Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 157 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 20.03.2019г., постановено по гр. д. № 27658/2014г. на СРС, ГО, 50
състав е признато за установено, че ЕТ „К.-В.– Е. И.“ дължи на „Ю.Б.“ АД, в
качеството на солидарен длъжник по договор за банков кредит от 26.08.2008г.,
следните незаплатени суми - главница в размер на 16 533. 05 лв., договорна
лихва в размер на 756,10 лв. и
такси в размер на 62. 89 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за изадаване на заповед за
изпълнение -01.04.2013г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението
се обжалва с въззивна жалба на ответника Е.Б.К., действаща като ЕТ „К.-В.– Е.И.“,
в частта, с която са уважени предявените претенции за дължими по договора
възнаградителна лихва и такси, начислени след обявяването на предсрочната
изискуемост по кредита. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият
– „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени
съображения. Моли съда да потвърди решението с присъждането на разноски.
Решението
в часттта за уважаване на иска за главницата е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната част.
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за
признаване на установено, че ответницата, действаща като ЕТ „К.-В.– Е.И.“,
дължи на „Ю.Б.“ АД суми по договор за банков кредит, продукт „Бизнес
револвираща линия“ BL22248 от 26.08.2008г., сключен с „Ю.Б.“ АД, а именно: главница от
16 533,05 лв., договорна лихва за периода от 21.01.2013г. до 27.03.2013г. в размер на 756,10 лв. и такси в размер на 62,89
лв. за периода от 21.01.2013г. до 27.03.2013г. За сумите е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
05.04.2013г. по ч.гр.д. № 14198/2013г. на СРС, I ГО, 50 с-в. С решението
първоинстанционният съд е уважил заявените установителни претенции изцяло.
С оглед влязлата в сила част на
решението, с която е уважен иска за дължима по договора главница, следва да
бъде съобразена силата на пресъдено нещо по отношение на обстоятелството, че
ответникът ЕТ „К.-В.– Е.И.“ се е задължил като солидарен длъжник да отговаря за
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит, продукт „Бизнес
револвираща линия“ BL22248 от 26.08.2008 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, както и че е получила
сумите по договора. Установя се по делото и сключването на Анекс № 1 от 23.02.2011г. към
договора, както и че с покана за изпълнение от 24.08.2012г., получена от
ответницата на същата дата, банката е обявила предсрочната изискуемост на
кредита по отношение на солидарния длъжник – ЕТ. Съгласно заключението на приетата
в първоинстанционното производство ССчЕ, банката е начислявала възнаградителна
лихва и такси до 21.03.2013г.
Пред настоящата инстанция е спорен
въпросът дължи ли се заплащане на възнаградителна лихва и такси по договора
след обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по него.
Съгласно задължитените указания на т.
2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк. д. № 3/2017 Г., ОСГТК на
ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
мотивите на цитираното ТР се сочи, че
В конкретния случай се претендират
възнаградителна лихва за периода 21.01.2013г. до 27.03.2013г., т.е. за периода
след 24.08.2012г., когато е обявена предсрочната изискуемост по кредита по
отношение на ответницата, действаща като ЕТ. Предвид изложеното и по арг. от
задължителните указания на горецитираното ТР, начислената и претендирана
възнаградителна лихва за периода от 21.01.2013г. до 27.03.2013г. в размер на
претендираната сума от 756. 10 лв. е недължима и претенцията за установяването й
е неоснователна.
По отношение на иска за сумата 62. 89
лв. – такси за управление, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна. Обстоятелството,
че при обявена предсрочна изискуемост договорът се изменя от срочен в безсрочен
досежно задължението за връщане на предоставената парична сума, респ.
действието на погасителния план отпада занапред, не обуславя извод за липса на
основание за плащане на претендираните такси за управление на кредита за
визирания период, тъй като е налице насрещна престация на банката по управление
на кредита.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в
безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието
на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на
вноски.
Предвид частично несъвпадение на
изводите на двете инстанции, решението в частта, с която е призната дължимостта
на вземането за договорна лихва от 756. 10 лв. за периода от 21.01.2013г. до
27.03.2013г. следва да бъде отменено и искът –отхвърлен, а в останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати разликата над 611. 14 лв. до пълния
присъден размер от 664.28 лв. – общо разноски за СРС и разликата над 978. 41
лв. до пълния присъден размер на сумата от 1063. 49 лв. – общо разноски за заповедното
производство.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника ЕТ „К.-В.– Е.И.“ се дължат разноски в
размер на сумата 24. 89 лв. за въззивното производство. Въззиваемият „Ю.Б.“ АД
няма искане за разноски.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 20.03.2019г., постановено по гр. д. № 27658/2014г. на СРС, ГО, 50 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за
установено, по предявения от „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, че Е.Б.К., действаща като ЕТ „К.-В.– Е.И.“, дължи
на ищеца заплащане на сумата 756. 10 лв.
- договорна лихва за периода от 21.01.2013г. до 27.03.2013г. по договор за
банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия“ BL22248 от 26.08.2008г., както и в ЧАСТТА, с която Е.Б.К., действаща като ЕТ
„К.-В.– Е.И.“, е осъдена да заплати на „Ю.Б.“ АД разликата над 611. 14 лв. до пълния присъден размер
от 664.28 лв. – общо разноски за СРС и разликата над 978. 41 лв. до пълния присъден размер на сумата от 1063. 49 лв. – общо разноски за заповедното
производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, съдебен адрес: *** срещу Е.Б.К., действаща като ЕТ „К.-В.–
Е.И.“, ЕИК *****, съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ за признаване на установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата 756. 10 лв. - договорна
лихва за периода от 21.01.2013г. до 27.03.2013г. по договор за банков кредит,
продукт „Бизнес револвираща линия“ BL22248 от 26.08.2008г., за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14198/2013 г. на СРС, I ГО, 50 с-в, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 20.03.2019г., постановено по гр. д. № 27658/2014г. на СРС, ГО, 50 състав в
останалата обжалвана част за уважаване на иска за сумата 62. 89 лв. – такси за
периода от 21.01.2013 г. до 27.03.2013г., за която е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 14198/2013 г. на СРС, I ГО, 50 с-в.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК *****, съдебен адрес: *** да заплати на Е.Б.К., действаща като ЕТ „К.-В.–
Е.И.“, ЕИК *****, съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 24.
89 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в частта, с която е признато за установено, че ЕТ „К.-В.– Е.И.“
дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от 16 533. 05 лв. – главница по договор за
кредит от 26.08.2008г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2013г., е
влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.