Решение по дело №606/2020 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260266
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20205240100606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №260266

Гр. Пещера,26.03.2021 г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА ПАВЛОВА

 

при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 606 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕЖ *********, Седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез: адв. Виолета Петкова Герова, САК, съд. адрес:***,  против Д.Л.А., с адрес: ***,  иск с правно основание  чл. 422  във вр. чл.415 ал. 1 от ГПК.

Твърди, че на 07.04.2017г. между Д.Л.А. и „Теленор България" ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Стандарт 20.99 промо 17.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. и промоционален такъв в размер на 17,99 лв. А. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 33,49 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.11.2017г. - 19.01.2018г. Вследствие на неизпълнение на задълженията на А. по договора и съгласно спогодбата между "Теленор" и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 67.10 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/20.03.2018г.

На същата дата - 07.04.2017г. по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с А. -лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black c обща лизингова цена в размер на 335,57 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 14,59 лв. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума в общ размер на 227,06 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.11.2017г. - 19.03.2018г., а именно:14,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.11.2017г. -19.12.2017г., начислена във фактура № **********/20.12.2017;14,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.12.2017г. -19.01.2018г; начислена във фактура № **********/20.01.2018г.;8,21 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми при сключване на споразумението за мобилни услуги, дължима за отчетен период 20.01.2018г. -19.02.20 18г., начислена във фактура № **********/20.02.2018г.;189,67 лв. - сбор от 12 лизингови вноски, начислени накуп, поради иеплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 20.02.2018г. - 19.03.2018г., начислени във фактура № **********/20.03.2018г.

Вследствие на неизпълнението на споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, А. дължи сума в размер на 66,15 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №********** /20.03.2018г.

По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща изискуемост. Поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.

Горепосочените задължения за предпочетен номер ++359********* са индивидуализирани следните фактури:

1. фактура № **********/20.12.2017г. за отчетен период 20.11.2017г. - 19.12.2017г., срок за плащане - 04.01.2018г.. издадена за сумата от 33,48 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска.;18,89 лв. абонаментна такса;;14,59 лв. лизингова вноска.

Фактурата претендират в размер на 29,19 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,29 лв., което погасява задължението за абонаментна такса до размер 14,60 лв.

2. фактура № **********/20.01.2018г. за отчетен период 20.12.2017г. - 19.0i.2018г. срок за плащане - 04.02.2018г.. издадена за сумата от 33.48 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска;18,89 лв. абонаментна такса;14,59 лв. лизингова вноска.

3. фактура № **********/20.02.2018г. за отчетен период 20.01.2018г. - 19.02.2018г., срок за плащане - 07.03.2018г„ издадена за сумата от 8.21 лв. представляваща неплатен остатък от лизингова вноска;

4. фактура № **********/20.03.201 8г. за отчетен период 20.02.2018г. - 19.03.2018п. срок за плащане - 04.04.2018п. издадена за сумата от 322,92 лв.. представляваща неплатени лизингови вноски, неустойка и дължима сума за мобилно устройство, както следва:189,67 лв. - лизингови вноски;67,10 лв. - неустойка;66,15 лв. - дължима сума за мобилно устройство.

С оглед на гореизложеното на 18.11.2019г „Теленор България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Пещера срещу Д.Л.А., в което се претендират: главница в размер на 393,80 лв. (триста деветдесет и три лева и осемдесет стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр,д. № 1498/2019г. по описа на Районен съд -гр.Пещера. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

 

    Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Д.Л.А., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в общ размер на 393,80 лв. (триста деветдесет и три лева и осемдесет стотинки),представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

               Претендират разноски и правят доказателствени искания.

               В срока за отговор такъв  е постъпил от ответника Д.Л.А. чрез особения му представител адв. А.Г.. Твърди че искът е  неоснователен, оспорва го по основание и размер. Твърди че в договора за мобилни услуги са налице неравноправни клаузи по т.5,9,18 на чл. 143 ЗЗП, липсвала покана за доброволно изпълнение, клаузите не били уговорени индивидуално, потребителя не бил приел общите условия, оспорва подписа  и изписването на имената на ответника в договора за лизинг от 07.04.2017г. и в допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от 07.04.2017г. и приложение. Твърди че тези договори противоречали и на чл.  10 и чл. 11 от ЗПК. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно почеркова експертиза..

 

От представените с исковата молба писмени доказателства фактите по делото се установяват като цяло такива, каквито са изложени от страната в исковата молба.

От приложените по делото  Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.04.2017 г.; Декларация за съгласие, Ценова листа; Договор за лизинг от 07.04.2017 г.; Фактура (Дубликат) от 20.12.2017 г.; фактура (дубликат) от 20.01.2018 г.; фактура (дубликат) от 20.02.2018 г.; фактура (дубликат) от 20.03.2018 г.; Общи условия., се установява че на ответника са предоставени мобилен телефонен номер +359********* и мобилни услуги. Видно от приетите по делото фактури ответникът не е погасявал задълженията си регулярно. Няма спор и че ответника не е върнал предоставеното мобилно устройство. Не се спори и че ответника е платил задълженията си към момента на приключване на устните състезания.

Срокът на договора за лизинг също е изтекъл и последната вноска е следвало да се заплати на 07.03.2019г.

Приети са по делото и покана за заплащане отправена до ответника.

За изясняване на спора от фактическа страна беше изслушана съдебно почеркова експертиза, която даде заключение, че подписът и ръкописно изписаният текст  в  Допълнително споразумение от 07.04.2017 г. Договор за лизинг от 07.04.2017 г. и приложение Ценова листа от 07.04.2017 г., са на ответника А.. Експертизата е прието в съдебно заседание като неоспорена от страните.

 

При така установените факти и обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

            Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, и  чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Самото сключване на договора се оспорва от ответника, както и се оспорва качеството му на потребител. Но предвид приетата почеркова експертиза се установи, че ответникът е сключил процесните договори.

Не се оспорва твърдението, че сумите не са били заплатени, както и че устройството не е върнато.

В конкретният случай ответникът е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера и мобилни устройства,  и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените му  услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава.

По отношение на възражението, че ответникът не бил канен да изпълни задължението си, то от приетата покана за плащане и  уговорените срокове за плащане на задължението, а и настоящата искова молба има характер на покана, е  неоснователно.

Не се събраха доказателства, които да водят на извода, че клаузите в договора за лизинг и ползване на мобилни услуги не са индивидуално уговорени. Общите условия към договора за лизинг са подписани от ответника, но не и тези към договора.

По отношение на възражението, че не са спазени чл. 10 и чл. 11 от ЗПК то настоящите договори  нямат характер на договор за потребителски кредит.

От приетите фактури и договор за лизинг, носещ подписа на ответника, както и общите условия към него, отново подписани от ответника, се установява, че ответника е следвало да плаща лизингови вноски в размер на 14,59 лева в продължение на 23 месеца, като е дължал и още една вноска в случай че желае да задържи мобилното устройство, предвид на което за процесния период се дължат общо 189,67 лева лизингови вноски.

Абонаментната такса за ползваните мобилни услуги за периода е в размер на 18,89 лева. Установява се че същата не е заплатена за периода от 20.12.2017г. 20.03.2018г.

От приетата фактура № **********/20.12.2017г. за отчетен период 20.11.2017г. - 19.12.2017г., се установява че  неплатени абонаментна такса  е 18,89 лв.   и 14,59 лв. лизингова вноска. Фактурата претендират в размер на 29,19 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,29 лв.

От приетата фактура № **********/20.01.2018г. се претендира  33.48 лв., представляваща неплатени абонаментна такса 18,89 лв. и  лизингова вноска  14,59 лв.

От приетата фактура № **********/20.02.2018г. се претендира   8.21 лв. неплатен остатък от лизингова вноска;

От приетата фактура № **********/20.03.2018г. се претендира сумата от 322,92 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, неустойка и дължима сума за мобилно устройство, както следва:189,67 лв. - лизингови вноски;67,10 лв. - неустойка;66,15 лв. - дължима сума за мобилно устройство.

 Общо 393,80 лева.

По отношение на неустойката  в размер на 67,10 лева. Същата клауза е предвидена в чл.27 от ОУ съгласно която плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.Видно от приетите като доказателство общи условия същите не носят подписа на  абоната, поради което на основание чл. 147а от Закона за защита на потребителите тя не обвързва страните тъй като съгласно ал.5 от същия закон клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.Ето защо не следва да се присъжда сумата за неустойка.

Освен това се твърди че се дължи и сума в размер на 66,15 лева, за устройството, като не са представени по делото каквито и да било доказателства, каква е реалната цена на това устройство. В общите условия към договора за лизинг не е предвидено като санкция, заплащането на остатъчна стойност на мобилното устройство. В чл. 6 ал. 6 от ОУ към договора за лизинг е предвидено, че при неплащане на лизингова вноска, лизингополучателят дължи лихва съобразно общите условия. Тоест не е предвидено нито в договора, нито в ОУ.    Освен това и в последната фактура от март месец на 2018 година не е посочена цена на мобилно устройство, а само неустойка и лизингови вноски. Предвид на което искат в тази част също е неоснователен. 

Ето защо следва да се уважи за претендираните цени на мобилни услуги и лизингови вноски / общо 260,55лева/ , а се отхвърли претенцията за плащане на неустойка  / 67,10 лева / и сума за мобилно устройство / 66,15 лева/ .

Изводът е, че искът е частично основателен. Разноските следва да се разпределят между страните съобразно уважената част от иска, като на ищеца се присъдят разноски за адвокатско  възнаграждение и държавна такса по заповедното и по исковото производство съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК като в заповедното производство те са в размер общо на 385.00 лв. за адвокатско възнаграждение и  ДТ в размер общо на 25.00 лева, а в исковото производство 175,00 лева ДТ, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00  лв. и 300.00 лева за особен представител, както сторените разноски за експертиза в размер на 197,00 лева по сметка на съда. Ето защо и съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 1038,75 лева. а ответникът следва да заплати разноски по сметка на съда в размер на 130,34 лева.

Ответникът представляван от особен представител, не се дължи присъждане на разноски.

По изложените съображения Пещерския районен съд,

 

РЕШИ:

            Признава за установено, че ответникът Д.Л.А., с адрес: ***, дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,седалище гр. София, ж.к. Младост 4,Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 260.55 лева, представляваща неизплатени абонаментни такси и лизингови вноски,  ведно със законната лихва за забава, считано от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на задължението,  за което е издадена заповед за изпълнение 552 от 20.11.2019 г. по ч.гр.д.№1498/2019г. на Пещерския районен съд, като отхвърля иска до претендирания размер от 393,80 лева, както и за неустойка и дължима сума за мобилно устройство.

 

            Осъжда Д.Л.А., с адрес: ***, да заплати на  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,седалище гр. София, ж.к. Младост 4,Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 1038,75  лв., представляваща разноски по настоящото дело и заповедното производство.

 

Осъжда Д.Л.А., с адрес: ***,, да заплати  по сметка на РС Пещера, сумата 130,34  лв. разноски за експертизи.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      Районен съдия: