Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 09.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен
състав, в публичното заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 5004 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 12430 от 15.01.2020 г. по гр.д. № 55577/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 68
състав, съдът е признал за установено на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, че „К.-БГ” ЕООД, ЕИК ********,
с адрес: гр. София, район „Надежда”, ул. „*******дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 5 543,72 лв.,
представляващи сбор от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия
и цена за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ”*******, с абонатен № Т 365241, през периода от месец 05.2014 г. до месец
04.2016 г., и 650,46 лв., представляващи сбор от мораторни лихви за забавено
плащане на стойността на топлоенергията и на цената за дялово радзпределение за
периода от 15.09.2015 г. до 29.05.2017 г., заедно със законната лихва въху
двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК -
09.06.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното производство по гражданско дело №
37896/2017 г. по описа на СРС, 68 състав.
Със същото решение „К.-БГ” ЕООД е
осъдено да заплати на „Т.С.” ЕАД следните суми: 547,88 лева, представляващи направените
от ищеца разноски по исковото производство; 200 лв., юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство; 123,88 лева, представляващи направените
от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 37896/2017 г. по описа
на СРС, 68 състав и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 37896/2017г. по описа на СРС, 68 състав).
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която са уважени установителните искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, е останал ответникът „К.-БГ”
ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърденията, че
решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон. По-конкретно поддържа, че между страните няма сключен договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, каквото е изискването на закона. Заявява, че
неправилно ищцовото дружество му е открило служебно партида, без дори да го
уведоми. Заявява, че никога не е уведомяван от ФДР кога ще има отчет на уредите
за ДР, за да бъде осигурен достъп, поради което и се е стигнало до начисляване
на големи суми в жилище, което е необитаемо и без радиатори. Жалбата съдържа
доказателствени искания за допускане на СГЕ с поставена задача, както и на СТЕ,
такава която да работи след изготвяне на СГЕ, както и ССчЕ. Искането му към
въззивната инстанция е да отмени решението на СРС и да отхвърли предявените
искове изцяло.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК с който се оспорва въззивната жалба
като се поддържа, че същата е неоснователна. Поддържа, че по делото безспорно е
установена липсата на сключен писмен договор между страните досежно процесния топлоснабден
имот, но това не освобождава въззивника от задължението му да заплаща сумите за
доставената до имота топлинна енергия. Поддържа се, че по делото от допуснатите
и компетентно изготвени СТЕ и ССчЕ по безспорен начин е доказано, че
дружеството е доставило топлинна енергия за процесния период на посочената в
съдебното решение на СРС стойност, поради което същите не са били оспорени,
предвид направените едва във въззивната жалба нови доказателствени искания.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
С протоколно определение от 10.06.2021 г. настоящият
съдебен състав е оставил доказателствените искания на въззивника без уважение,
като преклудирани.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е
разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният
касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите
констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на
заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна
материалноправна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно според настоящият въззивен състав по следните
съображения:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са
установителни, при правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената
защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно чл. 422 ГПК
вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „К.-БГ” ЕООД дължи на
ищеца „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: 5 543,72 лв., представляващи сбор от стойността
на доставена, но неизплатена топлинна енергия (5 517,69 лв.) и цена за дялово
разпределение (26,03 лв.) за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ”*******,
с абонатен № Т 365241, по договорни отношения между страните през периода от
месец 05.2014 г. до месец 04.2016 г., и 650,46 лв., представляващи сбор от
мораторни лихви за забавено плащане на стойността на топлоенергията (647,93 лв.)
и на цената за дялово разпределение (2,53 лв.) за периода от 15.09.2015 г. до
29.05.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
заповедното гр.д. № 37896/ 2017 г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за небитови нужди като собственик на топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ж.к. ”*******, с абонатен № Т 365241. Навежда, че за посочения процесен период ищецът доставил ТЕ на
ответника, но последният не заплатил дължимата за това цена. Поддържа, че с
ответника не са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
горепосочения имот. Въпреки това през процесния период ответникът е
потребявал ТЕ в имота, поради което и се е обогатил неоснователно със
стойността на доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Ето
защо ответникът следва да плати цената на доставеното количество ТЕ.
Ответникът - „К.-БГ”ЕООД е оспорил
предявените искове в отговора, депозиран по реда на чл. 131 ГПК. Твърди, че от
името на ответното дружество не е подавано заявление за откриване на партида и
не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, а в процесния
апартамент не е живял никой през процесиня период. Посочил е, че дължимите суми
не са платени, поради липсата на конкретизиране от страна на ищеца как и за
какво ги е начислил, въпреки кореспонденцията между страните.
Релевираните по делото отношения
между страните се развиват в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2016 г.
През посочения период отношенията се регулират от действащите към процесния
момент ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и съответните наредби за отчитане на ТЕ,
за ползване на ТЕ, и за топлоснабдяване, както и общите условия (ОУ),
изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители, които не са
възразили в срок срещу тях. По делото няма данни и твърдения ответникът в срока
и по реда на чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ(отм.) или на чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил
срещу ОУ и да са подписани индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между
страните.
Ищецът освен производител на ТЕ,
извършва и пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 44 ДР към
ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129,
ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл. 130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си
по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която предвижда, че
продажбата на ТЕ на клиенти за небитови нужди се осъществява въз основа на
писмени договори при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Не е спорно между страните и по
делото се установява, че по силата на нотариален акт № 172, том I, рег.№ 4279,
дело № 172 от 18.07.2003 г. на нотариус В.П., ответникът „К.-БГ“ ЕООД е
собственик на процесния имот, находящ се в гр. София ж.к. ”******* с код на
платеца Т 365241. Поради неизпълнението от ответника като собственик на имота
на задълженията му за предприемане действия за откриване на партида и сключване
на договор с ищеца за последния е възникнало правото по чл. 66, ал. 3 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД *** за
служебно откриване на партида за имота на името на ответното дружество като
негов собственик.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43
от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в
сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване. Не е спорно по делото, че
между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до
горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че
страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.
По делото се установява въз основа
на горепосочения договор за покупко - продажба на недвижим имот и заключението
на експертизите, че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди, която му
се доставя на горепосочения адрес на топлоснабдения имот. Според чл. 61 от
Общите условия на "Топлофикация София" EАД на потребители за
стопански нужди действали през процесния период купувач на топлинна енергия за
стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или
наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в действалата през
процесния период. ТЕ за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в ОУ на
ищцовото дружество сумите за ТЕ се начисляват от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение, въз основа на отчета за реално
потребено копичество ТЕ.
От представените писмени
доказателства и приетото заключение на СТЕ /неоспорено от страните/ се
установява, че количествата топлоенергия, подадена за процесния период в
процесния имот са изчислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.
Според приетото заключение по ССчЕ
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, извършени са и
съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за
процесния период, като е установено, че за периода от месец май 2014 г. до месец
април 2016 г. сборът от дължимите от ответника месечни суми за доставена
топлоенергия е в размер на 5 517,69 лв., а на сумите за дялово разпределение е
в размер на 26,03 лв., т.е. общо 5 543,72 лв.
Кредитирайки заключението на СТЕ,
съдът приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно доказване
количеството на доставена ТЕ до процесния имот. На тази основа съдът приема, че
дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия.
Ответникът не опроверга отчетените
стойности за реално потребена ТЕ в имота за сочения период по съставените
фактури и изравнителни сметки, не ангажира доказателства за погасяване чрез
плащане на горепосочените суми.
Така по делото се установява
доставка на ТЕ за горепосочената сума, с която ищцовото дружество е намалило
имуществото си, поради това, че не е получило равностойността на същата и
обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на ищеца.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника
топлинна енергия, със спестяването на разходи за която ответникът се е обогатил
за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне
на ответника на топлинна енергия. При осъществяване на общия фактически състав
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно
преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и
в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата,
защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не
в някой последващ момент.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е уважил като основателни предявените от ищеца искове за установяване съществуване на вземане за доставена за имота ТЕ и осъществено ДР за периода месец 05.2014 г. до месец 04.2016 г. до размера на сумите: 5 517,69 лева за ТЕ и 26,03 лева за ДР, при съобразяване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, като ответникът дължи сумите на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.06.2017 г., до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата /без необходимост от покана/,
поради което ответникът е изпаднал в забава и за него е възникнало акцесорно
задължение за заплащане на мораторна лихва върху неплатените главници за
периода от 15.09.2015 г. до 29.05.2017 г. в размер на 676,50 лв. върху
главницата за ТЕ и 4,17 лв. върху главницата за ДР, съгласно заключението на
експертизите, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес правилно
първостепенния съд е уважил иска по чл. 86 ЗЗД в предявения от ищеца размер, а
именно за сумата от 647,93 лв. за забавеното плащане на цената на ТЕ и за
сумата от 2,53 лв. за забавеното плащане на сумата за ДР.
В упражнение
на правомощията си по чл. 271 от ГПК решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
С
оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за представителството му пред
настоящата инстанция в размер на 100 лева.
По изложените мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12430 от 15.01.2020 г. по гр.д. № 55577 по описа за 2017 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 68 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „К.-БГ” ЕООД, ЕИК ********,
с адрес: гр. София, район „Надежда”, ул. „*******да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78 ал.8 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.