№ 1307
гр. София, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба от защитника на осъденото лице А. К., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Казичене“ към Затвора - София, срещу
определение от 02.12.2021 г., постановено по ЧНД № 4626/2021 г., по описа на СГС, Н.О.,
13-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода А. К. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част
на определеното му с Присъда № 24 от 21.02.2019 г. по НОХД № 369/2018 г., по описа на
Окръжен съд - Ямбол, влязла в сила на 22.01.2020 г. наказание „лишаване от свобода”, за
срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, което към датата на постановяване на
обжалваното определение е 1 /година/ и 7 /седем/ дни.
В жалбата, защитникът на осъденият твърди, че не е наказван; взел си е поука за
извършеното престъпление; съхранил е контактите със семейството и близките си; не е
участвал в конфликти, както и че стриктно е спазвал вътрешния ред.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият А. К. е постъпил в пенитенциарното заведение на 04.12.2018 г., с
начало 04.10.2018 г., за изтърпяване на наложеното му с Присъда № 24 от 21.02.2019 г. по
1
НОХД № 369/2018 г., по описа на Окръжен съд - Ямбол, влязла в сила на 22.01.2020 г.
наказание „лишаване от свобода”, за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, при
първоначален „общ” режим на изтърпяване, за престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б. „б“,
вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Към 02.12.2021 г., съгласно представената справка, осъденият А. К. е изтърпял
фактически – 3 години, 2 месеца и 1 ден, от работа – 5 месеца и 22 дни или общо – 3 години,
7 месеца и 23 дни. Остават за изтърпяване 1 година и 7 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъдения К. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за К. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
ниски стойности на риска - 24 точки, с констатирана проблемна зона „умения за мислене“. В
последствие, тази оценка не е променена и със запазване на проблемната зона „умения за
мислене“. Поради това рискът от вреди за обществото е определен като висок.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в
действителност липсва формирано отношение на К. към факторите, които са го довели до
осъждане.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид непроменените стойности на риска от 24 точки, а и поради факта, че по
отношение на К. целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК не са постигнати и
корекционната работа следва да продължи до постигането им. Извода на Началника на
затвора, отразен в приложеното по делото ставище е, че спрямо К. липсват достатъчно
данни за настъпила трайна промяна.
Липсата на наказания съвсем не може да се приеме като доказателство за
поправянето на осъдения. Разпоредбата на чл.70 от НК предпоставя възможност за условно-
предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяването на наказанието и съвсем не е
императивна за съда, като следва да бъдат отчетени данните, които се съдържат в досието на
лишения от свобода.
Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в
пенитенциарното заведение от страна на К., настоящият въззивен състав не определя като
доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от
намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции. Тук следва да се отбележи,
че първоначалният режим на изтърпяване не е променен в по-лек, поради липса на
предпоставки за това, както и, че не е проследявано поведението на осъденото лице извън
2
общежитието, чрез отпуск по режим.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.12.2021 г., постановено по ЧНД №
4626/2021 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 13-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3