Р Е Ш Е Н И Е №372

гр. Видин 19.06.2018 г.

 

 В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд  гражданска колегия в публичното

заседание на тридесети май

през две хиляди и осемнадесета година  в състав:

                                                         Председател: НИНА НИКОЛОВА    

 

при секретаря Ф.Николова като разгледа докладваното от съдията Николова  гр. дело №3181 по описа за 2017 г. ,и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 , т.1 и 3 КТ,   224, ал.1 КТ, чл.225 КТ , чл.128 КТ и чл.226, ал.1, т.1 и ал.3 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Подадена е искова молба от С.В.К. с ЕГН: ********** *** против  „БОДУ” ООД със седалище и адрес на управление гр.София , 1407, кв.Лозенец, ул.Бигла, №2, вх.А за признаване на незаконността на уволнение, заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в резултат на незаконното уволнение за шест месеца в размер на 6923.58 лева,  заплащане на трудово възнаграждение в размер 67.85 лева ведно със законната лихва, обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ за 11 дни на 2017г. в размер на 544.00 лева  , ведно със законната лихва, 239. 43 лева разходи за отразяване на алармени сигнали от базови станции на Виваком за м. юли 2017, съгласно отчет за същия месец, ведно със законната лихва от 01.08.2017г.до окончателното издължаване,  1153.93 лева, представляващи обезщетение по чл.226,  ал.1,т.1 и ал.3  КТ, считано от момента на задържане  21.09.2017г. до датата на предаване.

Излага се, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на 12.09.2017г. на основание чл. 188,т.3 , чл.190, ал.1, т.2 във вр. с чл.190, ал.2, чл.192, ал.1, чл.193, ал.3 и чл.195, ал.1 КТ. Излага, че заповедта е незаконосъобразна, изложеното в същата не отговаря на действителността – ищецът е изпълнявал трудовите си задължения , в заповедта не са посочени конкретни дати и нарушения, не са искани обяснения. Освен изложеното не е платено трудово възнаграждение за периода август 2017г., не е платен годишния отпуск при прекратяване на правоотношението,  не са заплатени разходи на ищеца и е задържана трудовата му книжка.Твърди се, че за период от 6 месеца същият е останал без работа ,поради незаконното уволнение, за което се дължи обезщетение.   Претендират се разноските.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е отговорил и е предявил насрещен иск.  Излага се, че заповедта е законосъобразна, ищецът не се е явил на работа от 14.08.до 31.08.2017г., без да е уведомил дружеството и без да е посочил основателна причина. Обяснения са искани. Оспорват се претенциите за трудово възнаграждение в поискания размер , като се твърди, че не е в размер на минималната работна заплата, както и претенциите за направени разходи за отчитане на алармени сигнали, за задържане на трудова книжка, размера на иска по чл.225 КТ, както и размера на претенцията по 224 КТ. Претендират се разноските.

Предявеният насрещен иск е за сумата от 460.00 лева, обезщетение по чл.221, ал.2 КТ. За същата сума като основание и размер е направено и възражение за прихващане, като впоследствие в съдебно заседание е уточнено от ответника, че вземането се претендира като възражение за прихващане.

      По делото са събрани гласни и писмени доказателства, както и заключение на съдебно- счетоводна  експертиза, която е обективно и компетентно изготвена, не е  оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло. Показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца бяха преценени ,с оглед възможната заинтересованост като съпрузи. От свидетелските показания на свид.Грозданова, се установява, че ищецът е комуникирал с управителя на ответника по телефона, че е получавал първите два месеца по 1000.00 лева ,после 900.00 лева, плащането ставало по банков път, като ищецът си теглел. На 10.08.2017г.след разговор с управителя на ответника , му било наредено да предаде служебни вещи на друго лице. На 14.08.2017г. предал служебен лаптоп и телефон на  Ваньо Димитров, който му се обадил и ищецът в присъствието на свидетелката ги предал. Не е виждала писмен документ за уволнението, нито за предаването на вещите. Съдържанието на телефонните разговори и били предадени от ищеца.    

От доказателствата по делото, преценени всъвкупност и поотделно,  Съдът приема за установено следното:

         Безспорно е, и това обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудово правоотношение. Спорно  е обстоятелството   каква длъжност е изпълнявал ищеца. С оглед представените   трудов договор  №582/22.07.2016г., допълнително споразумение № 1762/27.07.2016г. към трудов договор  ,длъжностна характеристика на длъжността организатор охрана, Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение №8753/31.08.2017г., и посочения код по НКПД, съдът приема, че изпълняваната длъжност от ищеца е била „Регионален мениджър/Организатор охрана“ , с посочено място на работа Боду ООД- Централно управление-Регионални Мениджъри –враца Боду.

Със заповед Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение №8753/31.08.2017г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.  2  от КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за извършени нарушения на трудовата дисциплина, за това че не се е явил на работа в периода от 14 .08.2017г. до 31.08.2017г. За дата на прекратяване следва да се приеме  12.09.2017г., от която дата , видно от Уведомление по чл.62, ал.5 КТ от НАП е прието уведомлението на ответника за прекратения трудов договор с ищеца.

От фактическа страна ищецът е наказан дисциплинарно с наказание „уволнение” за нарушения, описани в заповедта за това, че  не се е  явил на работа в течение на  посочения  период  , като нарушенията са квалифицирани по   т.2 на чл.190, ал.1 КТ  -неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.

Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен по посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служител към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнение на задължението от работодателя по  чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество, съгласно ал.2 ан чл.193 КТ.

В конкретния случай се установява от искане за писмени обяснения с изх. № 8669/15.08.2017г.,е видно,че от ищеца е поискано обяснение за неявяването му на работа за периода от 14.08.2017г., без да е  посочена друга дата. Същото е и с изх.№  от 15.08.2017г. , и преди извършване на нарушението за което е издадена заповедта- неявяване на работа от 14.07.2017г. до 31.08.2017г., поради което съдът намира, че са искани обяснения за неявяването на ищеца за един ден, което пък нарушение не е обосновава налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Поради горното съдът намира, че не е изпълнено задължението на работодателя да иска обяснения за извършеното дисциплинарно нарушение, за което е започнала процедура по дисциплинарно наказване на служителя.  В допълнение следва да се отбележи, че с оглед възраженията на ищеца, искането за обяснения, както и останалите документи до ищеца са изпращани на адрес, различен  от посочените постоянен и настоящ адрес  в заявление за назначение  от 22.07.2016г., пълномощно, с което управителят на ответника е упълномощил ищеца, с нотариална заверка на подписите от 25.07.2016г. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че ищеца може да е сменил адреса си, тъй като видно и от удостоверения за постоянен и настоящ адрес , ищецът е регистриран на същите  от 2000г. и 2005 г.

С оглед изложеното съдът приема, че  заповедта е издадена,  и наказанието за дисциплинарните нарушения е определено, преди да бъде изслушан нарушителя, което означава опорочаване на дисциплинарното производство и наличието на основание за отмяна на заповедта само на това основание ,с оглед разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ.

 Не се установи, че обяснения са поискани  за описаното в заповедта нарушение и преди да бъде изготвена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.

Заповедта следва да бъде отменена само на това основание, без съдът да разглежда спора по същество.

С оглед уважаване на иска за отмяна на заповедта, основателен се явява  и иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. По отношение размера на иска за обезщетение, същия е основателен за периода 12.09.2017г. до 12.03.2018г.,  с оглед отразеното в справки НАП –ТД Велико Търново относно подадените заявления за сключване и прекратяване на трудови договори от ответника от дати 18.09.2017г и 30.03.2018г, от които е видно, че договорът е прекратен на 12.09.2017г. , и неоспорването на този факт от ищеца, с оглед обстоятелството, че липсват доказателства за надлежното получаване на заповедта от ищеца, която обаче не се оспорва, че е получена , след като е изпратена на 25.09.2017г. / стр.57 от делото/.

Видно от  справка НАП –ТД Велико Търново от 30.03.2018г., установява се, че ищецът не е работил по трудово правоотношение след прекратяването на процесния договор. По отношение размера на обезщетението, обосновано от размера на възнаграждението на служителя,между страните се спори за    уговорения размер на възнаграждението.

Видно е, че в трудовия договор между страните е отразено основно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит. От заключението на вещото лице се установява също, че на ищеца е начислявано трудово възнаграждение

От ответника са представени фишове за трудови възнаграждения за посочения период, преведени по банков път, от които е видно, че за м.април и май,  2017г.на ищеца са начислени за получаване 358.78 лева месечно, като липсва подпис  на ищеца . За м.юни и юли е отразено превеждането на същата сума по банков път, като сумите съответстват с извършените преводи по банковата сметка на ищеца, и със заключението . 

От представеното извлечение от сметка IBAN ***, че ответникът е захранвал сметката, която е с  титуляр ответното дружество, и от която ищецът е теглил суми, съобразно предоставеното пълномощно, без да е посочено основание за операцията.

Видно от представените писмени доказателства, с РКО от 12.08.2016г. е получил заплата за м. 07.2016г. в размер на 285.71 лева, а с такъв от 17.09.2016г. –за м.08.2016г. в размер на 1000.00 лева. С РКО от 13.10.2016г. е получил заплата за м. 09.2016г. в размер на 990.00 лева, а с такъв от 12.11.2016г. –за м. 10.2016г. в размер на 990.00 лева.  С РКО от 14.12.2016г. е получил заплата за м. 11.2016г. в размер на 900.00 лева, а с такъв от 11.01.2016г. –за м. 12.2016г. в размер на 900.00 лева. С РКО от 13.02.2017г. е получил заплата за м. 01.2017г. в размер на 900.00 лева, а с такъв от 14.03.2017г. –за м. 02.2017г. в размер на 900.00 лева. С РКО от 11.04.2017г. е получил заплата за м.03.2017г. в размер на 900.00 лева, с РКО от 13.05.2017г. е получил заплата за м.04.2017г. в размер на 900.00 лева, с РКО от 21.06.2017г. е  получил заплата за м.05.2017г. в размер на 900.00лева, с РКО от 17.07.2017г. е получил заплата за м.06.2017г. в размер на 541.22 лева, с РКО ог 14.08.2017г. е получил заплата за м.07.2017г. в размер на 541.22 лева.С РКО от 30.10.2016г., 01.08.2017г. , 31.06.2017г и 07.12.2016г.на ищеца са изплатени суми с основание реакция по СОТ.

Следва да се има предвид,че Разходният касов ордер е частен свидетелстващ документ, с характер на разписка - Решение №190/23.01.2014 по дело №483/2012 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията Тотка Калчева, и като такъв притежава  формална доказателствена сила и материална доказателствена сила само доколкото удостоверява  неизгодни за издателя си факти. В случая, ищецът  иска да удостовери изгодни факти - получено  трудово възнаграждение в размер по-висок от установения в трудовия договор и заключението на вещото лице, поради което и  РКО не биха могли да установят този факт. От друга страна, трудовият договор,   по силата на  чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. Т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства, включително /още по-малко/ изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му - Решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева. Уговореното трудово възнаграждение е съществена част от съдържанието на трудовия договор, съгласно чл.66, т.7 КТ, поради което и отразеното в същия следва да бъде прието за уговорено между страните възнаграждение. Не могат да бъдат възприети доводите на ищеца, че страните са се съгласили в договора да бъде посочено минималното възнаграждение за страната, за да бъдат избегнати данъци и осигуровки, но на същия е било изплащано по-високо трудово възнаграждение, и с оглед на обстоятелството, че страната не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

С оглед на изложеното и установеното от вещото лице, съдът намира, че искът следва да бъде уважен  в размер от 2760.00 лева за процесния период.

С оглед обстоятелството, че се признава правото на ищеца на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, същият следва да бъде уважен в размер от  216.86 лева , съобразно заключението на вещото лице във варианта , изчислен съобразно посочения по –горе размер на уговореното трудово възнаграждение.

Искът по чл.128 КТ е  неоснователен, тъй като се установи от вещото лице във  варианта, прието от съда като размер на уговореното трудово възнаграждение по процесния трудов договор, че за м.08.2017г. на ищеца е изплатен пълния размер на трудово възнаграждение, поради което искът следва да се отхвърли.

По  иска с правно основание чл.226 КТ: Установява се от събраните доказателства, че книжката на ищеца не е нова- видно от справка от НАП-ТД Велико Търново, ищецът има регистрирани преди настоящото прекратено правоотношение, трудови договори с други работодатели. От представения в производството препис от стр. 1, 6 и 7 от трудова книжка серия Б, №174182 на ищеца не се установява същата ли е представена на ответника или друга, както и оформена ли е трудовата книжка на стр. от 2 до 6 .

Не се твърди, че книжката , която е предоставена на ответника не е нова, а е оформена от предишните работодатели, нито се твърди от ищеца , че трудовата книжка е загубена. По делото е видно, че от ищеца е изпратена покана от 20.09.2017г. до ответника с искане за оформяне и връщане на трудовата книжка в три –дневен срок от получаването. В отговор на поканата , ответникът е заявил, че представената трудова  книжка е нова и не може да бъде оформена, до предоставянето на доказателство , че ответникът е първи работодател или изпращането на документи, от които да е видно в продължение на коя трудова книжка да се оформи процесната такава у работодателя. Не се твърди от ищеца, че е декларирал обстоятелството, че книжката е нова, а и съдът приема, че с оглед събраните доказателства, книжката е продължение на друга. Не се твърди, и същата да е изгубена, в който случай Инспекцията по труда следва да издаде нова трудова книжка. С оглед задължението на работодателя по чл.5, ал.1 от НТКТС и липсата на твърдения и доводи от страна на ищеца , че е представил актуална трудова книжка на работодателя, съдът приема, че ответникът не е задържал трудовата книжка незаконно, тъй като не се установи в производството, че ищецът е  изпълнил задълженията си по чл.348 КТ да предостави трудовата си книжка.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение се е произнесъл с решение № 606 от 27.10.2009 г. по гр.д. № 908/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно – да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. В случая не се установява трудовата книжка, която е оформена от предишните работодатели, да е представена на работодателя, за да се счете, че служителят е претърпял тези вреди.Този иск следва да бъде отхвърлен.

Възражението за прихващане ,направено от ответника с вземането му по чл.221, ал.2 КТ съдът намира неоснователно. За да са налице материално-правните предпоставки за прихващане, съгласно чл.103 ЗЗД, като при съдебното прихващане едното или и двете вземания може да са неликвидни. За да се извърши прихващане страните следва да имат изискуеми насрещни вземания. В случая съдът намира, че вземането на ответника не е изискуемо, тъй като уволнението на ищеца не е извършено законосъобразно. Предназначението на обезщетението по чл. 221 ал, 2 КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай, поради висящността на настоящото производство , заповедта за уволнение не е влязла в сила и обезщетение по чл.221, ал.2 КТ не може да се претендира. Възражението за прихващане следва да се отхвърли.

Искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 239.43 лева за СОТ сигнали е неоснователен, тъй като не се установи такова задължение да е уговорено в трудовия договор.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноските следва да бъдат понесени от двете страни съобразно изхода на делото.   Ищецът на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати частта от разноските за адвокатско възнаграждение на ответника съобразно отхвърлените части на исковете и представените ДПЗС с ищеца от 16.10.2017г. и 16.02.2017г. и с ответника от 15.05.2018г., от които е видно , че договорените възнаграждения са платени от страните. 

         Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

 

         ПРИЗНАВА, че уволнението на С.В.К. с ЕГН: ********** и адрес *** ,  извършено със Заповед , Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение №8753/31.08.2017г на Управител на „БОДУ“ООД, на основание  чл.190, ал.1, т. 2 от КТ., е незаконно и ОТМЕНЯ същата  заповед.

ОСЪЖДА „БОДУ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.Бигла №2А  да заплати на С.В.К. с ЕГН: ********** сумата от 2760.00 лева , представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 12.09.2017г. до 12.03.2018г., ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до окончателното издължаване, сумата от 216.86 лева ,представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва , считано от 12.09.2017г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение  в размер на 594.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от  С.В.К. с ЕГН: ********** и адрес *** , с ЕГН: ********** против „БОДУ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.Бигла №2А  за сумите 67.85 лева и 239.43 лева с правно основание чл.128 КТ, и за сумата от 1153.93 лева с правно основание чл.226 КТ.

ОТХВЪРЛЯ направеното от „БОДУ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.Бигла №2А  възражение за прихващане със сумата от 460.00 лева,с правно основание чл.221, ал.2 КТ.

ОСЪЖДА  С.В.К. с ЕГН: ********** и адрес *** , с ЕГН: ********** да заплати на „БОДУ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.Бигла №2А  сумата от 402.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „БОДУ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.Бигла №2А  да заплати  на Държавата по сметка на ВСС Д.Т. в размер на  220.40 лева   и възнаграждение на вещо лице в размер на 39.60 лева..

        

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ :