№ 201
гр. Варна, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110204651 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от "Лидл България ЕООД енд Ко " КД срещу
Наказателно постановление № В-003039/14.08.2023 г. на Директор в
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция "Контрол на
пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството
било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 35000, 00 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 210в от Закона за
защита на потребителите.
Санкционираното дружество счита наказателното постановление за
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не
оспорва фактическата обстановка. Дружеството твърди също, че дори и
деянието да представлява административно нарушение, то същото е
квалифицирано неправилно, като правната квалификация е следвало да бъде
съобразно Директива 98/6 относно обявяването на цените, транспонирана в
чл. 15-23 и в чл. 63-66 на ЗЗП. Алтернативно привежда и доводи за
маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
1
изцяло обжалваното наказателно постановление или да намали размера на
наложената санкция до законоустановения минимум. Претендира присъждане
на разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, не
изпраща представител. Депозира писмена молба, в която заявява, че
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Писмено изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита извършването на
административно нарушение за установено по несъмнен начин. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна–санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Въззивното дружество стопанисвало
магазини, в които се предлагали хранителни продукти, стоки за дома,
препарати, дрехи и др. под.
Със Заповед № 511/15.10.2021 г. на председателя на КЗП, влязла в
сила на 03.11.2021 г., на дружеството било забранено, при упражняването на
неговата дейност на основание чл.68л, ал.1 от ЗЗП се забранява прилагането
на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /предложение 1 съдържа невярна информация и
следователно подвеждаща/. Сочи се, че търговецът използва нелоялна
заблуждаваща търговска практика, като предоставя невярна информация в
обекта, относно продажните цени на предлаганите за продажба стоки и
уврежда икономическите интереси на потребителите. Прилагането на тази
практика има за резултата или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което средния потребител не би взел без използването и.
В Заповедта се посочвало, че по описания начин дружеството уврежда
икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на
2
нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предложение 1
(съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с
чл. 68г, ал. 4, , във връзка с чл. 68 в от Закона за защита на потребителите.
Въпреки това дружеството не изоставило описаната практика.
На 27.02.2023 г. служители на КЗП-РД-Варна между, който свид.О. и
свид.Е. извършили проверка в обект -магазин Лидл на адрес в гр. Варна, бул.
„Сливница" № 193.
В хода на проверката е установено, че в обекта за продажба се
предлагат хранителни стоки и много други.
Контролно бил маркиран чипс от лимец Snack Day от
промоционалните стоки „двойно повече на същата цена“. На щанда пред
стоката имало голям червен етикет - вземи двойно повече на същата цена,
опаковката от 2х100гр. до 5 опаковки на клиент в асор.1 бр./100 гр.-2,29 лв.,
цена 4,58 лв. зачертана/-50%/2,29 лева, с период от 27.02. до 26.03.
2023г./цена за 1 кг.-14,45 лв.
Същата стока е в брошурата на стр. 7 е дадена идентична информация
за цена и количество – двойно повече цена от 4,58 е зачертана и е посочена
цена от 2.29лева.
За сравнение проверяващите установили единична опаковка от чипс
от лимец от същата марка и цената на етикета поставен пред стоката е 2,19 лв.
/различни видове от марка Snack Day/паприка и морска сол/ 1 кг.=21,90 лв.,
при маркиране на касата в касовият бон, обаче цената била 2,29 лв., а не 2,19
лв. Установени налични количества - 33 бр./по сведения от персонала/. Т.е.
цената за две стоки от този вид не се равнявала на цената на един артикул.
Проверяващите приели, че търговецът прилага заблуждаваща
нелоялна търговска практика, а именно чрез етикетите поставени пред стоката
се предоставя предварителна информация на потребителите, че чипс от лимец
Snack Day /паприка и морска сол/ се продават на по- ниска цена, а реалната
цена е по- висока.
Проверяващите счели, че дружеството прилага същата нелоялна
търговска практика, която била забранена посредством издадената Заповед №
511/15.10.2021 г. на председателя на КЗП.
Поради това бил съставен акт за установяване на административно
3
нарушение на санкционираното лице, за това, че не е изпълнило посочената
заповед, влязла в сила на 03.11.2021 г. Актът бил съставен в отсъствието на
представител на дружеството, тъй като след съответна покана не се явил
такъв. Впоследствие съставеният АУАН бил предявен на представител на
дружеството и бил подписан с общи възражения. Писмени такива били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 35 000. 00 лева за нарушение по чл. 210в,
вр. чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- основно от разпита на свид. О. и Е., както и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията й следва да
бъдат приети за обективни и правдиви.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение
за изясняването на делото са приложените: Констативен протокол, копие на
касов бон, Становище по Констативен протокол и др. От решаващо значение
са и приложените разпечатки на фотоснимки на външния вид на продуктите и
на поставените етикети и табели, които позволяват изясняването на
фактическата обстановка по несъмнен начин.
Заповед №511/15.10.2021 г. на председателя на КЗП е публикувана в
интернет страницата на КЗП и следователно е общоизвестна.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
4
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни
органи, видно от приложените копия на Заповед № 668/06.07.2023 г. издадена
от председателя на КЗП. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразно актът е съставен в отсъствието на представител на
дружеството, тъй като след надлежна покана (приложена по АНП) не се е
явил такъв за съставянето му (видно и от показанията на св. О., като също
така възражения в подобна насока не са направени нито при предявяването на
акта, нито с жалбата). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Не
представлява процесуално нарушение необсъждането в НП на депозираното
възражение, доколкото такова изискване не е въведено с нормата на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по
чл. 210в от Закона за защита на потребителите, предвиждащ специална
санкция за лице, което не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.
Последната разпоредба оправомощава председателя на Комисията за защита
на потребителите, когато бъде установено, че търговската практика е
нелоялна, да издава заповед, с която забранява прилагането на търговската
практика. В разглеждания случай със Заповед № 511/15.10.2021 г. на
председателя на КЗП, влязла в сила на 03.11.2021 г., на дружеството било
забранено, при упражняването на неговата дейност, да използва описаната в
заповедта търговска практика, счетена за нелоялна и заблуждаваща такава по
смисъла на ЗЗП. От събраните по делото доказателства е видно, че
дружеството е приложило практика, аналогична на визираната в заповедта -
същото отново е обозначило на предлагани за продажби стоки на цена,
несъответстваща на заплащаната (и следователно-невярна. Видно от
5
приложената по АНП фотоснимка, е била обявена цена от 2.19 лева за два
броя продукти, а на касата цената е за един продукт била 2,29лева.
Посочената промоционална цена отново е била поставена в близост до
стоката, чиято реална цена не е била обозначена на опаковката. Представената
информация, чрез етикета, поставен пред стоката е заблуждаваща, защото
съдържа невярна информация за цената. Стоката се продава за на по-висока
цена от обявената на етикета. При маркиране на касата в касовия бон, цената
2,29 лв., а не на обявената на етикета цена за единица стока 2,19 лв.
Търговецът прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, а
именно чрез етикетите поставени пред стоката се предоставя предварителна
информация на потребителите, че чипс от лимец Snack Day /паприка и морска
сол/ се продават на по- ниска цена, а реалната цена всъщност е по- висока от
тази поставена на етикета на стоката.
Представената информация на етикета поставен пред стоката съдържа
невярна, подвеждаща информация за цената на стоката и може да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. Представената информация, чрез
етикета на стоката съдържа невярна, повеждаща информация за цената на
стоката и може да има за резултат вземането на търговско решение, което той
не би взел без използването на търговската практика. Горното е така, тъй
като при взимане на търговско решение дали да закупи дадена стока или да я
предпочете пред друга от същия вид, потребителя се ръководи от цената на
стоката посочена на опаковката.
Следователно дружеството действително не е изпълнило издадената
по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП заповед, с което е осъществило състава на
вмененото му нарушение. За осъществяването на нарушение по чл. 210в от
ЗЗП от обективна страна е необходимо и достатъчно да се установи факта на
неизпълнение от страна на адресата на дадените му със съответната заповед
указания, а в случая такова неизпълнение безспорно е налице.
Издадената заповед представлява индивидуален административен
акт, влязъл в сила и представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати.
Трайна е практиката на съдилищата в подобни случаи, че
законосъобразността на самите указания е предмет на друго производство и
не следва да бъде обсъждана в настоящото, поради което доводи в подобна
6
насока са ирелевантни и нямат връзка със законосъобразността на издаденото
НП. Настоящият състав споделя напълно това становище. Санкционираното
лице е обвързано от указанията, дадени с влязлата в сила заповед, за
неизпълнението на които следва да носи административнонаказателна
отговорност.
За изчерпателност следва да се отбележи, че разглежданата търговска
практика действително следва да се счете за нелоялна. Отбелязаната цена е
невярна, тъй като е различна от цената на стоката, която се начислява на
касата на магазина. Тази информация на практика е заблуждаваща.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е издирил приложимия
закон и е квалифицирал надлежно процесното деяние. Не може да бъде
споделено изложеното в жалбата становище, че като специални следва да
бъдат приложени нормите на чл. 15-29 ЗЗП. В случая не се касае за неяснота
при изписването на продажната цена, а за неизпълнение на влязла в сила
заповед на председателя на КЗП. Поради това цитираните норми са
неотносими към процесното деяние.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Не се установява и наличието
на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на
деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като
по-малка от типичната. Поради това приложението на цитираната разпоредба
следва да бъде отказано, още повече, че както беше посочено по-горе,
разглежданата практика е довела до реално заблуждение на потребители.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е наложена в размер, значително над
минималния, предвиден в закона, като наказващият орган се е мотивирал с
имущественото състояние на дружеството. Имотното състояние на
нарушителя обаче е последното от посочените в чл. 27, ал. 1 от ЗАНН
обстоятелства, които се вземат предвид при определянето на наказанието. С
по-съществено значение са тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Както е
7
посочено и в самото наказателно постановление, извършеното нарушение е
първо за санкционираното лице, поради което и предвид мотивът за
извършването му (отразен в текста на жалбата) съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер,
предвиден в закона, а именно 3000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски".
Съдът намира обаче, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, тъй като при
разглеждането на делото в съдебно заседание юрисконсултът не се е явил,
като също така случаят не се отличава с фактическа или правна сложност.
Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (3000 лв.,
доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 6,88 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя в полза на наказващия орган.
Присъждане на разноски е претендирало и въззивното дружество. В
производството същото е представлявано от юрисконсулт. Разпоредбата на
чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По
изложените по-горе съображения, относими и към процесуалното
представителство на дружеството, съдът намира, че възнаграждението следва
да бъде определено също в размер на 80 лева. Като съобрази размера на
уважената част на жалбата (33000 лв., доколкото това е размерът на
отменената санкция), съдът намира, че на въззиваемото дружество следва да
се присъдят разноски в размер на 75, 43 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В-003039/14.08.2023 г. на
директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на
потребителите, като намалява наложеното на "Лидл България ЕООД
енд Ко " КД, ЕИК: *********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 210в от
Закона за защита на потребителите, административно наказание
"имуществена санкция" от 35000, 00 (тридесет и пет хиляди) лева, на
3000, 00 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА "Лидл България ЕООД енд Ко " КД, ЕИК: ********* да
заплати на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция
"Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите сумата от 6, 88
лева /шест лева и осемдесет и осем ст. /, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите да
заплати на "Лидл България ЕООД енд Ко " КД, ЕИК: *********, сумата от
75, 43 лева /седемдесет и пет лева и четиридесет и три ст. /, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9