М О Т И В И към Присъда № 260067/2021 година по НОХД № 1317/2020 година на СлРС.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата Н.Х.Х. за престъпление по чл. 355 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание, представителят на РП-Сливен
поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по
безспорен начин.
В съдебно
заседание подсъдимата, редовно призована се явява и с процесуален представител,
който пледира за оправдаването й.Подсъдимата не се признава за виновна.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Н.Х. пребивавала известно време във Великобритания, където била на гости
на децата си, след което на 18.03.2020г. през летище София се прибрала в страната.
Към 18.03.20г., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Р. Б. по предложение на Министерския съвет, поради
разрастващата се пандемия от COVID-19, съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. на територията на Република
България, било въведено извънредно положение, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г.
В тази връзка, по повод на усложняващата се
епидемиологична обстановка със Заповед №РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона
за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, е въведена задължителна карантина за
всички лица /граждани на Република България и чужди граждани/, влизащи на
територията на Република България от „рискови“ държави, сред които е и
Обединено Кралство Великобритания.
В изпълнение на въведената процедура на подс. Н.Х. е издадено предписание с изх. №ld/18.03.2020r. (COV1D-680/I9.03.2020r.) от Столична регионална здравна инспекция, с което Х. е
поставена под карантина за срок от 14 дни, считано от 18.03.2020г. до
31.03.2020г. Карантината трябвало да спазва на адрес: гр. Сливен, кв.
"Дружба" бл.18, вх.Г, ет.9, ап.27, посочен в предписанието.
Предписанието е връчено лично срещу подпис на подс. Х.
от св. Я.К.М., на длъжност инспектор при Столична РЗИ, която й разяснила
задължението да не напуска дома си за
срок от 14 дни, да спазва дистанция от минимум 1 м спрямо хората, с които
съжителства, вкл. престой/спане в отделни помещения, при възможност, редовно да
проветрява, да яде по различно време, редовно да почиства и дезинфекцира общи
повърхности, да използва отделни кърпи, да мие ръцете си преди ядене, след
използване на тоалетна и др. При поява на симптоми на горепосоченото заболяване
- да се свърже незабавно с общопрактикуващия си лекар
по телефона или бърза помощ, или Столична РЗИ на посочен в предписанието телефон.
Горните задължения за подс.Х. били посочени и в
предписанието, с което Х. била запозната.
В същото предписание било посочено, че при неспазване
на предписанието по т. 1 (а именно да спазва 14-дневна карантина на изрично
посочения от нея адрес) подлежи на наказателно преследване. Предписанието било
подписано от подсъдимата по надлежния ред, с което била завършена процедурата
по уведомяването й за наказателната отговорност по чл. 355 от НК при
неизпълнение на задължението да не напуска адреса, на който е заявила, че ще
пребивава за срока на карантината.
След прибирането в дома си, а именно на 19.03.2020г. Н.Х. не се почувствала добре и отишла на
преглед при д-р Д.Г.К., който работел като общопрактикуващ
лекар в медицински център, находящ се в гр.Сливен,
кв. „Надежда“ на ул. „Калиакра“ № 4.При прегледа подсъдимата не съобщила ,че е
пребивавала в чужбина нито ,че и е било връчено предписание съгласно ,което не
трябва да напуска дома си . В кабинета на д-р К. работела и медицинската сестра
Й.А.. Х. се оплакала, че от няколко дни
имала кашлица и се задушавала. Д-р К. я прегледал и установил двустранни
хрипове в белите дробове, назначил инжекционно лечение с гентамицин, сестрата
направила проба за алергия на Х. и извършила манипулацията.
След около една седмица д-р К. бил уведомен от д-р
Калева при РЗИ-Сливен, че Х. е болна от
Ковид-19.Това наложило св.К. и св.А. да бъдат
тествани, като пробите им за Ковид-19 били отрицателни. Въпреки това
двамата били поставени под карантина като контактни лица на подс.Х.
за срок от 14 дни.
Контролът върху изпълнението на задължението на
карантинирани на различни основания лица бил възложен на служителите на РУ -
Сливен, които периодично започнали да извършват проверки.
На 26.03.2020г. св. Ж.К.,***, получил информация за
поставянето под карантина на д-р Д.Г.К., провел разговор с него, при който
установил, че причина за поставянето под карантина на д-р К. е подс.Х., която се явила при него на 19.03.2020г. за преглед
и укрила обстоятелството, че се е завърнала от рискова държава, както и че е била
поставена под карантина. Подс.Х. била съпруга на
болния от Ковид -19 Велко Боянов Хаджиев,който към същия
момент се лекувал в дома им.
На 22.05.20г./видно от справка изх. №
1349-955/22.05.2020г./ подс. Х. била хоспитализирана
на 27.03.2020г. в Отделението по инфекциозни болести към МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД гр.Сливен с положителен резултат от лабораторно
изследване за COVID-19. На 08.04.2020г. подсъдимата била дехоспитализирана
и поставена под задължителна карантина за 28 дни до 05.05.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно като относими
към предмета на делото.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като показанията на същите са безпротиворечиви,
относими към предмета на делото и взаимно се
допълват.
Свидетелят К. като служител на РУ на МВР-
Сливен е категоричен, че той е написал докладната записка приобщена по делото след като е провел разговор с
поставения под карантина св. К. като в
същата е описал съдържанието на този разговор и предадената му от свидетеля
информация за начина и повода за заразяването му . От своя страна , а св. К. и
св. А. /показанията на последната приобщени по реда на чл. 281,ал.4 в вр.ал.1т.1 от НПК/ са категорични, че са били посетени от
подсъдимата на посочената като инкриминирана дата и без да са били уведомени от
нея, че е поставена под карантина или ,че се е прибрала в страна в деня
предшестващ посещението й са извършили преглед и съответните манипулации, което
от своя страна е довело и до тяхното карантиниране. Съдът кредитира и
показанията на св.М.-*** ,която подробно разясни проведената процедура по
съставяне и връчване на Предписание с изх. №ld/18.03.2020r.
(COV1D-680/I9.03.2020r.) от Столична
регионална здравна инспекция. Свидетелката
е категорична ,че то е съставено от нея на летище София и е подписано от
нея. Категорична е ,че тази процедура е извършвана за всеки един от
пристигащите пътници както и ,че всеки един от тях е полагал подписа си върху
предоставеното му Предписание. Действително свидетелката не може да помни
конкретната подсъдима предвид големия брой на пристигащите пътници ,но е
категорична ,че лично и подробно е обяснила на всяко едно от лицата на
което връчва такова Предписание задължението им да не напускат дома си за срок
от 14 дни както и всички останали описани в него задължения.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата в
основната им главна част,като въз основа на тях приема,че подсъдимата е знаела
още при пристигането си ,че е болна тъй като е кашляла както и,че лично е съобщила имената и адреса си за съставяне на процесното Предписание. Отново, въз основа на нейните
твърдения приема ,че екземпляр от Предписанието и е било връчено лично, което
от своя страна е дало възможност при желание да се запознае по подробно със
съдържанието му било чрез личен прочит или помощ.Съдът изключва от доказателствения материал показанията на подсъдимата в
частта , в която заявявя ,че положения подпис не е нейн както и, че не й е било ясно ,че следва да остане в дома си под карантина ,тъй като в
тази част обясненията й противоречат на останалия доказателствен
материал и в частност на показанията на св. М..
Съдът, дава вяра на писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК и в частност на Предписание с изх. №ld/18.03.2020r.
(COV1D-680/I9.03.2020r.) от Столична
регионална здравна инспекция, с което Х. е поставена под карантина за срок от
14 дни, считано от 18.03.2020г. до 31.03.2020г. Съдът счита същото за надлежно
подписано от подсъдимата, доколкото по делото липсват доказателства за
противното. Действително Х. отрича да го е подписвала но подписа й е идентичен на този положен в Пълномощно
от 06.08.20г./ находящо се на л.79 от делото/ и
приложения на гърба му Договор за правна помощ и защита , където също се
съдържа подпис . Идентичен е и на този положен в Предписание издадено от РЗИ гр.
Сливен на 08.04.20г./л.64 от делото/ по
повод пролежаването й в здравно заведение за
лечение . Предвид това,съдът счита твърдението, че положения подпис не е нейн като опит за оневиняване, още повече,че в обясненията
си пред съда подсъдимата е категорична ,че такова Предписание и е дадено както
и ,че при съставянето му лично е съобщила името си и адреса си .
Съдът отчита и факта, че в хода на цялото разследване
подсъдимата е твърдяла, че не може да се подписва и е полагала пръстов
отпечатък, а по делото са налице нейни
подписи положени пред държавни
органи различни от разследващите. Това
поведение, съдът приема за опит от
страна на подсъдимата да си осигури
защита от търсенето на наказателна отговорност представяйки себе си за неук и неграмотен
човек. В подкрепа на извода за опит да се избегне наказателна отговорност и да
се затрудни съдебното дирене, съдът приема и твърдението на подсъдимата при
предявяването на находящото се по делото Пълномощно
от 06.08.20г ,че и положения върху него подпис не е нейн
така както не е нейн и този върху Предписанието , което
е нарушила .
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни извъди:
С деянието си подс. Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 19.03.2020г. в гр. Сливен, нарушила мерки, въведени против
разпространяването или появяването на заразителна болест по хората със Заповед
№ РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба №
21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т.1 от заповедта, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. №ld/18.03.2020r. (COVID-680/19.03.2020r.), издадено от Столична регионална здравна инспекция за
срок от 14 дни, не е изпълнила задължението си по т.6 от Заповедта да не
напуска дома си или мястото за настаняване, на което е посочила, че ще
пребивава за посочения в предписанието срок, а именно: гр. Сливен, кв.
"Дружба" бл.18, вх.Г, ет.9 , ап.27, като деянието е извършено по
време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение
на Народното събрание от 13 март 2020г. във връзка с разрастващата се пандемия
на COVID-19.
Безспорно е установен механизма
на деянието и авторството на същото. По делото е безспорно установено ,че към датата на
пристигане на подсъдимата на територията на РБ, а именно на 18.03.20г. с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно
събрание на територията на Република България е било въведено извънредно положение, считано от
13 март 2020 г. до 13 април 2020 г.
Установено е ,че в тази връзка със Заповед
№РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България е въведена задължителна карантина за всички
лица /граждани на Република България и чужди граждани/, влизащи на територията
на Република България от „рискови“ държави, сред които е и Обединено Кралство
Великобритания, от където се е завърнала подсъдимата Х..
Доказано по делото е и обстоятелството,че в изпълнение
на въведената процедура на подс. Н.Х. е издадено Предписание
с изх. №ld/18.03.2020r.
(COV1D-680/I9.03.2020r.) издадено от Столична
регионална здравна инспекция, в което изрично е посочено ,че подсъдимата се
поставя в карантина за срок от 14 дни както и,че същата следва да се изпълни
на адрес: гр. Сливен, кв.
"Дружба" бл.18, вх.Г, ет.9, ап.27.
Предписанието е връчено лично срещу подпис на подс. Х. от св. Я.К.М., на длъжност инспектор при Столична
РЗИ, която й разяснила задължението да
не напуска дома си за срок от 14 дни, да спазва дистанция от минимум 1 м спрямо
хората, с които съжителства, вкл. престой/спане в отделни помещения, при
възможност, редовно да проветрява, да яде по различно време, редовно да
почиства и дезинфекцира общи повърхности, да използва отделни кърпи, да мие
ръцете си преди ядене, след използване на тоалетна и др. При поява на симптоми
на горепосоченото заболяване - да се свърже незабавно с общопрактикуващия
си лекар по телефона или бърза помощ, или Столична РЗИ на посочен в предписанието
телефон. Горните задължения за подс.Х. били посочени и
писмено в Предписанието, с което Х. била
запозната като копие от същото и бил връчен за сведение .
Освен посочените задължения в Предписанието било посочено, че при неспазване
на предписанието по т. 1 (а именно да спазва 14-дневна карантина на изрично
посочения от нея адрес) подлежи на наказателно преследване ,които задължения
същата е можела при желание от нейна страна да прочете допълнително,тъй като и
е било връчено копие. В тази връзка съдът не споделя изразеното от защитата
становище ,че липсата на легално понятие „карантина „ следва да доведе до
оневиняване на подсъдимата ,доколкото същата е била наясно със създалата се в
цял свят и в частност в РБългария заплаха от заразна
болест довела до обявяването на извънредна епидемиологична обстановка на
територията на РБ и въведения 14 дневен срок за престой в дома и с цел ограничаване на заразата.
Съдът счита,че извършеното деяние не е малозначително или с явна незначителна
обществена опасност по смисъла на чл.
9 ал.2 от НК каквото е твърдението на защитата, а напротив.Подсъдимата е напуснала дома си,
посетила е лекарски кабинет ,който сам по
себе си представлява
място за контакт на много голям брой хора
, контактувала е с трети лица,които в конкретния случай са
медицински лица и които от своя страна бидейки контактни са в роля да заразят
голям брой лица,включително и болни. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството,че подсъдимата не е съобщила на медицинските лица ,че е
пристигнала в страната предния ден, както и ,че е поставена под карантина
,поради което съдът счита ,че не са налице основания за оправдаването й на
посоченото по -горе основание.
Съдът прие за установено и ,че Предписанието е подписано от подсъдимата по надлежния ред и съдържанието му и е било разяснено устно от служител на
РЗИ гр. София, с което е била завършена
процедурата по уведомяването й и е въведено задължение за спазването му от
нейна страна. В тази връзка,съдът не счита, за основателно и направеното от защитата
възражение, че се касае за Предписание, което не отговарял на изискванията на
закона за форма ,тъй като ако подсъдимата е считала, че е незаконосъобразно
карантинирана, същата е имала възможност да обжалва предписанието
за карантиниране пред съответния административен съд.
По делото е безспорно установено и
обстоятелството,че на 19.03.2020г. Н.Х. е напуснала дома си и е отишла
на преглед при д-р Д.Г.К., който работел като общопрактикуващ лекар в медицински център, находящ се в гр.Сливен, кв. „Надежда“.Установено е ,че при прегледа
не е съобщила ,че е пребивавала в
чужбина нито ,че и е било връчено предписание съгласно ,което не трябва да
напуска дома си .
Деянието си подсъдимиата е
извършила с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасният
му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици. Подсъдимата е била наясно ,че още при пристигането си не се чувствува добре здравословно, както и ,че в този момент е
налице заразна болест , а именно Ковид 19. Била е
наясно с връченото й Предписание,
доколкото е съобщила лично трите си имена и адрес на който да бъде
карантинирана и е получила екземпляр от същото за лично сведение .Въпреки това
в момента , в който се е почувстувала застрашена
поради влошаване на здравословното й състояние напълно съзнателно е напуснала
дома си и е посетила лекарски кабинет ,без по време на прегледа да посочи ,че
се е завърнала от чужбина и по този повод е поставена под карантина . Така
установените обстоятелства напълно мотивират извода за наличие на пряк умисъл у
подсъдимата, която макар да съзнава обществено опасния характер на извършеното и да предвижда
общественоопасните му последици иска тяхното настъпване
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура
на подсъдимата и слаби морално волеви задръжки.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни и наличието на стресова компонента предвид създалата се в
целия свят заплаха от смърт в резултат на заразяване с Ковид
19.
Съдът не отчете
наличие на отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с целите на идеалната и генерална превенция и наложи на
подсъдимата Х. на основание чл. 355, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 55 , ал. 1 т.2,б.“Б“от НК наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”*** за срок от шест месеца , с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност на явяването и подписванетодва пъти в седмицата.
2. „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Съдът счита така определеното
наказание за максимално справедливо и за отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и дееца.
Ръководен от гореизложеното съдът,
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: