№ 100
гр. Кърджали, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20215140200709 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1947-000033/ 16.02.2021г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, РУ-Кърджали, с което на
основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на ЮДЖ. АЙД.
М. от с.Г.. Жалбоподателят го счита за неправилно и противоречащо на
закона. Излага следните съображения: не е извършил нарушението, за което
му е ангажирана административно наказателната отговорност; при съставяне
на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и
57 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Ю.М. се явява лично, заедно с
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В хода по същество моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
с присъждане на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на разноските за водене на
делото.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не
се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
1
юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
производството.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
01.02.2021г. свидетелите Д.Т. и В.М.-служители в Районно управление-
Кърджали, били на работа за времето от 07:00 часа до 19:00 часа. Този ден
около 17:00 ч. те се движели по бул."Христо Ботев" в гр.Кърджали,
кв."Възрожденци" с патрулен автомобил, когато забелязали лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег.№ ********** до блок "Златен лист", който се
движел пред тях. Водача на това МПС на завоя по бул.Христо Ботев до блок
"Златен лист" подал рязко газ, при което се повишили оборотите на
автомобила, задвижващите му гуми превъртали и така колата се отклонила
наляво и надясно около 4 пъти. По това време имало и други участници в
движението и по този начин се създавала опасност както за тях, така и за
самия автомобил. Виждайки всичко това свидетелите Д.Т. и В.М. тръгнали
след водача на лекия автомобил с патрулния автомобил и успяли да го спрат
до блок №11 в кв."Възрожденци". При извършената проверка на место се
установило, че водач на спряното МПС бил жалбоподателят ЮДЖ. АЙД. М.,
който бил поканен в РУ-Кърджали за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. На същата дата срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН по чл.104б т.2 от ЗДвП, който нарушителят отказал да
подпише, като отказът за това е удостоверен с подписа на св.Т.Л.. На тази
основа на 16.02.2021г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните
доказателства дадени от свидетелите Д.Т., В.М. и Т.Л., които си
кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за
установяване на административно нарушение № 33/ 01.02.2021г., чиято
доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен
начин описаната фактология, още повече, че и полицейските служители Д.Т.
2
и В.М. са очевидци на нарушението и подробно описват поведението на
жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично
са възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от
жалбоподателя Ю.М., поради което показанията им бяха кредитирани като
обективни и безпристрастно дадени. Прочее тези показания съответстват и на
показанията дадени от св. О.Р., в които той заявява, че автомобилът
управляван от Ю.М. се е намирал на посочения ден на мястото, описано в
АУАН. Съдът не кредитира показанията на св. О.Р. в останалата част,
досежно това, че не бил забелязал нищо нередно при преминаване на
автомобила на Ю.М., като същия е преминал с законоустановената скорост в
населено място. Съдът отчита евентуалната пристрасност и заинтересованост
от изхода на делото на св.Рюстенов, който е в особено близки отношения с
жалбоподателя ЮДЖ. АЙД. М., тъй като е приятел на същия.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7-
дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
връчено на жалбоподателя на 21.06.2021г. Както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са
надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да
представлява едно деяние- действие или бездействие- административно
нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е
обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната
разлика между административното нарушение и престъпление е именно в
степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези
основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира
като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е
издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на
чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Ю.М. при управление на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно
административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под
съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в
3
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари“. Налице е в настоящият казус съвкупността от
всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е
съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други
цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е
установено в закона. На първо място от обективна страна-изпълнителното
деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя
за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице,
тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС-
четириколесно превозно средство по смисъла на § 1 от ДР на ППЗДвП т.24.
На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк
умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС
ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа
относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят
подавайки рязко газ, при което задвижващите гуми на автомобила превъртали
и колата се отклонявала наляво и дясно около 4 пъти. При определянето на
наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и
дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по
време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено
предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че
нарушението не е извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице
административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното
наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
4
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Не се споделя довода на жалбоподателя за пороци в
наказателното постановление поради разминаване между описаното в акта и в
наказателното постановление, тъй като такова не бе установено. Не е налице
и маловажност на случая, тъй като извършеното деяние не представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Освен това наложеното наказание е
справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в
единствено възможен размер.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на четирима
свидетели, на които не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й
на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1947-000033/
16.02.2021г. издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, РУ-
Кърджали, с което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца на ЮДЖ. АЙД. М., ЕГН ********** от с.Г., като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА ЮДЖ. АЙД. М., ЕГН ********** от с. Г., община Ардино, да
заплати по сметка на ОДМВР-Кърджали направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6