Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2020година
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ
при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 2306 по описа на ВРС за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
по жалба на Н.Р.Л. , в качеството й на управител на „К.” ЕООД-гр.Варна, депозирана от юрисконсулт П.Д., против НП №
509705-F529546 / 07.05.2020г. на Директор
на Дирекция „Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.125ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500/ петстотин
/лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
С жалбата, подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата
се изразява несъгласие с наложеното на процесното дружество административно
наказание, твърди се, че управителят на дружеството е прекратил на 01.07.2019г.
взаимоотношенията си със счетоводителя, обслужващ дружеството и е приел друг
такъв, който не се е справил със задълженията си, поради което по инициатива на
управляващата е възложено счетоводното обслужване на счетоводна кантора.свен горното се сочи, че АУАН не е бил връчен по надлежния
ред,, че не е изрично посочено мястото на извършване на нарушението, поради
което се приема, че е нарушена както нормата на чл.42 т.3 от ЗАНН, така и
нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, приема се, че от цифровата квалификация на
нарушението не е ясно точно в какво нарушение е обвинено дружеството, тъй като цифром е посочена единствено нормата на чл.125 ал.5 от ЗДДС
и в този смисъл не е ясно точно кое нарушение е извършено за първи път, тъй
като би могло да се мисли за повече от едно нарушения, като се сочи, че и от
фактическа страна не е ясно за какво нарушение се ангажира отговорността на
дружеството.В жалбата се сочи, че не е ясно точно кое от предложенията на
санкционната норма е основание за налагане на санкцията, тъй като санкционната
норма визира различни хипотези, а от фактическа страна в НП се съдържа различно
описание на нарушението.В жалбата се сочи, че съставянето на АУАН в отсъствие
на представляващ е съществено процесуално нарушение и се твърди, че няма доказателства
по преписката АУАН да е бил изпращан за връчване, приема се, че твърдяното
нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, твърди се, че
наказанието е наложено в нарушение на принципа за съразмерност, излагат се
подробни аргументи относно приложимостта на чл.28 б.”а” от ЗАНН и в заключение се иска процесното НП да бъде
отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание санкционираното
дружество не се представлява, не се
ангажират доказателства в подкрепа на жалбата и не се изразява становище в хода
на делото по същество.
Представителят
на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за
потвърждаване на НП, като аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено
нарушение, неприложимост на нормата на чл.28 б.”А” от ЗАНН и моли за присъждане
на направените по делото разноски.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На
16.10.2020г., св.В. извършила проверка в информационния масив на ТД на
НАП-Варна и установила, че справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, касаеща задълженото лице „ К.” ЕООД за данъчен период
01.09.2019г.- 30.09.2019г.., не е подадена в законоустановения срок, визиран в
разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, изтичащ на 14.10.2019г., тъй като процесната
декларация била подадена на 15.10.2019г. и е била входирана
по надлежния ред.
На същата
дата- 16.10.2019г. св.В. изпратила
покана до процесното дружество за явяване на представляващ и за съставяне на
АУАН, като поканата била получена на 22.10.2019г. от представляващата
дружеството.
Тъй като в
посочения в поканата срок не се явил представляващ дружеството за съставяне на
АУАН, на 29.11.2019г. св.В. съставила АУАН срещу „ К.” ЕООД в който било
описано констатираното нарушение на ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на
нарушителя, но на 27.02.2020т. бил връчен по надлежния ред на представляващата
дружеството, която го подписала без възражения.
В
последствие не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което АНО приел, че липсват спорни обстоятелства и на 07.05.2020г.,
въз основа на материалите по преписката,
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със
същото на „ К.” ЕООД била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин
/лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС,
за извършено нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС.
Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелката В., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондират
с останалите събрани и приобщени по делото доказателства.
Съдът
кредитира и писмените материали от АНП и приложените към жалбата, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, а и липсват
доказателства, които да ги оборват..
Гореизложеното се установява от показанията на св.В., дадени в с.з., заповед,
АУАН, справка за подадени декларации и
от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Видно от
представените и приети в с.з. заповеди,
актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на
него НП, са издадени от оправомощени лица ,издадени
са в срок и формално съдържат необходимите реквизити.Нарушението е описано в
достатъчна степен в НП, ясно и пълно, посочени са съставомерните
факти, посочено е, че проверката е била извършена в ТД на НАП-Варна, където е
било дължимо изпълнение на задължението, съгласно изрично посоченото седалище
на дружеството, поради което възраженията,че е било ограничено правото на
защита на нарушителя не се споделят, тъй като нарушителят се защитава срещу
фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението. В същия смисъл съдът
не споделя и възраженията, че не е ясно на основание кое точно предложение от
санкционната норма се налага наказание, тъй като от фактите е ясно
основанието.АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя, но доколкото е бил
връчен по надлежния ред на упълномощено лице, този факт не е самостоятелно
основание за отмяна на НП, тъй като не е ограничило ничие право на защита.
Срещу АУАН
не са били подадени възражения ,но
очевидно АНО не е преценил в пълнота законосъобразността на АУАН, с което е
нарушил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и това нарушение е съществено, засягащо правото на защита на нарушителя.
От събраните гласни и писмени
доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че ЗЛ „
К.” ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да
подаде справка-декларация по чл.125ал.1 от ЗДДС за данъчен период от 01.09.2019г.
до 30.09.2019г в ТД на НАП-Варна в установения срок в чл.125 ал.2 от ЗДДС до 14.10.2019г.
но справката-декларация за периода е била подадена и приета още на 15.10.2019г,
като е бил генериран и съответния входящ номер от тази дата.
Ирелевантни са възраженията, че е наета друга счетоводна
фирма за обслужване на дружеството тъй като при налагане на имуществена санкция
се ангажира обективна отговорност и липсата на субективен елемент е ирелевантен въпрос.
Макар в конкретния случай да са
осъществени от формална страна признаците на административно нарушение, то
съдът намира случаят е маловажен.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий
за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от
резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/ разграничение в
тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.
Съгласно
чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи
отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и
дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Видно
от доказателствата по делото, се касае за забава от един ден, която не би
довела до никакви вредни последици, макар нарушението да е формално, като
следва да се отбележи, че по собствени подбуди, добросъвестно, макар и с
минимална забава от един ден,
нарушителят е изпълни задължението си.Липсват каквито и да било доказателства
дружеството да е санкционирано за други идентични нарушения, декларацията е
била подадена преди установяване на забавата и по собствени подбуди,като в
конкретния случай съдът намира, че степента на обществена опасност както на
нарушението, така и на нарушителя е явно незначителна и по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.При забава от един ден не
биха настъпили никакви неблагоприятни последици за фиска,
като в конкретния случай наложеното
административно наказание би имало
по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие, предвид икономическата обстановка в страната ни.
Преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
Предвид изхода на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и не следва да бъде уважавано.
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въз.дружество искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ТД на НАП-Варна следва да
бъде осъдена на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на „К.”
ЕООД-гр.Варна, Булстат ********* , представлявано от Н.Р.Л. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
процесуално представителство по ЗАНН за
една инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане
на жалбата срещу НП, а и представител не се явява в с.з..Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
В този смисъл съдът счита, че НП
следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 509705-F529546 / 07.05.2020г. на Директор на Дирекция
„Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на „К.” ЕООД-гр.Варна, представлявано
от Н.Р.Л., за нарушение на чл.125ал.5 от ЗДДС е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 500/ петстотин /лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „К.”
ЕООД-гр.Варна, Булстат ********* , представлявано от Н.Р.Л. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане
в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: