№ 115
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501288 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба вх. № 25473/08.12.2021 г. от П. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, чрез адвокат Б.Ф. – ВАК, за изменение на
постановеното по делото Решение № 1512 от 13.10.2021 г. в частта за разноските.
Молителят излага, че съдебният състав не е съобразил своевременно направеното
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, и счита, че адвокатското възнаграждение на насрещната
страна следва да бъде редуцирано до 610,00 лева за инстанция. Застъпва становище за
наличие на разминаване в размера на заплатения депозит за комплексна електротехническа
и софтуерна експертиза, доколкото в постановеното решение, съдът е посочил, че размерът
на депозита е 612,00 лева, а в представения от въззивника списък с разноски по чл. 80 от
ГПК по делото е посочена сумата в размер на 250,00 лева. Настоява се за изменение на
решението в съответствие с изложеното.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от „Енерго-Про Продажби”
АД, чрез адвокат Н.Б., който излага подробни съображения за неоснователност на
депозираната молба.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозираната молба е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, но по същество се явява неоснователна.
С Решение № 1512 от 13.10.2021 г., постановено по делото, настоящият състав е
осъдил въззиваемата страна П. Й. Т. да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумата в
размер на 3495,89 лева (Три хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 89 ст.),
представляваща сторени в производствата пред ВРС, ВОС и ВКС разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска.
Съдът е изложил подробни съображения в мотивите си и е посочил, че намира за
основателно релевираното от процесуалния представител на ищцата възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Посочил е още, че в съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на „Енерго-Про Продажби“ АД за всяка от
1
инстанциите следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 610,00 лева
без вкл. ДДС, съответно 732,00 лева с вкл. ДДС.
Според разпоредбата на чл. 78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга
попада под приложното поле на ЗДДС и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната,
направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС.
Отделно в постановеното решение съдът е посочил, че ответното дружество
претендира, съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и
съдействие, фактури и платежни нареждания за Б.и преводи, сторени разноски за всички
инстанции в размер на 6853,98 лева, от които 112,00 лева – държавна такса за въззивното
производство, 111,98 лева – държавна такса за касационното обжалване, 30,00 лева –
държавна такса за допускане до касационно обжалване, 180,00 лева - депозит за изготвяне
на съдебно-техническа експертиза пред първа инстанция, 612,00 лева – депозит за изготвяне
на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза пред настоящата инстанция, и
5808,00 лева – адвокатски хонорари, всеки в размер на 1452,00 лева с вкл. ДДС, за гр. д. №
9596/2019 г. по описа на ВРС, в. гр. д. №№ 2386/2019 г. и 1288/2021 г. по описа на Окръжен
съд - Варна, и гр. д. № 1939/2020 г. по описа на ВКС.
Видно от Списък на разноските на основание чл. 80 от ГПК, представен от
въззивното дружество (л. 39), в същия са вписани като разноски сумата от 250,00 лева –
депозит за изготвяне на комплексна софтуерна-техническа експертиза, както и 362,00 лева –
допълнителен депозит. Сборът от двете посочени суми възлиза на 612,00 лева. Представено
е и доказателство за заплащането на сумата от 362,00 лева.
В настоящата молба молителят не излага нови твърдения и не се позовава на
различни факти, които да подлежат на допълнителна преценка от страна на съда и които не
са били вече съобразени при постановяване на съдебния акт. Съдът счита, че липсват
основания, които да обосновават промяна на направения в горецитираното решение извод.
С тези аргументи настоящият състав приема, че не са налице основания за изменение
на решението му в частта му за разноските.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25473/08.12.2021 г. от П. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, депозирана чрез
адвокат Б.Ф. – ВАК, в която е обективирано искане за изменение на Решение № 1512 от
13.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1288 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна, в
частта за разноските.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3