и в трудовата функция за предходно заеманата от ищцата
длъжност, доколкото са задължителна част от задълженията на всеки юрист за
добросъвестно и качествено изпълнение на работата. По отношение на
задълженията, предвидени в т.5.2 и т.5.3 от новата длъжностна характеристика е
прието, че последните също не разкриват съществено изменение на трудовата
функция, а задължението по т.5.6 произтича от самото естество на работата и
премахнатите с новата длъжност ръководни функции на ищцата. Отделно от това
съдът е отчел и факта, че и в старата и в новата длъжностна характеристика е
предвидена възможност за работодателя да възлага на служителя и други
задължения, свързани с основните такива за длъжността.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло
изводите на СРС, че основните трудови функции на двете длъжности се
припокриват, тъй като при преценка дали работата е една и съща правно релевантна
е трудовата функция в съществените й задължения, а не наименованието на
длъжността или начина на формулиране на задълженията в длъжностната
характеристика. В конкретния случай първоначално изпълняваната от ищцата
длъжност включва в обема си трудовите функции и необходимите компетентности на
длъжността, на която е преназначена, поради което не може да се приеме, че е
налице нова длъжност, доколкото не е налице съществено изменение на трудовите й
задължения /с изключение на отпадналите ръководни функции/. С оглед изложеното,
включването на клауза за срок за изпитване при преназначаване на ищцата на
длъжността „главен юрисконсулт“ с допълнителното споразумение от 15.08.2018 г.,
е недопустимо, а клаузата – недействителна на основание чл.74, ал.1, вр. ал.4 КТ. / в този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС, обективирана
в решение № 369/3.02.2014 г. по гр.д. № 3037/2013 г., решение № 7/4.02.2014 г.
по гр.д. № 3029/2013 г. и други, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Отделно от изложеното следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че в срока за изпитване, включен в допълнителното
споразумение, работодателят е упражнил и правото си да прекрати трудовия
договор с ищцата на основание чл.71, ал.1 КТ, както и наведените в молба от 30.10.2018 г. доводи за
недействителност на клаузата за срок за изпитване поради заобикаляне на закона,
които въззивният съд намира за основателни, тъй като в конкретния случай
работодателят е знаел, че ищцата е годна за изпълняване на длъжността „главен
юрисконсулт“ и уговаряйки срок за изпитване в своя полза, е действал
недобросъвестно при сключване на допълнителното споразумение. Включването на
тази клауза в допълнителното споразумение не е имало за цел проверка на
годността на ищцата за изпълняваната работа, а единствено заобикаляне на закона
и прекратяване на трудовия договор по облекчен за работодателя ред, от който
той се е възползвал видно от заповед №
410 от 24.10.2018 г., считано от 26.10.2018 г., с която е прекратил трудовия
договор с ищцата основание чл.71, ал.1 КТ.
Поради съвпадането на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд по отношение основателността на предявения
иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора на въззивника не
следва да се присъждат своевременно поисканите разноски за производството.
Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500,00 лв. за настоящата инстанция. По делото
обаче не са ангажирани доказателства, че уговореното между страните в договор
за правна защита и съдействие от 04.10.2019 г. адвокатско възнаграждение е
заплатено от въззиваемата страна, поради което поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 13.08.2019 г. по гр.
дело № 58901/2018 г. на Софийския районен съд, 69 състав, 26.12.2015 г. по гр.
дело № 33731/2015 г. на Софийския районен съд, 74 състав.
Решението не подлежи на обжалване с оглед
ограниченията на чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.