Р Е
Ш Е Н
И Е №285
гр. Стара Загора, 04.07.2022г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Пенка
Маринова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 370 по описа за 2022г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Д.Г.Д. ***
чрез адвокат В.М. против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0281-000149/
14.04.2022г, издадена от Началник РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е
приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта,
поради налагане на мярката при недоказано извършено административно нарушение,
без необходимост от такова прилагане и в обем, надхвърлящ законоустановените
цели на такава мярка. Направено е искане за отмяна заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Началник РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив, редовно призован, не
се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира
за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед № 22-0281-000149/ 14.04.2022г, издадена от Началник РУ
Карлово при ОД на МВР Пловдив, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Д.Г.Д. е приложена
ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 13.04.2022г. около 15:55ч.
в с.Анево на кръстовището на ул.1-ва и ул.12-та в посока изток-запад, Д.Д.
управлява собствения си лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.№ *** /Чешка
Република/. При извършена проверка в сградата на РУ Карлово с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози Дрегер Алкотест Drug
Test с фабричен номер ARAM-0008 е отчетен положителен резултат и се установява, че управлява след употреба
на наркотично вещество Канабис-25. Водачът не приема показанията на
техническото средство и желае да даде кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване. Издаден е талон за медицинско изследване № 071873/
13.04.2022г и е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GА № 589279/ 13.04.2022г.
АУАН е съставен за това, че на 13.04.2022г.
около 15:55ч. в с.Анево на кръстовището на ул.1-ва и ул.12-та в посока
изток-запад, Д.Д. управлява собствения си лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с
рег.№ *** /Чешка Република/. При извършена проверка в сградата на РУ Карлово с
тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози Дрегер Алкотест
Drug Test с фабричен номер ARAM-0008 е отчетен положителен резултат и се
установява, че управлява след употреба на наркотично вещество Канабис-25.
Водачът не приема показанията на техническото средство и желае да даде кръвна
проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. Издаден е талон за
медицинско изследване № 071873/ 13.04.2022г. Прието е, че с описаното деяние
водачът виновно е нарушил чл.5 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Жалбоподателят Д. е
изразил становище, че възражения по съставения АУАН.
По делото са приети като доказателства съдържащите се в административната
преписка Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 13.04.2022г.; АУАН
серия GA, №589279/13.04.2022г., Талон за изследване №071893 от 13.04.2022г.;
Протокол №*********-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000 от 16.02.2022г.; Мотивирана резолюция
№22-0281-М000014/17.05.2022г. за прекратяване на административнонаказателно
производство по АУАН серия GA, №589279/13.04.2022г.; Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. и Заповед №8121К-10478/15.11.2018г на Министъра на
вътрешните работи; Заповед №317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР Пловдив; Справка за нарушител/водач за Д.Г.Д..
След като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена по куриер в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 14.04.2022г на адресата, видно от приложената разписка към плика. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспорената
№
22-0281-000149/ 14.04.2022г на Началник РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив е издадена от материално и териториално компетентен
орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая Началника на РУ Карлово е надлежно
упълномощен, съгласно представените по делото Заповед №8121з-1524/09.12.2016г.
и Заповед №8121К-10478/15.11.2018г на Министъра на вътрешните работи,
както и Заповед №317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР Пловдив. Постановена е в писмена форма и съдържа
всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и
правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП. В процедурата по издаването й са
спазени процесуалните правила.
Обжалваната заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Д.Д. като водач на МПС е издаден АУАН GA, №589279/13.04.2022г за управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН GA, №589279/13.04.2022г е подписан с възражения и доказателствената му сила не е потвърдена в настоящото съдебно производство.
Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо Д.Д. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като е изпълнил даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване.
В разпоредбата на чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно - чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Аналогична е нормата на чл. 5, ал.1 от приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА - Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г, преди Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/ - при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай резултатът от теста, проведен с Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARAM-0008, е оспорен предвид отбелязването в талон за изследване № 071893 от 13.04.2022г, издаден съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА. В случая по преписката са налице данни за изпълнение на предписанието за лабораторно изследване, с оглед на което е постановена Мотивирана резолюция №22-0281-М000014/17.05.2022г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA, №589279/13.04.2022г, тъй като от извършената химико-токсикологична експертиза е установено, че в представените биологични проби от Д.Д. няма наличие на алкохол и наркотични/упойващи вещества. С оглед на това отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на действителното. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи. А резултатите от изследването на кръвта на водача правят недоказано твърдението на органа за шофиране след употреба на наркотични вещества. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно извършване на административно нарушение, което в конкретния казус не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба, поради което и пред съда е недоказано извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 7457 от 05.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г., VII отд.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0281-000149/ 14.04.2022г, издадена от Началник РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив, е незаконосъобразна. Подадената срещу нея жалба се явява основателна и заповедта следва да бъде отменена.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Пловдив /като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ Карлово, където служи издателят на оспорената заповед/ на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 510 лв, от които 10лв държавна такса и 500лв адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2022г
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Д.Г.Д. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на ПАМ №
22-0281-000149/ 14.04.2022г, издадена от Началник РУ Карлово при ОД на МВР
Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пловдив да заплати на Д.Г.Д. ЕГН ********** ***
сумата 510 /петстотин и десет/ лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на
касационно оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: