№ 1158
гр. П., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103733
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***-П.” АД
срещу Б. Г. Д., ЕГН **********, и Г. Д. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно (всеки
съответната си идеалната си част) на ищеца сумата в размер на 767.67 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., ***, от които главница в размер на 690.91 лева, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
76.76 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 690.91 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, до окончателното изплащане на сумата,
както следва:
- от Б. Г. Д., в качеството му на съсобственик и наследник на Г. Б. А. на процесния
имот, сумата в размер на 255.89 лева, представляваща ¼ ид. част от общият дълг, от които
главница в размер на 230.30 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 25.59 лева за периода от 09.07.2019 г. до
04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 230.30 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 12.04.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата;
1
- от Г. Д. Г., в качеството му на съсобственик на процесния имот, сумата в размер на
511.78 лева, представляваща 2/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
460.61 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 51.17 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 460.61 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 12.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 1272 от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
В законоустановения срок за отговор Б. Г. Д. е подал отговор на исковата молба, в
който е оспорил предявения иск по основание и размер, като твърди, че няма договорни
отношения с ищеца за процесния топлоснабден имот. По подробно изложените в отговора
на исковата молба доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявеният срещу него иск.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Г. Д. Г. не е подал отговор на
исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения си представител
ю.к. М., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът - Б. Г. Д. в съдебно заседание се явява лично и оспорва предявения иск.
Моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Ответникът – Г. Д. Г. в съдебно заседание не явява. Депозирал е молба за даване ход
на делото в негово отсъствие.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1272/13.04.2022 г. по ч.гр.д. № ***
г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията
за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
2
В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно
правоотношение с ответниците, поради което в негова тежест е да докаже съществуването
на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер по отношение на всеки
един от ответниците. Той трябва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от
които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответниците,
както и размера на дължимите суми, в съответните части. В тази връзка ответникът Б. Д.,
категорично отрича да е "клиент" на топлинна енергия, което предпоставя необходимостта
от главно и пълно доказване на твърдения от ищеца факт по отношение на този ответник.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през
исковия период топлинна енергия и БГВ, ответниците трябва да имат качеството „клиент"
на топлинна енергия.
Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
“битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от
ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “*** – П.” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в. “СъП.”, и действали
през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения
са “продавача на топлинна енергия” – в случая ищецът “*** – П.” АД и “купувача на
топлинна енергия” – потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия,
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.
От приетия по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 24, том VІІІ, дело № *** г. се установява, че С.Х.А.а е прехвърлила
на внука си Г. Д. Г. – малолетен чрез законния му представител – баща Д. Г. Д. ½ идеална
част от апартамент, находящ се в гр. П., ***, за което няма спор по делото. Спорно е дали
ответникът Б. Д. е съсобственик на ¼ част от процесния топлоснабден имот.
По делото е представен Договор от 30.11.1968 г., от който се установява по безспорен
начин, че Г. Б. А. е закупил от ГНС – гр. П. апартамент, находящ се в гр. П., ***. Приета е и
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от
28.03.1998 г., но същата е подадена от Д. Г. Д.. В декларацията е посочено, че имота е
собственост на наследници на Г. А. сред които и Б. Г. Д., но същата представлява
извънсъдебно признат факт, но от Д. Д., който не е страна по делото, а видно от
представеното удостоверение за наследници е починал на 05.08.2016 г., и негов наследник е
ответникът Г. Д. Г.. Няма представени доказателства от които да се установи достоверността
на посоченото в подадената от Д. Д. декларация, нито пък има представени доказателства,
от които да може да се установи, че ответникът Б. Д. е наследник на Г. А.. Предвид това и не
3
може да се приеме, че ответникът Б. Д. има качеството на съсобственик, респ. собственик
и/или ползвател на процесния топлоснабден имот, в която връзка са и противопоставените
от него в отговора на исковата молба възражения, които съдът намира за основателни.
Що се отнася до ответникът Г. Д. Г., съдът намира, че искът е доказан по основание.
Този извод се извежда от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 24, том VІІІ, дело № *** г., от където е видно, че Г. Г. е
собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, което не се спори от страната.
Предвид доказаното качество на собственик на ответника Г. Г. на ½ част от процесния
топлоснабден имот, следва извода, че Г. Г. е имал качеството „клиент" на топлинна енергия
през процесния период, поради което се явява титуляр на задължението за заплащане цената
на доставена и потребена в топлоснабдения имот топлоенергия до размера на
претендираната от него част. Тази облигационната връзка между страните по делото е
възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
4
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З. за процесния период в имота на
ответника няма работещи отоплителни тела, което е отразено в индивидуалните месечни и
изравнителни сметки, като енергия за отопление на имота не е начислявана. Разходът на
топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път и е част от
общия разход отчетен от топломера в абонатната станция, който е пропорционален на обема
на отоплявания имот по проект от 158 куб.м. Начислен е разход на топлинна енергия само
през зимния период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС.
След провеждане на годишния отчет, разхода за сградна инсталация за имота е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че в общите
части на СЕС няма работещи отоплителни тела, поради което и няма разпределяна топлинна
енергия за тях и не са начислявани разходи, но вещото лице е установило, че са начислявани
суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно, които е посочило в таблица № 2, част
от приетото заключение. От експертизата се установява, че фирмата за дялово
разпределение редовно е провеждала годишен отчет на средствата за измерване в СЕС, като
за процесния период е издадена една изравнителна сметка. В заключение вещото лице сочи,
че системата за дялово разпределение в СЕС е въведена преди процесният период, като
между топлофицираното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор,
а през процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, като е годен да се използва за
търговско измерване, а показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на
топлинната енергия за СЕС е определяна правилно, съгласно методиката, като е изпълнено и
изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в СЕС. Вещото лице не е констатирало разлика
5
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна
собственост, като е установило, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените
суми, вещото лице е установило, че са приведени към реално отчетените или нормативно
(служебно) начислените с изравнителните сметки за съответните периоди.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. се установява, че на
ищцовото дружество за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабдения имот,
находящ се в гр. П., ***, се дължи стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия,
която е в общ размер на 921.21 лева, като помесечно задължението за главница, вещото лице
е отразило в приложена към заключението таблица. М заключението вещото лице е
посочило, че за 2/4 части от доставената и ползвана топлинна енергия от общия дължи се
дължи сума в размер на 460.61 лева и лихва за забава за периода от 09.07.2019 г. до
04.03.2021 г. в размер на 51.17 лева, или общо за 2/4 части се дължи сумата от 511.78 лева.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. дължимото на ищцовото
дружество обезщетите за забава за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. е в размер на
102.34 лева, а за 2/4 части се дължи сумата от 51.17 лева.
Вещото лице не е установило, да е извършвано плащане на процесните суми.
В горния смисъл, следва да бъде признато за установено, че ответникът Г. Д. Г., в
качеството му на съсобственик на процесния имот, дължи на ищеца сумата в размер на
511.78 лева, представляваща 2/4 ид. част от общият дълг от 921.21 лева, от които главница в
размер на 460.61 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 51.17 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата от 460.61 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 12.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № 1272 от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
На основание чл.86 ЗЗД върху посочената по-горе част се дължи и законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и плащане.
По отношение на ответника Б. Г. Д. не се доказа същият да има качеството на
съсобственик, респ. наследник на Г. Б. А., поради което предявеният спрямо него
установителен иск е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
6
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ищеца е представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.
чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния материален
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и
исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в исковото
производство от 25.00 лева – държавна такса, депозити за вещи лица в размер на 350.00
лева, и държавна такса за съдебно удостоверение – 5.00 лева. В заповедното производство
ищецът е доказал разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева, или общо разноски по
заповедното и исковото производство в размер на 555.00 лева, от които с оглед изхода на
делото, съразмерно с уважената част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата от
370.00 лева, и се възложат върху ответника Г. Д. Г..
Ответникът Б. Г. Д. не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не се
произнася по тях.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***- П.” АД, с ЕИК:***,
и със седалище и адрес на управление: гр. П., *** срещу Г. Д. Г. , ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ***, с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, че Г. Д. Г. ДЪЛЖИ на „***- П.”
АД сумата от 511.78 лева, представляваща 2/4 ид. част от общият дълг от 921.21 лева, от
които главница в размер на 460.61 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 51.17 лева за периода от 09.07.2019 г. до
04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 460.61 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
12.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
1272 от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***- П.” АД, с ЕИК:***, и със седалище и адрес на
управление: гр. П., *** срещу Б. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, с правно
7
основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК за признаване за установено, че Б. Г. Д., в качеството му
на съсобственик на топлоснабден имот находящ се в гр. П., *** и наследник на Г. Б. А.
дължи на „***- П.” АД сумата в размер на 255.89 лева, представляваща ¼ ид. част от общият
дълг от 921.21 лева, от които главница в размер на 230.30 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25.59 лева за
периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
230.30 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 12.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 1272 от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на “***- П.”
АД, с ЕИК:***, и със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, сумата от 370.00 (триста
и седемдесет) лева, представляваща направени в заповедното и исковото производства
разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8