Решение по дело №4344/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260490

 

гр.Бургас, 23.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4344 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 39, чрез управителя – С.С., против Наказателно постановление № ДДГ-14/29.09.2020г., издадено от Началник РОНП ЮИБ при ГДНП при ДАМТН, с което за нарушение на чл. 4б, ал. 1 от ЗТИП и на основание чл. 52г от същия закон, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250 лева, а за нарушение на чл. 4б, т. 4 от ЗТИП и на основание чл. 52д от същия закон, му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Заявява се, че установената от проверяващите играчка е била мостра и не се е предлагала за продажба, а етикетът с цена върху нея е попаднал там случайно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище (л. 22-23) се изразява позиция за неоснователност на жалбата. Застъпва се, че продуктът не е бил мостра, а дори е имало две бройки от него. Развиват се подробни съображения за правилност на издадения санкционен акт, както и за неприложимост на чл. 28 ЗАНН, поради което и се пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 30 - НП е връчено на представляващия на 06.10.2020г., а жалбата е депозирана на 09.10.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 16.07.2020г. св. Д.Г. – ст. инспектор в РОНП ЮИБ при ГДНП при ДАМТН, извършила проверка по спазване на законодателство на обект – магазин за играчки и плажни стоки, находящ се в гр. ***, ул. „Републиканска“ № 25, стопанисван от „***“ ЕООД. По време на проверката свидетелката констатирала, че в обекта се предлага за продажба на цена от 10 лева следният артикул: играчка – надуваем пояс – марка „Star Toys” модел „Swing Ring 80 sm“ С технически данни – 80 см., 3+; играчка надуваем пояс, PVC, 80 см., червен цвят отдолу, прозрачен отгоре с картинка на Том и Джери. Свидетелката констатирала, че се касае за надуваема играчка, предназначена за използване в плитки води, която може да носи или поддържа детето над водата и поради това попада в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките (Наредбата). Констатирала също така, че описаният продукт се предлага без нанесени наименование и адрес на лицата по чл. 4а, ал. 1 от ЗТИП и без инструкция и/или указание за употреба на български език. За констатациите свидетелката съставила на място констативен протокол (л. 18) и т.нар. „чеклист“ (данни за проверен продукт № 017755/16.07.2020г.). Изрично в последния документ било посочено, че се касае за два броя налични продукта в обекта, продавани на стойност от 10 лева, както и че липсват нанесени наименование и адрес на лицата по чл. 4а, ал. 1 от ЗТИП и инструкция и/или указание за употреба на български език. И двата документа били подписани от представляващия дружеството без забележки или възражения.

В последствие с покана (л. 14-15) представител на жалбоподателя бил поканен да се яви в РОНП ЮИБ при ГДНП при ДАМТН за съставяне на акт.   

На 14.09.2020г. в дирекцията се явил управителят – С.С., като в негово присъствие бил съставен АУАН № ДДГ-14/14.09.2020г., в който св. Г. описала констатираните от нея факти при проверката на 16.07.2020г. и ги  квалифицирала като извършени нарушения по чл. 4б, т. 1 и т. 4 от ЗТИП. След съставяне на акта препис бил връчен на управителя, който го подписал и получил копие, като в графата за възражения посочил, че има такива, но без да ги конкретизира. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.

         Въз основа на АУАН на 29.09.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 4б, ал. 1 от ЗТИП и чл. 4б, т. 4 от ЗТИП, поради което и на основание чл. 52г и чл. 52д от същия закон, наложил на дружеството две имуществени санкции в размер на от по 250 лева всяка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Гореописаната фактическа обстановка като цяло не се оспорва и от жалбоподателя. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, по смисъла на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № А-218/29.05.2020г. и Заповед А-334/08.07.2020г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието/санкцията за нарушенията е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

            По същество следва да се посочи следното:

            Няма спор, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от ЗТИП, както и че по време на извършената проверка е установено, че в обекта му се намира следният артикул: играчка – надуваем пояс – марка „Star Toys” модел „Swing Ring 80 sm“. Жалбоподателят не оспорва, а и от показанията на актосъставителката и приложените писмени доказателства се установява, че описаният продукт се предлагал без нанесени наименование и адрес на лицата по чл. 4а, ал. 1 от ЗТИП и без инструкция и/или указание за употреба на български език. Същевременно няма никакво съмнение, че продуктът попада в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките, с която в българското законодателство са транспонирани изискванията на Директива 2009/48/ЕО за безопасност на играчките, като в чл. 17 и чл. 18 от Наредбата се предвижда, че в случай на внос върху играчката, а когато това е невъзможно - върху опаковката или в документ, който придружава играчката, се нанасят и търговското наименование или търговската марка и адресът на вносителя, както и че когато играчката е предназначена да се предлага на българския пазар, производителят съставя инструкция за употреба и информация за безопасност на български език, които придружават играчката. При това положение правилно контролните органи са приели, че се касае за две нарушения на ЗТИП и в частност – чл. 4б, т. 1 и т. 4, предвиждащи, че търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7  са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1 и са с инструкция и/или указание за употреба на български език. В случая тези изисквания не са били спазени, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на търговеца на основание чл. 51г и чл. 52д ЗТИП, предвиждащи че търговец, който предлага продукти без обозначение на наименованието или адреса на управление на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв., а търговец, който предлага продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв. Доколкото се касае за две отделни нарушения, то правилно са били наложени и две отделни санкции. В горния смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични случаи, като например Решение № 84 от 17.01.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2659/2019 г.; Решение № 1032 от 3.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1152/2020 г.; Решение № 1823 от 31.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2261/2019 г. и много други.

            Настоящият състав не възприема тезата на жалбоподателя, че играчката не е била предназначена за продажба, а е била мостра, върху която случайно е попаднал етикет с цена. На първо място тази теза категорично се оборва от показанията на актосъставителката, че в действителност стоката е била изложена за продажба, както и от отразеното в „чеклиста“, че в обекта са били налични две бройки от пояса – факт, който е трудно обясним, ако действително се касаеше за единична мостра. Съвсем на отделен коментар подлежи обстоятелството, че крайно неубедително звучи обяснението, че в процеса на прибиране и изваждане на стоките случайно се е отлепил етикет от друг артикул, който също толкова случайно се е залепил върху процесния пояс. С оглед на това съдът не възприема обясненията на жалбоподателя, а ги окачествява като опит за изграждане на защитна позиция, която обаче по категоричен начин се оборва от приобщените по делото доказателствени материали, поради което и няма как да бъде споделена.

С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че са извършени нарушения с посочената правна квалификация и правилно е приложил съотносимите санкционни норми. И двете санкции са отмерени в минималния възможен размер, поради което и няма как те да бъдат допълнително намалени от съда.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. В конкретния случай нарушението е типично за вида си и с нищо не се отличава от останалите такива. Нещо повече – касае се за играчка, която потенциално крие сериозен риск за здравето на децата, в случай на неправилна употреба, поради което и наличието на инструкции за употреба на български език и контакт с лицата по чл. 4а, ал. 1 ЗТИП е от изключително значение.

С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай отговорността на дружеството е била правилно ангажирана, а наложените санкции - справедливи, поради което и обжалваното НП следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая принципно разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ДДГ-14/29.09.2020г., издадено от Началник РОНП ЮИБ при ГДНП при ДАМТН, с което за нарушение на чл. 4б, ал. 1 от ЗТИП и на основание чл. 52г от същия закон, на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250 лева, а за нарушение на чл. 4б, т. 4 от ЗТИП и на основание чл. 52д от същия закон, му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.