Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр.
Хасково, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на седми юли, през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД /К/ № 541 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т.И.Т. ***,
със съдебен адрес ***, против Решение № 260073/19.04.2021г., постановено по АНД
№ 163/2021г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е потвърдено НП №
21-0351-000073 от 23.02.2021г. на началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР
Хасково, с което на Т.Т., за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
В касационната жалба се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът не
изпълнил задълженията си по субсидиарно приложимия НПК и не извършил всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата и фактите по делото. Не била извършена и
адекватна оценка на допустимата доказателствена съвкупност. Финалният извод на
съда за законосъобразност и правилност на обжалваното НП бил изцяло неправилен
и необоснован, същият се основавал на ограниченото разбиране за наказателно
обвинение и проявена толерантност спрямо отразените констатации в АУАН и НП
въпреки, че в същите описанието на деянието по повдигнатото обвинение не било
конкретизирано с неговите фактически белези – време, място, начин на извършване
и мотиви. Всъщност, ако процесуалния и материалния закон били приложени
правилно, съдът щял да забележи, че в конкретния случай АНО повдигнал непълно
административнонаказателно обвинение, което е негодно да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. По изложените в
жалбата съображения се претендира за отмяна на решението на районния съд и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, Група в РУ Свиленград към ОДМВР
Хасково, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решението предмет на разглеждане в
настоящото производство Районен съд Свиленград е потвърдил обжалваното пред
него Наказателно постановление НП № 21-0351-000073 от 23.02.2021г., издадено от
началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на Т.И.Т., ЕГН **********
***, за виновно нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева.
При постановяване на решението си въззивният
съд е извършил проверка и констатирал, че АУАН и НП са издадени от материално
компетентни лица, видно от представените заповеди на Министъра на вътрешните
работи, спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН, при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. Съдът е развил
съображения, че АУАН е издаден при спазване изискванията на чл.
42
и чл.
43 от ЗАНН, и не създава неяснота относно нарушението.
Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН и описаните в него обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Съдът е отговорил мотивирано на възраженията
на жалбоподателя, като е посочил, че вмененото на последния административно
нарушение правилно е квалифицирано по чл.
150 от ЗДвП – разпоредбата, съдържаща общото правило,
че всяко пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че Т.И.Т. е
изначално неправооспособен водач, поради която причина не разполага с издадено
му СУМПС, а това нарушение е скрепено със санкцията, предвидена в чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съдът е намерил за установено по
несъмнен начин, че на 16.02.2021 г. в гр. Свиленград, Т.И.Т. е управлявал
превозно средство – лек автомобил Сеат Леон с рег. №***, без да е правоспособен водач, с което
е извършил виновно вмененото му административно нарушение. Съдът е посочил
също, че законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Т.Т. на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като не са налице предпоставките за
определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. По отношение на размера на наложената глоба въззивният
съд е посочил, че тъй като същата е определена от административнонаказващият
орган в минималния ѝ размер от 100 лева, не е налице правна възможност за
нейното намаляване.
Настоящата инстанция намира проверяваното
решение за законосъобразно.
Напълно се споделят направените от районния
съд констатации за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по
съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице порок, достатъчен по своето естество
да обоснове отмяна на акта, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Както АУАН, така и НП отговарят на изискванията
за нормативно дължимо съдържание във връзка със съответните реквизити. Дадена е
възможност на наказаното лице да реализира в пълен обем правото си на защита,
както по време на развилото се административнонаказателно производство, така и
на последвалото съдебно такова.
Касационният състав изцяло възприема и няма
да преповтаря съображенията, развити от въззивния съд, че в случая приложение
намира нормата на чл.
150 от ЗДвП. Както в редакцията си, действаща към
датата на нарушението – 16.02.2021 г. (ДВ бр. 54 от 2010 г.), така и в сега
действащата редакция (изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.),
разпоредбата предписва задължителното правило всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
управлява от правоспособен водач. Именно това правило се нарушава в случаите,
когато лице управлява лек автомобил, като не притежава СУМПС, защото такова
свидетелство за управление въобще не му е издавано, доколкото не е придобило
правоспособност за управление. В тези случаи лицето е неправоспособен водач и
административнонаказателната му отговорност следва да бъде ангажирана на
основание чл.
177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща глоба от 100
до 300 лева за всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач.
Правилен е изводът на въззивния съд, че
направеното в АУАН и НП описанието на нарушението позволява на наказаното лице
да разбере вмененото му административно нарушение, както и че описаното
нарушение е съответно на правната му квалификация. Настоящият съдебен състав
също намира, че липсва противоречие между фактическото описание на нарушението
и правната му квалификация, което да е съществено до степен самостоятелно да
обоснове отмяната на Наказателното постановление.
При безспорна установеност, че Т.И.Т. е
управлявал МПС, без да притежава СУМПС, защото никога не му е било издавано
такова и същият е неправоспособен водач / виж. справка за нарушител/водач /,
правилно е заключението на районния съд за доказаност от обективна и субективна
страна на административното нарушение, санкционирано с Наказателното
постановление. Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата
инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на
административнонаказващия орган.
Районният съд е пристъпил към решаване на
делото, след като е събрал необходими и относими за установяване на
правнорелевантните факти и обстоятелствата по спора, доказателства. Описаната в
решението фактическа обстановка съдът е установил въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които е анализирал поотделно и в
съвкупност, и е обосновал изводите си защо ги кредитира с доверие.
При тези съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването
на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260073/19.04.2021г., постановено по АНД № 163 по описа на Районен съд Свиленград
за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.