МОТИВИ към Присъда № 260021/22.07.2020 г. по НОХД № 2/2020 г. :
Подсъдимата Ш.М.А. ***, е предадена
на съд с обвинение по чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това,
че на 22.04.2019 г. и на 01.10.2019 г., в гр. О., в сградата на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг, при условията на продължавано престъпление извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – хвърлила камък и счупила стъкло в сградата, отправила
обиди и клевети: „крадци“, „крадете ми децата“, „крадете ми парите“, „ти си
корумпирана“, и закани: „ще видите вие какво ще ви се случи“, „ще дойда с нож и
ви почвам наред“, „ще ти счупя колата“, „ако не ми върнеш децата, ще ти счупя
колата“ и др., към служителите на дирекцията – Д.Б., Д. Т., В.Х., С.Д. и К.Й.
Представителят на Районна
прокуратура - град Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение и в хода на
съдебното производство.
Подсъдимата дава обяснения, като признава,
че счупила стъкло в сградата на дирекцията, отрича да е отправяла заплахи към
служители на същата и посочва, че действията ѝ се дължали на
обстоятелството, че била ядосана, тъй като децата ѝ били „взети“ и нямала
връзка с тях. Служебно назначения защитник на подсъдимата пледира, че са
събрани безспорни доказателства само за първото от описаните в обвинителния акт
две деяния на А., че за второто деяние не били събрани такива доказателства, но
дори и да се приемело, че е извършено с оглед дългия период от време, изминал
между двете дати не следвало да се приема, че е налице продължавано
престъпление и подсъдимата следвало да бъде оправдана по това обвинение. По
отношение на наказанието защитникът на подсъдимата счита, че следва да ѝ
бъде наложено наказание ЛОС в минимален размер.
Съдът след запознаване със събрания
по делото доказателствен материал прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. А. *** и често посещавала сградата
на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Омуртаг по различни поводи, като при
посещенията си нееднократно се държала арогантно, вдигала скандали, викала, отправяла
обиди и заплахи към служители на дирекцията. За тези нейни прояви през 2010 г. А.
на два пъти освободена от наказателна отговорност за извършени деяния по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК. През 2018 г. двете
непълнолетни дъщери на А. по силата на съдебно решение били изведени от
семейството поради риск за тяхното развитие и настанени в приемно семейство. Това
обстоятелство още повече повлияло на поведението на А. в негативен аспект. На
22.04.2019 г., около 09.40 часа подс. А. отишла в
сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг и влязла в кабинет на
социалните работници от Отдел „Закрила на детето“ при същата дирекция. Към този
момент в кабинета се намирали свидетелите В.Х., Д. Д. - Т. и Д.Б..
Още с влизането си подс. А. попитала кога ще ѝ
върнат децата и започнала да крещи към трите свидетелки: „Как така ги взехте
без съд“, „Продадохте ми децата“, „Не ви искам девятката“,
„Има пране на пари“, „Как така са осиновени и не ми казвате“, „Ще видите какво
ще ви се случи“. След това А. излязла от стаята като тръшнала вратата и
продължавала да крещи. Подс. А. излязла от сградата
намерила един камък, отново влязла в сградата и хвърлила камъка към стъклена
врата, водеща към втория етаж на сградата, след което избягала В това време в
коридора на втория етаж на сградата била св. Стиляна К. - директор на дирекцията,
която чула виковете на подсъдимата, видяла хвърления камък, чула трясъка от
счупеното стъкло и видяла А. да бяга навън. Св. С.Ц., също чул подсъдимата, видял
я да бяга и повикал полиция. Присъствалите на действията на А. свидетели се
уплашили от действията и и изпитали силно възмущение от отправените обиди, закани
и от действието на А. с което тя счупила стъклото. След извършена проверка по
случая било образувано досъдебно производство. Подс.,
А. продължила да посещава сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг.
На 01.10.2019 г. около 10.30 часа подсъдимата отново отишла в сградата на дирекцията,
качила се на втория етаж и влязла в кабинет, в който се намирала св. К.Й.. Със
заповед на директора на дирекцията св. Й. била определена да участва при
определяне на бенефициенти по програма „Топъл обяд“ – предоставяне на безплатна
храна, в която подсъдимата първоначално била включена, но след назначаването
ѝ на работа по трудов договор, участието ѝ в програмата било
прекратено, поради несъответствие с изискванията по отношение на доходите
ѝ. Още с влизането си в кабинета подс. А.
започнала да крещи на св. Й. и да пита защо са я изключили от програмата. Св. Й.
се опитала да обясни на подсъдимата, че когато изтече срока на трудовия ѝ
договор ще има възможност отново да бъде включена в програмата, но подс. А. продължила да крещи: „Ти си корумпирана“, „Крадете
моите пари“, след което тръшнала вратата и се отправила към третия етаж където
се помещавал отдел „Закрила на детето“.Там подс. А. влязла
в един от кабинетите, в който се намирала св. Б. и отново започнала да крещи. В
съседния кабинет се намирала св. Д., която чула виковете на подсъдимата, отишла
в кабинета на св. Б. и казала на подс. А. да излезе. Подсъдимата
блъснала св. Д. с ръце и продължила да отправя обиди и закани към св. Б. - „Ще
ти счупя колата“, „Ако не ми върнеш децата, ще ти счупя колата“. Св. Д. подала
сигнал за случващото се до полицията. Малко по-късно А. напуснала сградата на
дирекцията, но била задържана от пристигналите по повод сигнала полицейски
служители. По случая била извършена проверка, материалите по която били
присъединени към материалите на вече образуваното ДП.
Според заключението по извършената
комплексна психолого – психиатрична експертиза подс. А. страда от личностово
разстройство – емоционално нестабилна личност, но това заболяване не е психично
заболяване в тесния смисъл на това понятие и не води до продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Сочи се в заключението, че не са
налице данни за прекарана от подсъдимата психоза. Според заключението подс. А. е била вменяема към
момента на извършване на деянията, можела е да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. В съдебно заседание вещите лица
поддържат заключението, като са категорични относно вменяемостта на подсъдимата
и способността ѝ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Вещите лица уточняват, че подсъдимата не страда от
умствена изостаналост и че предвид средата в която е живяла търси правата си по
по-примитивен и агресивен начин, но това ѝ поведение е в рамките на личностово разстройство, а не на психотично
разстройство.
От справката за съдимост на подс.
А. се установява, че същата се явява неосъждана към датите на извършване на
деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. От справката се
установява, че на А. са наложени следните административни наказания по реда на чл.
78а от НК: 1.С ВЗС на 15.10.2010 г. Присъда № 114/29.09.2010
г., постановена по НЧХД № 236/2010 г., А. е призната
за виновна за извършено на 09.08.2010 г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност,
като ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева;
2. С ВЗС на 13.02.2012 г. Решение № 12/26.01.2012 г. по
НАХД № 418/2011 г., А. е освободена от наказателна
отговорност за извършено на 02.08.2010 г. престъпление по чл. 325, ал. 1от НК и
ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева. Не
са налице данни за плащане на глобите.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен
материал: отчасти от обясненията на подсъдимата, свидетелските показания, заключението
по извършената комплексна психолого – психиатрична
експертиза и останалите писмени доказателства по делото. Обясненията на
подсъдимата са освен доказателствено средство и
средство за защита, поради което съдът прецени същите като ги съпостави с
всички други събрани по делото доказателства. Тъй като обясненията на
подсъдимата в частта им, в която признава, че е хвърлила камък и е счупила
стъклото на врата в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, се подкрепят
от свидетелските показания по делото съдът им даде вяра в тази им част. Твърденията
на подсъдимата, че не е отправяла обиди и закани към служители на дирекцията, не
само не намират подкрепа в останалите събрани по делото доказателства, а и
напълно се опровергават от тях, поради което съдът не им даде вяра. Дадените
при проведеното съдебно следствие показания свидетелите С. К., Д.Б.В.Х., Д. Д. – Т., С.Д., С.Ц. и К.Й. и приобщените по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК, към
доказателствата по делото показания на свидетелите К. и Х., дадени пред
разследващ полицай при проведеното разследване по ДП, са логични и
последователни и кореспондират помежду си, поради което съдът им даде вяра. Свидетелите
са категорични, че поведението на подсъдимата е породило тяхното възмущение и
че такова поведение е неприемливо и уронва престижа на институцията и
работещите в нея. От показанията на посочените свидетели по безспорен начин се
установява, че на инкриминираните дати в сградата на Дирекция „социално
подпомагане“ – Омуртаг, подсъдимата е извършила действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – държала де
невъздържано, крещяла, отравяла обиди и закани към служители на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Омуртаг. Обект на престъплението хулиганство са установения в
страната ред и обществено спокойствие и деянието по чл. 325, ал. 1 НК е съставомерно, когато се извършат непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Непристойни
са действията, които са неприлични, арогантни и безсрамни изразяващи се в
буйстване, невъзпитани действия, нанасяне на обида или телесна повреда и др. прояви,
с които се накърняват общоприетите морални ценности и норми на поведение, като
по този начин извършителят демонстрира явно незачитане към обществото. В случая
въз основа на събраните по делото доказателства се стига до безспорен извод, че
действията на подсъдимата са били арогантни и непристойни и са в разрез с
общоприетите норми на поведение. Ето защо съдът счете, че поведението на подс. А. и в двата случая съдържа всички белези на
престъплението хулиганство. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в
демонстрираното от подсъдимата пренебрежение и незачитане на установения ред и
нарушаването на обществените и личните интереси на пострадалите. Действията на
подсъдимия са извършени в държавна институция – Дирекция „Социално подпомагане“
- Омуртаг и са станали достояние на всички лица намиращи се в сградата на
дирекцията. Описаното поведение на подсъдимия безспорно показва явно неуважение
към обществото и личността на свидетелките Д.Б.В.Х., Д. Д. – Т., С.Д.
и К.Й..
Според заключението по извършената комплексна психолого
– психиатрична експертиза подсъдимата е съзнавала противообществения характер
на действията си и е можела да ръководи постъпките си. Действията на подсъдимата
очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Съдът не
споделя изложеното от страна на защитника на подсъдимата становище, че в случая
не е налице продължавано престъпление поради изминалия дълъг период от време
между двете деяния извършени от подсъдимата. Съгласно т. 8 от ТР № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК на ВС, кои периоди от време са „непродължителни“ се
установява от съда във всеки конкретен случай, като се изхожда от характера на
дейността, възможностите за осъществяването й, причинените общественоопасни
последици от всяко деяние и от всички други обстоятелства. В съдебната практика
е установен обективен критерий за непродължителни периоди от време около една
година – в този см. ТР № 52 от 09.11.1988 г. по н. д.
№ 34/1988 г., ОСНК на ВС. В същото ТР е посочено, че същественото е продължителността на
периодите да не нарушава единството между отделните деяния, да не разкъсва
обективната и субективната връзка между тях. В случая по делото се установи, че подс. А. е извършила двете деяния при една и съща фактическа обстановка, на едно и
също място, използвайки един и същ повод и демонстрирайки постоянно отношение
към предмета на посегателството, като деянията са извършени в период от малко
над пет месеца и при еднородност на вината. Въз основа на изложеното се стига
до извод, че последващото деяние се явява продължение
на предходното, което дава основание да се приеме, че отделните деяния
извършени от подсъдимата представляват едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
От така установените факти следва извода, че
подсъдимата на 22.04.2019 г. и на 01.10.2019 г., в гр. О., в сградата на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, при условията на продължавано
престъпление извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – хвърлила камък и счупила стъкло в
сградата, отправила обиди и клевети: „крадци“, „крадете ми децата“, „крадете ми
парите“, „ти си корумпирана“, и закани: „ще видите вие какво ще ви се случи“, „ще
дойда с нож и ви почвам наред“, „ще ти счупя колата“, „ако не ми върнеш децата,
ще ти счупя колата“ и др., към служителите на дирекцията – Д.Б., Д. Т., В.Х., С.Д.
и К. Й. и по този начин осъществила от обективна страна състав на престъпление
по чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. От субективна страна
деянието е извършено виновно, под формата на вината - пряк умисъл, от подсъдим.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът, с оглед обстоятелството, че за извършеното от подс. А. престъпление по чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, съобрази данните от
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата. От същата е видно, че
подсъдимата се явява неосъждана към датата на извършване на деянието. Същевременно
от справката се установява, че с описаните по-горе присъда и решение
подсъдимата е била призната за виновна и са ѝ били наложени
административни наказания глоба по реда на чл. 78а от НК, всяко в размер на 1 000.00
лева. Не са налице данни за внасяне на глобите. Съгласно т. 4 от Постановление №
7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са
реабилитирани, както и тези, които са освободени по глава осма на НК, ако е
изтекла една година от изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие
или на административно наказание по чл. 78а от НК. С оглед обстоятелството, че
по делото не са налице данни наложените с цитираното решение административни
наказания на подс. А. да са изпълнени съдът счете, че
в случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът се съобрази с
изискванията на чл. 54 от НК и отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца. За извършеното от подс. А.
престъпление по чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК съдът отчете
като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелството, че към момента на
извършване на деянието същата се явява неосъждана. Като отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете съдържащите се в делото
данни, че случаят не е изолиран в живота на подсъдимата и че същата, макар и да
се явява неосъждана с цитираните по-горе присъда и решение е била призната за
виновна за извършени в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг престъпления
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК, пострадали от
които са също служители на дирекцията, била е освободена от наказателна
отговорност и са ѝ били наложени административни наказания. Тези
обстоятелства водят до извод за проявена престъпна упоритост от А. и се явява
отегчаващи отговорността ѝ. Предвид изложеното съдът счете, че от двете
алтернативно предвидени наказания в санкционната част на разпоредбата на чл. 325,
ал. 1, от НК най-подходящо наказание, с оглед степента на обществена опасност
на деянието и извършителя, би било наказанието лишаване от свобода, но за
минимален срок. Ето защо съдът осъди подсъдимата на наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца. Тъй като
прецени, че в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимата А. – същата, към момента на извършване на деянието, не
е осъждана на наказание лишаване от свобода, за престъпление от общ характер и
наложеното понастоящем наказание лишаване от свобода е до три години, както и
това, че за поправянето на подсъдимата не е наложително да изтърпи ефективно
наложеното ѝ наказание, съдът, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи
изтърпяването на последното за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.. Предвид кумулативно предвиденото наказание в
санкционната част на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, от НК съдът осъди подс. А. и на наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на настоящата
присъда по местния радиовъзел.
С оглед направените разходи за експертиза в хода на
досъдебното производство и направените разходи за явяване на вещи лица в
съдебно заседание, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Търговище сумата в размер на по 369,60 лева и
по сметка на РС – Омуртаг сумата в размер на 60.00 лева.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат
изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА