Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч,23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание
на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ Х.
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.
№ 141/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция (РД) – Русе към
Комисия за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение № 179/12.09.2023 г. на
Ловешкия районен съд (ЛРС), постановено по НАХД № 176/2022 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на
материалния закон се иска неговата отмяна и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление (НП). Претендира се присъждане на направените разноски и
се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – „Блясък - ВИП“
ЕООД гр. Ловеч, представлявано от Л.В.Х.
се представлява в съдебно заседание от адв. К., който моли да се остави без
уважение касационната жалба и да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представил е
писмен отговор, в които са изложен доводи по същество на спора и се иска да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение
ЛРС е отменил НП № Р- 0052111/28.01.2022 г. на Директора на РД за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД“Контрол на
пазара“ към КЗП, с което на основание чл. 206, ал1 от Закона за туризма (ЗТ)
на „Блясък - ВИП“ ЕООД гр. Ловеч е
наложена имуществена санкция в размер на хиляда и двеста лева за извършено
нарушение на чл. 114, т.1 от ЗТ, предупредил е нарушителя,че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Освен това Районният съд е
осъдил Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара към КЗП да заплати на
„Блясък - ВИП“ ЕООД гр. Ловеч разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на триста лева и е оставил без уважение искането на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара към КЗП за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
За да отмени НП, ЛРС е приел, че се касае за маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Административно наказващият орган (АНО) е следвало да съобрази това и да
предупреди писмено нарушение, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като
не е сторил това, е издал НП в
противоречие със закона.
Решението е правилно.
Съгласно
чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, АНО може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В
ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, затова с
оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение
дефиницията на това понятие, посочена в чл.93, т.9 от НК – извършеното
административно нарушение с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид.
Според тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 от ЗАНН. Когато извършеното деяние представлява маловажен случай, АНО
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Правилно и обосновано въз основа на събраните доказателствата
по делото ЛРС е установил, че
извършеното административно нарушение
представлява маловажен случай. Налице са
данни в този смисъл, посочени в мотивите на обжалваното решение.
Преценката на АНО за приложението на чл. 28 от ЗАН не е въпрос на оперативна
самостоятелност и не може да се прави по целесъобразност, а само по
законосъобразност. При наличие на предпоставките за маловажност, както е в
случая, АНО е длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил това, той е
постановил незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от ЛРС.
Настоящият съдебен състав намира твърденията и възраженията в
касационната жалба за неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на производството следва да бъде
уважено направеното в срок искане на ответника за присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на двеста лева. Този размер не е
прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под
формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по реда на чл. 7,
ал.2 от Наредбата върху стойността на всяка наложена санкция. В случая е наложена
от АНО имуществена санкция в размер на хиляда и двеста лева. В чл. 7, ал.2 от
посочената по-горе Наредба е регламентирано, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от хиляда до десет
хиляди лева размера на адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс 10% за
горницата над хиляда лева. В случая ответникът по делото е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на двеста лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Този размер не е прекомерен,
поради което следва да бъде присъден на ответника.
По изложените съображения и на основание чл.63в и чл.
63д от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/12.09.2023 г. на
Ловешкия районен съд , постановено по НАХД
№ 176/2022 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол
на пазара към КЗП
да заплати на „Блясък - ВИП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Ловеч, ул.“Цачо Шишков“ № 40, вх.Б, ет.2, ап.4 представлявано от управител Л.В. сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна
защита и съдействие от 12.10.2023 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2 .