№ 638
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503592 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-16
състав, постановено на 22.07.2021 г. по гр. дело № 4 247/2018 г.
Решението се обжалва в тази негова част, с която съдът е определил за всяка
една от ищците обезщетение за неимуществени вреди над 100 000 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че при определяне на обезщетенията е
нарушено изискването за справедливост, съдържащо се в чл.52 от ЗЗД и са присъдени
суми, надхвърлящи обичайно присъжданите от съдилищата.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете за
разликата над 100 000 лева до присъдените от СГС 120 000 лева за всяка една от
ищците.
Въззиваемите ищци И. В. Т. и М. В. И. изразяват становище, че жалбата е
неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
1
Установено е по делото, че на 07.10.2017 г. майката на ищците – Т. Т., родена
през *** г., е претърпяла ПТП, при които е получила тежки телесни увреждания и
въпреки положените от лекарите усилия, на *** г. е починала.
От приетата комплексна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от
вещите лица д-р Ц. Г. и доц. инж. Д. Х. се установява следното: Застрахованият
автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик“, управляван от В. Т., се е движил по
автомагистрала „Хемус“ в посока от София към Варна. Валял дъжд и пътното платно
било мокро. След преодоляване на десен завой и наближавайки втори – ляв завой,
водачът завъртял малко по-рязко кормилното колело наляво и автомобилът загубил
устойчивост поради настъпилия „аквапланинг“ и се насочил надясно. Автомобилът
влязъл в контакт със стоманената предпазна ограда и тя го отклонила надясно към
дясната граница на платното за движение. Придвижвайки се натам, автомобилът
пресякъл дясната граница на платното за движение, банкета и с предната си част
изпаднал в канавката и се ударил в отсрещната стена, след което се преобърнал по
таван.
Според експерта инж. Х., автомобилът се е движил със скорост около 89,63км/ч.,
а при появяване на аквапланинг критичната скорост е 88,08 км/ч.
В резултат от удара пътуващата на задна дясна седалка Т. Т. получила:
гръбначно-мозъчна травма – миелично счупване и изкълчване на гръбначни прешлени;
гръдна травма – контузия и кръвонасядане в гръдния кош и счупване на пет десни
ребра; коремна травма с излив на кръв в коремната кухина. Вследствие на получените
тежки травми след няколко дни починала.
Пред въззивната инстанция не се спори, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило в резултат от противоправното поведение на водача на автомобила, който го
е управлявал със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка. Безспорно е
също, че е налице пряка причинна връзка между получените травми и последвалата
смърт на майката на ищците. Не се поддържа и направеното от застрахователното
дружество възражение за съпричиняване, тъй като не е установено възражението на
ответника, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан.
Спорен е единствено въпросът, какъв е справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищците. За установяване на
тези вреди пред градския съд е разпитана свидетелката Д. Д. – братовчедка на И.Т. и
М.И.. Свидетелката е разказала, че тя също е пътувала в процесния автомобил и е
преживяла удара на автомобила и обръщането му по таван. Когато след
преобръщането водачът В. попитал двете пътнички как са, Т. не отговорила, не
помръдвала. Когато дошла линейка, водачът и майката на ищците били откарани в
ИСУЛ. В болницата Т. Т. била лекувана в продължение на една седмица. През това
време дъщерите я посещавали ежедневно. Понеже едната дъщеря имала съвсем малки
2
деца – близначета, сестрите се редували: едната гледала децата, а другата ходела при
майката. Дъщерите знаели, че ситуацията е тежка и че или майка им ще остане
неподвижна, или няма да оживее. Имали надежда, че ще остане жива и търсели
медицинска помощ или хоспис, защото знаели, че ако оживее, майка им ще има нужда
от постоянни медицински грижи.
За смъртта на Т. Т. свидетелката научила от ищците, които й се обадили вечерта
по телефона, плачели. На погребението били в шок.
Децата на М. се родили няколко месеца преди ПТП, били чакани дълго. Всяка
събота и неделя родителите и сестра й ходели да й помагат и да виждат децата. Ирина е
живяла с родителите си, а М. – на друго място със съпруга си. На всички празници
били заедно, нормално семейство, които се обичат.
Случилото се с майката на ищците прекъснало радостта в семейството.
Дъщерите редовно посещават гроба на майка си, не са преживели смъртта й. Дори
водят близначетата, които не са виждали баба си и им обясняват, че това е гробът й и
тя просто е заспала.
С оглед на горните доказателства, по основния спорен въпрос въззивният съд
намира следното: Установено е, че между ищците и тяхната майка са съществували
отношения на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Ищцата И.Т. е живеела в един
дом с родителите си, а омъжената М.И. е била редовно посещавана от майка си, която
й е помагала за новородените близначета. Към датата на ПТП Т. Т. е била на 57 години
и нейната внезапна смърт е била шокираща за дъщерите й. Те продължават да страдат
за майка си, още не са преживели смъртта й.
С оглед на установените неимуществени вреди и като съобрази социално-
икономическата обстановка към месец октомври 2017 г., въззивният съд намира, че
определеното обезщетение от 120 000 лева за всяка една от ищците не е завишено и не
подлежи на намаляване. Жалбата на ответното застрахователно дружество се явява
неоснователна, поради което решението на СГС следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата на ответното застрахователно
дружество, последното следва да заплати на въззиваемите ищци направените разноски
за въззивната инстанция. Същите се претендират като адвокатско възнаграждение, тъй
като процесуалното представителство на ищците е осъществено при условията на
чл.38 от ЗА. С оглед размера на обжалвания интерес – 40 000 лева, минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възлиза на 1 730 лева.
3
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264959/22.07.2021 г. на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, I-16 състав, постановено по гр. дело № 4 247/2018 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. П. П. от
САК с адрес бул. „***“ № 5, вх.В, ап.25 възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийския апелативен съд в размер на 1 730 /хиляда
седемстотин и тридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4