Решение по дело №161/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 202
Дата: 23 октомври 2023 г. (в сила от 23 октомври 2023 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20237110700161
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

202 от 23.10.2023 г., гр. Кюстендил

 

  В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 161 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и              наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от З.С.С.,               с ЕГН **********, чрез адвокат Е.Й.,***, срещу Решение № 152/31.05.2023 г., постановено по административнонаказателно             дело (АНД) № 290/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 388/09.02.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил към Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). С посоченото наказателно постановление на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) на С. са наложени 12 административни наказания глоба в размер на по 300 лева, или общо 3600 лева, за 12 нарушения по чл.  257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1/30.01.2012 г.) и т. 11 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ. В жалбата е изложено касационното основание по  чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото адвокат Е.Й. поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Процесуалният представител по пълномощие на директора на РДГ – Кюстендил към ИАГ –  юрисконсулт С. А, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на З.С. е ангажирана за това, че като лице, упражняващо лесовъдска практика въз основа на                                Удостоверение № 10242/28.01.2014 г., на 22.09.2022 г., 28.09.2022 г., 30.09.2022 г., 03.10.2022 г. и 02.11.2022 г. е издал превозни билети                                                 съответно № 6669/00063/22092022/14601-4С4С1СА, № 6669/00067/28092022/172453-9D5FD1A, № 6669/00069/30092022/182144-3А770FD, № 6669/00071/03102022/152316-9FF5516 и № 6669/00085/02112022/142648-0ЕA5OB5 за транспортиране на дървесина от временен склад, добита от имот № 62058.70.203, отдел 313, подотдел „о, в землището на с. Раково, община Невестино, област Кюстендил, в който не е извършвана сеч, а на 26.09.2022 г., 05.10.2022 г., 13.10.2022 г., 19.10.2022 г.,             28.10.2022 г., 29.10.2022 г. и 01.11.2022 г. е издал превозни билети                                                 съответно № 6669/00066/26092022/174249-7DMOD6D, № 6669/00072/05102022/183618-BEB3A79, № 6669/00074/13102022/160736-7FT12A7, № 6669/00077/19102022/134613-E03639J, № 6669/00081/28102022/162823-06A9K9D, № 6669/00082/29102022/144801-884GEAE и № 6669/00084/01112022/142554-BBY34UF за транспортиране на дървесина от временен склад, добита от имот № 62058.70.203, отдел 313, подотдел „н, в който също не е извършвана сеч. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 29.11.2022 г. от служители на РДГ – Кюстендил проверка на           имот № 62058.70.203, отдел 313, подотдели „н и „о, в землището на с. Раково, е констатирано, че в подотделите не е извършвана сеч, не са маркирани дървета за сеч и не са означени на терена граници с други собственици. За подотдели „н и „о са издадени съответно Позволително за сеч № 0685835/08.09.2022 г.                                       и Позволително за сеч № 0685837/08.09.2022 г. По данни от интернет информационната система на ИАГ от подотдел „н са експедирани 27,6 пл. куб. м дървесина, а от подотдел „о – 27,7 пл.  куб. м дървесина. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол (КП) № 142186/29.11.2022 г. и КП № 142187/29.11.2022 г.                 Във връзка с констатациите, отразени в посочените протоколи, срещу                             З.С. е издаден Акт за установяване на административно                          нарушение (АУАН) № 388/20.12.2022 г. за нарушения на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му.  Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административните нарушения са доказани, и е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното постановление.

В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съгласно чл. 42, т. 4 и 5 и         чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените законови разпоредби. Необходимо е да е налице правно единство между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението, посочени в акта и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство, както и конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушил. От изложеното в процесните АУАН и НП не става ясно дали административнонаказателната отговорност на З.С. е ангажирана за това, че при издаването на горепосочените 12 превозни билета не е спазил реда и условията за попълването им, като не е посочил мястото на добитата дървесина съгласно указанията в утвърдените със Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ образци, в нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. и т. 11 от посочената заповед, или за това, че в издадените от него превозни билети е отразил невярно мястото на добиване на дървесината, доколкото последната не е добита от имот № 62058.70.203, отдел 313, подотдели „н” и „о”, в землището на с. Раково. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ се наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата на чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. предвижда, че лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Според т. 11 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ при издаване на превозния билет данните се посочват вярно и точно във всички реквизити, съгласно указанията в утвърдените образци (приложение 1 и приложение 2) към заповедта. Съгласно приложение 1 в превозния билет (приложение 2 касае реквизитите на последващия превозен билет) в същия следва да се посочат: видът на територията, от която е добита дървесината (горска, земеделска, национален парк, урбанизирана и др.); общината, в която се намира имотът, от който е добита дървесината; местонахождението на имота, от който е добита дървесината; номерът на отдела или подотдела, от който е добита дървесината; кадастрален идентификатор или № на КВС на имота; временен склад за ГТ или място на добив извън ГТ (адрес, GPS координати или други данни). Лицето, упражняващо лесовъдска практика, носи отговорност за верността на данните, вписани в реквизитите на превозните билети, но не по реда на ЗГ или Наредба № 1/30.01.2012 г., а по Наказателния кодекс. Неясното обвинение възпрепятства както правото на защита на санкционираното лице, така и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление. Изложените съображения обуславят извод за неправилност на обжалваното решение.

При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  РДГ – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Е.Й. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на З.С. в производството пред районния съд и в касационното производство в размер на по 660 лева, или                      общо 1320 лева.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 152/31.05.2023 г., постановено по АНД 290/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 388/09.02.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил към Изпълнителната агенция по горите, с което на З.С.С., с ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ са наложени 12 административни наказания глоба в размер на по 300 (триста) лева, или общо 3600 (три хиляди и шестстотин) лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Кюстендил към Изпълнителната агенция по горите да заплати на адвокат Е.С.Й.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 1320 (хиляда триста и двадесет) лева.

Решението е окончателно.

           

 

 

 

        

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                    2.