№ 1172
гр. Перник, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720103781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. З. против
М. Й. Й., с ЕГН: ********** и Д. А. Е., с ЕГН: **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на солидарност следните суми: сумата от 499.40 лева – главница по
заявление договор за издаване на кредитна карта № VC 1 58389/16.05.2011 г.,
сумата от 121.21 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.05.2019 г. до
22.10.2021 г.; сумата от 45.97 лева – обезщетение за забава за периода от
30.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 6.40 лева – обезщетение за забава за
периода от 14.05.2020 г. до 30.11.2021 г.; сумата от 135.72 лева – такси за
периода от 30.05.2019 г. до 30.11.2021 г. и сумата от 156 лева – такси за
нотариални покани, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на РС Перник – 13.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
С влязло в сила определение № 2670/01.08.2022 г. производството по
делото е прекратено частично – срещу ответницата Д. А. Е., с ЕГН:
********** – като недопустимо поради липсата на правен интерес.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях
договор по заявление за издаване на кредитна карта № VC 1 58389/16.05.2011
г. По посочения договор банката била кредитодател, ответникът М. Й. Й.
кредитополучател, а лицето Д. А. Е. – поръчител.
1
Твърди се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала
на ответника М. Й. Й. сумата от 500 лева – като кредитен лимит по кредитна
карта като всеки месец на кредитополучателя се изпращало извлечение за
движението по картата. Първоначално ответникът възстановявал изтеглените
суми чрез ежемесечни вноски, но от 30.05.2019 г. преустановил плащанията.
Поради това и след неплащане на две вноски ищецът упражнил правото си да
обяви целия невъзстановен остатък по картата за предсрочно изискуем. В тази
връзка и до кредитополучателя и поръчителя били отправени уведомления за
предсрочна изискуемост – уведомлението било получено от М. Й. Й. лично на
22.10.2021 г., а от лицето Д. А. Е. – по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – на
21.10.2021 г. Поради това и ищецът счита, че неизплатеният остатък от
усвоените суми от картата – в размер на 499.40 лева – главница по кредита
бил надлежно обявен за предсрочно изискуем с дата на предсрочната
изискуемост 22.10.2021 г.
Предвид ефективното усвояване на сумата по кредита ищецът
претендира и възнаградителна лихва в размер на 121.21 лева за периода от
30.05.2019 г. /дата на преустановяване на плащанията/ до 22.10.2021 г. /дата
на предсрочната изискуемост/.
На следващо място ищцовото дружество претендира и обезщетение за
забава /съобразено с въведеното в Р. България извънредно положение през
2020 г./ - в размер на 45.97 лева за периода от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и
в размер на 6.40 лева за периода от 14.05.2020 г. до 30.11.2021 г.
В исковата молба се излагат подробни доводи и че ответникът М. Й. Й.
дължал сумата от общо 135.72 лева – такси за периода от 30.05.2019 г. до
30.11.2021 г. Посочената сума била формирана от: годишна такса за
обслужване съгласно ОУ на банката – в размер на 44.80 лева за 2019 г., такса
за блокиране на карта съгласно ОУ на банката в размер на 15 лева за 2019 г. и
такси за надвишаване на кредитен лимит – отново съгласно ОУ на ищеца – в
общ размер от 75.92 лева.
На последно място предвид незаплащането на дължимите суми в срок
ищецът твърди, че направил и разходи за уведомяване на длъжника ответник
– чрез изпращане на съответните документи от съдебен изпълнител, за което
на ответника била начислена и сумата от 156 лева – нотариални разноски.
Излагат се подробни доводи, че процесният договор за кредит бил
валиден, а ответникът бил запознат със съдържанието му, но така и не
заплатил дължимите суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: договор заявление за кредитна карта
и ОУ към него, уведомления и платежни нареждания.
Препис от исковата молба е връчен на ответника М. Й. Й. – лично.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор. В същия ответникът твърди, че
действително дължи сумата от 499.40 лева – главница по кредита, както и
законна лихва върху тази сума. Твърди обаче че категорично не дължи
останалите претендирани от ищеца такси. Счита че не е законно при дълг от
2
499.40 лева от него да се претендират такси в значителен размер, като така
дългът да нарасне до сумата от почти 2000 лева. С тези аргументи иска
претенциите извън главница и лихва да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., ищецът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. От последния е постъпило
писмено становище, в което ищецът поддържа, че исковете са основателни и
иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.
Ответникът редовно призован – същият търсен на адреса, на който
веднъж са му връчени съдебни книжа в рамките на поне месец /на 31.08.2022
г., на 11.09.2022 г. /събота/ и на 28.09.2022 г., както и на 05.10.2022 г., когато
му е залепено и уведомление/ не се явява, представител на изпраща.
От ответника след проведеното съдебно заседание е постъпила писмена
молба с вх. № 20204/11.10.2022 г., в която счита, че не е редовно призован. В
тази връзка иска делото да се гледа отново.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представено копие от заявление –
договор за издаване на кредитна карта № VC 1 58389/16.05.2011 г. се
установява, че на 16.05.2011 г. между дружеството ищец като заемодател и
ответника М. Й. Й. като заемополучател /съответно лицето Д. А. Е. като
поръчител/, е сключен договор за кредитна карта при следните параметри:
кредитен лимит от минимум 500 лева до максимум 10 000 лева. В договора не
е посочен годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, размер на
възнаградителната лихва или начина на формирането й.
В исковото производство към договора са приложени общи условия
/ОУ/, както и приложение към тях относно такси, прилагани от банката. Нито
един от посочените документи не е подписан от ответника по делото.
Съгласно т. 10 от ОУ данните за ГПР и ГЛП се съдържат в приложението на
същите. Видно от това приложение ГЛП е в размер на 18.9 %, а ГПР възлиза
на 31.73 %. Изчисленията са дадени на база лимит от 3000 лева като няма
данни документът някога да е бил доведен до знанието на картодържателя.
Отново видно от това приложение годишната такса за обслужване на картата
възлиза на 45 лева., а таксата при блокиране на картата на 15 лева.
Съгласно приложените към исковото дело общи условия същите в частта
относно възнаградителната лихва влизат в сила само след подписване на
анекс съм договора.
На следващо място при преглед на материалите по делото съдът
установи, че по ч.гр.д. № 6173/2021 г. на Пернишкия РС, въз основа на което е
образувано настоящото дело, са налични отново ОУ и приложение към тях.
Посочените документи по заповедното дело обаче са с различно съдържание
от документите по исковото такова. В тази връзка и ОУ по заповедното дело
очевидно са приети в по-ранен момент спрямо тези по исковото дело,
доколкото съгласно чл. 25, .т 5 същите са в сила от 10.04.2013 г. Различно е
съдържанието и на приложението към ОУ като съгласно същото годишната
3
такса за обслужване на картата възлиза на 0 лева, а таксата при блокиране на
картата на 15 лева. Размерът на ГЛП е 19.9 %, а на ГПР 36.37 %.
Същевременно отново е посочено, че общите условия в частта относно
възнаградителната лихва влизат в сила само след подписване на анекс съм
договора.
Преди подписване на такъв анекс за стари договори /сключени преди
10.08.2015 г./ се прилагали разпоредби в редакция от 01.06.2015 г. Такива
разпоредби в редакция към посочената дата обаче по делото не са
представени, като не са представени доказателства и ответникът да е
подписвал анекс към първоначалния си договор.
На последно място, видно от покана уведомление и писмо от ЧСИ Б.,
ответникът е уведомен, че е в неизпълнение на задължения си по договора –
на 22.10.2021 г. като уведомлението е връчено лично. Съгласно
уведомлението вземанията по договора са обявени за изцяло предсрочно
изискуеми на 27.05.2020 г.
По делото са представени и платежни нареждания за суми платени от
ищеца: 60 лева в полза на ЧСИ С.Я., 36 лева в полза на ЧСИ С.Б., 36 лева
отново в полза на ЧСИ Б. и 24 лева – на ЧСИ Б., В платежните нареждания
като основание е вписано единствено името на ответника М. Й. /независимо
че по заповедното дело се претендира същата сума, но и от двамата
длъжници/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от
499.40 лева, предявеният иск за обезщетение за забава е с правно основание
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, а предявеният иск за сумата от
121.21 лева, за 135.72 лева и за сумата от 156 лева – с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсва данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за издаване кредитна, предоставяне на договорения
заем чрез усвояване на суми по кредитния лимит и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане респективно надлежно обявяване на
предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които не е настъпила
падежна дата.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Договорът обаче е сключен през 2011 г. т.е. преди
приемането на редица разпоредби, регулиращи правата на потребителите.
4
В настоящия случай ответникът признава, че е усвоил процесната сума от
499.40 лева – главница по кредита. Съгласно договора кредитният лимит на
картата на ответника възлиза на 500 лева. Поради това съдът приема, че няма
надвишаване на кредитния лимит. Освен това ответникът не оспорва и че не е
заплатил сумата от 499.40 лева като е преустановил плащанията към
30.05.2019 г. Претенцията за обезщетение за забава от своя страна е
съобразена със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците т.е. в периода на обявеното извънредно
положение обезщетение за забава не е начислявано. Предвид това съдът
намира исковите претенции за главница и обезщетение за забава за
основателни в пълен размер.
Относно претендираните вземания за договорна лихва и такси за
надвишаване на кредитен лимит, съдът намира същите за неоснователни.
Това е така, доколкото по делото са налице две групи общи условия всяка с
приложение с различно съдържание. В посочените документи договорната
лихва е в различен размер, като не става ясно въз основа на какъв размер на
лихвата е начислена процесната сума от 121.21 лева. Това следва и от
обстоятелството, че няма данни за точния период на приложение на всеки от
двата вида общи условия досежно процесния договор и в процесния период.
Съдът съобразява и че съгласно същите приложението им относно тази лихва
е обусловено от сключване на анекс към договора /т.е. при т.нар. заварени
или стари договори, сключени преди 2015 г., какъвто е и настоящият случай/
- като при несключване на такъв се прилага друг размер на лихвата, който
също не е посочен. Така при анализ на разпоредбите от двата различни
документа с ОУ следва извод, че са налице три различни размера на
договорна лихва, на които ищецът се позовава, но не посочва кой реално
прилага. В тази връзка и съдът намира, че съответните клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като водят до значително
неравновесие между правата на банката и на кредитополучателя, за който в
последна сметка не става ясен размерът на претендираната договорна лихва.
По този начин кредитополучателят е лишен и от възможност да прецени
икономическите последици от сключването на договора, тъй като дължимата
възнаградителна лихва реално се променя по усмотрение на банката. По
изложените съображения и на основание чл. 146 от ЗЗП, съдът счита, че
клаузите на т. 10 и т. 25.8 от ОУ налични към исковата молба и по т. 10 и т.
25.6 от ОУ към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 6173/2021 г. на РС Перник са нищожни, поради което и за ответника не е
възникнало задължение за заплащане на претендираната от
банката договорна /възнаградителна/ лихва.
Не се дължи от ответника и сумата от 44.80 лева – дължима такса за
обслужване на картата. Това е така, доколкото съгласно приложението към
ОУ, представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6173/2021 г. на РС Перник тази такса възлиза на 0 лева.
Същевременно в другите ОУ и приложение към тях, налични по исковото
дело – тази такса е 45 лева. Както се отбеляза и по-горе обаче нито едни от
5
тези ОУ не са връчени на ответника, а за съда не става ясно кои в последна
сметка се твърди да са приложимите ОУ с приложение.
На последно място таксите за надвишаване на кредитен лимит също
изначнално не се дължими, доколкото въобще не е налице основание за
начисляването им. Съгласно твърденията в исковата молба кредитният лимит
е 500 лева, а ответникът е усвоил 499.40 лева т.е. превишаване кредитния
лимит не е налице. Тези такси освен това са начислени след като ответникът е
спрял да плаща по картата, но и да тегли от нея – видно от датите на
начисляването им по исковата молба / от м.май 2019 г. насетне/.
Дължима е единствено таксата от 15 лева за блокиране карта, доколкото
същата е в идентичен размер и по двете групи ОУ, а изискването за
подписване на ОУ и приложенията към договора е възникнало едва с
приемането на ал. 2, на чл. 11 от ЗПК – с ДВ. бр. 25 от 2014 г.- 23.07.2014 г., а
договорът е сключен преди тази дата.
Изцяло неоснователна е и претенцията за „нотариални“ разноски по арг.
от чл. 60 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ вр. с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
/разпоредбата е приета с ДВ. бр. 25 от 2014 г.- 23.07.2014 г., а разноските са
извършени много след тази дата, поради което законовият текст е приложим/.
В тази връзка съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира само
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
От своя страна дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението. По тези съображения и посочените действия не попадат в
обхвата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК /така Решение № 345/09.01.2019 г. по търг.д.
№ 1768/2018 г. на 2-ро т.о. на ВКС, Определение № 750/13.11.2020 г. по
в.ч.гр.д. № 648/2020 г. на Пернишкия ОС/. Освен това съдът намира
разноските за прекомерни, доколкото от една страна ищецът не е бил длъжен,
а по собствена преценка е приел да използва услугите на частен съдебен
изпълнител, за да обяви предсрочна изискуемост. От друга страна прави
впечатление и че ищецът е използвал дори услугите на двама съдебни
изпълнители /ЧСИ Б. и ЧСИ Якимов/, като това е довело до допълнително
натрупване на разноски /които разноски освен това са към съдебен
изпълнител, а не както ищецът ги е обозначил „разноски за нотариални
покани“/..
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
6
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 25 лева и 360 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС. Длъжниците
по заповедното дело обаче са две лица. В тази връзка и доколкото в закона
липсва основание за солидарна отговорност за задълженията за разноски, то
съдът приема, че при липса на противна уговорка, всеки длъжник носи
отговорност за половината от разноските. Поради това от ответника се
претендира сумата от 192.50 лева. От тази сума предвид изхода на делото
ответникът длъжник дължи сумата от 113.10 лева.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство и не
представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в производството по гр.д. № 3781/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество отново претендира сумата
от 25 лева за държавна такса и сумата от 360 лева за адвокатско
възнаграждение с ДДС. При преценка на отговорността за разноски обаче
съдът съобразява, че искът е предявен отново срещу двама ответници.
Именно към момента на предявяване на иска е платен и хонорарът от 360
лева. Едва впоследствие делото е прекратено срещу втория ответник. Тогава
ищецът е представил нов списък с разноски, с който претендира ответникът
М. Й. да отговаря за пълния размер на сумите /междувпрочем вкл. по
заповедното дело/. Съдът обаче намира това за неправилно, а и за
недобросъвестно от страна на ищеца, тъй като разноските са извършени
срещу двамата ответници като ищецът не е положил дължимата грижа да
предяви иск само срещу лицето, депозирало възражение. Поради това и съдът
приема, че и по това дело ответникът Й. следва да носи отговорност за ½ част
от разноските, а именно за сумата от 192.50 лева. От тази сума предвид
изхода на делото ответникът отново дължи сумата от 113.10 лева.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Й. Й., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ж.к. Стомана, бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 12 ДЪЛЖИ НА
„Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. София,
ул. Околовръстен път № 260, следните суми: сумата от 499.40 лева –
главница по заявление договор за издаване на кредитна карта № VC 1
58389/16.05.2011 г., сумата от 45.97 лева – обезщетение за забава за периода
от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 6.40 лева – обезщетение за забава
за периода от 14.05.2020 г. до 30.11.2021 г. и сумата от 15 лева – такса за
блокиране на карта, начислена на 13.12.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от 499.40 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на РС
Перник – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които
7
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на Пернишкия РС и
които суми се дължат при условията на солидарност с лицето Д. А. Е., с ЕГН:
**********, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: за сумата от
121.21 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.05.2019 г. до 22.10.2021
г.; за сумата от 120.72 лева – такси за периода от 30.05.2019 г. до 30.11.2021
г. – за надвишаване на кредитен лимит и годишна такса за обслужване на
карта и за сумата от 156 лева – такси за нотариални покани, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на Пернишкия РС, поради неоснователност
на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА М. Й. Й., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, ж.к.
Стомана, бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* с адрес на управление:
гр. София, ул. Околовръстен път № 260 сумата от общо 113.10 лева –
разноски в производството по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на Пернишкия
РС и сумата от общо 113.10 лева – разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 3781/2022 г. на РС Перник съобразно уважената част
от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 6173 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8