Решение по дело №4386/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 506
Дата: 24 юни 2024 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20232120204386
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на Д.десет и девети май през две хиляди Д.десет и
четвърта година в следния състав:
Председател:П.А Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа доклаД.ното от П.А Н. СЪБЕВА Административно наказателно
дело № 20232120204386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.М.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № ************/НП от
******** г., издадено от Директор на ТД Митница София на Агенция ,,Митници“, с което за
нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 1, т. 1
вр. чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал.4 ЗМ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 30015.73 лв. представляваща 100 % от
размера на избегнатите публични държавни вземания. С Определение № 456/19.10.2023г. по
нак. дело №919/2023г. на ВКС , Районен съд - Бургас е определен за компетентен да
разгледа и реши делото.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Поддържат се възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Намира
нарушението за недоказано, а вината на дружеството за неустановена. Сочи предпоставки за
определяне на случая за маловажен. За дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не
се явява представител. По делото са постъпили писмени бележки.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.

1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Със Заповед за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022г. на директора на ТД Митница
Бургас, изменена със заповеди № ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и № ЗТД- 1000-627/07.09.2022
г. на директора на ТД Митница Бургас, и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митническия кодекс на Съюза (МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, по реда на чл. 84а до чл. 84м
включително от Закона за митниците, на служители от отдел „Последващ контрол“ при ТД
Митница Бургас, в това число и свидетелят Н. Н. Ц. им било възложено да извършват
проверка в рамките на Последващ контрол на „Г.М.Б.” ЕООД, с ЕИК *********. Предмет
на проверката били действията на жалбоподателяи тяхната законосъобразност по отношение
на прилагането на митнически режим допускане за свободно обращение, мерките на
търговската политика на ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и
обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за
свободно обращение в периода от ********г. до ********г. Констатациите и резултатите от
проверката били обективирани в писмен Доклад, екземпляр от който бил връчен на
представляващия дружеството.
При проверката на представената от страна на дружеството информация,
проверяващите установили, че за проверявания период, „Г.М.Б.“ ЕООД е декларирало за
допускане за свободно обращение единствено стоки, попадащи в обхвата на Глава 72 на
Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз „Чугун, желязо и стомана“, като
декларира стоките с идентично описание, но в различни кодове по ТАРИК.
Установено било, че доставчик на стоките е дружеството G.M.S.V.T..A.S., Република
Т., което било и едноличен собственик на капитала на „Г.М.Б.” ЕООД, което установявало
свързаност по смисъла на чл. 127, § 1, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията, между доставчика и вносителя на стоките. Констатирано било, че
G.M.S.V.T..A.S., Република Т. не било производител на допуснатите за свободно обращение
стоки, а дружеството извършвало дейности по рязане и формоване на стоманените изделия,
но не произвеждало самата стомана. Последната била произвеждана от други дружества на
територията на Република Т..
За изпращаните от Република Т. и в последствие допуснати за свободно обращение в
Република България стоки, доставчикът G.M.S.V.T..A.S. издавал MILL TEST CERTIFICATE
съгласно стандарт ЕИ 10204 - 3.1. Тези сертификати били представяни и декларирани пред
митническите органи в Република България при декларирането на стоките за допускане за
свободно обращение. Стандарт ЕN 10204 определял различните видове документи за
проверка, предоставени на купувача, в съответствие с изискванията на поръчката, за
доставка на всички метални продукти, например плочи, листове, пръти, изковки, отливки,
2
независимо от техния метод на производство. Било установено, че в MILL TEST
CERTIFICATE, издавани от G.M.S.V.T..A.S. съществувало несъответствие със
сертификатите, издавани от производителите на стоките, като несъответствията се състоят в
наличието и количествата елементи в химичния състав на допуснатите за свободно
обращение стоки. Именно наличието и количествата на определени химични елементи в
състава на изделията имат пряко значение за тарифното класиране на стоките. Отделно от
това било констатирано, че представените сертификати не са били валидирани от
отговорните служители, с посочени имена и длъжност, съгласно изискванията на Стандарт
EN 10204.
При извършената проверка на митническа декларация (МД) с основен референтен
номер (MRN) № ***************** от ******** г., е установено, че „Г.М.Б.“ ЕООД, в
качеството си на декларатор и титуляр на режим, декларира за режим „Допускане за
свободно обращение“ стоки под код на ТАРИК ********* и тарифна квота 098612 с
приложена ставка на вносно мито в размер на 0 %. След извършена съпоставка на
издадените от G.M.S.V.T..A.S, и представени от жалбоподателя към подадената митническа
декларация сертификати и тези, издадени от производителите на стоките в Република Т. се
констатирало, че в химичния състав на стоката, допусната за свободно обращение с МД с
MRN *****************, се съдържа елементът Алуминий (А1), като в издадените от
G.M.S.V.T..A.S. сертификати не е било посочено съдържание на Алуминий. Предвид
действителните характеристики на стоката проверяващите органи установили, че същата
следва да се квалифицира под друг код от ТАРИК, а именно **********. Към датата на
приемане на вносната МД с MRN *****************, а именно ******** г., за код по
ТАРИК ********** също е била предвидена непреференциална тарифна квота № 098610, с
период на валидност от ********г. до ******** г., като количествата по квота 098610 не са
били изчерпани към датата на изготвяне на доклада от проверката от контролния орган, но
количеството е било недостатъчно, т.е. било е внесено от жалбоподателя по-голямо
количество от неизчерпаното по квотата. В хода на проверката било изчислено, че
дружеството-жалбоподател не е заплатило дължимо мито в размер на 25013.11 лв. и ДДС в
размер на 5002.62 лв., или общо задължение в размер на 30015.73 лв.
При така установеното от фактическа страна, свидетелят Н. Ц. съставил срещу
жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Впоследствие
било издадено от АНО и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля Ц. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
3


От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 3510/30.07.2021 г. и Заповед от 2022 г. на директора на Агенция
„Митници“), в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани
в пълна степен в АУАН и в НП. В тази връзка съдът не споделя поддържаното в жалбата
възражение за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП. В действителност в НП е посочено, че в изводната част на АУАН е
допусната непрецизна формулировка на съставомерните факти, което обаче според АНО не
представлява съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Съдът
напълно споделя този извод на АНО и намира, че правилно и законосъобразно е било
издадено наказателното постановление. Видно от обстоятелствената част на АУАН
актосъставителят подробно е описал фактическите констатации на извършената проверка и
правилно ги е подвел под правната норма на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, която разпоредба е
посочил като нарушена от жалбоподателя. В АУАН се съдържа подробно описание на
съставомерните факти, като по този начин актосъставителят е очертал основната фактическа
рамка на повдигнатото срещу жалбоподателя административнонаказателно обвинение.
Обстоятелствено са описани конкретните фактически положения, установени при
извършената проверка, които навеждат на извод за извършено нарушение по ЗМ. Ясно и
недвусмислено актосъставителят е отразил в съставения АУАН, че в случая с подадена на
******** г. митническа декларация жалбоподателят е декларирал стока под некоректен код
по ТАРИК, в резултат на което неправилно се е възползвал от налична тарифна квота със
ставка на мито 0 %, предвидена за посочения в декларацията код по ТАРИК. В допълнение
в АУАН изрично е посочено, че за коректния код по ТАРИК, под който е следвало да бъде
декларирана процесната стока, също е била предвидена непреференциална тарифна квота,
която обаче към момента на проверката е била с недостатъчно количество. При така
установеното от фактическа страна, актосъставителят е извършил изчисления на дължимите
мито и ДДС предвид новоопределения коректен код по ТАРИК, като изчисленията таблично
са изобразени в АУАН с конкретно посочване на размера на дължимото мито и ДДС върху
4
него. Като заключение актосъставителят е посочил общият размер на неплатените
задължения общо от 30015.73 лв., като изрично в АУАН е посочено, че тази сума подлежи
на заплащане. Следователно с оглед цялостното фактическо изложение в АУАН, според
съда обвинението срещу жалбоподателя е несъмнено от фактическа страна и не е налице
неяснота. Още повече в АУАН изрично е посочена правната квалификация на нарушението,
в извършването на което е обвинен жалбоподателят. Т.е. при съставяне на АУАН
обвинението е било конкретизирано и от правна страна, като актосъставителят еднозначно е
посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за
митниците. В действителност в АУАН не се съдържа конкретното съдържание на правната
норма, отразена като нарушена, т.е. в АУАН не се съдържа словесното изписване на
разпоредбата като твърдение, а именно актосъставителят не е посочил, че жалбоподателят е
избегнал заплащане на мито и други задължения (ДДС). Видно от АУАН обаче категорично
може да се изведе, че това твърдение се съдържа в него, но е изписано с други думи, а
именно, че в резултат на проверката от митническите контролни органи са установени
задължение за мито и ДДС, които подлежат на заплащане от жалбоподателя, т.е. не са били
заплатени, което несъмнено означава, че жалбоподателят е избегнал плащането на публични
държавни вземания за мито и ДДС. Несъмнено в АУАН се съдържа описание на
обстоятелствата на извършеното нарушение в достатъчна степен, като съдът не споделя
поддържаното в жалбата възражение, че това описания е неясно и противоречиво.
Настоящият състав не констатира наличие на противоречиви твърдения в АУАН, които да
внасят обърканост по отношение на фактическите изводи, установени по делото.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато
процесуално нарушение при издаване на НП, тъй като е издадено въз основа на негоден
АУАН и при наличие на нови обстоятелства, които напълно противоречат на тези, изложени
в АУАН. В действителност АНО е приел, че при съставяне на процесния АУАН и по-точно
в изводната му част е допусната нередовност, изразяваща се в това, че актосъставителят не е
синтезирал всички съставомерни елементи на нарушението, а именно неправилно
декларирания код по ТАРИК на стоките, кой е действителният код, както и размера на
избегнатите публични задължения. При тази констатация обаче, АНО е приел, че не се касае
за съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и при приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е издал обжалваното наказателно
постановление. Както се посочи по-горе в изложението, според настоящия състав в случая
може да се направи категоричен извод, че в АУАН се съдържат ясни и недвусмислени
фактически твърдения, че в резултат неправилно посочване на тарифния код по ТАРИК на
процесната стока, жалбоподателят не е заплатил публични държавни вземания за мито и
ДДС общо в размер на 30015.73 лв. Тези съставомерни факти са отразени в АУАН, като
неколкократно е посочен некоректният код по ТАРИК, деклариран в подадената от
жалбоподателя митническата декларация и новоопределения код след извършената
проверка. Отделно от това в хода на Последващия контрол е бил изчислен и общият размер
на неплатените от жалбоподателя публични вземания, който е посочен в АУАН, като
5
изрично е отразено, че подлежи на заплащане. Идентични фактически обстоятелства се
съдържат и в НП, като съдът намира, че не е необходимо да се изследва ред по ред
съдържанието на двата акта, тъй като се касае за два отделни акта, съставени от различни
лица и съвсем логично е да се приеме, че може да е налице разлика в съдържанието им, като
с правно значение за съда е единствено да се установи, че актосъставителят и АНО са
приели с оглед събраните доказателства, че се е осъществила една и съща фактическа
обстановка, при анализа на която да се достигне до един възможен извод за осъществен
състав на административно нарушение. Безспорно в настоящия случай е налице
идентичност на отразените в АУАН и НП фактически положения, както е и налице пълно
съответствие между правните изводи за осъществен състав на нарушение по Закона за
митниците на актосъставителя и на АНО.
С оглед изложеното съдът категорично заключи, че в хода на административно-
наказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН и издаване на НП, което да води до отмяна на обжалвания акт.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е заплатил дължимо мито
и ДДС общо в размер на 30015.73 лв. за стока, която е била декларирана на ******** г. с
некоректен код по ТАРИК на стоката, поради което неправилно е била ползвана
непреференциална квота за некоректния код. От фактическа страна по делото като
безспорно се установява, че към датата на подаване на декларацията (******** г.) едноличен
собственик на капитала на жалбоподателя е търговското дружество G.M.S.V.T..A.S.,
регистрирано в Република Т.. Като безспорно по делото е установено и че процесна стока не
е произведена от G.M.S.V.T..A.S., а е закупена от други търговски дружества –
производители на територията на Република Т.. Не е спорно по делото и че към подадената
декларация са били представени сертификати за внесената от жалбоподателя стока, издадени
от G.M.S.V.T..A.S., в които са се съдържали несъответствия с действителните
характеристики на стоката, установени от представените в хода на проверката сертификати
от производителите на стоките. При така установеното от фактическа страна следва да се
приеме, че с действията си дружеството-жалбоподател е осъществило състав на нарушение
по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. При подаване на митническата декларация умишлено са били
представени от жалбоподателя сертификати от лице, което не е производителя на стоката, в
нарушение на европейски стандарт ЕN 10204 - 3.1., съгласно който сертификатите следва да
бъдат издадени от производителя на стоката. Именно представянето на сертификатите,
издадени от G.M.S.V.T..A.S. е било основанието да се впишат стоките под некоректен код по
ТАРИК. Едва след извършената проверка е било установено от контролните органи, че
стоката има различни характеристики от тези, посочени в представените към митническата
декларация сертификати и е бил определен коректен код по ТАРИК. Предвид
новоустановения код по ТАРИК била определена и нова тарифна квота № 098610 със срок
на действие от ******** г. до ******** г., като количествата по квотата, които се облагат с
мито 0% към момента на извършване на проверката не са били достатъчни. Следователно
6
правилно контролните органи са констатирали, че в случая стоката следва да се обложи с
допълнително (защитно) мито в размер на 25 %, както и 20 % ДДС. Т.е. установило се, че
при внос на стока, поставена под режим „допускане за свободно обращение“
жалбоподателят е избегнал да заплати възникнало митническо задължение и ДДС общо в
размер на 30015.73 лв.
Съдът намира за неоснователна защитната теза, поддържана в жалбата, че невярното
тарифно класиране не се дължи на поведението на жалбоподателя, а на доставчика
G.M.S.V.T..A.S., издало представените пред митническите органи сертификати. „Г.М.Б.“
ЕООД е 100 % собственост на турското дружество G.M.S.V.T..A.S., поради което според
съда не може да се сподели становището, че жалбоподателят не е свързан с действията на
доставчика, по отношение на издаваните сертификати за внасяната от Република Т. стока,
тъй като едновременно с това е и негов едноличен собственик. Двете търговски дружества
са свързани лица както по смисъла на Регламент (ЕС) 2015/2447, така и по смисъла на
параграф 1 от ДР на Търговския закон, поради което не следва да се изключва отговорността
на жалбоподателя за действията на едноличния му собственик, който е издал сертификати за
характеристиките на стока, на която не е производител. Като дори може да се допусне, че
сертификатите са били издавани от G.M.S.V.T..A.S. именно с цел да бъдат представени от
„Г.М.Б.“ ЕООД към подадената митническата декларация и да послужат за определяне на
некоректен код по ТАРИК.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл.
93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Според съда не са
налице обстоятелства, които да очертават обществената опасност на самото нарушение и
нарушителя като незначителни. Жалбоподателят е избегнал заплащане на публични
държавни вземания (мито и ДДС) в не малки размери, общо 30015.73 лв., което неизменно
води до извод, че са били засегнати в значителна степен важни обществени отношения,
свързани с гарантиране на публичния финансов сектор на държавата. Ето защо съдът
намира, че не се касае за маловажен случай.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона
за митниците предвижда наказание „имуществена санкция “ от 100 до 200 на сто от размера
на избегнатите публични държавни вземания за юридическите лица. Наказващият орган
правилно е приложил посочената норма като относима към случая и на жалбоподателя е
било наложено наказание в минимално предвидения размер от 100 на сто от общия размер
на неплатените мито и ДДС – 30015.73 лв. С така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
7
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от НареД.
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************/НП от ******** г.,
издадено от Директор на ТД Митница София на Агенция ,,Митници“, с което за нарушение
на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 вр. чл. 234,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал.4 ЗМ на „Г.М.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30015.73 лв.
представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА „Г.М.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Агенция „Митница“ сумата
от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8