№. 260390 / 25.10.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 204 по описа на РС-Монтана за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД. Под евентуалност обективно съединени осъдителни искове с пр. основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, вр. с чл.9 от ЗПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,. Б. П. П. Ф. С. П. Р. №. 5., чрез ,. Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2., със седалище и адрес на управление:г. п. ж. Б. п. С. с. представлявано от законен представител-Д. Д. , чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу ответницата К.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx обективно съединени установителни искове със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ,.Б. П. П. Ф.С.А. към ответницата, дължими по Договор за потребителски паричен кредит №. PLUS-15833565/22.03.2018 г.-2 181,62лв. главница, 416,64 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2019 г. до 20.04.2020 г., както и 211,74 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 20.04.2019 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
Същите суми се претендират под евентуалност с осъдителни искове.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
С Договор за потребителски кредит №. PLUS-15833565/22.03.2018 г. дружеството-ищец е отпуснало на К.Н.Г. паричен кредит в размер на 3 100,00 лв. Срокът на договора е 24 месеца, като кредитната сума следвало да се изплати на 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 195,51 лв.
Сумата, предмет на договора, била преведена по личната банкова сметка xxx, декларирана от същата и посочена в договора за кредит.
Длъжникът преустановил плащанията си на дата 20.03.2019 г., като към тази дата са погасени 10 месечни вноски.
На осн. чл. 5 от Договора, вземането по него става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
Посочените по-горе суми са останали непогасени от ответницата, което е породило правния интерес на ищеца първо да подаде заяление по чл. 410 от ГПК за сумите, а след като съобщението е връчено на длъжника на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК на ответницата- и да подаде настоящата искова молба, съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да бъдат приети от съда.
На осн. чл. 127, ал.4 от ГПК се посочва банкова сметка, xxxи, при ,. Е. к. Б.: IBAN:xxx, BIC/xxx: CITI BG SF.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответницата, чрез назначеният й от съда особен процесуален представител-адв. П.П. е постъпил писмен отговор на исковата молба. Отправя се искане до съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи. Твърденията в исковата молба не се оспорват.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло основателни.
Съображенията на съда са следните:
Видно е от приложеното и приобщено като доказателство по делото ч.гр.д.№. 966/2020 г . по описа на РС-Монтана, че на 29.05.2020 г. настоящият ищец-,. Б. П. П. Ф. С. П. Р. №. 5., чрез ,. Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2., със седалище и адрес на управление:г. п. ж. Б. п. С. с. представлявано от законен представител-Д. Д. е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника-К.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx за следните суми: 2 181,62 лв.- главница, 416,64 лв.-възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 20.04.2020 г. и 211,74 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 20.04.2019 г. до 20.05.2020 г., както и 56,20 лв. държавна такса и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №. 578/02.06.2020 г. за горепосочените суми. Съобщението е връчено на длъжника и настоящ ответник чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1, вр. с ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск пред Районния съд относно вземанията си в едномесечен срок от съобщението. В дадения срок дружеството-ищец в предявило иска, поради което производството е процесуално допустимо.
Видно е от приложен заверен препис от същия е, че на 22.03.2018 г. между кредитора- ,. Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2. и кредитополучателя- К.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx бил сключен Договор за потребителски кредит №. PLUS-15833565/ дружеството-ищец е отпуснало паричен кредит в размер на 3 100,00 лв. Срокът на договора е 24 месеца, като кредитната сума следвало да се изплати на 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 195,51 лв.
Параметрите на Договора са следните: обща стойност на плащанията: 4 692,24 лв., годишен процент на разходите: 39,90 % и годишен лихвен процент- 30.44 %.
Сумата, предмет на договора, била преведена по личната банкова сметка xxx, декларирана от същата и посочена в договора за кредит, което е видно и удостоверено от кредитополучателя на последната страница от Договора за потребителски кредит.
Поради преустановяване на плащанията от страна на ответницата, което е неоспорено по делото, респ. доказателствената тежест за извършени погашения при условията на пълно и главно доказване е на ответната страна и на осн. чл. 5 от Договора, вземането по него става изискуемо в пълен размер/ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника/. Видно от приложена на л. 15 от делото в заверен препис от товарителница, уведомлението е връчено чрез ,.домашно лице‘‘ по смисъла на чл. 46, ал.2 от ГПК на ответницата, а именно нейната снаха Ваня Найденова на дата 16.09.2019 г. Респективно от тази дата се счита, че предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора за потребителски кредит е надлежно обявена и съобщена на длъжника, което е станало много преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/29.05.2020 г./.
Така мотивиран съдът достигна до следните правни изводи:
От горепосочените доказателства, които са неоспорени от ответника, съдът намира, че е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните. Ищецът е изпълнил своето задължение по Договора за потребителски кредит, а именно да предаде сумата по кредита във фактическата власт на кредитополучателя/ кредитът е усвоен. Ответната страна обаче не е изпълнила своето-изцяло и в срок да погасява дължимите месечни вноски. Доказателствената тежест за това е на ответника съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, който не ангажира никакви доказателства в тази насока. При спазване на договорните условия кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем и то преди подаване за заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда. Вземанията по Договора са установени по основание и размер и са изискуеми в пълния им размер.
Относно служебната проверка на съда за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК : предмет на тази проверка е клаузата за договаряне на възнаградителната лихва по договора, тъй като главницата/ чистата сума по кредита/ всякога остава дължима, а мораторната лихва е в нормативно регламентиран размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика по сходни дела, допустимият размер на договорна лихва е трикратният размер на законна лихва/30 %/. В случая годишния лихвен процент е в размер на 30.44 %. Съдът намира, че за да бъде обявена клаузата в договор, уреждаща възнаградителната лихва, за неравноправна клауза, то размерът на лихвата не само механично следва да е над 30%, а следва да е чувствително над този размер и да води до съществено облагодетелстване на икономически по-силната страна/ кредитора/ и за сметка на по-слабата/ кредитополучателя/. В процесния Договор за потребителски кредит размерът на договорната лихва е само с 0,44 над посочения допустими размер, което не се отразява съществено на цялостното вземане по кредита и не води до съществено ощетяване на длъжника. Поради всичко изложено, съдът намира, че клаузата, с която е уговорен размерът на ГЛП по договора не представлява неравноправна клауза и поражда правни последици.
Водим от горното съдът намира, че от страна на ответницата е налице договорно неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а ищецът е изрядна страна по договора, като е изпълнил своето задължение по него. Така мотивиран съдът намира, че исковете, като изцяло основателни и доказани, следва да се уважат в цялост.
Поради пълно уважаване на главните искови претенции, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани по същество предявените под евентуалност осъдителни искове.
При този изход на делото, ответницата К.Н.Г. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в настоящото исково, така и в заповедното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на ,. Б. П. П. Ф. С. П. Р. №. 5., чрез ,. Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2., със седалище и адрес на управление:г. п. ж. Б. п. С. с. представлявано от законен представител-Д. Д. КЪМ К.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, дължими по Договор за потребителски паричен кредит №. PLUS-15833565/22.03.2018 г.- 2 181,62лв. главница, 416,64 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2019 г. до 20.04.2020 г., както и 211,74 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 20.04.2019 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК К.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,. Б. П. П. Ф. С. П. Р. №. 5., чрез ,. Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2., със седалище и адрес на управление:г. п. ж. Б. п. С. с. представлявано от законен представител-Д. Д. сумата от общо 657,76 лв. деловодни разноски по гр.д.№. 204/2021 г. по описа на РС-Монтана за заплатена държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, както и общо 106,20 лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№. 966/2020 г. по описа на РС-Монтана- за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на осн. чл. 127, ал.4 от ГПК на К.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, че може да изплати доброволно присъдените по-горе суми по следната банкова сметка: ,.xxx‘‘АД, к. Б.: IBAN:xxx, BIC/xxx: CITI BG SF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: