Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 28.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря……...Петя Маринова...............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 701 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Н.М. ***, чрез пълномощник адв. Д.С., против “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, в която се твърди, че ищецът е абонат на електроразпределителното дружество, за имот, представляващ къща, находяща се на *************. За този обект, при ответника е открита партида с клиентски № ********, абонатен № ********.
Посочва се, че през
месец май 2020 г. ищецът посетил Центъра за обслужване на клиенти на ответното
дружество в гр. Ловеч, където служителката устно го уведомила, че са налични
задължения за консумирана електроенергия на този адрес, общо в размер на 740.00
лева за периода от месец март 2005 г. до месец февруари 2006 г. /включително/.
По повод това ищецът подал заявление, като заплатил и съответната такса за
издаване на справка, от която да е видно какъв е точния размер на задължението,
както и за кой период са отнася, но такава справка му била отказана.
Ищецът счита, че не дължи горната сума за
консумирана електрическа енергия, тъй като същата е не само неоснователно
начислена, но е недължима и на основание изтекла погасителна давност. Счита, че
прекъсването на ел. захранването в имота му
също обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Ищецът моли за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответното дружество, че той не дължи
сумата в размер на 740.00
/седемстотин и четиридесет/ лева,
представляваща цена за консумирана ел. енергия на адрес: ********,
за периода от месец март 2005 г. до месец февруари 2006 г. /включително/,
поради изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в"
от Закона за задълженията и договорите.
Претендира присъждане и
на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника “ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, чрез пълномощник юрисконсулт С.Т., в който са изложени
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, а
се представлява от пълномощника си адв. С., която поддържа исковата молба и
направи изменение в размера и периода на предявения иск, чрез неговото
увеличение, като моли да
се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
общ размер на 742.61 лева, включваща и лихвите, освен за периода, посочен в
исковата молба /от месец март 2005 г. до месец февруари 2006 г. включително/,
така и за периода от месец февруари 2015 г. до месец септември 2015 г.
включително, съгласно приложената към отговора на ответника справка по фактури. С протоколно определение от 28.08.2020 г., на
основание чл. 214 ал. 1, изр. 3 от ГПК, съдът допусна така направеното
изменение в размера и периода на предявения иск.
Ответникът се представлява от пълномощника си юрисконсулт С.Т.,
който заяви, че признава иска. Счита обаче, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли разноските по същото да останат в тежест
на ищеца, който да заплати и юрисконсултско възнаграждение в тяхна полза.
С оглед така направеното признание на иска, процесуалният
представител на ищеца отправи искане за постановяване на решение при признание
на иска. Моли за присъждане на направените разноски, съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките за
произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК,
тъй като ответникът, чрез пълномощника си, легитимиращ се с изрично
пълномощно да признава исканията на другата страна по смисъла на чл. 34 ал. 3
от ГПК /т. 9 от приложеното пълномощно/, заяви, че признава иска, а ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал
съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени
са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да
укаже в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като
по аргумент от тази разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви
по въпроса съществува ли спорното право по същество.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло предявеният
отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на
процесното вземане.
По разноските:
Съдът намира за неоснователно направеното от ответното дружество
възражение за наличието на хипотезата по чл. 78 ал. 2 от ГПК за
освобождаването му от разноски по делото, по следните съображения:
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
От съдържанието на цитираната правна норма следва извода, че за да
може ответникът да се освободи от отговорността за заплащане на разноските по
делото, които ищецът е направил и които при уважаване на иска подлежат на
присъждане в негова полза, следва да са налице едновременно две предпоставки: с
извънсъдебното си поведение ответникът да не е дал повод на ищеца да води
делото и да признае иска в исковото производство.
В случая съдът намира, че по отношение на ответното дружество е
налице само втората предпоставка, а именно признание на иска в хода на
съдебното производство, послужило за постановяване на решение по реда на чл.
237 ал. 1 от ГПК, уважаващо иска.
По отношение на първата предпоставка, за да се приеме, че същата е
налице следва с извънсъдебното си поведение ответникът да не е предизвикал
правния спор. В случая обаче се установява, че ответникът независимо, че в хода
на делото изрично е признал иска, т.е., че ищецът не му дължи исковата сума, в
отговора си е оспорил както допустимостта, така и основателността на предявения
иск, а от приложената към отговора справка от 13.07.2020 г. за задължения по
фактури е видно, че процесното вземане съществува по партидата на името на
ищеца, т.е. не е отписано от регистрите на ответника.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че не е налице фактическия състав на чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК, както следва: 50.00 лева - държавна такса за предявяване на иска, 1.90
лева – такса за превод на държавната такса и 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение, изплатено съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 09.06.2020 г., или общо разноски: 351.90
лева.
При този изход на процеса, следва да
се отхвърли искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, по отношение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************тър, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет заедно, че Н.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи сумата в размер на 742.61 лв. /седемстотин четиридесет и
два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща начислена цена, заедно с
изтеклите лихви, за консумирана електрическа енергия на адрес: ********, за
периода от месец март 2005 г. до месец февруари 2006 г. /включително/ и за
периода от месец февруари 2015 г. до месец септември 2015 г. /включително/,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с горните данни, да
заплати на Н.М.М., с горните данни, сумата 351.90 лв. /триста
петдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: