РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Габрово, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А1 България ЕАД против Решение
№260056/12.05.2021г. по гр.д. №783/2020г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е
отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателя против СТ. М. М. иск да бъде признато за
установено, че СТ. М. М. дължи на А1 България ЕАД неустойка в общ размер на 620,08лв.
по Заповед №187/15.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№347/2020г. на РС Севлиево, като неоснователен и недоказан.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради което моли
съда да го отмени и да бъдат присъдени направените разноски. Жалбоподателят - ищец бил
изпълнил задължението си за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти,
а ответникът не бил изпълнил своето задължение да заплати ползваните услуги. Съгласно
уговорените между страните условия ако договорът бъде прекратен по инициатива или вина
на абоната преди изтичане на срока на ползване абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси от датата на прекратяване на договора до изтичане
на срока му, като ако абонатът е физически лице, максималния размер на неустойката не
можел да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаменти такси по техния стандартен
размер без отстъпка и без ДДС. Ответникът дължал и неустойка за възстановяване
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства. Жалбоподателят
твърди, че районният съд бил направил неправилни изводи, които не съответствали на
установените по делото фактически обстоятелства. Съдът приел, че за прекратяване на
облигационната връзка между ответника и ищеца във всички случаи било необходимо
волеизявление от изправната страна за прекратяване на договора, което да бъде получено от
неизправната. В този случай договорът бил прекратен с получаване на волеизявлението от
неизправната страна. Посочената от първоинстанционния съд норма на чл.87, ал.1 ЗЗД била
диспозитивна и нямало пречка страните да се отклонят от общото правило, ако са
постигнали съгласие за това. Твърди се, че в настоящият случай страните били уредили реда
1
за прекратяване на правоотношенията между тях съгласно Общите условия. В чл.54.12 ат
ОУ било посочено, че договорът по отношение на конкретна услуга се счита едностранно
прекратен от страна а А1 България, в случай че забавата на плащането от абоната е
продължила повече от 124 дни, поради което безпредметни били последващи изявления от
страна адресирани до ответника за прекратяване на договорите. По отношение на
неустойката за възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове от пазарните цени на крайните устройства било неприемливо да се каже, че
клаузата е неприложима. Отстъпката била благо, от което потребителят се бил възползвал
при сключване на договора, изразяващо се в намаление на редовната цена на дадения
апарат, поради което справедливо било да се приеме, че същата следва да се възстанови, с
оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната.
В депозирания по делото отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди възнаграждение
за особен представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел следното :
В сключените между страните договори и приложения към тях, както и в приетите от
абоната общи условия е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от тези приложения или Общи условия, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или на всички услуги и /или да получи неустойка в размер
на стандартните месечни абонаментни такси /без отстъпи/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Доколкото абонатът не доказал,
че е заплатил дължимите месечни такси за ползваните услуги, то в полза на ищеца
възникнало право, съобразно уговореното в договора, да прекрати облигационната връзка
без предизвестие. Уговореното прекратяване на облигационната връзка без предизвестие,
поради неизпълнение във всички случаи изисквало волеизявление, изпратено от изправната
и получено от неизправната страна. С получаване на изявлението облигационната връзка
следва да се счита прекратена без предоставяне на срок, след изтичане на който, да настъпи
и прекратителния ефект. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд приел, че макар
и в полза на изправната страна да е възникнало потестативно право да прекрати
облигационната връзка, доколкото то не е упражнено по надлежния ред, договорът следва
да се счита прекратен с изтичане на уговорения срок, а не преди срока, поради което в полза
на ищеца, не е възникнало вземане за неустойка. Поради това съдът не може да приеме, че
са настъпили предпоставките за възникване на задължение в тежест на ответника да заплати
на ищеца, договорените неустойки за предсрочно прекратяване
Въззивната инстанция намира следното :
Между страните по делото е сключен Договор №*********/21.07.2016г. с предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Различните продукти и
услуги били предоставяне с подписване на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към договора. Договорено било, че за неуредените в индивидуалните договори
въпроси следва да се прилагат общите условия. Въз основа на тази договори и приложения
доставчикът издавал ежемесечни фактури за предоставените услуги и устройства.
Ответникът имал незаплатени задължения към ищеца.
Между страните няма спор относно съдържанието на общите условия, прилагани от
доставчика, към които изрично препраща всяко от подписаните от потребителя съглашения.
В чл.27.2 от общите условия изрично е предвидено право на доставчика да прекрати договор
с потребител, който не е платил дължима на падеж сума или да преустанови достъпа на
2
абоната до мрежата, а съгласно чл.54.12 от ОУ договорът се счита за едностранно прекратен
от страна на доставчика, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от страна на
абоната е продължила повече от 124 дни. Тъй като цели да освободи занапред оператора от
задължението му да гарантира достъпа на клиента до далекосъобщителните услуги
разпоредбата на чл.54.12 от ОУ дава право на оператора да развали договора без
предизвестие поради неизпълнение. Тъй като стойността на ползваните
телекомуникационни услуги и вноските за получените устройства се заплащат, то не може
да се приеме, че тази клауза създава неравноправност между страните по договор,, тъй като
незаплащането на задълженията на падежа им е нарушение на задължения от страна на
абоната, на което задължение кореспондира задължението на доставчика да предостави
съответната услуга, поради което с уговорката, предоставяща на оператора право
едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред правата на потребителя не са
накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира общото правило на чл.87 ал.1 ЗЗД,
което не е императивно правило, както се твърди в отговора на исковата молба и както
приема районния съд.
Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението
може да бъде отправено и с конклудентни действия, напр. с предприети от доставчика
действия по ограничаване на ползваните услуги. Видно от отчетеното потребление до
22.03.2017г. за №********** и до 15.05.2017г. за №********** и №*****достъп до мрежата
за изходящи повиквания е бил наличен, въпреки неплащане на суми от предходен период.
Следователно услугата макар и ограничено все още е била достъпна поне до тези дати.
Съдът намира, че ограничавайки достъпа на абоната до мрежата е заявил волята си за
прекратяване на договора, поради неплащане, като това му волеизявление безспорно е
достигнало да абоната. Поради изложеното, въззивният съд не споделя извода на
първоинстанционния съд за липса на отправено изявление за разваляне без предизвестие на
всеки от договорите, и приема за установено настъпилото прекратяване за напред на
договорите с продължително изпълнение, сключени между страните.
Предвид прекратяването на договорите поради неплащане, т.е по вина на абоната за
оператора възниква правото за обезвреда на вредите от прекратяване на договорите, за чието
компенсиране са уговорени и процесните неустойки.
Клаузите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, които са обвързани с
размера на месечните абонаменти такси, изначално поставят праг на максималния размер на
неустойката за физически лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
в които размери са и исковите претенции. Не е договорено и не се претендират стойности на
абонаментни такси за целия срок на договорите. Така формулирани, при общ срок на
договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не създават
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на
чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което въззивният състав
намира, че в тази част на исковете липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят
отхвърлянето им и следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер неустойка
в размер на тримесечните абонаментни такси е действителна не излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката и същата е дължима.
Тези неустойки са начислени при спазване на съдебната спогодба, сключена между
„Мобилтел“ ЕООД и КЗП по гр.д. № 12268/2014 г. на СГС.
Основателно е искането и за неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от
пазарните цени на крайните устройства. Тази неустойка е съобразена с определената от
закона обезщетителна функция на неустойката при неизпълнение на договорно задължение.
Не може да се приеме, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави, или пък
да е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Отстъпката по своето естество е
предимство и облекчение, което абонатът получава при сключването на договора с
оператора, изразяващо се в намаляване на редовната цена на апарата, поради което е
житейски оправдано и непротиворечащо на закона и добрите нрави, при неизпълнение на
договорното задължение от страна на абоната, отстъпката да се възстанови, както и да се
заплати оставащата сума от цената на полученото и невърнато устройство.
3
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и доказан, а
обжалваното решение, с което е отхвърлен е неправилно, поради което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 620,08лв., от които 279.84лв.-неустойки за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга, формирана както
следва : за предоставена услуга с телефонен номер ****, съгласно чл.6.3.1 от Приложение
№1 от 21.07.2016г. в размер на 49.98лв.; за услуга с телефонен номер ***, съгласно чл.5.3.1
от Приложение №1 от 12.08.2016г. в размер на 84.96лв.; за мобилна услуга с телефонен
номер **********, съгласно чл.6.3.1 от Приложение №1 от 04.11.2016г. в размер на 84.96лв.
и за мобилна услуга с телефонен номер **********, съгласно Допълнение към Приложение
№1 от 04.11.2016г. в размер на 59.94лв., както и сумата от 340.24лв. - неустойки за
възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства,
разпределена, както следва: по Договор за продажба на изплащане от 12.08.2016г. в пакет с
мобилна услуга с телефонен номер ***- 132.13лв.; по Договор за продажба на изплащане от
04.11.2016г. в пакет с мобилна услуга с телефонен номер **********- 208.11лв., за които е
издадена Заповед №187/15.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№347/2020г. на Севлиевски районен съд.
С указания в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 112,38лв.- разноски в заповедното производство съобразно размера
на установените вземания
Съдът констатира, че ответникът по делото е бил представляван от особен представител,
назначен по реда на чл.47 ГПК, като жалбоподателят -ищец не е внесъл по делото депозит за
възнаграждение на осоления представител за пред настоящата инстанция, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на особения представител възнаграждение
в размерите определени в Наредба №1/09.07.2004г., а именно в размер на 300лв.
Поради уважаването на въззивната жалба на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на 26,20лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260056/12.05.2021г. по гр.д. №783/2020г. по описа на Районен съд
Севлиево, ВМЕСТО КОЕТО :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. М. М., с ЕГН ********** от с.К., общ. С., ул.Д.
№** дължи на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Кукуш №1
сумата от 620,08лв. (шестстотин и двадесет лева и осем стотинки), включваща сумата от
279.84лв.-неустойки за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга и сумата от 340.24лв. - неустойки за възстановяване на стойността на отстъпките от
пазарните цени на крайните устройства, за която е издадена Заповед №187/15.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№347/2020г. на Севлиевски
районен съд.
ОСЪЖДА СТ. М. М., с ЕГН ********** от с.К., общ. С., ул.Д. №** да заплати на "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Кукуш №1 сумата от 112,38лв.
(сто и дванадесет лева и тридесет и осем стотинки) - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА СТ. М. М., с ЕГН ********** от с.К., общ. С., ул.Д.№** да заплати на "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Кукуш №1 сумата от 26,20лв.
(двадесет и шест лева и двадесет стотинки)- разноски във въззивното производство.
4
ОСЪЖДА "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Кукуш №1 да
заплати на адв.С.М. И. от АК Габрово, с адрес на кантората гр.Габрово, пл.Възраждане №5,
ет.3 сумата от 300лв.(триста лева) - възнаграждение за особен представител на ответника
СТ. М. М.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5