Р Е Ш Е
Н И Е
№224
гр. Несебър, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като
разгледа АНД № 428 по описа на Районен съд Несебър за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от Т.В.Т. срещу наказателно постановление № 20-0304-000386 от 11.05.2020г.
на началник РУ към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателя
на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено наказание
„глоба” в размер на 400 лв. Жалбоподателят сочи, че на 13.04.2020г. получил
обаждане от застраховател за изтичаща застраховка гражданска отговорност, но
отишъл да я сключи на 22.04.2020г. поради обстановката в страната. Навежда, че
докато се придвижвал с автомобила си да изтегли пари за заплащане на
застраховката бил спрян за проверка и му бил съставен акт за липса на
застраховка. Обръща внимание, че стриктно е спазвал карантината, което намира
за по-важно. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ гр. Несебър към ОД
на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за
неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят Т.Т. използвал
лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № *****собственост на Т.В.. За автомобила
била сключена застраховка гражданска отговорност в „ДЗИ – Общо застраховане”
АД, с крайна дата на покритие 12.04.2020г. – 23:59 часа. На 13.04.2020г. Т.
получил обаждане от застрахователя, че застраховката му изтича, но поради
извънредното положение, обявено на територията на Република България решил да
сключи такава след великденските празници (които за 2020г. приключили на
20.04.2020г.). На 22.04.2020г. Т. поел управлението на автомобила „Опел Зафира”
и посетил застрахователен агент за сключване на нов договор за застраховка.
Докато се подготвяли документите за застраховката му, около 10:55 часа, той
решил да изтегли пари за заплащането й. Придвижил се с автомобила, като в к. к.
„Слънчев бряг”, на главна алея до бензиностанция „Петрол”, бил спрян за
проверка от Д.Д. – младши автоконтрольор
в РУ Несебър. При проверката се констатирало, че Т. управлява автомобила, без
за него да е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, поради което Д. му
съставил АУАН № 388663 от 22.04.2020г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В
него Т. вписал възражение, че е в процес на сключване на застраховка, за което
изтеглил и пари. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на
проверка в производството. На 22.04.2020г. действително била сключена
застраховка за автомобил „Опел Зафира” с рег. № *****която започнала действието
си от 11:50 часа.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства - АУАН № 388663 от 22.04.2020г., заповед №
251з-1776 от 31.05.2016г. на директора на ОД на МВР Бургас, заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, 2 бр. разпечатки от
регистъра на „Гаранционен фонд”, обясненията на жалбоподателя. Жалбоподателят
не оспорва посочените в АУАН факти и обстоятелства, поради което съдът намира,
че са се реализирали по описания в акта начин. Съдът кредитира и обясненията на
жалбоподателя, тъй като същите се потвърждават от възражението му, вписано в
АУАН, както и от обстоятелството, че за автомобила е сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, непосредствено след проверката – на 22.04.2020г. в
11:50 часа. Т.е. тезата му, че на 22.04.2020г. е отишъл при застраховател да
сключи застраховка и е бил спрян в момент, в който се е насочил да тегли пари
за заплащането, се приема за достоверна от съда, тъй като е очевидно, че
застраховката е сключена веднага след проверката. Последното говори, че
документите за тази застраховка са били подготвени, а жалбоподателят се е
снабдил и с парични средства за заплащането й, което е в унисон с версията му.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 251з-1776 от 31.05.2016г. на директора на ОД на МВР Бургас,
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
От фактическа страна безспорно се установява, че
жалбоподателят формално е осъществил състава на нарушението по чл. 638, ал. 3
от КЗ, като на 22.04.2020г., около 10:55 часа, е управлявал МПС, за което към
този момент не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Въпреки формалното наличие на нарушение съдът намира, че
за извършеното на Т. не е следвало да се налага наказание. Съображенията за
този извод са следните:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 11
от ЗАНН) не е общественоопасно деянието, което е извършено от
някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. Т.е.
фактическия състав на крайната необходимост включва в себе си три основни
елемента – непосредствена опасност, деяние, насочено към неутрализиране на
опасността и особени изисквания към това деяние и причинените от него вреди.
Съдът счита, че от фактите по делото се установява
наличието на първия от посочените елементи – непосредствена опасност. Общоизвестен
факт е, че за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. на територията на Република
България е било обявено „извънредно положение”. От краткия преглед на
действащата уредба в периода 12.04.2020г. – 22.04.2020г. (между изтичане на
предходната застраховка за автомобила и сключване на новата) се установява
следното:
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването са въведени множество противоепидемични мерки, свързани с
обявеното извънредно положение в Република България във връзка с усложнената
обстановка около разпространението на COVID-19. Със заповед е разпоредено преустановяването на огромен
обем от дейности. Впоследствие е издадена заповед № РД-01-129 от 16.03.2020г., от която е видно, че лицата над 60 годишна
възраст са поставени в т. нар. „рискова
група” при зарязване с COVID-19. Тази линия е продължена със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020г. на
министъра на здравеопазването, с която е допълнена заповед № РД-01-124 от
13.03.2020г. и е създадена т. 9, с която не се допуска посещението и събирането
на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места. Със
заповед № РД-01-139 от 19.03.2020г. на министъра на здравеопазването т. 9 е
отменена, но е създадена т. 1а, в която е разпоредено на собствениците и
управителите на обекти с обществено предназначение да организират работата си
по начин, който да не допуска събирането на повече от две лица над 60 годишна
възраст в помещенията. На 30.03.2020г. със заповед № РД-01-168 на министъра на
здравеопазването е въведено задължителното носене на защитни маски за лице за
всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места. Със
заповед № РД-01-199 от 11.04.2020г. на министъра на здравеопазването още веднъж
е напомнено на всички граждани да спазват стриктно въведените ограничения за
социална дистанция и излизане от дома при крайна необходимост.
Посоченият преглед на нормативната уредба (макар и
кратък) дава яснота за обстановката, в която се е намирала Република България
след 13.03.2020г., която обстановка е действала и в периода 12.04.2020г. –
22.04.2020г. Прави впечатление, че насочеността на заповедите е била към
ограничаване излизането от дома на гражданите и най-вече на гражданите над 60
години, които са приети за рискова група. При това положение е напълно логично
поведението на жалбоподателя (особено при постановяване на заповедта от
11.04.2020г., с която отново е напомнено от дома да се излиза само при крайна
необходимост), който към изтичане действието на застраховката за автомобила си
(12.04.2020г.) не е предприел излизане от дома си с цел сключването на нова.
Общоизвестен факт е, че освен цитираните заповеди в посочения период са
провеждани множество широко отразявани пресконференции на Националния щаб за
борба с COVID-19 (вкл. и по няколко на ден), в
които усилено са давани препоръки към гражданите, особено над 60 годишна
възраст, да не излизат от дома си. С особен интензитет тези препоръки се
характеризират около великденските празници (17-20 април 2020г.). Последното
личи и от цитираната заповед от 11.04.2020г. Ето защо поведението на
жалбоподателя следва да се квалифицира като съответстващо на препоръките,
давани от държавните органи. Посочените обстоятелства обосновават
необходимостта той да сключи застраховка „Гражданска отговорност” след
преминаване на посочените празници и оправдават липсата на сключена такава
непосредствено около датата 12.04.2020г. Т.е. за жалбоподателя безспорно е била
налице опасност да излиза от дома си в периода около изтичане на предходната
застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от него автомобил.
От жалбоподателя е извършено деяние (управление на МПС с
изтекла застраховка „Гражданска отговорност”) единствено на датата
22.04.2020г., което е било насочено към предотвратяване на неблагоприятните
последици, настъпили с изтичането на предходната застраховка. За сключване на
застраховката от 22.04.2020г. той е следвало да се придвижи до офис на
застраховател, като е било логично (най-вече с оглед неговата сигурност и
забраните да се доближава до други лица) това да стане с личния му автомобил, а
не например с обществен транспорт. От друга страна защитното действие при
крайната необходимост се характеризира с причиняването на определени вреди – в
случая Т. е нарушил обществените отношения, свързани с безопасното движение по
пътищата, тъй като е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. При извършване на деянието жалбоподателят безспорно е съзнавал,
че причинява вреди, но неговата цел не е била да причини тези вреди, а да са
придвижи по безопасен начин до застраховател, за да преустанови състоянието на
нарушение на КЗ, което е настъпило с изтичането на застраховката на
12.04.2020г. Следва да се отбележи, че застраховката от 22.04.2020г. е сключена
за автомобила, управляван от жалбоподателя, непосредствено след проверката,
което потвърждава тезата му, че се е придвижвал с автомобил единствено, за да
сключи застраховката.
Първото специфично изискване към деянието, за да се
приеме, че то е извършено при условията на крайна необходимост, е да не
съществува друг правомерен начин за избягване на опасността. С оглед изложеното
във връзка с епидемичната обстановка и извънредното положение в Република
България съдът достигна до извод, че жалбоподателят (при възрастта си) не е
имал друг избор, освен да се съобрази с препоръките на държавните органи и да
не излиза от дома си. Причиняването на вреди при крайна необходимост е
оправдано, само ако тези вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Настоящият случай е точно такъв, тъй като макар с поведението си Т. да е
засегнал обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата,
той не е допуснал настъпването на конкретни вреди. Т.е. не са настъпили
увреждания за конкретен правен субект. От друга страна чрез поведението си (по
придвижване до офис на застраховател) той е отстранил така създаденото
противоправно състояние и на 22.04.2020г. е сключил валидна застраховка
„Гражданска отговорност” за автомобила. Следователно вредите, които
жалбоподателят е предотвратил с поведението си (от евентуално бъдещо управление
на автомобил, без сключена застраховка „Гражданска отговорност”), са
по-значителни от причинените от него.
По арг. от чл. 13, ал. 2 НК няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява
престъпление. Посочената разпоредба се отнася до такива субекти, по
отношение на които съществува скрепено с наказателна санкция правно задължение
да понесат риска на дадена опасност. Настоящия случай не е такъв, тъй като
принципно не съществува забрана за придвижване с автомобил до офис на
застраховател. Съществуващата забрана е единствено по отношение на управлението
на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, поради което по
отношения на нея не намира приложение нормата на чл. 13, ал. 2 НК. Освен това,
както е прието и в правната теория, в случай, че отбягването на опасността е
правонарушение от друг вид освен престъпление, крайната необходимост е
допустима и деецът може да се позове на нея. И на това основание чл. 13, ал. 2 НК е неприложим към настоящия случай.
Всичко изложено до тук означава, че са осъществени
елементите от фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от НК и в конкретния случай
жалбоподателят Т. е извършил правонарушението при условията на „крайна
необходимост”. Ето защо деянието му не е общественоопасно и противоправно. Жалбоподателят
не е следвало да бъде наказван и обжалваното НП е материално незаконосъобразно.
На това основание същото следва да бъде отменено.
Извън изложеното всички, констатирани от съда
обстоятелства (невъзможността Т. да сключи застраховката по-рано поради
заповедите на държавните органи и препоръките на щаба към хора на неговата
възраст да не излизат от дома си, констатираното управление на автомобила само
на датата 22.04.2020г. и то с цел придвижване до офис на застраховател за
сключване на застраховка гражданска отговорност, валидното сключване на такава
непосредствено след приключване на проверката от полицейските служители,
липсата на други наказания по КЗ, отразена в текста на АУАН) могат да доведат
до извод, че конкретното управление на МПС, за което няма сключен действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, се откроява като такова с
изключително ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните
случаи на нарушение от същия вид. Ето защо всички посочени обстоятелства
мотивират съда да приеме, че поведението на Т. следва да се квалифицира и като
„маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което също е основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, наказателно постановление № 20-0304-000386 от 11.05.2020г. на началник РУ
към ОД на МВР Бургас,
с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3
от КЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: