Решение по дело №888/2019 на Софийски градски съд

       Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е      №……

                                           Гр. София, 26.02.2020 г.

 

 

                           В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година  в следния състав :

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                      ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска       

                                                        Мл. съдия : Биляна Коева  

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 888 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 494180/26.09.2018 г. на СРС, 150 с - в, по гр. д. № 6922/2017 г. е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ГПК във вр. с чл. 415, ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК - за признаване за установен, че М.В.Н., ЕГН ********** дължи на „Б.2.“ ЕООД, ЕИК:********, сума в размер на 47, 46 лв., с включено ДДС, представляваща главница за предоставени услуги от „БТК“ ЕАД, по фактура № **********/01.10.2013 г.; фактура № **********/01.11.2013 г.; фактура № **********/01.02.2013 г.; фактура № **********/02.01.2014 г.; фактура № **********/01.02.2014 г.; фактура № **********/01.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 19.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е осъден за заплащане на разноски в полза на ответницата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Б.2.“ ЕООД, чрез представителя му, с доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Неправилно СРС е приел, че двете цесии не са произвели действие по отношение на ответницата, понеже не са й съобщени от стария кредитор. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС, че цесията е редовно съобщена на длъжника, по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба. Неоснователно СРС е приел, че по делото не е представено Приложение № 1 към договора за цесия от 29.05.2015 г. между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Г.“ ООД, тъй като ответницата не е оспорвала наличието на вземане на  „БТК“ ЕАД, което е прехвърлено два пъти с договори за цесия и е придобито от ищеца.  Поради това не е било необходимо ищецът да представя извлечение от Приложение № 1 към първия договор за цесия от 29.05.2015 г. Такова приложение, касаещо прехвърлените вземания на ответницата, е представено по втория договор за цесия  - между „С. Г. Г.“ ООД и „Б.2.“ ЕООД и не е оспорвано. Решението на СРС не е съобразено с доказателствата приети по делото. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък, като прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – ответницата М.В.Н., не е депозирала отговор в срока по чл. 263 ГПК и не е взела становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:   

Районният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.

СРС е изложил подробно установената по делото фактическа обстановка, като е обсъдил всички приети пред него доказателства. Настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря доказателствата, представени пред СРС и установената от този съд фактическа обстановка, към която препраща, на основание чл. 272 ГПК.   

По съществото на спора и като съобрази доводите на ищеца в жалбата, въззивният съд намира следното :

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищцовото дружество е следвало пълно и главно да установи в производството, че спорното право е възникнало - т. е. на първо място, че са съществували договорни отношения по предоставяне на телекомуникационни услуги на ответницата по договор с „БТК“ ЕАД, по който тя не е изпълнила в цялост задълженията си за плащане на цената, стойността на доставените услуги и валидното прехвърляне на задължението на ответницата към ищеца, посредством два договора за цесия.

Първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е доказването на факта, че вземането му съществува в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение.

Като съобрази ангажираните от ищеца доказателства настоящият състав намира за съобразен с процесуалния закон извода на СРС, че от тях не се установява в полза на ищеца да съществува вземане в претендирания по делото размер от 47, 46 лв., прехвърлено по договор за цесия.  

Видно е от представения пред СРС първи договор за цесия от 29.05.2015 г., „БТК“ ЕАД е прехвърлила на праводателя на ищеца – „С. Г. Г.“ ООД общо вземанията, произтичащи от определени договори. Тези вземания и договорите, от които произтичат, са посочени и определени в Приложение № 1. 1 и приложение № 1. 2 към договора за цесия, които не са представени пред СРС.

Въззивният състав изцяло споделя извода на СРС, че от представените доказателства не се установява какви вземания са прехвърлени още с договора за цесия от 29.05.2015 г. между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Г." ООД и дали сред тези вземания е вземане срещу ответницата в размер на 47, 46 лв.

Не съставляват доказателство в посочения смисъл месечни сметки фактура № **********/01.10.2013 г., фактура №**********/01.11.2013 г., фактура № **********/01.11.2013 г., фактура №**********/02.01.2014 г., фактура № **********/01.02.2014 г., фактура №**********/01.03.2014 г. Те представляват единствено електронни разпечатки, изходящи от трето за спора лице - първоначалният цедент „БТК“ ЕАД, от които не се установява, че са предоставени услуги в полза на ответницата за процесния период в претендирания размер от 47, 46 лв.

Неоснователно ищецът твърди, че тези факти не били спорни в производството. Още в отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете по основание и размер, като изрично е оспорила факта, че има задължения към БТК ЕАД, а от там към – цесионера в размера по договорите за цесия.

Поради това, в доказателствена тежест на ищеца е било да установи, пълно и главно, освен че е съществувало договорно отношение по предоставяне на телекомуникационни услуги, по което е предоставена услуга на определена стойност, която не е заплатена, така и че е налице валидно прехвърляне на задължението на ответницата от „БТК“ ЕАД в полза на първия цедент „С. Г. Г.“ ЕООД, а от него - към ищеца посредством втория договор за цесия.

В производството не е представено никакво годно писмено доказателство, че ищецът „Б.2.“ ЕООД е станал носител на вземане срещу ответницата, което е възникнало първо в полза на „БТК“ ЕАД, за да бъде валидно прехвърлено на цедента „С. Г. Г.“ ООД по договора за цесия от 29.05.2015 г. Без значение е индивидуалицията на вземането във втория договор за цесия от 12.05.2016 г., въз основа на който се легитимира ищеца, в какъвто смисъл са поддържаните в жалбата възражения. Съдът намира, че за да е налице валидно прехвърляне на индивидуализираното в този договор вземане, на първо място следва да се докаже, че вземането изобщо е било в патримониума на цедента „С. Г. Г.“ ООД, за да е налице основание, той от своя страна да го прехвърли на ищеца с втория договор за цесия. При липса на доказване на посочения факт, основателно СРС е приел, че не се установява ищецът да е носител на вземане срещу ответницата в претендирания в производството размер.

По изложените съображения за недоказаност на първата основна предпоставка за основателност на главния иск, въззивният съд намира, че е безпредметно да обсъжда доводите относно липсата на уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, каквото не е разглеждано от СРС.

Само за пълнота и с оглед възраженията поддържани в жалбата, въззивният състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно практиката обективирана в решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н., поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът се уведомява от цедента за извършената цесия, цесията се приема за надлежно съобщена и когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба на новият кредитор за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.

По делото се установява, че цесионерът е упълномощен от цедента да съобщава цесиите на длъжниците и предвид възприетата от съдилищата практика, длъжникът се приема за уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата молба, към който е приложено уведомление за прехвърляне на вземането.

            Както се посочи по – горе, в случая уведомяването на длъжника е без правно значение, доколкото в производството не е установено самото прехвърляне на вземането на длъжника, в претендирания за установяване размер, от първия цедент „БТК“ ЕАД в полза на прехвърлителя на ищеца „С. Г. Г.“ ООД, а от там – придобиването му от ищеца. 

Понеже крайните изводи на настоящия състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението следва да се потвърди както е постановено, включително в частта по присъдените разноски в полза на ответницата.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна – ответницата, но доколкото тя не претендира такива до приключване на устните състезания в тази инстанция, в нейна полза не се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

 

                                                        Р Е Ш И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 494180/26.09.2018 г. на СРС, 150 с - в, по гр. д. № 6922/2017 г., включително в частта по разноските.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

 

 

 

 

         2.