№ 194
гр. Севлиево, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230101107 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по
подадена от „А1 България“ ЕАД, искова молба насочена против „Едерисел
Билдинг“ ЕООД, с която се прави искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в общ размер от 276,14 лв., от която : 174,85 лв. – месечни
такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент
********* партида *********, ID на договор М4551036 от 04.05.2015 г. за
периода 16.05.2022 г. – 15.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението - 26.09.2023 г. до окончателното плащане;
80 лв. – неустойка за неизпълнение на договор ID на клиент *********
партида *********, ID на договор М4551036 от 04.05.2015 г. , ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 26.09.2023 г.
до окончателното плащане; 21,29 лв. – мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата предхождаща
датата на депозиране на заявлението, от които 16,11 лв. – мораторна лихва
върху вземането за месечни такси и потребление за периода 21.07.2022 г. –
25.09.2023 г. и 5,18 лв. – мораторна ихва върху вземането за неустойка за
периода 04.02.2023 г. – 25.09.2023 г., както и разноските в поризводството, за
1
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 555 от 27.09.2023 г. по ч.гр.д. № 1008/2023г., по описа на РС-
Севлиево, поправена с Разпореждане № 234 от 26.01.2024 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при
твърдения, че „ЕДЕРИСЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД е сключило с „А1 България"
ЕАД (предишно наименование „Мобилтел" ЕАД) и договор за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********,
ID на договор М4551036 от 04.05.2015. За всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи
неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
Сочи се, че договорът бил многократно подновяван през годините за
нови срокове и били добавяни/променяни услуги и тарифно планове. По
договора за процесния период била предоставена услуга за номер
**********, активирана с Приложение № 1 от 23.06.2021 за срок от две
години с план А1 Бизнес мобилен интернет L и месечна такса 20 лв, без ДДС.
По договора били издадени и дължими фактури на обща стойност 174.85 лв.
Ищецът твърди, че договорът бил прекратен едностранно от мобилния
оператор считано от 03.20.2023 поради неизпълнение на задълженията на
абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12.
от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и
абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на
„А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията
между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп
до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за
пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита
за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена.
При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният
дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от
услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била
определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни
2
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от
абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
За неустойката била издадена сметка ********* от 03.02.2023 на стойност
80.00 лв. и падеж 03.02.2023, в която са начислени 4 месечни такси по 20 лв.
за номер ********** за периода 03.02.2023- датата на предсрочно
прекратяване на договора по т. 54.12 от ОУ до 23.06.2023- уговорената дата
на ползване на услугата- за оставащите 4 месеца от срока.
Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът
дължал лихва в размер на 21.29 лв, изчислена от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 16.11 лв.-
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
21.07.2022- 25.09.2023 и 5.18 лв.- мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 04.02.2023- 25.09.2023 г.
Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
С протоколно определение от 02.05.2024 г. производството по делото е
прекратено в частта досежно сумите от 174,85 лева месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ********* за
периода 16.05.2022 г. – 15.12.2022 г., партида № *********, ID на договора
М4551036 от 04.05.2015 г. за периода 16.05.2022 г. – 15.12.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и досежно сумата от 80 лева неустойка за
неизпълнение на договор ID на клиент *********, партида № *********, ID
на договора М4551036 от 04.05.2015 г. ведно със ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на основание чл. 233 ГПК поради отказ от предявените искове с оглед
извършено плащане в хода на процеса.
По делото са приети касов бон и фактури за заплатени претендирани
суми в настоящото производство в размер на 254, 85 лв.
3
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявените искове са допустими. С оглед процесуалното поведение на
ответника, съдът приема, че същият е признал факта на дължимост на
посочените от ищеца вземания, които частично е погасил в хода на процеса.
Като писмени доказателства по делото е представен фискален бон, от
съдържанието на който се установява, че ответникът е заплатил в хода на
процеса сумата в размер на 174,85 лв. месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договор ID на клиент ********* за периода
16.05.2022 г. – 15.12.2022 г., партида № *********, ID на договора М4551036
от 04.05.2015 г. за периода 16.05.2022 г. – 15.12.2022 г., както претендираната
сумата от 80 лева неустойка за неизпълнение на договор ID на клиент
*********, партида № *********, ID на договора М4551036 от 04.05.2015 г.
С оглед изложеното, основателен се явява така предявения иск досежно
сумата от 21,29 лв. – мораторна лихва върху платените вземания, изчислена
от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всяка отделна
фактура до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 25.09.2023 г., от които 16,11 лв. – мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 04.02.2023 г. –
25.09.2023 г. и 5,18 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 04.02.2023 г. – 25.09.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца. Доказателства за извършени
такива в исковото производство са представени за заплатена държавна такса в
размер на 25 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство,
като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил
доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и
400 лева – адвокатско възнаграждение.
Основателно се явява направеното възражение от страна на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в заповедното
производството, поради следните съображения:
4
С Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. СЕС е постановил,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение
на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да
откаже да приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ.
С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото,
както и цената на предявените искове. В конкретния случай следва да се
посочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а цената на
предявените искове не надхвърля 300 лв.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение за заповедното производство следва да бъде намалено до
5
размера на сумата от 50, 00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „Едерисел
билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр/
Севлиево, ул. „Стефан Пешев“ № 1, ет. 4, ателие 2, дължи на „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на
21,29 лв. /двадесет и един лева и двадесет и девет ст./ – мораторна лихва
върху платените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на
забава за плащане по всяка отделна фактура до датата предхождаща датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2023 г., от които 16,11 лв. –
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
04.02.2023 г. – 25.09.2023 г. и 5,18 лв. – мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 04.02.2023 г. – 25.09.2023 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1008/2023 г., поправена с разпореждане №234 от 26.01.2024 г. по описа на
РС-Севлиево.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 555 от 27.09.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1008/2023 г. по описа на РС –
Севлиево, поправена с разпореждане №234 от 26.01.2024 г., В ЧАСТТА за
сумите от 174,85 лева - месечни такси и потребление за предоставяне на
услуги по договор ID на клиент ********* за периода 16.05.2022 г. –
15.12.2022 г., партида № *********, ID на договора М4551036 от 04.05.2015
г. за периода 16.05.2022 г. – 15.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
досежно сумата от 80 лева неустойка за неизпълнение на договор ID на
клиент *********, партида № *********, ID на договора М4551036 от
04.05.2015 г. ведно със ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 „Едерисел билдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство
6
и 25 лева /двадесет и пет лева / - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7