Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3367 12.08.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4488 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Т.М.Т., ЕГН **********
и Р.Т.Т., ЕГН **********, с която са предявени субективно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди се, че ответниците са
потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 05.10.2010 г. –
27.02.2018 г. имали задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер на 1424,09 лева за съсобствен имот,
находящ се в гр. П. За потребените количества били издадени фактури. При забава
в плащанията, абонатът следвало да плати и законна лихва, като мораторното
обезщетение възлизало на 310,28 лева за периода 31.12.2010 г. – 28.02.2018 г.
Наследодателят на ответниците фигурирал
в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Партидата на имота не била сменена след смъртта му, въпреки задължението по чл.
62 ОУ на ВиК, като ответниците /придобили собствеността при равни права/,
следвало да понесат отговорност за плащане на потребените услуги.
Били извършвани реални отчети до
01.10.2011 г., след което инкасатор не бил допускан, при което била приложима
разпоредбата на чл. 23, ал. 5 ОУ. На 26.10.2017 г. бил извършен отчет, макар че
завареният в имота потребител отказал да подпише карнета.
Поради липса на плащане, се моли за
осъждане на всеки от ответниците да плати главница от 712,04 лева и лихва от 155,14
лева за посочените периоди, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
Р.Т. не е подал отговор, макар исковата молба, приложенията и уточненията да са
получени лично. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника Т.Т., който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва – че водомерът в имота измерва консумираната
вода, като не е отчитан по утвърден график, а показанията му не съвпадат с
количествата, за които са издадени фактури; те не били реално доставени и
потребени, за да се дължи плащане; ответникът не пребивавал в имота и не било
ясно колко лица го обитава.
Релевира възражание за изтекла
тригодишна погасителна давност за част от вземанията, предвид периодичността на
платежите. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на исковете, дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в
исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало облигационно отношение
с ответниците, като установи вземането си на претендираното договорно основание
и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П.; че през процесния период
ответниците са имали качеството потребители по смисъла на ЗРВКУ, при сочените
права. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните
услуги и начислените в тази връзка суми, съответно, че са били налице
предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на ВиК услугите за
част от периода и дължимите суми възлизат на твърдените размери. Предвид
възражението за изтекла погасителна давност – следва да установи настъпване на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона
погасителна давност.
Ответниците
следва да проведат насрещно доказване, както и да установят положителни факти,
които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а отв. Т.Т.
– и възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да
докажат, че са погасили задълженията си.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните
съображения:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.
П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
В производството не е повдиган спор за
собствеността на имота, като това обстоятелство се установява от представения
нотариален акт за покупко - продажба на процесния НИ /л.17/, придобит от наследодателя
на ответниците. Същият е починал на *********** г., като последните са
единствени наследници по закон при равни права от по ½ /УН- л.48/.
В тази връзка не се споделят
възраженията на особения представител, че Т.Т. не следвало да отговаря за
задълженията. Той е наследник на титуляра на вещното право на собственост, при
което се явява съсобственик на имота и като такъв „потребител” на услуги по см.
на ОУ и ЗРВКУ. Без значение за възникване на задълженията е дали реално е
ползвал имота и предоставените услуги, както и дали е адресно регистриран на
друго място, т.к. качеството на клиент е възникнало при придобиване на
собствеността за ½ ид.ч. Ирелевантно е, че вписаният постоянен адрес на
страната е различен, т.к. принадлежността на правото на собственост за
процесния водоснабден имот се доказва по категоричен начин, а същото е
достатъчно, за да се приеме качеството „потребител”, според норм. уредба.
Отделно, следва да се има предвид, че имотът е бил водоснабден и са ползвани
услугите на ВиК, което се установява от показанията на св. Й. – **********.
Горното свидетелства за потребление на предоставените от ищцовото дружество
услуги за процесния период, като съсобствениците на имота – ответници, са
материалноправно пасивно легитимирани да отговарят за натрупаните задължения.
Ето защо, двамата ответници имат
качеството на потребители като титуляри при равни права на правото на
собственост.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и
чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането
на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или
негов представител. По делото са
представени копия от карнети, от които е видно, че от началото на исковия
период до 01.10.2011 г. са вписвани само реални отчети. След този момент,
поради необитаемост на имота, суми не са начислявани. През 2017 г., когато е
установено, че един от ответниците живее там, ********** е отишъл на място и
след като е бил допуснат, е отчел показанията на СТИ /така св. показания на Й./.
Следователно, извършен е последващ реален отчет, като въз основа на показанията
на водомера, са начислени и натрупаните количества потребена вода. След
26.10.2017 г. до края на исковия период, са начислявани служебни количества –
по 5 куб. на месец като за един живущ, поради отказ на потребителя да допусне
инкасатора. Горното е допустимо и в съответствие с ОУ на ВиК, предвид
съставените протоколи за отказан достъп. В този смисъл са и показанията на
свидетелката, които съдът кредитира като ясни, последователни и житейски
логични. Няма данни, които да ги опровергават.
Не
могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени
надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни
се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява полагането на подписи в част от тях на потребителя, които
не са оспорени. Не се споделя и възражението за неяснота относно записванията
на инкасатора, тъй като в карнетите е посочено за коя година се отнасят данните
при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките /в този
смисъл са и показанията на инкасатора/. Отделно, вещото лице по приетата ССЕ,
която също се кредитира като компетентна и ясно изготвена, е дало заключение,
че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите
цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че
абонатите дължат плащане на консумираните услуги.
Отделно - в действащите ОУ на
дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа
изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно
изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който
впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма
законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент
/макар това да е станало неколкократно, при отказ на потребителя да получи
известията/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на
едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна,
съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство
за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие –
начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и
ал. 5 от Наредба №4, потребителят
поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.
Той е длъжен и да допуска инкасатора да отчита показанията.
Относно
сл. начисление за част от периода - според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1,
пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното
количество изразходвана питейна
вода се начислява в размер на по
5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани
жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
Видно от карнетите, сл. начислявания са
правени по 5 куб. на месец, без завишаване. Следователно, въпреки неизпълнение
на едни от основните му задължения да подмени водомера и да допуска инкасатора
за отчет, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к.
отговорността му не е била съответна. Установява се, че за исковия период в
съотв. част, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от
порядъка на 16-20 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/,
които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни или невъзможни,
предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.
С
оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане
на клаузите на
чл.23, ал.5 и ал.7
от Общите условия
на ищцовото дружество при
определяне на задължението
на ответниците за част от процесния период. Имало е реална консумация на вода,
която не е отчитана, поради бездействие на потребителите. Същите дължат
плащането й, като начислените количества са в техен интерес.
Въз основа на
описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се
установява, че ответниците като съсобственици имат качеството на потребители на
ВиК услуги, а един от тях и реално е ползвал имота и предоставената вода. Показанията
за исковия период са както от реални отчети, така и служебни, но при спазване
на ОУ за начисляването и при наличие на предпоставки за записванията. Възраженията
на особения представител, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна
защитна позиция, не се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни
и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане
търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на
консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано заключение
на ССЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното
количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за
битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено
и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени. Начислените
главни и акцесорни вземания съответстват като стойност на търсените в
производството.
В
чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
Относно
задълженията на отв. Р.Т. – същият не е направил възражение за давност. От ССЕ
се установява, че в хода на процеса е постъпило плащане от 50 лева /без яснота
от кого и какво основание за погасяване е отразено/. Поради това и ВиК са
погасили най – старото задължение по фактура от 05.10.2010 г. Така, общата
главница е намалена до 1374,09 лева. От това плащане, се отчита половината за
този ответник, поради което и същият дължи 687,04 лева за главница за исковия
период /712,04 лв. – 25 лв./, като за разликата искът следва да се отхвърли. Поради
липса на плащане в срок, дължи и претендираното обезщетение за забава от 155,14
лева.
Ответникът
Т.Т. е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с
еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната.
Задълженията
за последния са както следва, като се взеха предвид данните от ССЕ: ИМ е
предявена на 20.03.2018 г., с което давността е прекъсната /чл. 116, б.”б” ЗЗД/,
при което всички задължения, чийто падеж е настъпил преди 20.03.2015 г. са
погасени. Първата фактура от 05.12.2017 г. за периода 01.02.2013 г. –
01.03.2015 г. за 352,51 лева не се взема предвид. Тя включва задължения, които
са погасени по давност. Фактурата е издадена значителен период след направените
отчитания за част от отразения в нея период, поради което следва да се приеме,
че е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал.1 ОУ. Ищецът не е изпълнил задълженията
според ОУ и не може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение,
претендирайки и сумата по тази фактура, която включва изцяло погасени по
давност вземания. Поради това, в общата стойност за този ответник, сумата от
352,51 лева и лихва от 2,25 лева, не се вземат предвид. Сумите по останалите
фактури /макар някои издадени също по – късно, което се дължи на получаване на
реалните показания на водомера/, не са погасени по давност. Така, общата
главница е 556,58 лева /909,09-352,51/, от която този ответник дължи половината
- 278,29 лева за периода 01.03.2015 г. – 27.02.2018 г. и 1,68 лева – лихва за
периода 06.01.2018 г. – когато изпада в забава в плащането на фактурата от
05.12.2017 г. /ОУ/ до края на исковия период /плащането от 25 лева не се взема
предвид, т.к. с него се погасяват стари задължения, при което и не може да бъде
приспаднато от непогасените по давност вземания/. До тези размери исковете са
основателни и доказани, и следва да бъдат уважени, а за разликата – отхвърлени.
Искът за лихвата се отхвърля за целия период, тъй като обезщетението за забава
върху всяко от дължимите месечни плащания, е начислено след датата на падежа на
всяко главно вземане до крайния посочен в исковата молба срок 28.02.2018 г.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще се присъдят само на
ищеца по съразмерност, съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК, т.к. двамата ответници не са
сторили такива.
Направено е
искане и са представени доказателства за плащане на: 5 лв. – ДТ за СУ; 106,96
лева – ДТ; 150 лева – депозит ССЕ; 300 лв. – възн. за особения представител,
като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя дължимото юрк.
възнаграждение по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на
сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съд. заседания и извършените процесуални действия. Двамата
ответници отговарят за разноски от общо 361,96 лева или всеки по 180,98 лв.
Възн. за особения представител е само за Т.Т., т.к. е станал причина за направата
на този разход.
Така, след
горното и по съразмерност, Р.Т. дължи 175,76 лв. /842,18*180,98/867,18/, а Т.Т.
155,28 лв. /279,97*480,98/867,18 лв./.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, следните суми: 687,04 лева
/шестстотин осемдесет и седем лева и четири стотинки/ - главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за
обект, находящ се в гр. П. за периода 05.10.2010 г. – 27.02.2018 г.; 155,14 лева /сто петдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 31.12.2010 г. –
28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 20.03.2018 г. до окончателното
погасяване, както и общо 175,76 лева /сто
седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски по съразмерност
за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
като погасен чрез плащане в хода на процеса иска за главница за разликата
над уважения до пълния претендиран размер от 712,04 лева.
ОСЪЖДА Т.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, следните суми: 278,29 лева /двеста
седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ - главница, представляваща
неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за обект, находящ
се в гр. П.**** за периода 01.03.2015 г. – 27.02.2018 г.; 1,68 лева /един лев и шестдесет и осем стотинки/ - обезщетение за
забава за периода 06.01.2018 г. – 28.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 20.03.2018
г. до окончателното погасяване, както и общо 155,28 лева /сто петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените размери до пълните
претендирани, както следва – над 278,29 лева до 712,04 лева за главницата за периода
05.10.2010 г. – 28.02.2015 г. вкл. и над 1,68 лева до 155,14 лева за
обезщетението за забава за периода 31.12.2010 г. – 28.02.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ