Присъда по дело №1216/2020 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 9 |
| Дата: | 22 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.) |
| Съдия: | Стела Йорданова Михайлова |
| Дело: | 20205220201216 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 25 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по тъжба от К.
Е. С. и М. А. А. и двамата от с.В. срещу подсъдимите И. Д. Ч. , Й. В. В. , В.
Д. Р. , С. Г. Д. и Г. С. Д. .
Обвинението против подсъдимите И. Д. Ч. , Й. В. В. , В. Д. Р. е затова,
че на 16.08.2020 г. в с.В., в съучастие като съизвършитЕ. са нанесли лека
телесна повреда на М. А. А. от с.В., изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Против подсъдимия С. Г. Д. обвинението е затова, че на 16.08.2020 г. в
с.В. е нанесъл лека телесна повреда на К. Е. С. от с.В. изрязваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Г. С. Д. затова, че на
16.08.2020 г. в с.В. е нанесъл лека телесна повреда на К. Е. С. от с.В.
изрязваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимите И.Ч., Й.В., В.Р., С.Д. и Г.Д. не се признават за виновни.
Дават обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
На 15.08.2020 г. вечерта в с.В., в двора на дома на свидетеля С.К. се
повеждало тържество, на което присъствали много гости между които
подсъдимите И.Ч., Й.В., В.Р., С.Д. и Г.Д. и тъжитЕ.те К.С. и М.А.. В началото
на празненството подсъдимите И.Ч., Й.В., В.Р. и Г.Д. и двамата тъжитЕ. седЕ.
на една маса. Тъй като между тях възникнало спречкване, подсъдимите се
преместили на друга маса. По време на събитието гостите консумирали храни
и напитки, които били сервирани от няколко млади момичета, между които и
свидетелката Ц.Д.. През цялата вечер тъжителят К.С. отправял към
свидетелката Д. обидни и неприлични изрази. В един момент, около 02.00
часа на 16.08.2020 г. свидетелката Д. излязла на улицата, за да разговаря по
телефона. При влизането в двора тя видяла тъжитЕ.те С. и А. да стоят в
близост до намиращата се в двора чешма. Когато се приближила към тях,
тъжителят С. й казал, че могат да правят с нея каквото си поискат, тъй като
нямало никой да ги чуе. Свидетелката Д. се изплашила и бутнала тъжитЕ.те,
за да си проправи път и да се отдалечи от тях. Тогава тъжителят М.А. я
хванал здраво за шията. Свидетелката Д. се развикала, при което на помощ се
притекъл подсъдимият И.Ч.. Подсъдимият се приближил към тъжитЕ.те, с
1
думи им потърсил сметка за случващото се и ги бутнал леко. През това време
към тях се приближил подсъдимият Й.В., който хванал за ръката свидетелката
Д. и тръгнал да я извежда извън двора. В този момент подсъдимият Ч. бил
ударен от тъжителя А. с ритник в бедрото. В резултат на това подсъдимият Ч.
паднал на земята, като подсъдимият А. продължил да му нанася ритници. Към
него, с нанасяне на ритници в тялото на подсъдимия Ч. се присъединил и
тъжителят С.. Докато тъжитЕ.те биЕ. подсъдимият Ч., подсъдимият В. извел
свидетелката Д. на улицата и тръгнал да се връща. Докато слизал по стълбите
към двора видял пред себе си тъжителят М.А.. Подсъдимият В. го хванал за
сутчъра и започнал да се разправя с него. Виждайки това се намесил
свидетелят Д.В., който застанал между тях и нанесъл силен удар с юмрук в
лицето на подсъдимия В.. В резултат на удара, подсъдимият В. паднал на
земята, а свидетелят В. и тъжителят А. започнали да го ритат в тялото. На
помощ му се притекъл подсъдимият И.Ч., който хванал тъжителя А..
Последният успял да се отскубне и тръгнал да Б.. В един момент бил
настигнат от подсъдимия Ч. и повален на земята. Тогава подсъдимият Ч.
започнал с ритници да нанася удари на тъжителя А.. През това време
подсъдимият В. успял да се изправи и приближавайки тъжителя А., също се
включил в боя, ритайки тъжителя заедно с подсъдимия Ч.. От някъде се
появил и тъжителят С., който помагайки на А. успял да бутне подсъдимият Ч.
на земята, след което започнал да го удря. Инцидентът бил видян и чут от
останалите гости на тържеството и същите тръгнали да се намесят. Пръв на
мястото се появил подсъдимият Г.Д., който виждайки подсъдимият Ч. на
земята се опитал да го предпази, при което бил ударен в рамото и също
паднал на земята. В това време пристигнали подсъдимият С.Д. и свидетЕ.те
Н.К. и С.К.. Подсъдимият С.Д. застанал пред тъжитЕ.те С. и А. и ги възпирал
от понатъшно участие в боя, а свидетЕ.те К.и успЕ. да ги изведат на улицата,
заедно със свидетеля В. и ги изпратили да си ходят.
След инцидента тъжитЕ.те К.С. и М.А. били освидетелствани на
17.08.2020 г. от съдебен лекар.
От СМУ №208/2020 г. е видно, че при прегледа на М.А. са били
констатирани оток и кръвонасядане по лявата част на челото и по лявата
челно-слепоочна област на главата, кръвонасяния по лявата горна ребрена
част на гърдите, към мишничната ямка и по лявата горна част на гърба. Тези
увреждания добре отговаряли по време и начин да са получени така, както
съобщавал пострадалия и са преценени, като болка и страдание без
разстройство на здравето.
Според СМУ №207/2020 г. на тъжителя К.С. са били причинени
кръвонасядане на долния и горния клепачи на лявото око, оток и
кръвонасядане на лявото слепоочие, охлузване по долния ляв клепач, оток и
кръвонасядане на носната пирамида, лек оток и кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясното коляно. Тези увреждания причинили на пострадалия
болка и страдание без разстройство на здравето.
2
На 18.08.2020 г. подсъдимите Г.Д., И.Ч. и Й.В. също били
освидетелствани от съдебен лекар.
Според СМУ №213/2020 г. на Г.Д. били причинени кръвонасядане по
лявата поясна област, оток и кръвонасядане по външната срединна
повърхност на лявото бедро, кръвонасядане по страничната повърхност на
дясното бедро, в горна трета, оток и кръвонасядане по предната повърхност
на лявото коляното. Тези увреждания причинили на пострадалия болка и
страдание без разстройство на здравето.
На подсъдимия И.Ч. било издадено СМУ №214/2020 г., според което на
същия били причинени кръвонасядане по дясната ребрена област на гърди‐
те, а всред него разкъсно-контузна рана, кръвонасядания по лявата външна
част на предмишницата и по дясното бедро по предната му срединна
повърхност. Тези увреждания причинили на пострадалия болка и страдание
без разстройство на здравето.
Видно от СМУ №216/2020 г. на подсъдимия Й.В. били причинени оток и
кръвонасядане по горната устна на устата срединно по вътрешната
лигавична повърхност, а сред него има цепковидна рана, кръвонасядане по
цялата дължина на лява буза, оток и кръвонасядане по цялото си
протежение на носната пирамида. Тези увреждания причинили на
пострадалия болка и страдание.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимите, показанията на свидетЕ.те Д.В., С.Б., В.Д., Ц.Д., Н.К., С.К.,
Н.В., И. К., Е.П., А.М., проведените очни ставки по реда на чл.143 от НПК
между подсъдимия В. и свидетеля В. и между свидетЕ.те Н.В. и С.Б.,
заключението на медицинската експертиза, както и писмените доказателства
приложени по делото.
По обвинението срещу подсъдимия С.Д., в тъжбата се твърди че когато
тъжителят М.А. бил влязъл в палатката, също разположена в двора на
свидетеля К., подсъдимият С.Д. тръгнал срещу него. Тогава се появил
тъжителят К.С., който застанал между тях. В този момент подсъдимият Д.
бутнал на земята тъжителя С., който при падането наранил коляното си.
Това обвинение остана необезпечено откъм категорични и убедителни
доказателства. Единственият който дава показания за подобни действия на
подсъдимия С.Д. е свидетелят С.Б.. Същият дава показания, че видял С.Д. да
бута на земята тъжителя М.А., при което същият бил нападнат и ритан от
подсъдимите Й.В., В.Р. и И.Ч., което се случвало в близост до оркестъра.
След това видял тъжитЕ.те А. и С. да се отдалечават от станалия масов побой,
когато подсъдимият С.Д. застанал между тях и странично с ръка бутнал С. на
земята, който си ударил коляното.
Тези негови показания са толкова хаотични и объркани, до степен на
3
неразбираемост, което ги прави неубедителни и не отговарящи на
действителността.
На първо място от показанията на независимите свидетЕ. Н.К. и С.К.,
домакини на тържеството се установява, че вторият възникнал между
тъжитЕ.те и подсъдимите скандал и бой, при който са се намесили
въпросните свидетЕ. са е развил в близост до чешмата в пространството от
двора в близост до улицата, докато свидетелят Б. твърди, че когато
подсъдимият Д. е бутнал С. на земята, те са се намирали в близост до
оркестъра, който е бил разположен в дъното на двора, т.е. далеч от чешмата и
улицата.
Следващото протИ.речие в показанията на Б. и свидетеля Н.К. се
изразява с обстоятелството, че свидетелят Б. твърди, че К. с ръце вдигнал от
земята тъжителя С., който бил паднал в следствие на бутането от С.Д., и го
извел на улицата. Докато свидетелят К. в показанията си заяви, че тъжитЕ.те
А. и С. са били прави, когато той и неговия баща са ги извЕ., за да си ходят.
Свидетелят дори добавя, че в този момент е имало човек на земята, но със
сигурност не бил никой от тъжитЕ.те.
Освен това както обяснява подсъдимият С.Д., което се потвърждава от
показанията на свидетеля Н.К. в момента, в който двамата са се намесили са
се опитвали да спрат тъжитЕ.те С. и А., който са били прави и са налитали да
продължат сбиването.
Не на последно място показанията на свидетеля Б. са крайно нелогични,
през призмата на полученото от С. нараняване, констатирано в медицинското
удостоверение. Свидетелят твърди, че подсъдимият С. Б. се е намирал от
дясната страна на тъжителя, когато с ръка го е бутнал, т.е. логичното
протИ.действие е С. да залитне на ляво и да падне на лявото си коляно. Но в
СМУ е посочено, че същият е получил лек оток и кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясното коляно.
Освен това е крайно нелогично до невъзможност, при падане напред на
земята, да получи контузия „настрани“ на коляното, както съобщава
свидетеля Б., докато действителните увреждания са по вътрешната
повърхност на дясното коляно.
Интересното е, че никой от другите свидетЕ., дори тези на обвинението,
между които свидетЕ.те В. и Д. не съобщават да са видЕ. подсъдимият С.Д. да
бута С. на земята.
С оглед на изложеното съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. и
тъй като за тези обстоятелства липсват каквито и да било други
доказателства, освен констатациите в медицинското удостоверение, който са
лесно обясними с участието на С. в побоя нанесен на подсъдимия Ч., съдът
приема, че обвинението срещу подсъдимия С.Д. е абсолютно недоказано.
4
Поради това съдът призна подсъдимият С. Г. Д. за НЕВИНОВЕН в
това, че на 16.08.2020 г. в с.В. е нанесъл лека телесна повреда на К. Е. С. от
с.В. изрязваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което го ОПРАВДА по обвинението в престъпление по
чл.130, ал.2 от НК.
По аналогичен начин стоят нещата и по обвинението срещу подсъдимия
Г.Д..
Отново това обвинение, описано в тъжбата, че при излизането на
тъжителя С. от двора подсъдимият Г.Д. го ударил с юмрук в лицето, почива
единствено на показанията на свидетеля С.Б..
Освен изложените доводи, поради което съдът не кредитира показанията
на свидетеля Б., допълнителни доводи за неубедителността на неговите
показания по това обвинение е протИ.речието им с обясненията на самия
подсъдими Г.Д., обясненията на подсъдимия И.Ч. и показанията на
свидетелката И. К..
Обясненията на подсъдимите Ч. и Д. са еднопосочни и убедителни и
сочат, че подсъдимият Д. виждайки Ч. на земята, ритан от тъжитЕ.те, се
опитва да му помогне, когато бива ударен в рамото и също пада на земята и
бива ритан невиждайки от кого.
Тези обяснения се подкрепят от показанията на свидетелката К., съпруга
на домакина С.К., която е абсолютно необвързана с близки отношения към
която и да е от страните. Същата дава показания, че видяла 5-6 човека да се
бият, без да конкретизира кои са били и затова извикала съпруга си да се
намеси. По начина, по който поднася информацията: „Нямам спомен освен Д.
дали е имало някой друг на земята“, същата дава информация на видяното, а
именно че е видяла подсъдимият Г.Д. да лежи на земята.
Следователно не възможно, казаното от свидетеля Б., подсъдимият Д. да
се намира до входната врата на двора при извеждането на тъжителя С., където
да му нанесе удар с юмрук.
Обясненията на подсъдимия Д., че бил ударен, бутнат на земята и ритан
се подкрепят и от представеното медицинско удостоверениеот което е видно,
че на същия са причинени кръвонасядане по лявата поясна област, оток и
кръвонасядане по външната срединна повърхност на лявото бедро,
кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро, в горна трета,
оток и кръвонасядане по предната повърхност на лявото коляното.
Друг е въпроса дали от мястото, където свидетелят Б. се намирал, както
бе обсъдено по-горе е могъл да види удар нанесен от Д. на С. на стълбите на
изхода от двора.
Освен това и в тази част показанията на свидетеля са вътрешно
5
протИ.речиви и неубедителни. В началото на показанията си свидетелят
заяви, че Д. е ударил „един-два шамара“ на тъжителя С., когато С.Д. го водил
да го изведе на улицата, в последствия, в опит да засили убедителността на
показанията и да подкрепи обвинителната теза заяви, че в момента в който
„домакина“, имайки предвид свидетеля Н.К. извеждал С., Г.Д. го ударил с
„юмрук-тукат“.
Както и предишното обвинение, никой от останалите свидетЕ., били те
на защитата или обвинението, не депозира показания за такъв удар.
Единственото доказателство за получено увреждане, в областта на
лицето на тъжителя С., констатирано в СМУ не могат да обосноват
осъдителна присъда, тъй като не може да бъде ценено като доказателство за
авторство на подсъдимия за извършване на нараняването, респективно
деянието.
От това доказателство, разгледано отделно и във връзка с останалите
доказателства по делото обаче съдът не може да направи единствения
възможен и безспорен извод, че подсъдимият е автор на деянието.
За това съдът приема, че обвинението не е доказано по несъмнен начин
относно субективната страна на престъплението – извършено ли е същото от
подсъдимия и извършено ли е виновно.
Поради горното, предвид недоказаността на авторството на деянието,
съдът призна подсъдимия Г. С. Д. за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.08.2020
г. в с.В. е нанесъл лека телесна повреда на К. Е. С. от с.В. изрязваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което
на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението за престъпление
по чл.130, ал.2 от НК.
По обвинението срещу подсъдимия В.Р. се оформиха две групи
доказателства.
От една страна показанията на свидетЕ.те В. и Б., които еднопосочно
заявиха, че при падането на тъжителя М.А. на земята е бил ритан от
подсъдимите Й.В., И.Ч. и В.Р..
По отношение на показанията на свидетеля Б., съдът изложи множество
основания, поради които същите не следва да бъдат ценени, каквото
становище застъпва и за показанията му в тази част. Още едно основание за
съмнение в достоверността на показанията на свидетеля Б. е неговата възраст
от 14 г., приятелството му с тъжитЕ.те, които го правят склонен да им
подражава, за да бъде част от тяхната компания, поради което подкрепя
тяхната теза.
На следващо място, показанията и на двамата свидетЕ. относно мястото
на боя и причината за падането на земята на тъжителя А. са в протИ.речие с
6
показанията на свидетеля Д., който бе посочен като свидетел на обвинението.
СвидетЕ.те В. и Б. твърдят, че А. е паднал на земята в следствие на
бутане от страна на подсъдимия С.Д. и това се случило в близост до една от
масите, обвита с найлони, което те наричан „палатката“, в близост до
оркестъра.
Докато свидетелят Д. даде показания, че А. е тръгнал да тича в двора към
чешмата, за да изБ. от подсъдимия Ч. и паднал, като не видял причината,
можело и да се е спънал.
Другата група са показанията на свидетЕ.те Н.В., Е.П. и обясненията на
подсъдимия Р..
Свидетелките, първата от които живее на съпружески начала с
подсъдимия Р. дава независимо една от друга, стройни, убедителни и
идентични показания.
И двете заявиха, че след преместването им на друга маса, заедно с
подсъдимите И.Ч., Й.В. и Г.Д., подсъдимият В.Р. не бил ставал от масата и
отсъствал. Когато видЕ. хората присъстващи на тържеството се насочили към
разразилия се скандал, подсъдимият Р. се изправил с намерение също да
отиде да види случващото се, свидетелката В. го спряла и го помолила да не
се намесва, защото е от друго село.
Показанията си свидетелката В. поддържа и при проведената със
свидетеля Б. очна ставка.
В тази насока са и обясненията на подсъдимия Р., който категорично
отрича да е участвал в боя или да е напускал масата.
Дори да се приеме, че тези негови обяснения са израз на защитната му
теза, а показанията на свидетелката В. са заинтересовани, с оглед близките й
отношения с подсъдимия, това не основание съдът да не им даде вяра, тъй
като се подкрепят от показанията на свидетелката Е.П..
Последната, макар и интимна приятелка на подсъдимия Ч.,
чистосърдечно признава че същият е напуснал масата и при шума от
разразилия се скандал не бил при тях, което е в негова вреда. Но е
категорична, че подсъдимият Р. не е напускал масата, като допълва че е седял
между нея и свидетелката В., което сочи че имала възможност за поС.но
наблюдение върху поведението и местоположението му през цялата вечер.
В тази връзка съдът кредитира нейните показания, респективно
показанията на В. и обясненията на Р..
Въз основа на така направения анализ на доказателствата, съдът призна
подсъдимия В. Д. Р. за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.08.2020 г. в с.В., в
съучастие, като съизвършител с Й. В. В. и И. Д. Ч. е нанесъл лека телесна
7
повреда на М. А. А. от с.В. изрязваща се в причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето, поради което на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.130, ал.2 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК.
По обвинението срещу подсъдимите Й.В. и И.Ч. за нанасяне на лека
телесна повреда на тъжителя М.А. съдът форвмира своите изводи въз основа
на показанията на свидетЕ.те Ц.Д., С.Б., Д. В., В.Д. и обясненията на
подсъдимите В., Ч. и Г.Д. и съдебномедицинските удостоверения.
При внимателния анализ на тези доказателства, съдът както изложи в
установената фактическа обстановка инцидентът с взаимно нанасяне на удари
от страна на подсъдимите към тъжителя, както и от страна на тъжителя по
отделно на двамата подсъдими се развил на два етапа.
Първия етап е свързан с побой нанесен на подсъдимия И.Ч. от тъжитЕ.те
А. и С..
Относно този инцидент съдът цени показанията на свидетелката Д..
Показанията на свидетелката съдържат сведения относно начина на
протичане на инцидента и отговарят на фактическите констатации описани в
медицинските удостоверения както издадени на подсъдимия Ч., така и на
самата свидетелка. Свидетелката Д. пресъздава непосредствените си
възприятия на очевидец на този инцидент.
Същата подробно и ясно обяснява срещата си с тъжитЕ.те в близост до
чешмата в двора, когато била заплашена с думи от тъжителя С. и в
последствие хваната за шията от тъжителя А.. В последствие, при намесата на
подсъдимия Ч. в нейна защита, същият бил бутнат на земята и ритан от
двамата тъжитЕ..
За достоверността на показанията на свидетелката съдът съди от една
страна от представеното СМУ №212/2020 г. От същото е видно, че на Д. били
причинени два броя окръглени морави кръвонасядания по задната част на
шията (врата) с размери от 1 х 1 см, и за двете и три броя окръглени морави
кръвонасядания по лявата странична част на шията има, с размери от 1 х 1 см,
и за трите.
Размерите и мястото на травматичните увреждания несъмнено сочат да
са получени по начина, по който същата дава показания, а именно чрез
притискане с ръка на шията на свидетелката.
Показанията на свидетелката А.М., че е виждала Д. на следващия ден
след инцидента и последната не носила шал, който започнала да носи няколко
дена след това и че не била виждала и следи на врата й, не дискредитират
показанията на Д., с оглед наличните травматични увреждания, констатирани
с писмен документ.
8
За съда не остана съмнение в убедителността и достоверността на
показанията на свидетелката и относно възприетите удари с ритници
нанесени от тъжитЕ.те на подсъдимия Ч.. Същата не дава подробни показания
за мястото и броя на нанесените на Ч. ритници, което логично обяснява със
стреса, който е преживяла от случващото се с нея и последвалата физическа
агресия от страна на тъжитЕ.те, формулирано с думите: „Те го бутнаха на
земята аз се уплаших. Ритаха го на земята, мен ме беше страх да погледна.“
Ако беше недобросъвестна свидетелката можеше да възпроизведе повече
подробности, с оглед приятелските отношения на подсъдимите Ч. и В. с
нейния брат – подсъдимия Г.Д.. Но свидетелката не се опита да депозира
фактически обстоятелства в полза на подсъдимите, които не видяла, като
заяви: „Не съм виждала нищо по-нататък, защото бях много на страни.“.
През призмата на тези показания на свидетелката Д., на които съдът дава
вяра, съдът цени обясненията на подсъдимите Ч. и В. относими за
коментираното обстоятелство.
В тази част обясненията на двамата са еднопосочни и непротИ.речиви и
съвпадат с показания на свидетелката Д..
Освен обясненията на подсъдимите за начина, мястото и вида на
травматичните увреждания получени от подсъдимия И.Ч., в следствие на
удари и ритници нанесени от тъжителя А., заедно с тъжителя С. се подкрепят
от представената медицинското удостоверение №214/2020 г.
Не на последно място обясненията на подсъдимия Ч. се подкрепят, макар
и косвено от показанията на свидетелката Е.П., на която веднага след
инцидента подсъдимият Ч. е сподЕ.ли, че е бил бит от тъжитЕ.те М.А. и К.С.,
при което тя е видяла следите от ударите.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия В., в частта в която същият
обяснява, че връщането му в двора, след извеждането на свидетелката Д. е
бил ударен от свидетеля В.. В тази част обясненията му се подкрепят от
показанията на свидетелката Д., която преди да се отдалечи, излизайки на
улицата видяла как Д.В. ударил Й.В..
За взаимоотношенията развЕ. се между подсъдимия В. и тъжителя А.,
развили се преди В. да бъде ударен и свален на земята от свидетеля В.
свидетелстват В. и Б..
В тази част показанията на тези свидетЕ. освен еднопосочни са и
житейски логични, а именно че ударът на свидетеля В. е бил провокиран от
отношението на подсъдимия В. към тъжителя А., с хващане за дрехата,
търсене на сметка с нагласа за саморазправа.
В този контекст се явяват логични и убедителни обясненията на
подсъдимия В., че след удара нанесен му от свидетеля В., при падането му на
9
земята е бил ритан не само от В., но и от тъжителя М.А..
Относно тези обстоятелства обясненията на подсъдимия се подкрепят от
представеното по делото СМУ №216/2020 г., от което е видно, че на
подсъдимия са били причинени: оток и кръвонасядане по горната устна на
устата срединно по вътрешната лигавична повърхност, а сред него има
цепковидна рана, кръвонасядане по цялата дължина на лява буза, оток и
кръвонасядане по цялото си протежение на нос ната пирамида.
По-нататък инцидента е навлязъл във втората си фаза, при която
подсъдимите са отвърнали на агресията със същата такава нанасяйки на
тъжителя М.А. описаните в медицинското удостоверение №208/2020 г.
травматични увреждания.
Относно тези обстоятелства от предмета на доказване, съдът цени
показанията на свидетЕ.те В., Б. и Д..
СвидетЕ.те В. и Б. твърдят в показанията си, че при падане на земята, без
значение по каква причина, А. е бил ритан от подсъдимите В., Ч. и Р..
Относно последния съдът изложи съображения, защо не им дава вяра.
Макар без конкретизация относно авторите на нанасяните на А. удари с
юмруци и ритници, показанията на В. и Б. бяха подкрепени и от свидетеля Д..
Не на последно място, че действително на тъжителя А. са нанесени
травматични увреждания и в следствие на удари от страна на подсъдимите В.
и Ч. с ритници в тялото, свидетелства и представеното медицинско
удостоверение.
С оглед на тези кредитирани доказателства, съдът не цени обясненията
на подсъдимите В. и Ч., в частта в която твърдят, че не са отправяли никакви
удари на тъжителя А..
При анализа на събраните доказателства по отделно и в тяхната цялост
съдът стигна до категоричния и несъмнен извод, че подсъдимите В. и Ч. са
нанесли удари на тъжителя М.А., в резултата на които са му причинили,
според СМУ, болка и страдание, което според юридическия критерий
представляват лека телесна повреда.
Несъмнено обаче се установи, че и на подсъдимите Ч. и В. са били
причинени травматични увреждания от същата степен. Тези увреждания са
им причинени с активното участие на тъжителя. Тъжителят също е отвърнал с
удари на подсъдимите, причинявайки им същата по тежест телесна повреда.
Видно е, че травматичните увреждания получени, както от тъжителя,
така и от подсъдимите не представляват увреждане на анатомичната цялост
на тъканите, довело са до изменения на физиологичните функции, извън
болката и страданието.
10
Поради това съдът приема, че се касае до взаимно причиняване на лека
телесна повреда, с причинени болка и страдание без разстройство на здравето
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, в резултат на упражненото от подсъдимите
Вореков и Ч. физическо въздействие, на което тъжителят А. е отвърнал по
същия начин със също такава лека телесна повреда.
При тези данни установи, съдът прецени, че са налице основания за
прилагане на института на реторсията.
Идеята на законодателя за този институт на реторсия е, че страните са
изравнили позициите си, като на причинитЕ.те на леката телесна повреда –
подсъдимите В. и Чренишов веднага е отвърнато от пострадалия със същата
лека телесна повреда. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване
същото деяние на засегналия го. В този случай и двете страни са се поставили
в еднакво положение пред наказателния закон, което довежда до изключение
от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно
лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя от двете страни
първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя
първа сезира съда.
Затова съдът прилагайки реторсия следва, след като признае
подсъдимите за виновни и да освободи да освободи и тях и пострадалия от
наказание.
С оглед на горното съдът прие, че подсъдимите И. Д. Ч. , Й. В. В. на
16.08.2020 г. в с.В., в съучастие като съизвършитЕ. са нанесли лека телесна
повреда на М. А. А. от с.В., изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето, като пострадалият е отвърнал също
такава телесна повреда, поради което на основание чл.130, ал.3 от НК
ОСВОБОДИ И. Д. Ч. , Й. В. В. и М. А. А. ОТ НАКАЗАНИЕ за
престъпление по чл.130, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
С оглед приложението на института на реторсията по чл.130 ал.3 от НК
разноските за страните остават за тяхна сметка, така както са направени.
Въз основа на постановената оправдателна присъда и на основание
чл.190, ал.1, пр.1 от НПК съдът осъди тъжителя М. А. А. да заплати на В. Д.
Р. направените по делото разноски в размер на 250 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На същото основание съдът осъди тъжителя К. Е. С. да заплати на
подсъдимите С. Г. Д. и Г. С. Д. направени по делото разноски в размер на по
375 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
11