М О Т И В И
към решение № 98 /20.02.2013г. по НАХД № 13/2013г. по описа на РС-Хасково
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК
С
постановление на РП-Хасково от 02.11.2012г., е предложено М.С.Ж., ЕГН **********, със снета по делото самоличност,
да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание по чл.78а от НК, за това, че на 24.06.2008 година в гр.Хасково пред служител на сектор „ПП" при ОД - МВР-
гр.Хасково, потвърдил неистина, като в писмена декларация, която се подава по
силата на закон /на основание чл.160,ал.1 от Закона за движение по пътищата/
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че свидетелство за правоуправление на МПС /СУМПС/№*********, издадено
на името на М.С.Ж. на 26.08.2005г.е изгубено- престъплението по чл.313, ал.1 от НК.
РП-Хасково не изпраща свой
представител в с.з.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в
съдебно заседание лично с адв. М. Къосева, служебен защитник на обвиняемия от
досъдебното производтсво.
Съдът, като взе
предвид събраните по досъдебно производство
№126/2012г. по описа на ОДМВР-Хасково доказателства, приобщени към
настоящето дело, поотделно и в тяхната съвкупност, както и самопризнанията на
подсъдимия изразени от неговият защитник, приема за установено от фактическа
страна следното: Обвиняемият М.С.Ж. е правоспособен водач на МПС, за което притежавал свидетелство за
управление на МПС № *********. На 16.06.2008г. в Р.Гърция, обвиняемият
извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата –чл.20 от Закон № 2629/99 за движение по пътищата на Р.
Гърция. За това нарушение бил санкциониран от гръцките власти. На същата дата
пътна полиция в Гърция отнела свидетелството за управление на МПС на обв. М.С.Ж.
№*********, издадено на
26.08.2005г.от ОДМВР- Хасково/л.24-л.26/. Била му наложена глоба в размер на
350 евро, както и бил лишен от право да управлява МПС на територията на
страната за срок от 2 месеца, считано от 16.06.2008г./л.24/.
Тъй като наложената глоба била
непосилна за обв. М.Ж. той решил да си извади ново свидетелство за управление
на МПС, като декларира, че неговото е загубено, тъй като така щял да плати по-
малко средства.
На 24.06.2008г. обв. М.Ж. подав в сектор
"Пътна полиция" - ОД-МВР - гр.Хасково писмена декларация основание чл.160 от ЗДвП, посочил, че
свидетелството му за управление на МПС №*********,
издадено на 26.08.2005г.от ОДМВР- Хасково със срок за валидност до 26.08.2015г.
е изгубено/л.15/.
Документите били приети от служител-
системен оператор в сектор „ПП” при ОД МВР. Въз основа на рези документи на
обв. М.С.Ж. *** бил издаден ДУБЛИКАТ на СУМПС №*********, издадено на
26.08.2005г.от ОДМВР- Хасково със срок за валидност до 26.08.2015г./л.9-л.10/.
На 23.10.2009г. в сектор "Пътна полиция"
- ОД-МВР - гр.Хасково, чрез Главна Дирекция „Охранителна полиция”София с писмо
с рег. № ОВ-16707/23.10.2009г. на ГДОП в С „ПП” ОД МВР-Хасково била изпратена
преписка с изх. номер Ко-31-730/27.08.2009г. на Генерално консулство на Р.
България в Солун, с което е било получено копие на писмо от гръцката полиция в
гр. Ористиада, окръг Еврос и отнетото СУМПС №********* на лицето М.С.Ж.. В
писмото се посочва, че обв. Ж. не се е явил да получи документа си в
необходимия срок.
От извършената графическа експертиза
се установява, че именно обвиняемият е положил подписа си под декларацията по
чл. 160 от ЗДвП./л.48-л.49/.
В случай
свидетелството за управление на МПС на обвиняемия М.С.Ж. не е било загубено, а
е било отнето, който факт е несъмнено доказан от писмените доказателства, събрани по
досъдебното производство. Представянето на декларацията пред служител- системен
оператор в сектор „ПП” при ОД МВР не е било самоцелно, а в изпълнение на
обективираното от обвиняемия С. намерение, въз основа на нея, да инициира процедура по сдобиване с дубликат
на СУМПС. Попълването и представянето на писмено заявление и декларация по
образец поначало се изисква, за да се регистрира деловодно изявеното искане на
гражданина към администрацията по конкретен въпрос, което трябва и да е обективирано
писмено, за да получи дължимото произнасяне.
Вземайки предвид
горното считам, че с действията си обв. М.С.Ж. *** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК за това, че на 24.06.2008 година в гр.Хасково пред служител на сектор
„ПП" при ОД - МВР- гр.Хасково, потвърдил неистина, като в писмена
декларация, която се подава по силата на закон /на основание чл.160,ал.1 от
Закона за движение по пътищата/ пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за
правоуправление на МПС /СУМПС/№*********, издадено на името на М.С.Ж. на
26.08.2005г.е изгубено.
От обективна страна на инкриминираната
дата обвиняемият М.Ж. е потвърдил неистина в
писмена декларация, подаваща се по силата на закона (чл. 160 от ЗДвП) пред
орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в случая на това, че СУМПС на обвиняемия е било
загубено.
Изпълнителното деяние
е осъществено, чрез действията на обвиняемия Ж. по подписването и
представяне на инкриминирания документ на лице, оторизирано да приема точно
този тип документи с цел иницииране на процедурата за издаване на дубликат. С
полагането на подписа под бланката на декларацията, деклараторът удостоверява
случването на отразените в нея факти, осъществяването на които е законова предпоставка
за издаване на дубликат на свидетелството, като обстоятелствата в декларацията
обвиняемият е отразил саморъчно. Това му изявление обективира
недвусмислено ясно твърдението на обвиняемия, че причината за искането за издаване
на дубликат е именно изгубването на документа.
Обвиняемият е
осъществил състава на престъплението и от субективна страна като е представил
инкриминирания документ пред оторизиран служител с ясното съзнание, че
отразеното в него не отговаря на истината (обвиняемият е бил отлично запознат с факта на
отнемането на свидетелството му за управление в Р. Гърция) и че попълва декларация и
представя същата пред надлежен орган тъкмо, за да удостовери
обстоятелството, налагащо издаване на дубликат. Интелектуалният аспект на умисъла на
обвиняемият неминуемо е включвал знание за неверността на документа.
Обвиняемият Ж. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното (това, че деянието е запретено
дори е отразено в декларацията, в чието съдържание има текст, че за деклариране на
неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.313 НК), предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, които с оглед формалния характер
на престъплението се изчерпват с осъществяването му, и е искал, пряко е целял
настъпването на последните. Следователно е осъществил престъплението при пряк умисъл.
Така обвиняемият Ж. е изпълнил състава на престъплението от обективна и субективна страна и са налице
предпоставки за реализиране на неговата наказателна отговорност.
Обвиняемият М.С.Ж. се признава за виновен.
Ивършеното престъпление се доказва по безспорен начин от свидетелските
показания, обясненията на обвиняемия, извършената почеркова експертиза, от
писмените доказателствени средства и от справката за съдимост.
Видно от приложената
по делото справка за съдимост обв. М.С.Ж. до настоящия момент не е осъждан.
Предвид изложеното,съдът приема, че в случая са налице
условията и предпоставките на чл.78а от НК, а именно, за извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто
до триста лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, а от престъплението не са причинени имуществени вреди.
Ето защо, предложението на РП-Хасково се явява основателно и обвиняемият
следва, да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му се наложи административно наказание.
При определяне размера на наказанието,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът отчете критично
отношение на обвиняемия към извършеното престъпление и чистото му съдебно минало.
Предвид изложеното, съдът прие превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и счете,че наказанието „глоба” следва да бъде определено,
съобразно нормата на чл.78а ал.1 от НК, в минимален размер от 1000 лв. С така
наложеното по вид и размер наказание, съдът счита че ще бъдат постигнати целите
на личната и на генералната превенции на закона, като се въздейства
предупредително и възпитателно,както върху дееца, така и върху останалите
членове на обществото.
Мотивиран така и на основание чл.378 ал. 4 т.1 от НПК, съдът
постанови решението си.
Районен съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./