№ 210
гр. Велико Търново , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000345 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана от В. Я. Е. срещу Решение № 74/ 16.06.2020 г. по Т.д.
№ 212/ 2019 г. по описа на ВТОС въззивна жалба в частта, с която съдът е отхвърлил
иска й срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат К. Я. Е. в резултат на ПТП на
13.10.2017 г. за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до претендирания размер
от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното
изплащане. Счита решението в тази му част за неправилно и необосновано. Съдът
определил обезщетението в занижен размер, който не отговарял на критериите за
справедливост, защото не били преценени в пълна степен претърпените от нея болки и
страдания, установени от събраните по делото гласни доказателства. Моли съдът да
отмени решението в обжалваната му част и да му присъди пълния претендиран размер
обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД е подал отговор на въззивната
жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. От една страна счита,
че по делото не е установена връзка между ищцата и брат й, която е различна по
съдържание от обичайната между такива роднини, а от друга сочи, че съдът подробно и
при правилна преценка на събраните доказателства е обосновал определения от него
1
размер на обезщетението, което е справедливо с оглед установената връзка между
ищцата и брат й и възрастта й, обуславяща по-леко преживяване на негативните
събития. Моли решението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. Насрещната жалба е подадена в законовия срок. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна
проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Между страните не е спорно настъпването на ПТП на 13.10.2017 г. в гр. Горна
Оряховица, причинено от водач на лек автомобил, чиято отговорност е предмет на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен със ЗК „Лев Инс“ АД, действащ в периода на ПТП. При това ПТП е пострадал
К. Я. Е. – брат на ищеца по делото, който е транспортиран в кома в болницата, където е
починал на 17.10.2017 г. По НОХД № 311/ 2018 г. по описа на ВТОС водачът А. А. И. е
признат за виновен, че е управлявал автомобила с превишена скорост и по
непредпазливост е причинил смъртта на Е.. Не е спорно, че ищецът е заявил пред
застрахователя претенция за застрахователно обезщетение на 31.07.2018 г., по която
няма произнасяне към датата на предявяване на иска, като застрахователят е изискал
да му бъдат представени доказателства за установяване на „особено близка връзка
между ищцата и починалия й брат. От събраните по делото доказателства се
установява, че към датата на инцидента ищцата е била на 16 г., разликата във възрастта
между нея и загиналия й брат е 4 г., родителите им са разведени от 2015 г. и двамата са
живели в едно домакинство – това на своя баща, починалият работел и давал средства
на сестра си. Съгласно показанията на св. И. – втори съпруг на майката и св. Е. – баща
на ищцата и починалия, че те били един за друг най-близки хора, постоянно се
търсели, споделяли помежду си неща, които не споделяли с родителите си, като
ищцата приела много тежко смъртта на брат си, първия месец след инцидента не била
на себе си, не искала да се прибира вкъщи и да остава там сама, а ходела да спи в дома
на майка си. Според бащата към настоящия момент макар да се разстройва, когато се
2
заговори за брат й, тя е по-спокойна, има приятел.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и
неговите правни изводи за доказаност на изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили
вследствие на конкретното ПТП, и за материалната легитимация на ищцата да получи
обезщетение, се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл.272
ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Основателността на така
предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е обусловена от установяване
осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане – чл.45 ЗЗД.
Влязлата в сила присъда по отношение на водача, чиято отговорност е предмет на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, е задължителна за
гражданския съд съгласно чл.300 ГПК и тя установява, че извършеното от него деяние
е противоправно и виновно при форма на вината непредпазливост. В пряка причинно-
следствена връзка с деянието е причинена смъртта на брата на ищцата, която е елемент
от обективната страна от състава на престъплението, за което деецът е осъден. Налице
е застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ и застрахователят следва да
репарира пострадалите за причинените им неимуществени вреди. Събраните
доказателства налагат извод, че между ищцата и нейния брат е съществувала дълбока
емоционална връзка и с внезапната му смърт на толкова млада възраст вследствие на
трагичен инцидент, която смърт ищцата е трябвало да възприеме и да преживее на
нейна толкова млада възраст, са й причинени страдания, надхвърлящи по интензитет
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Това я поставя в разширения
кръг на лицата, които съгласно дадените с Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. разяснения по изключение е справедливо
да бъдат обезщетени наред с най-близките. Спорът по делото пред въззивния съд е
сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение.
ВТАС счита, че определеният от първоинстанционния съд размер е занижен и
намира, че обезщетение в размер на 20 000 лв. съответства на реално претърпените от
ищцата вреди и в този смисъл удовлетворява изискването на чл.52 ЗЗД за
справедливост при възмездяването им. По делото е доказано, че претърпените от
ищеца болки и страдания по своето естество, интензивност и продължителност са
присъщите, търпени от най-близките при сходна житейска ситуация. Не са твърдяни и
доказвани вреди, които да са специфични за конкретния случай и да надхвърлят
обичайните. Първоначалният шок и силно душевно страдание от внезапно настъпилата
смърт на обичан човек са нормална психологична реакция при такава загуба и
несъмнено ищцата чувства и ще продължи да чувства мъка от загубата на брат си, но
тя е млад човек, пред когото е бъдещето, на когото тепърва предстои да създаде трайни
3
връзки и семейство и възможността за адаптация и преодоляване на трудностите на
такава възраст е много по-висока от тази на възрастните хора. Тя не е загубила цялото
си семейство, а има други близки от най-близкия родствен кръг – своята родители,
баба, по-малка сестра. Интензивността на страданието й във времето нормално е
намаляла, за което свидетелства и баща й.
По изложените съображения решението на ВТОС следва да бъде отменено само
частично – в частта, с която е отхвърлен искът на В. Е.а за обезщетение над 10 000 лв.
до 20 000 лв., като следва да й бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на
10 000 лв. Решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът й над
20 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора във въззивното производство на
процесуалния представител на жалбоподателя адв. С. С. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
вр. чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца – жалбоподател пред ВТАС
безплатна правна защита съразмерно на уважената част от жалбата – сумата 519 лв. с
вкл. ДДС. С оглед изменения размер на присъденото обезщетение следва да му бъде
присъдено и допълнително адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство пред ВТОС – сумата 487 лв. с вкл. ДДС.
ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВТАС
държавна такса върху уважения иск в размер на сумата 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 74/ 16.06.2020 г. по Т.д. № 212/ 2019 г. по описа на ВТОС
в частта, с която съдът е отхвърлил иска на В. Я. Е. срещу срещу ЗК „Лев Инс“ АД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния
брат К. Я. Е. в резултат на ПТП на 13.10.2017 г. за разликата над присъдената сума от
10 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до
окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Черни връх № 51Д, да заплати на В. Я. Е. с
ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ул. ******, сумата над 10 000 лв. до 20 000
лв. – още 10 000 /десет хиляди/ лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на нейния брат К. Я. Е. в резултат на ПТП на 13.10.2017 г., ведно със
4
законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74/ 16.06.2020 г. по Т.д. № 212/ 2019 г. по описа
на ВТОС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Черни връх № 51Д, да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв. на адв. С. С. по сметка на Адвокатско дружество „Георгиева и
партньори“, БУЛСТАТ *********, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на В. Я. Е. по В.т.д. № 345/ 2020 г. по описа на ВТАС и Т. д. № 212/
2019 г. по описа на ВТОС в размер на сумата 1006 /хиляда и шест/ лв. съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Черни връх № 51Д, да заплати по сметка на
ВТАС държавна такса върху уважения иск в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5