Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13458 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***срещу Д.Т.Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК за
установяване вземането на ищеца по отношение на ответника
за сумата от 1820,27 лв. /хиляда осемстотин и двадесет лева и
27ст./, главница, парично задължение по Договор за заем CrediGo №
5332-00009370/03.08.2017 г. сключен между „М. К.” АД, ЕИК:*** и Д.Т.Д., ЕГН:**********,
заемополучател, като в последствие вземанията по
договора са прехвърлени от страна на „М. К.”АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК:*** по
силата на Приложение №1/09.02.2018 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране заявлението в съда – 03.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 424,21 лв.
/четиристотин двадесет и четири лева и 21ст./, договорна лихва от 03.11.2017г.
до 03.02.2019г., сумата 1600,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/, застрахователна
премия за периода от 03.11.2017 г. до 03.02.2019 г., сумата 208.04 лв. /двеста
и осем лева и 04ст./ обезщетение за забава за периода от 04.11.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда 03.06.2019 г. , на основание чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8468/2019г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 20.06.2018
г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно
с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1
от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г., които договори са сключени между „У. К. Ф."
ЕАД, с ЕИК *** и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***, по силата на които вземането на „У. К. Ф."
ЕАД от Д.Т.Д., произтичащо от
Договор за потребителски паричен кредит № 2422281, одобрен
и подписан на 15.09.2016 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисиони и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1
от 20.06.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2018 г.
Ищецът твърди, че на 3.08.2017
г. „М. К." АД е сключило с Д.Т.Д., договор за заем CrediGo № 5332-00009370, с който договор
дружеството му е предоставило кредит в размер на 2000,00
лева. Заемополучателят се е задължил да върне
получената в кредит сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит. Заемополучателят е посочил банкова сметка, ***а сума,
предмет на договора за кредит.
Излага, че съгласно Общите условията, при които е
подписан договора за кредит CrediGo
№ 5332-00009370, заемополучателят се е задължил да върне кредита заедно с
договорната лихва, която е в размер на 525,04 лева. Така страните са договорили
общ размер на плащанията по кредита 2525,04 лева, която сума заемополучателят се е задължил да върне на 18 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 140,28 лева всяка,
считано от датата на първата погасителна вноска 3.09.2017 г.. Ищецът твърди, че с подписване
на искането за заем, заемополучателят е предоставил
съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита" по Групова полица на
ЗК УНИКА Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „М. К." АД
. Твърди се, че заемополучателят с полагане на
подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка. Така, застрахователната премия по договора е определена
в размер на 1800,00 лева, която заемополучателят
се е задължил да заплати на 18 броя равни части,
всяка в размер на 100,00 лв., като с
подписването на договора и искането за заем заемополучателят
е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си
на застраховано лице по полицата.
Ищецът
излага, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 4.11.2017 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 208,04 лева, който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Заемополучателят не
е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 480,56 лв., с която са погасени следните суми: 100,83 лв. - договорна
лихва, 179,73 лв. - главница, 200,00 лв. - застрахователна
премия.
Твърди се
,че на 9.02.2018 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г, сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК ***, и „М. К."
АД, ЕИК ***, по силата на който вземането на „М. К." АД срещу Д.Т.Д.,
произтичащо от договор за паричен заем 5332-00009370 е прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството -кредитор, в
собственост н. „А.з.с.н.в." ООД. Договора за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „А.з.с.н.в." АД /сега „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК *** е
правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК ***. Длъжника е уведомен за станалата
продажба на вземането от страна на „М. К." АД с Уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне. Ищецът
счита, че с получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното
производство по предявен иск , длъжникът се счита уведомен с исковата молба.
Ищецът излага, че ответника е подал възражение по ч.
гр. д. № 8468/
2019 г. по описа на PC – Варна, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от предявяване на претенцията по исков ред.
В
едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на иска.Оспорва да има сключен валиден договор за прехвърляне на вземането от „М.
К." АД н. „А.з.с.н.в." ЕАД. Сочи, че прехвърлянето на вземането не е
съобщено на длъжника по реда на чл. 99, ал.З от ЗЗД с уведомление изходящо от
стария кредитор „М. К." АД. Оспорва твърдението, уведомлението по чл. 99, ал.З от ЗЗД да е връчено
с връчване на исковата молба, тъй като тя не изхожда от стария кредитор „М. К." АД.
Оспорва ищецът да има вземане за сумата от 1600 лева, представляваща неплатена
част от застрахователната премия по застрахователна полица за застраховка „Защита".
Счита, че в случай, че изобщо е дължима някаква застрахователна премия, то тя е
в размер на 100 лева,
представляваща неплатен вноска за третия месец от срока на застраховката, а
именно вноската дължима към 03.11.2017г. Първата и втората вноска са съответно
с падежи 03.09.2017г. и 03.10.2017г. Счита, че поради недължимост на главното задължение е недължима и
претенцията за заплащане на законна лихва лихви.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 8468/19 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, Д.Т.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***
да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със законен представител Николина Тодорова
Станчева, Изпълнителен директор, с пълномощник Албена Николаева Благоева,
юрисконсулт, следните суми: 1820,27 лв. /хиляда осемстотин и двадесет лева и
27ст./, главница, парично задължение по Договор за заем CrediGo №
5332-00009370/03.08.2017 г. сключен между „М. К.” АД, ЕИК: *** и Д.Т.Д., ЕГН:**********,
заемополучател, като в последствие вземанията по
договора са прехвърлени от страна на „М. К.”АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК:*** по
силата на Приложение №1/09.02.2018 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране заявлението в съда – 03.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 424,21 лв.
/четиристотин двадесет и четири лева и 21ст./, договорна лихва от 03.11.2017г.
до 03.02.2019г., сумата 1600,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/, застрахователна
премия за периода от 03.11.2017 г. до 03.02.2019 г., сумата 208.04 лв. /двеста
и осем лева и 04ст./ обезщетение за забава за периода от 04.11.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда 03.06.2019 г., както и сумата 131,05
лв. /сто тридесет и един лева и 05ст./, съдебно-деловодни разноски, от които
81,05 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По делото е представен договор за
заем CrediGo №
5332-00009370/03.08.2017 г. сключен между „М. К.” АД, ЕИК: *** и Д.Т.Д., ЕГН:**********
за сумата от 2000 лв., като заемополучателят се е
задължил да плаща на 18 месечни вноски по 140,28 лева, с дата на първо плащане
03.09.2017г. и последно на 03.02.2019г.
Д.Д. е страна по Застрахователна полица за застраховка
„Защита“ № МС *********-00009370 с уговорена застрахователна премия 18000 лв. с
начална дата 03.09.2018г.
На
09.02.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания/цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „М. К.” АД и "А.з.с.н.в."ООД,
по силата на което вземането на „М. К.” АД, произтичащо от договор за заем CrediGo № 5332-00009370/03.08.2017 г. е прехвърлено в
собственост н. "А.з.с.н.в."ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която уреждал правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. "А.з.с.н.в."АД/понастоящем "А.з.с.н.в."ЕАД,
с ЕИК *** е правоприемник н. "А.з.с.н.в."ООД
с ЕИК ***.
До
Д.Д. е изпратено уведомление по реда на чл.
99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от
страна на „М. К.” АД, изпратено с
известие за доставяне, с отразяване непотърсен-л.26-27 от делото.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява, че размерът на непогасената главница е 1820,27
лв.,договорна лихва 424,21 лв.,лихва за забава върху падежирали
главници е 21.34 лв., застрахователна премия-1600 лв. и законната лихва за
периода от 13.02.2018г.-30.04.2019г.-186,69 лв. Законната лихва изчислена върху
неплатената главница от страна на ищеца за периода от 13.02.2018г. до
30.04.2019г. е 223.51 лв. Уговорената в процесния
договор за заем сума 1860 лв. е преведена по банкова сметка ***.08.2017г. ,като
основанието е усвояване на кредит 533.00009370.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит Договор за заем CrediGo №
5332-00009370/03.08.2017 г. сключен между „М. К.” АД, ЕИК: *** и Д.Т.Д. Няма
спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по
писмено заявление н. "А.з.с.н.в."ЕАД
против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от
длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата,
предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в договора установено по заключението на ССЕ, сума в размер на 1860
лв. преведена по банкова сметка ***.08.2017г., посочена
в договора. От приетите по делото доказателства, се установява, че на ответника
П.е бил отпуснат паричен заем в размер на 2000 лв., като сумата за получаване е
1860 лв. Общият размер на дълга е 2525,04 лв., като първото плащане е следвало
да се извърши на 03.09.2017 г., а последното такова на 03.02.2019г.
Действително, ищецът не е представил
доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия преди
предявяването на иска. Обосновано обаче в конкретния случай може да се приеме,
че съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея, в т. ч. препис от самия цесионен договор от 16.01.2015
г., Приложение № 1 към него, пълномощно, дадено от законния представител на
дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване на действия по уведомяване по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД на длъжниците, нарочно
уведомление, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.
Още повече, че в конкретния случай от ответника – длъжник липсват
противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението
си на стария кредитор, поради което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт. От постигнатата в чл. 4.4 от договора за
цесия договореност се установява, че е налице изрично изявена правно валидна
воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме
фактически действия по уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. Налице е и нарочно дадено пълномощно /л.28
от делото/ в тази насока от стария кредитор, което не е ограничено нито със
срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а касае всички вземания, които се
прехвърлят в изпълнение на договора, каквито са и настоящите. Преписът от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били изпратени на вписаните в
регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.).
По тези съображения следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника Д.Д.. И тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърлените суми, то ищецът - цесионер "А.З.С.Н.В."
ЕАД се явява носител на тези вземания. Издадената в хипотезата на чл. 410
от ГПК заповед за изпълнение съставлява изпълнително основание, като
изпълнителната й сила възниква едва когато и ако същата се стабилизира поради
неоспорването й в срок или след успешното приключване на исковия процес и
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията по основание и размер и тяхната изискуемост.
Независимо кога длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията (преди или
след издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително едва
след приключване на исковия процес. Ето защо обосновано следва да се приеме, че
с отчитането на новонастъпил факт в хода на процеса
относно съществуване на изпълняемото право в полза на
сочения в заповедта кредитор не би се променил момента на възникване на правото
на принудително изпълнение.
Що се отнася до претенцията за незаплатена
застрахователна премия, видно от представения договор за застраховка
"Защита", същият е сключен между застрахователя "Уника" АД и застрахованото лице – ответника. В случая
"М. К." АД не договаря за себе
си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно чл. 313
от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на
застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК "Уника"
АД. Правата на "М. К." АД като
трето правоимащо лице по договора за застраховка /но
не и като застрахователен агент/ са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на
премията в пълен размер от страна на "М. К."
АД в полза на застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в
искането за сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на
вноските в полза на третото правоимащо лице. С оглед
тези съображения съдът приема, че исковата претенция, касаеща
заплащане на застрахователната премия, се явява неоснователна.
Няма спор, че като вид търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга процесния договор за
банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143-
чл.
146 ЗЗП, както и че ответника, като кредитополучател има качеството на
"потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание §
13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
За да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в
някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при
които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница
при сключване на договора. Процесните клаузи са
индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и
размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период
са договорени индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да
бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на което ответника Д.Д. се е задължил да върне сумата от 2525,04 лв., като
първото плащане е следвало да се извърши на 03.09.2017 г., а последното такова
на 03.02.2019г.
В тази сума е включена и
договорената възнаградителна лихва, представляваща
цената която потребителят заплаща на кредитора за ползването на отпуснатата в
заем сума за определен срок, а основното задължение на заемателя
е да я върне в уговорения срок, заедно с договореното възнаграждение на
заемодателя за предоставяне на средствата под формата на лихва, щом ползва
отпуснатия заем за този срок, което не е спорно по делото.
Предвид заключението по ССЕ, то искът се
явява основателен за сумата от 1820,27 лв., главница и 424,21 лв. договорна
лихва от
03.11.2017г. до 03.02.2019г. и лихва за забава в размер на 208,04 лв. Като
следва да се отхвърли за сумата от 1600 лв., претендирана
като застрахователна премия предвид гореизложеното.
По разноските: Не
следва да се разглежда направеното от процесуалния представител на ответницата
възражение за прекомерност, доколкото се касае за юрисконсултско,
а не адвокатско възнаграждение дължимо на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -236,83 лв. д.т.,200лв.
депозит за в.л. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП или общо 324,88 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 81,05 лв. внесена
д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска или сумата от 79,31 лв.
Съдът приема противопоставеното, от ищеца,
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на ответника за неоснователно, както в производството по чл.410 от ГПК, така и
в исковото. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод
за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 150 лв. в производството по чл.410 от ГПК, така и 400 лв. в исковото не е
следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на
иска от сумата 400 лв., внесено адв. възнаграждение
242,07 лв. в исковото производство. Съответно в производството по чл.410 от ГПК
сумата от 59,23 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Д.Т.Д., ЕГН **********
с адрес *** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, ***вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
д. № 8468/2019 г. на ВРС сумата от 1820,27 лв. (хиляда осемстотин и двадесет лева и
двадесет и седем стотинки), главница,
парично задължение по Договор за заем CrediGo № 5332-00009370/03.08.2017 г.
сключен между „М. К.” АД, ЕИК: *** и Д.Т.Д., ЕГН:**********, заемополучател, като в последствие вземанията по договора
са прехвърлени от страна на „М. К.”АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК:*** по силата на
Приложение №1/09.02.2018 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/
от дата 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране заявлението в съда – 03.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 424,21 лв. (четиристотин двадесет и четири
лева и двадесет и една стотинки), договорна лихва от 03.11.2017г. до 03.02.2019г., сумата 208.04 лв. (двеста и осем лева и четири стотинки) обезщетение за
забава за периода от 04.11.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда 03.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1600,00 лв. (хиляда и шестстотин лева), застрахователна премия за
периода от 03.11.2017 г. до 03.02.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН
********** с адрес *** да заплати н.
„А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 324,88 лв. (триста двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** с адрес
*** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 79,31 лв. (седемдесет и девет лева и
тридесет и една стотинки), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ ч. гр. д. № 8468/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, ***да заплати на Д.Т.Д., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 242,07
лв. (двеста четиридесет и два лева и седем стотинки),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, ***да заплати на Д.Т.Д., ЕГН
********** с адрес *** сумата от 59,23 лв. (петдесет
и девет лева и двадесет и три стотинки), представляваща разноски
в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. № 8468/2019 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :