Р Е Ш Е
Н И Е № 10
гр. Сливен,
17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СЛИВЕН, касационен
състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря Ваня
Костова и при участието на прокурора при ОП Сливен Христо Куков, като разгледа КАНД
№ 200 по описа за 2019 година докладвано
от съдия Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от С.Щ. ***, подадена чрез адв. Я.С. ***, срещу
решение № 501/20.11.2019 г., постановено по АНД № 206/2019 г. на Районен съд Сливен,
в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-0804-002631/30.10.2018
г., издадено от Началник Група към ОД МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“.
В касационната жалба се поддържа,
че решението на СлРС, в обжалваната част, е неправилно и са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за неговата отмяна. Твърди се, че в хода на
съдебното производство не се е установило по безспорен начин извършването на
нарушението от страна на касатора, като събраните по
делото гласни доказателства неправилно били кредитирани от съдебния състав. По
тези съображения се иска атакуваното решение да бъде отменено, ведно с
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебното заседание касаторът лично и с адв. С.
поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена.
Ответникът по касация –ОДМВР
Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда
да я остави без уважение.
Представителят на ОП Сливен счита
жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на СлРС.
Административен съд Сливен, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
намира следното:
Касационната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен
контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
С процесното
НП, в потвърдената част, на С.С.Щ. е наложена на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл.
4 от ЗДвП глоба в размер
на 200 лева за това, че на 02.09.2018 г. около 15:08 часа в община Сливен, на Автомагистрала
„Тракия“ - посока Бургас, като управлявал лек автомобил "БМВ 330 Д" с
рег. ***, при извършване на маневра - от
дясна лента навлизане в лява лента, не пропуска движещият се по нея лек
автомобил „Пежо 2074 с рег.№ *** и реализира ПТП с материални щети по другия
автомобил, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
СлРС е приел, че административнонаказателната
отговорност е била законосъобразно ангажирана, тъй като извършването на нарушението
е установено по несъмнен начин от свидетелските показания и от изслушаната
комплексна автотехническа и видеотехническа
експретиза, а наказанието
е наложено в минималния предвиден размер. Формирал е извод, че НП е издадено от
компетентен орган, не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина
за отмяната му, като са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, обстоятелствата на нарушението са описани ясно и
достатъчно подробно и им е дадена съответна правна квалификация.
Решенето на РС Сливен е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на съда се споделят изцяло от касационната
инстанция.
Съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен
да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което
се намира в дясната пътна лента.
В случая по делото е безспорно
установено, че другият автомобил (л. а. "Пежо") се е движил в
крайната лява лента със скорост 135 км.ч., а касаторът
се е движил от дясно на него със скорост от 88 км.ч. Не се отрича от касатора и че е предприел маневра навлизане в съседната
(лява) лента, като е реализирано пътнотранспортното произшествие с движещия се
в същата лента лек автомобил "Пежо 207", управляван от свидетеля С.К.
Това обстоятелство категорично и еднозначно се установява от всички свидетелски
показания, в т. ч. от показанията на свидетеля – о. Й. Д., както и от събраните
писмени доказателства и доказателствени средства - изслушаната
комплексна автотехническа и видеотехническа
експретиза. При тази фактическата обстановка, която е
точно установена от СлРС и в пълна степен се подкрепя
от събрания доказателствен материал, е изведен
обоснован и правилен извод по съществото на правния спор, а именно, че касаторът Щ. е осъществил вмененото му нарушение. Не се
споделят доводите в касационната жалба за неустановеност и недоказаност на
извършеното нарушение. Правилно районният съдът е приел, че доказателствената
сила на АУАН не е оборена и че от събраните в хода на съдебното следствие
писмени, гласни доказателства и доказателствени
средства се установява по несъмнен начин извършването на деянието, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на С.Щ.. Обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите Ж. З., С. К. и
Й. Д., които са взаимнодопълващи се и непротиворчиви, както и правилно е ценил заключенията на
вещите лица, като компетентно и безпристрастно изготвени.
На следващо място,
законосъобразен е и изводът на районния съд, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав напълно ги споделя и на основание чл. 221 ал.2 изр. второ
от АПК не следва да ги преповтаря. Неоснователни са твърденията за допуснато в
НП нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Описанието на нарушението е пълно и достатъчно
ясно – конкретно е посочено мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е осъществено.
Посочени са и законните разпоредби, които са нарушени – чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а словесното описание на нарушението
напълно съответства на дадената му правна квалификация.
Следователно правилно СлРС е приложил закона и не са налице релевираните
с касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което и предвид обхвата на проверката,
дължима от касационната инстанция, решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
501/20.11.2019 г., постановено по АНД № 206/2019 г. на Районен съд Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: