Р Е Ш Е Н И
Е № 52
Гр. Сливен, 09.06.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 40 по описа за 2020 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 898 по описа на Районен
съд гр. Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 42/28.01.2020
г., постановено по АНД № 898/2019 г. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0804-000967/08.05.2019 г., издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на С.Ж.Д., ЕГН **********,
с адрес *** за нарушения по чл. 174 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 и чл. 183 ал.
1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер
на 2 010,00 (две хиляди и десет) лева и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР е постановено отнемане на общо 12 контролни точки.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател С.Ж.Д., който чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се
твърди материална и процесуално незаконосъобразност на съдебния акт.
Кредитираните от съда свидетелски показания на полицейските служители били
противоречиви и противоречащи на логиката. Моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. Д., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по касационната жалба не се представлява. В писмено становище от упълномощен
процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в
сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и
са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 24.04.2019 г.
около 0,30 ч. полицейски патрул се движел в к. „М.“ към б. „С. С.“, като срещу
тях се движел лек автомобил на дълги светлини. Въпреки подадения от служителите
светлинен сигнал с просветване на фаровете на патрулната кола, автомобилът
продължил срещу тях, което наложило полицейският служител да отбие встрани, за
да се разминат. Служителите на реда потеглили след автомобила, който идентифицирали
като марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********и го застигнали пред б. № *
в к. „М.“, където водачът слязъл и бил спрян пред входа на б. от длъжностните
лица. Последните повикали за съдействие свои колеги от сектор „Пътна полиция“,
след което установили самоличността на водача – С.Ж.Д., настоящ касационен
жалбоподател. Последният отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, но
заявил, че желае да му бъде издаден талон за медицинско изследване. По време на
проверката Д. не представил на полицейските служители и изисканото от тях
свидетелство за регистрация на управляваното превозно средство. Установеното
било квалифицирано като административни нарушения по чл. 174 ал. 3 и чл. 100
ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата в съставен на 24.04.2019 г. Акт
за установяване на административно нарушение № АА138312. Въз основа на
съставения акт, на 08.05.2019 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Сливен издал Наказателно постановление № 19-0804-000967/08.05.2019 г., с
което на С.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 174 ал. 3 и
чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 174 ал. 3 пр. 1 и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП наложил административни
наказания „глоба“ в общ размер на 2 010,00 (две хиляди и десет) лева и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР постановил отнемане на общо 12 контролни
точки.
Към преписката е
представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу Д. има
издадени 10 бр. наказателни постановления и 14 бр. фишове за нарушения на ЗДвП,
както и издадена 1 заповед за налагане
на принудителна административна мярка по ЗДвП и една присъда на Районен съд
Сливен по чл. 343б ал. 1 от НК.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административното нарушение е извършено, както и е
установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. С подробни мотиви, обосновани с
приетите и кредитирани по делото доказателства и приложимите и относими правни
норми, Районният съд е постановил своя съдебен акт, чиито изводи се споделят
изцяло от настоящия касационен състав, при следните съображения:
От гласните
доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се установява по
безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен акт
административно нарушение. Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на
свидетелските показания на разпитаните полицейски служители като безпристрастни
и незаинтересовани от изхода на делото. В процесния случай
административнонаказателната отговорност на С.Д. е ангажирана за извършени нарушения
по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 2 от с.з. Съгласно чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая е
доказано, че Д. (след установено от полицейските служители управление на МПС) е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Цитираната разпоредба има и санкционен характер
и правилно е била приложена от наказващия орган, като съответна на установените
фактически обстоятелства. Законосъобразно е приложена и следващата визирана в
наказателното постановление норма на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съгласно
която, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от
него ремарке. Видно е от доказателствата, че Д. не е представил СРМПС при
поискване от контролните органи.
Ето защо настоящата
касационна инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, такива не са
допуснати и от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и отменителни основания не са налице.
В атакуваното
решение Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички
доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление №
19-0804-000967/08.05.2019 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Сливен, с което на С.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения
по чл. 174 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 2 010,00 (две хиляди
и десет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на
общо 12 контролни точки.
По изложените
съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски в производството. Същите следва да се определят в размер
на 100,00 (сто) лева на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 42/28.01.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 898/2019
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С.Ж.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер на 100,00 (сто)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.