Решение по дело №593/2015 на Районен съд - Костинброд

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № … 

гр. К., 28.06.2017 г.                                  

                            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

    Районен съд-К., четвърти състав, в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                              

при секретаря М. Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 593, по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:             

Ищецът Б.С.М., ЕГН **********,*** е предявил искове срещу „Г.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Ц.” №** да му заплати общата сума от 5 390 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец септември 2012 г. до месец юли 2013 г., сумата от 1 167.18 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2013 г. до 15.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 17.09.2015 г. до окончателното плащане.

Претендира и съдебни разноски, съгл.списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна оспорват исковете, считат същите за неоснователни, тъй като не му се дължат никакви суми за положен труд, защото му били изплатени.

Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства, преценени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взе под внимание становището на страните, приема за установено от фактическа страна  следното :

Страните не спорят, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника от 2008 г., като е заемал длъжност „шофьор на цистерна” с месторабота складова база К. и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 490 лева. Твърди, че на 29.07.2013 г. трудовото правоотношение е прекратено.

Според заключенията на назначените и приети по делото първоначална и допълнителна съдебно - счетоводна експертизи, за претендираните процесни периоди е установено, че за периода от месец 09.2012 г. до месец 07.2013 г. има изготвени разплащателни ведомости за заплати, които представляват рекапитулации по категории персонал и обща за дружеството, както и разпечатки по звена на фишове за всеки месец, където е включен ищеца, но няма положен подпис от него, тъй като е получавал заплатата си с РКО, като за  съответните месеци е отбелязана сумата, номера и датата на РКО, с които са му изплатени заплатите. Посоченото възнаграждение в РКО № 36/28.12.2012 г. за месец 12.2012 г. от 500,00 лева е формирано на базата на даденото съгласие от Изпълнителния директор и прекия ръководител Е.Н.временно да се изплаща заплатата без запора. При извършена насрещна проверка в счетоводството на ответника е установено, че за претендирания период: месец 09.2012 г. – месец 07.2013 година във ведомостите за заплати на ответника е начислено полагаемото му се трудово възнаграждение, като начисленото трудово възнаграждение и направените удръжки са отразени в приложените фишове и е било изплатено с приложените към делото РКО, без вещото лице да коментира и обсъжда оспорените от ищеца положени подписи - предмет на съдебно-графическата и почеркова експертизи.

Според заключенията на назначените и приети по делото първоначална и допълнителна съдебно – графическа и почеркова  експертизи подписите за „получил сумата“  в РКО №№ 037/30.11.2012 година и 4/01.04.2013 година вероятно не са били положени от ищеца Б.С.М., докато подписите за „получил сумата“ в РКО № 36/28.12.2012 г. и 004/31.01.2013 година са били положени от ищеца. Съгласно приетата допълнителната тройна съдебно – почеркова експертизи, подписите за „получил сумата“  в РКО №№ 037/30.11.2012 година и 4/01.04.2013 година са били положени от ищеца Б.С.М., която съдът кредитира по отношение на първоначалната в оспорваната й част поради факта, че същата е била разширена, комплексна, единодушна и категорична.

В тази насока са единните и непротиворечиви показания на разпитания по делото свидетел Е.Н.– ръководител на шофьорското звено във фирмата на ответника, който установява, че ищецът е получавал дължимите му се пари за трудово възнаграждение от него на ръка и е подписвал пред него съответните, попълнени РКО, върху бюро с грапава повърхност.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни съображения :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правни основания: главен по чл.128, т.2 от КТ и акцесорен, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника от 2008 г., като е заемал длъжност „шофьор на цистерна” с месторабота складова база К. и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 490 лева, като на 29.07.2013 година  трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено.               

От представените и събрани по делото гласни и писмени доказателства е установено по безспорен и несъмнен начин, че за претендирания исков период ищецът е получил дължимите му се парични суми за претендирано трудово възнаграждение, съгласно заключението на първоначалната и допълнителна ССчЕ.    Неоснователно и недоказано в тази насока се явява направеното от ищеца оспорване на автентичността на РКО, тъй като изслушаните  съдебно-почеркови експертизи и според ценената от съда по изложени по-горе съображения тройна такава, според която подписите в графа "получил сумата" в процесните РКО са положени от ищеца, съдът приема, че не е налице дължимо от работодателя трудово възнаграждение, съответно – лихва за забава по предявените главен иск с правно основание чл.128 КТ и по акцесорния, на основание чл.86 от ЗЗД.

Налице е трайно установена съдебна практика, че носещите личния подпис на работника разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя се приравняват по правна стойност на разписка, като ирелевантни в тази насока са обстоятелствата дали работодателят е осчетоводил извършените плащания и каква е касовата наличност към момента на съответното плащане. Неизпълнението на задължението на работодателя за водене на счетоводство няма гражданскоправни последици при спор за изплащане на трудово възнаграждение - в този смисъл решение № 746 от 5.01.11 г. по гр. дело № 727/09 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Гореизложеното обосновава неоснователността на предявените искове по чл.128 от КТ – за заплащане на общата сума от 5 390 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец септември 2012 г. до месец юли 2013 г., сумата от 1 167.18 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2013 г. до 15.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 17.09.2015 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1330 лева, от които 680 лева-  за един адвокат и 650 лева – за експертизи. На основание чл.359 от КТ работникът е освободен да заплаща държавни такси по делото и разноски от бюджетните на съда, но не и от заплащане на разноски на работодателя-ответник за адвокат и експертизи по делото, при отхвърляне на исковите му претенции, както в случая.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

                                             Р     Е       Ш      И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.М., ЕГН **********,*** срещу „Г.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Ц.” №** искове: главен по чл.128, т.2 от КТ и акцесорен, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответника да му заплати: общата сума от 5 390 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец септември 2012 г. до месец юли 2013 г. и сумата от 1 167.18 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2013 г. до 15.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 17.09.2015 г. до окончателното плащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          ОСЪЖДА Б.С.М. да заплати на „Г.” АД  сумата от 1330 (хиляда триста и тридесет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.      

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: