№ 2018
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100109821 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на С. Т. Т. срещу „Л.“ АД за
прогласяване нищожността на клаузи от договор за заем от 06.11.2020 г. и за
осъждане на ответника да й заплати сума на обща стойност 33 278.80 евро,
представляваща неоснователно получени от ответника суми по договора за
наказателни лихви, такси и неустойки.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че в качеството си на
ЕТ „С. Енд Ко – С. Т.“ сключила с „Л.“ АД договор за заем Бизнес кредит
Клиентски № 6830/06.11.2020 г. за сумата от 120 000 евро. Ищцата се
задължила да върне сумата заедно с възнаградителна лихва на равни месечни
анюитетни вноски.
За обезпечение на вземането по договора учредила първа по ред
договорна ипотека върху свой недвижим имот.
На 14.12.2021 г. получила от „Л.“ АД удостоверение, че има задължения
по договора на стойност 175 656.26 евро, от които 115 483.31 евро главница,
7 477.90 евро лихва, 11 224.80 евро наказателна лихва по т. 2.3 (с) от договора
до 14.12.2021 г., 9 345 евро наказателна лихва за периода от 14.12.2021 г. до
14.01.2022 г., 1 200 евро - такса за заличаване на ипотека, 19 416.25 евро -
такса по чл. 2.4 (е) (ii) от договора, 2 000 евро - такса по чл. 4.1. (к) от
договора, 3 500 евро – такса по чл. 4.4 (i) от договора и 6 000 евро – такса по
1
чл. 4.4 (е) от договора.
На 16.12.2021 г. С. Т. и „Първа инвестиционна банка“ АД сключили
договор за банков кредит, а на 21.12.2021 г. между ищцата, ответника и
„Първа инвестиционна банка“ АД се сключил договор за откриване на
специална сметка, в който се уговарял начинът за погасяване на
задължението по договора с „Л.“ АД чрез отпуснат от „Първа инвестиционна
банка“ АД кредит.
С платежно нареждане от 28.02.2022 г. С. Т. заплатила на „Л.“ АД
всички дължими суми.
Ищцата счита, че договорът от 06.11.2020 г. съдържа клаузи,
противоречащи на добрите нрави: чл. 2.3 (с) – задължение на
заемополучателя при неизпълнение на което и да е задължение от договора да
заплати неустойка за забава в размер на 0.27% върху непогасената част от
заема за всеки ден, считано от датата на падежа на плащането до окончателно
погасяване на всички просрочени дължими суми. По този начин неустойката
само за един ден възлизала на сумата от 324 евро, а за месец – 9 720 евро, или
3.39 пъти по-голяма от дължимата месечна вноска от 2 863.03 евро. Затова и
определената по този начин неустойка излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Затова и претендира от
ответника връщане на недължимо заплатени неустойки по чл. 2.3 (с) от
договора на стойност 20 578.80 евро.
Ищцата твърди нищожност на клаузата по чл. 2.4 (е) (ii) от договора,
според която заемополучателят имал право да погаси предсрочно заема при
условие, че заплати 8.5% от размера на всички вноски, които би дължал
според погасителния план. Дължимата такса предсрочно погасяване се
формирала като сбор от дължимата лихва и част от главницата. Тази такса
имала възпиращ ефект относно предсрочно погасяване на заема. Съдебната
практика приемала и че такса от 4%, и то само върху непогасената главница е
нищожна като противоречаща на добрите нрави.
На следващо място, твърди се нищожност на клаузата по чл. 4.4 (h),
определяща такса за заличаване на ипотеката в размер на 1% от заетата сума,
но не по-малко от 680 евро. Сумата от 2 347 лева, равностойна на 1 200 евро
многократно надхвърляла нормативно определените разходи за изготвяне на
молба за заличаване на ипотека. На това основание моли ответникът да бъде
2
осъден да заплати на ищцата сумата от 1 200 евро.
В чл. 4.1 (к) от договора страните постигнали съглашение за заплащане
на неустойка във фиксиран размер от 2 000 евро, което задължение на
заемополучателя произтичало от неизпълнение на задължението му да
застрахова ипотекирания имот и да поддържа застраховката за периода на
договора. Последиците от неизпълнението могли да бъдат преодолени от
самия кредитор, у когото е налице интерес да застрахова имота и да
претендира разходите от заемополучателя. В противоречие на добрите нрави
се явявало и задължението за заплащане на неустойката и при редовно
погасяване на дълга, наред със заплащане на неустойка за забава. Ищцата
претендира неоснователно получената от ответника сума в размер на 2 000
евро.
Клаузата на чл. 4.4 (е) от договора, предвиждаща неустойка при
неизпълнение на задължението за предсрочно погасяване, също била
нищожна. За кредитора не настъпвала вреда от неспазване на даденото
обещание за предсрочно погасяване на заема. Като получена по нищожна
клауза, ответникът дължал да възстанови на С. Т. сумата от 6 000 евро.
Ищцата твърди нищожност и на клаузата по чл. 4.4 (i) от договора,
задължаваща заемополучателя да заплати такса от 3 500 евро в случай, че
плащанията по заема се извършват чрез сметка под условие, ЕКСРОУ сметка
или друг инструмент, чрез който се налага допълнителен контрол върху
режима на ползване на наличните по сметката суми. В случая разходите по
сключването на договора за ЕКСРОУ били за сметка на ищцата, а таксата от
3 500 евро целяла единствено неоснователно обогатяване на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Л.“ АД е подал отговор, в който
подробно излага възраженията си срещу твърденията за нищожност на
клаузите на договора. По-високият размер на таксите и неустойките
произтичал и от обстоятелството, че „Л.“ АД не е банкова институция, поради
което не извършва влогонабиране, а оперира изцяло със собствени средства, а
това е съпроводено с по-висок риск и финансова тежест за заемодателя.
По изложените възражения срещу твърденията за нищожност на
посочените в исковата молба клаузи, ответникът моли да бъдат отхвърлени и
исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
3
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Правният си интерес да иска прогласяване нищожността на клаузи от
договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6830 от 06.11.2020 г. ищцата
обосновава с твърдения, че в приложение на оспорените клаузи от договора
ответникът получил недължими суми, с които неоснователно се обогатил.
Не се спори между страните, че на 06.11.2020 г. между „Л.“ АД,
заемодател, и С. Т. Т., действаща като ЕТ „С. Енд Ко – С. Т.“,
заемополучател, е сключен договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6830
за сумата от 120 000 евро, който кредитополучателят се задължил да върне
чрез заплащане на анюитетни вноски, в размерите и сроковете, посочени в
погасителен план, приложение № 1 към договора. Солидарен и ипотекарен
длъжник за задълженията по договора е С. Т. Т..
Не се спори и с определение от 12.01.2023 г. между страните е отдеЛ.
като безспорно и обстоятелството, че всички задължения по договора за
погасени на 28.02.2022 г. от С. Т..
Доводите на ищцата за нищожност на посочените в исковата молба
клаузи се основават на твърдения за накърняване на добрите нрави както на
клаузи, предвиждащи заплащане на различни видове неустойки: за
неизпълнение на задължения по договора, включително на обещание за
предсрочно погасяване на заема, за застраховане на обекта на обезпечението,
така и на клаузи, вменяващи задължения на длъжниците за заплащане на
такси: за предсрочно погасяване на кредита, за заличаване на ипотека и за
плащания към заемодателя с ЕКСРОУ сметка, налагаща допълнителен
контрол върху режима на ползване на наличните по сметката суми.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката е предназначена да обезпечи
изпълнението на задължението и да репарира вредите от неизпълнението за
изправната страна, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора. Споразумявайки се относно
начина на нейното образуване и размер, страните се съгласяват отнапред и с
4
обезщетението, което ще получат, съответно се задължат да заплатят, при
пълно или частично отклонение от поетите към насрещната страна
задължения.
За да възникне правото на неустойка обаче клаузата, пораждаща
задължение за заплащането й не трябва да противоречи на добрите нрави,
които са израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговски правоотношения. Противоречието с добрите нрави
прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД и препятства възникването на вземането на кредитора за неустойка.
При това, за действителността на клаузата за неустойка съдът следи
служебно (ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС). В
случая задължението на докладчика да провери действителността на клаузата
за неустойка почива на естеството на претенцията, с която е сезиран -
материалното право се основава на клаузи в договора от значение за
решаване на правния спор и нищожността им произтича пряко от сделката.
В дадените задължителни за съдилищата указания в т. 3 на ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прието е също, че неустойка в твърде голям размер или
без краен предел и фиксиран срок не е нищожна, а е израз на автономията на
волята на страните, закрепена в чл. 9 от ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. В съответствие с чл. 288 от ТЗ тази разпоредба
може да се прилага и при търговските сделки.
Добрите нрави са морални норми и установени в обществото правила за
поведение, съществуващи като общи принципи. Съгласно разпоредбата на чл.
309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойка по
търговска сделка, като гаранция за свободата при формиране на волята при
търговските отношения. Това обаче не дава право на страните да определят
съдържание на договора в противоречие с повелителни норми на закона и на
добрите нрави.
Трайна е съдебната практика, че накърняване на добрите нрави е налице
при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне и
5
дотолкова съществена нееквивалентност на насрещните престации, че едната
от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата и по този начин се
нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие
за справедливост. Преценката не се ограничава единствено до сравняване на
насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали
обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай.
В приложение на нормата на чл. 20 от ЗЗД се установява, че в договора
от 06.11.2020 г. се съдържат множество клаузи, пораждащи задължение за
заплащане на неустойки: ако заемът бъде използван за цели, различни от
тези, за които е предоставен (т. 2.1 (b) (iii), при обявяване на заема за
предсрочно и незабавно изискуем (т. 2.3 (е)), при намаляване или съществена
промяна на обезпечението без предварително писмено съгласие на
заемодателя (т. 4.1 (g)), ако бъде наложена обезпечителна мярка или се
насочи изпълнение върху обекта на обезпечението от лице, различно от
заемодателя (т. 4.1 (t)), при неизпълнение на което и да е парично задължение
(т. 5.2 (d)) и др. Клаузата на т. 2.3 (с) предвижда задължение за
кредитополучателя при неизпълнение на което и да е задължение по договора
да заплати неустойка за забава в размер на 0.27% върху непогасената част от
заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до
окончателно погасяване на всички дължими суми за главница, лихва и
неустойки и други такси и разноски по договора.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил искане от С.
Т. от 13.10.2021 г. за предсрочно погасяване на кредита на 01.11.2021 г. и
удостоверение от 19.10.2021 г., според което към 01.11.2021 г. се дължи
главница в размер на 115 483.31 евро, 1 932.96 евро редовна лихва, 1 200 евро
такса за заличаване на ипотека, 20 028.11 евро такса за предсрочно
погасяване на кредита, 2 000 евро неустойка за неизпълнение на
задължението за застраховане на обекта на обезпечението и 3 500 евро за
плащане чрез ЕКСРОУ сметка.
На 08.11.2021 г. С. Т. е подала ново искане за предсрочно погасяване на
кредита на 12.11.2021 г. Според удостоверение от 10.11.2021 г., към
12.11.2021 г. редовната лихва е в размер на 2 764.41 евро, а таксата за
предсрочно погасяване на кредита – 19 916.05 евро. Начислени са
допълнително наказателна лихва в размер на 1 247.20 евро и такса за
6
неизпълнение на обещанието за предсрочно погасяване на кредита.
Съгласно удостоверение от 14.12.2021 г., към 14.01.2022 г. дължимата
до 14.12.2021 г. наказателна лихва е в размер на 11 224.80 евро, а за периода
от 14.12.2021 г. до 14.01.2022 г. – 9 354 евро.
Наказателните лихви от 1 247.20 евро, 11 224.80 евро и 9 354 евро са в
размер на 0.27% на ден и са начислени върху целия размер на остатъка от
главницата - 115 483.31 евро. В този смисъл е и изричното признание на
ответника в подадения от него отговор. Тук преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се определи не
само съобразно момента на сключване на договора, но и според естеството на
неизпълненото задължение – парично или на непарично; обезпечаването на
изпълнението на задължението с други правни сделки - поръчителство, залог,
ипотека; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна); вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди.
Неизпълненото задължение, за което „Л.“ АД е начислил неустойката, е
парично. За непарично задължение обаче е предвидена същата по размер
неустойка, съгласно т. 5.2 (d) от договора. Неизпълнение на обещанието за
предсрочно погасяване на кредита се явява несъществено за кредитора,
доколкото се запазва правото му ежемесечно да получава погашения на част
от главницата и от възнаградителната лихва, представляваща цената за
ползването на кредита.
В случая неустойката е начислена върху целия остатък на главницата от
115 483.31 евро единствено по силата на направеното от Т. искане за
предсрочно погасяване. Ефектът на това задължение е идентичен като при
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост поради неплащане на
определен брой падежирали вноски по договор за кредит. Основанието за
пораждане на това задължение лежи във волята на длъжника да погаси
предсрочно кредита. Наказателната лихва по чл. 2.3 (с) от договора от
06.11.2020 г., дължима в случай на неизпълнение на обещанието за
предсрочно погасяване на кредита, е несъразмерна на очакваните от това
вреди за заемодателя „Л.“ АД.
Несъответствието с добрите нрави е в първоначалната уговорка, когато
7
е формулирана клаузата за неустойка, при сключването на договора.
Начисляването на неустойка от 0.27% на ден върху непогасената част от
заема е еквивалентна на 98.55% годишна лихва. При условие, че не е уговорен
и краен предел и фиксиран срок, това означава, че за една година върху
остатъка от главницата от 115 483.31 евро неустоечното задължение възлиза
на сума в приблизително двоен размер и еквивалентна като стойност на
главницата (112 249.51 евро). Така договореният дневен размер е
несправедлив и неоправдан с оглед предназначението му да стимулира
продавача да изпълни своевременно задължението си.
Начисляването на неустойката в посочения в договора размер е
прекомерна, води до неоснователно обогатяване и, представлявайки частен
случай на запретата за накърняване на добрите нрави, клаузата на чл. 2.3 (с)
се явява нищожна, излизайки извън признатата в чл. 9, ал. 1 от ЗЗД договорна
автономия. Размерът е неоправдано висок, дори при отчитане на
обстоятелството, че заемодателят е небанкова институция. При 24% годишна
лихва „Л.“ АД си гарантира получаване на достатъчно висок размер на
възнаграждението за ползване на сумата от 120 000 евро (за девет месеца
заплатената договорна лихва е на стойност 21 250.58 евро). При това
изпълнението на задълженията по договора е обезпечено чрез учредяване на
ипотека върху недвижим имот, даващ право на „Л.“ АД да насочи
изпълнението върху обекта на обезпечението при неизпълнение на
задълженията на заемополучателя по договора от 06.11.2020 г.
Нищожна поради накърняване на добрите нрави е и клаузата за
неустойка по чл. 4.4 (е) от договора. Тя представлява частен случай на
неизпълнението на задължението да се спази обещанието за предсрочно
погасяване на заема в определен срок и се определя в размер на 5% от
размера на заеманата сума, или 6 000 евро. Изложените от ответника доводи в
отговора на исковата молба за начисляване на тази неустойка не се споделят
от настоящия съдебен състав. При съпоставка на аргументите на ответника
относно начисляването на неустойка по чл. 2.3 (с) и на тази по чл. 4.4 (е) се
установява, че за неизпълнение на едно и също задължение се налага двойна
санкция: веднъж, като процент върху целия размер на главницата от
115 483.31 евро, и втори път – като процент от целия размер на заема. За
ползването на кредита длъжникът заплаща възнаградителна лихва и в
отклонение на принципа за добросъвестност е повторно вземане за неустойка
8
върху стойността на заетата сума от 120 000 евро.
Противоречи на добрите нрави и клаузата за неустойка по чл. 4.1 (к) от
договора. Именно във връзка със заплащане на дължимите застрахователни
премии при липса на имуществена застраховка заемодателят има право да
сключи застраховката от името на заемополучателя. Това означава, че
страните отнапред са уговорили възможността това заместимо задължение да
се изпълни от заемодателя. „Л.“ АД има интерес и е могъл да застрахова
обекта на ипотеката, след което да претендира застрахователната премия от
заемополучателя. Предоставеното му с чл. 4. 1 (к), изр. 4 от договора право не
оправдава безусловното задължение на заемополучателя да заплати на
заемодателя обезщетение за неизпълнение на това свое задължение. С други
думи, за заемодателя не са налице вреди, след като самият той не е положил
дължимата грижа да сключи договора за имуществена застраховка на имота,
обект на обезпечение на задълженията по кредита.
Всяка от посочените от ищцата в исковата молба клаузи за неустойка се
явява нищожна на соченото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Характер на неустойка има и таксата за предсрочно погасяване на
кредита от 8.5% върху размера на оставащите вноски – главница и
възнаградителна лихва. Действително, предоставяйки заема, „Л.“ АД
предвижда получаване на гарантиран доход - възнаградителната лихва.
Предсрочното погасяване на главницата го лишава от получаване на това
отнапред договорено възнаграждение. Същевременно обаче връщането на
главницата осигурява право на заемодателя да я предостави в заем на друг
правен субект, който от своя страна ще му заплати съответно възнаграждение
за ползване на заетата сума. Не без значение е и размерът на уговорената
възнаградителна лихва от 24% на година. За деветте месеца, до 06.10.2021 г.,
кредитополучателят е заплатил 18 930.06 евро лихви, което съставлява повече
от 15% от стойността на заетата сума, а за целия период на договора
възнаградителните лихви възлизат на 143 399.10 евро, или повече от 100% от
главницата. При съпоставка на неимоверно високият процент на
възнаградителна лихва със санкцията за лишаване на кредитора от
получаването й, неустойката за предсрочното погасяване от 8.5% е
несъразмерна на очакваните за заемодателя вреди. Не на последно място,
клаузата е нищожна и поради начисляване на неустойката от 8.5% и върху
9
възнаградителните лихви. Те не са падежирали, дължат се за ползване на
заетата сума от 120 000 евро, а при предсрочно погасяване на заема вземане
за тях не възниква по причина, че главницата е възстановена на заемодателя.
По така изложените съображения атакуваната от ищцата клауза е
нищожна.
Основателен е и искът за нищожност на клаузата по чл. 4.4 (h) от
договора за дължима от заемополучателя такса в размер на 1% от размера на
заетата сума за заличаване на ипотеката. Тази уговорка буди недоумение и
неоправдано обременява имуществото на заемополучателя. Съгласно чл. 4.1
(f) от договора, всички разноски за заличаване на обезпечението (учредената
на 06.11.2020 г. ипотека върху описания в нотариален акт № 155, том IV, рег.
№ 9149, дело № 689/06.11.2020 г. на нотариус рег. № 260 на НК имот) са за
сметка на заемополучателя. В чл. 4.4 (f), изр. 2 от договора е предвидено, че
заемодателят издава нотариално заверена молба-съгласие за заличаване на
учредените обезпечения. Таксата се дължи за предоставяне на определена
услуга. Не намира основание за заплащане от заемополучателя на такса в
размер на 1 200 евро при непосочена, а и недоказана насрещна престация от
заемодателя. Търсенето й не може да бъде оправдано с обстоятелството, че тя
е предварително уговорена между страните и атакуването й като нищожна е
недопустимо в последвал исков процес. Това би било равносилно на
предварителен отказ от право на иск, което законодателят не допуска.
Неоснователен се явява единствено искът за прогласяване нищожността
на клаузата по чл. 4.4 (i) от договора от 06.11.2020 г., според която
заемополучателят дължи такса в размер на 3 500 евро за извършени плащания
чрез ЕКСРОУ сметка.
Не се спори, че на 21.12.2021 г. между С. Т., наредител, „Л.“ АД,
бенефициент и „Първа инвестиционна банка“ е сключен договор за откриване
на специална сметка. Това е изрично посочен в т. 4.4 (i) от договора от
06.11.2020 г. начин на плащане на задълженията по договора. От
съдържанието на съглашението между наредителя, бенефициента и банката се
установява, че „Л.“ АД дължи допълнителен контрол върху режима на
ползване на наличните по сметката суми. Естествено е това да ангажира
допълнителен ресурс и съпътстващи го разходи. Таксата е еднократна и във
фиксиран размер, явява се оправдана от гледна точка интереса на заемодателя
10
и размерът й не е прекомерен - 0.03% от заетата сума.
Обусловени от установителните искове за нищожност на клаузи от
договора са претенциите на ищцата за връщане на получени от ответника
суми, в приложение на тези клаузи. По отношение на недължимо заплатените
суми за наказателни лихви, начислени върху целия размер на остатъка от
главницата по силата на неизпълненото обещание за погасяване на заема
следва да се отчете допусната изчислителна грешка в сбора на лихвите от
11 224.80 евро и 9 354 евро. Същият възлиза на сумата от 20 578.80 евро, а не
на посочената в исковата молба сума от 20 758.80 евро. Като последица от
незаконосъобразното й начисляване ответникът в производството е получил
сума, която не му се дължи.
„Л.“ АД се е обогатил неоснователно и със сумите от 1 200 евро, 2 000
евро и 6 000 евро, начислени в приложение на нищожни клаузи от договора:
чл. 4.4 (h), чл. 4.1 (к) и чл. 4.4 (е).
Заемоподателят не дължи връщане на сумата от 3 500 евро, тъй като тя
е правомерно получена, предвид разходите по допълнителен контрол върху
получени чрез ЕКСРОУ сметка плащания по договора от 06.11.2020 г.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищцата се дължи държавна такса в размер на 2 579.70 лева и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете –
6 276.04 лева. Адвокатското възнаграждение от 7 500 лева е изчисЛ. по
Наредба № 1/2004 г. (ред. ДВ, бр. 68/31.07.2020 г.). На С. Т. не се дължат
разноски за хонорар по отхвърления иск за нищожност на чл. 4.4 (i) от
договора и за възстановяване на недължимо заплатена сума от 3 500 евро, или
1 223.96 лева.
Ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на хонорара от 11 670
лева е неоснователно. То е съответно на броя и цената на исковете и на
фактическата и правна сложност на делото, освен че не надвишава
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. (ред. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.),
тъй като възнаграждението се определя в редакцията към датата на
приключване на устните състезания (определение № 50462/17.11.2022 г. по
ч.т.д. № 2536/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 828/30.12.2014 г. по ч.т.д.
№ 3271/2014 г. на ВКС, II г.о., определение № 184/30.11.2016 г. по гр.д. №
11
609/2016 г. на ВКС, II г.о.).
От 11 670 лева на „Л.“ АД се дължат 1 584.82 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожни, по предявени от С. Т. Т., ЕГН **********
срещу „Л.“ АД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, клаузите на чл. 2.3 (с), чл. 2.4 (е) (ii), чл. 4.4 (h), чл. 4.1 (к) и чл. 4.4 (е)
от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6830 от 06.11.2020 г.
Отхвърля предявения от С. Т. Т., ЕГН ********** срещу „Л.“ АД, ЕИК
******* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за признаване за
установено, че клаузата на чл. 4.4 (i) от договор за заем Бизнес кредит
Клиентски № 6830 от 06.11.2020 г. е нищожна.
Осъжда, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „Л.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.
„******* да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„******* сумата от 20 578.80 евро, представляваща недължимо получена от
ответника наказателна лихва по чл. 2.3 (с) от договор за заем Бизнес кредит
Клиентски № 6830 от 06.11.2020 г.; сумата от 1 200 евро, представляваща
такса за заличаване на ипотека; сумата от 2 000 евро обезщетение за
неизпълнение на задължението за застраховане на имота, обект на
обезпечение на задълженията по договора от 06.11.2020 г.; сумата от 6 000
евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на обещанието за
предсрочно погасяване на заема по договор за заем Бизнес кредит Клиентски
№ 6830 от 06.11.2020 г.
Отхвърля предявения от С. Т. Т., ЕГН ********** срещу „Л.“ АД, ЕИК
******* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата неоснователно получена такса в размер на
3 500 евро за извършване на плащания по договор за заем Бизнес кредит
Клиентски № 6830 от 06.11.2020 г. чрез ЕКСРОУ сметка.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Л.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „*******
да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******
12
сумата от 8 855.74 лева разноски за производството.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на „Л.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „*******
сумата от 1 584.82 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13