№ 31
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Румен Бончев Попов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600361 по описа за 2021 година
Производство по чл.12 ал.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Постъпила е жалба от адв.Д.Д. като защитник на осъдения М. Ш. против
решение № 13 от 15.06.2021г., постановено по ЧНД № 2147/2021г. по описа
на Окръжен съд-*. В жалбата се твърди, че решението не съответства на
разпоредбите на ЗПИИСАННЛСМВЛС и по-конкретно на изискването на
чл.13 ал.2 за приспособяване на наказанието, поради което се иска да се
наложи наказание „пробация“ вместо лишаване от свобода, както и да се
зачете задържането на лицето под стража от 10.02.2021г.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна
страна в процеса, а разгледана по същество е неоснователна. Основателно е
искането за приспадане на задържането от 10.02.2021г. вместо от 12.02.2021г.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл.12
ал.1-7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, окръжният съд е признал и приел за
1
изпълнение присъда на Окръжния съд У. над О. от 28.05.2019 г. по дело № -"-
/2018-187, с която М. Ш., * гражданин, роден на -"- г. в град З., С.
ЛНЧ**********, с настоящ адрес в Република Б. – село К., община Г. област
СТ. З., е признат за виновен в това, че нито в У. над О., окръг У. над О., нито
другаде, в периода от декември 2014 г. до юли 2018г., включително, като
баща на малолетния М. В., роден на ""., за когото е бил длъжен да плаща
издръжка в размер на 1500 * крони месечно, каквато му е била определена с
присъда на Окръжния съд в У. над О. от 23.06.2004 г. по дело № 8Р 3/2004-29,
влязла в сила на 10.08.2004 г., и то всеки пети ден от месеца авансово, като
предава издръжката на майката на малолетния А. Ф. В. родена на -"- г.,
умишлено не е изпълнявал това свое задължение за издръжка, въпреки, че е
бил способен да го изпълнява, като е заплатил само през месец май 2016 г.
сумата от 1140 * крони и по този начин е натрупал дълг за издръжка спрямо
А. Ф. В. в размер на още 64 860 * крони, поради което е бил осъден на десет
месеца ефективно наказание „лишаване от свобода“.
Окръжният съд на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определил
първоначален "Общ" режим на изтърпяване на наказанието, като е
приспаднал на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС задържането
под стража на *я гражданин М. Ш. по ЧНД №68/2021 г. на Окръжен съд – СТ.
З., въз основа на Европейска заповед за арест от 18.12.2019 г., издадена от
съдия в Окръжен съд в У. над О., Ч. Р. въз основа на влязла в сила Присъда от
28.05.2019 г. на Окръжния съд У. над О. по дело № -"-/2018-187, считано от
12 февруари 2021 г. до 01 юни 2021 г. включително, както и домашния арест,
наложен с определение от 26.05.2021 г. по настоящото дело, считано от
02.06.2021 г. до влизане на решението в сила.
Въззивната инстанция също счита, че са съобразени всички специални
изисквания на закона- ЗПИИСАННЛСМВЛС- за да се допусне изпълнение
на присъдата на чуждестранния съд. По поредността на правилата, делото е
било подсъдно на С. окръжен съд, с оглед данните за местоживеене на
осъдения и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС. На следващо
място, удостоверението по член 4 от Рамковото решение е издадено за
признаване и изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, описан в раздел б) от
удостоверението, а именно Присъда на Окръжния съд У. над О. от 28.05.2019
г. по дело № -"-/2019, влязло в сила на 14.08.2019 г., *. Съгласно чл.8 ал.1 от
Закона съдебните актове, постановени в друга държава членка, се признават и
изпълняват на територията на Република Б., когато се отнасят за деяния,
които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато
независимо от разликите между съставите им, техните основни признаци
съвпадат. В настоящия случай престъплението, за което е осъден М. Ш., а
именно неплащане на издръжка на низходящ, съставлява престъпление по
чл.183, ал.1 от НК на Р Б., т.е. има аналог в българския наказателен закон,
което се изисква като условие по чл.8 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за
признаване и изпълнение на чуждестранната присъда. Издаващата държава е
квалифицирала така описаната престъпна дейност на М. Ш. по член &196 от
закон №40/2009 сборник закони, Наказателен Кодекс на Р Ч., като е посочила,
2
че престъплението е "пренебрегване на задължителна издръжка", за което
наказанието е до една година лишаване от свобода.
По-нататък съдът правилно е приел, че не са налице основанията,
изрично изброени в разпоредбата на чл. 15 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
при които може да се откаже признаване и изпълнение на съдебния акт, както
и на чл.14 ал.1 за отлагане на признаването. Във връзка с това, както се
посочи, издаващата държава е предоставила изискуемото удостоверение по
чл. 3 от същия закон, като същото е пълно и не се констатира явно
несъответствие между него и постановената присъда. Освен това осъденият
М. Ш. се намира на територията на Р Б., има статут на чужденец, постоянно
пребиваващ в страната с ЛНЧ ********** и е дал съгласие за признаване и
изпълнение на съдебния акт. Също така не е налице и хипотезата на чл.15 ал.1
т.3 от Закона за възможен отказ от признаване и изпълнение заради
принципа "ne bis in idem"- по делото е установено, че *ят гражданин М. Ш.
не е осъждан за същото деяние в Р Б. или в друга държава, различна от
издаващата.
Също така съдът е дал отговор и на възражението на защитата за т.нар.
приспособяване на наказанието като законосъобразно го е отхвърлил като
неоснователно. Посочените в чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
правила за „приспособяване“ на наказанието в случая не са налице.
Съответстващата на &196, ал.1 от Наказателния кодекс на * в българското
законодателство норма на чл.183 ал.1 НК за неплащане на издръжка също
предвижда като вид наказание „лишаване от свобода“ освен наказанието
„пробация“. Освен че наказанията по *я и българския наказателен закон са
съответни по вид- предвиждат наказание лишаване от свобода- те са и
съразмерни с оглед на предвидения максимален размер от една година
лишаване от свобода. Искането би било резонно ако в изпълняващата
държава, т.е. в Р Б. законът за извършеното в издаващата държава
престъпление предвижда като вид само наказание „пробация“ и тогава по
силата на чл.13 ал.2 предл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ще има такова
приспособяване.
На следващо място, изпълнението на определеното със съдебния акт на
*я съд наказание лишаване от свобода не е погасено по давност съгласно
българското законодателство. Предвид на материалите по делото, въпросната
присъда на Окръжен съд в У. над О. е влязла в сила на 14.08.2019 г., а
съгласно материалното право на изпълняващата държава давността за
изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца е пет
години (чл. 82, ал. 1, т. 4 НК на РБ). Началото на този срок е от датата на
влизане в сила на решението и към настоящия момент не е изтекъл.
В производството са събрани и изискуемите данни за личността на
осъденото лице като от тяхното съдържание е ясно, че осъденият М. Ш. не се
ползва с имунитет съгласно българското законодателство. Съдебният акт е
постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно закона на
3
изпълняващата държава е наказателно отговорно за деянията, във връзка с
които е постановено решението на съда в Р Ч.. Също така към момента на
получаване на съдебния акт от съда за изпълнение, остатъкът от
неизтърпяната част на наказанието надвишава минимума от шест месеца по
чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Това е така с оглед на данните, че
поначало наказанието не е било приведено в изпълнение на територията на *,
а от проведената процедура по ЗЕЕЗА, чиято цел е била да осигури личното
участие на *я гражданин М. Ш. в наказателното производство в *, във връзка
с което е постановен съответният влязъл в сила съдебен акт, е видно, че
фактическото задържане на осъдения е продължило от 10.02.2021 г. до
01.06.2021 г., включително, а от 02.06. 2021 г. е с мярка за неотклонение
„домашен арест“.
На следващо място съдът правилно е преценил, че не са налице и
основанията на чл. 15, ал. 1, т. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от
признаване и изпълнение на решение, постановено от съдебен орган на
държава членка. Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение съдържа
информация за изпълнение на условието на чл. 15, ал. 1, т. 9, б. "а"
ЗПИИСАННЛСМВЛС, че макар и осъденото лице да не се е явило лично в
съдебния процес, във връзка с който е постановено решението, лицето е било
призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за
определената дата и място на съдебния процес или е било официално
информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за
насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на
решение, ако не се яви. Не са налице основания за отказ и по чл. 15, ал. 1, т.
11 ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като наложеното наказание не включва
принудителни медицински мерки или мерки, включващи лишаване от
свобода, които да не могат да бъдат изпълнени от Република Б. в
съответствие с българското законодателство. Накрая, липсват основания за
отказ и по чл. 15, ал. 1, т. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС. В съдебния акт на
чуждестранния съд е посочено, че престъплението е извършено на
територията на * и следователно присъдата не се отнася за престъпление,
което съгласно българското законодателство може да се счита за извършено
изцяло или частично на територията на Република Б., включително на място,
приравнено на нейна територия.
Съдът на основание чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднал от
общия размер на наложеното наказание фактическото задържане на осъдения
от 12.02.2021 г. до 01.06.2021 г., включително, както и от 02.06.2021 г. до
влизане в сила на настоящото решение изтърпения „домашен арест“. За
коректност следва да се отбележи, както е посочено и в Предложението на
прокурора, че искането лице М. Ш. в производството по ЕЗА е бил задържан
от 10.02.2021г. и в този смисъл е основателно искането на защитата
приспадането по чл.12 ал.9 от Закона да е именно от 10.02.2021г.
Първоинстанционният съд на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС правилно
е определил първоначален "ОБЩ" РЕЖИМ за изтърпяване на остатъка от
4
неизтърпяваната част на наказанието "лишаване от свобода", а на основание
чл.12, ал.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е разпоредил след влизане в сила на
решението, препис от същото в превод на * език да се изпрати за сведение на
компетентния орган на издаващата държава.
Предвид на гореизложените съображения обжалваното решение се явява
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, като се измени само в
частта за приспадането по чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което
ПАС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 13 от 15.06.2021г., постановено по ЧНД №
2147/2021г. по описа на Окръжен съд-* в частта по чл.12, ал.9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС като приспада временното задържане на М. Ш. от
10.02.2021г. до 01.06.2021г. включително и ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5