№ 22
гр. Русе, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000010 по описа за 2022 година
Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България гр. София чрез юрисконсулт П.П.
подава въззивна жалба срещу решение № 982 от 22.11.2021г. на Районен съд
гр. Русе, постановено по гр. дело № 2277/2021г. Жалбоподателят счита
обжалвания съдебен акт за неправилен. Процесният договор за кредит не е
недействителен поради противоречие с императивните изисквания на чл. 11,
ал.1, т. 10 и т. 12 ЗПК. В договора са посочени годишният процент на
разходите 41,23% и общата сума дължима от потребителя 5648,64 лв., а в чл.
3 са посочени взетите предвид допускания. Както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят изискване в договора да се посочват
компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно
определени в чл. 19, ал.1 ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК.Погасителният
план в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Хипотезата на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК изисква отделно посочване на главница
и лихва във всяка погасителна вноска само при предсрочно погасяване на
главницата и тази хипотеза не следва да се смесва с предвиденото в т. 11,
1
приложимо тук. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение
в цялост и да постанови друго, с което да уважи предявения по реда на чл. 422
от ГПК установителен иск срещу Н.Ш.. Жалбоподателят претендира и
заплащане на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След
указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен
отговор от адвокат В.П. Г. особен представител на Н.Ф. Ш., че въззивната
жалба е неоснователна. Договорът не отговаря на чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 12 от
ЗПК, което го прави недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В договора
не е посочено кои компоненти са включени в годишния процент на разходите
41,23%. Погасителният план съдържа единствено размера на вноската,
съответната падежна дата и оставащата главница, но няма разбивка на
вноската. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението
на съдебно-икономическата експертиза е видно, че Н.Ш. е платил общо
4240,48 лв., следователно длъжникът е надплатил чистата стойност на
кредита 2700 лв. Ответникът по жалбата моли окръжния съд да потвърди
решението на районния съд като правилно и обосновано.
Окръжният съд прецени оплакванията във въззивната жалба, доводите
на страните и доказателствата по делото и установи следното:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А. клон България е предявил срещу Н. Ф. Ш. ЕГН
********** иск по чл. 422 от ГПК съдът да признае за установено, че в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, съществува вземане по договор № PLUS-
11436285/10.09.2015г., обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6094/2020 г. по описа на
2
Районен съд-Русе: 1867,33 лв. главница, 65,35 лв. мораторна лихва, начислена
върху главницата за период от 20.03.2017г. до 16.12.2020г., ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
По делото е установено, че на 10.09.2015г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. клон България и Н.Ф. Ш. е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит PLUS-11436285, по силата на който Н.Ш. получава кредит в
размер 2700 лв. и се задължава да върне тази сума в срок до 20.09.2019г. на 48
месечни вноски по 117,68 лв. Паричното задължение включва освен връщане
на главница 2700 лв. още застрахователна премия 725,76 лв., такса
ангажимент 94,50 лв. Годишният лихвен процент е 32,78, годишният процент
на разходите е 41,23 лв. Обща стойност на дължимите плащания 5648,64 лв.
Погасителният план съдържа дати, на които се дължи месечната вноска
от 117,68 лв. и размер на оставащата главница. Съдебно-счетоводната
експертиза установява, че кредитът е усвоен на 11.09.2015г. Общата сума за
връщане 5648,64 лв. е образувана като сбор от сумите: 2700 лв. главница +
2222,88 лв. лихва + 725,76 застраховка. Последната ще бъде платена директно
на застрахователен агент „Директ Сървисис“ ЕАД.
Погасителният план към договора не съдържа разбивка от какви
елементи е образувана месечната вноска в размер на 117,68 лв. Ввещото лице
е изготвило таблица с такава разбивка. Видно е, че постоянен по размер
компонент е дължимата месечна част от застраховката 15,12 лв., докато
другите два компонента – част от главница и част от лихва се променят по
размер всеки месец.
Длъжникът е преустановил плащането на 20.02.2017г. като към тази
дата е погасил 16 вноски в общ размер 2024,49 лв. Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер, считано от 20.03.2017г., на основание
уговорката в договора, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е получено от дъщерята на кредитополучателя Б.Ф. на 23.11.2017г. След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем вещото лице установява
3
плащане на още 2215,99 лв.
Районният съд приема, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от Закона за потребителския кредит: в договора на разбираем език да бъде
посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Законът има предвид да се посочат компонентите на годишния процент на
разходите по кредита с конкретни числа и разбираеми пояснения с думи, така,
че да стане ясно в случая какво се прибавя към годишния лихвен процент
32,78 така, че годишният процент на разходите да стане 41,23. Договорът
действително не съдържа тези пояснения, както обосновано е приел
районният съд.
Районният съд приема, че е нарушено изискването на чл. 11, ал.1, т. 12
от Закона за потребителския кредит: погасителният план трябва посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът трябва съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Погасителният план, включен в договора, не съдържа разбивка на
елементите, от които е образуван размера на месечната погасителна вноска.
Неспазването на това изискване нарушава общото изискване по чл. 10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит условията на сделката да се представят на
потребителя – неспециалист по ясен и разбираем начин. При тази неяснота
кредитополучателят е лишен от възможността да се възползва от правото по
чл. 76 от ЗЗД да заяви кое задължение погасява (част от главница, част от
лихва, част от застраховка), ако може и е готов да плати само част от
дължимото. Ето защо е важно погасителният план във всички случаи да
съдържа разбивка на елементите, от които е образувана месечната
погасителна вноска, а не само в случай на поискване при готовност да се
плати главница.
Окръжният съд намира за правилни изводите на районния съд за
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22
вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и т 12 от Закона за потребителския кредит. Когато
4
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК. Районният съд въз основа на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че ответникът е
заплатил по договора 4240,48 лв., което надвишава чистата стойност на
кредита 2700 лв. На това основание е отхвърлил иска по чл. 422 от ГПК.
Решението на Русенския районен съд е правилно. Окръжният съд го
потвърждава с препращане към мотивите – чл. 272 от ГПК.
Ищецът при условията на евентуалност, в случай че предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен иск срещу
ответника за същите суми. Районният съд не се е произнесъл по евентуалния
осъдителен иск. Заявеното вътрешно процесуално условие не се е
осъществило – установителният иск не е отхвърлен „поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение“, а поради приложение
на чл. 23 от ГПК. Заинтересованата страна не е искала допълване на
решението на районния съд по отношение на евентуалния иск. Въззивната
жалба се отнася само за отхвърления установителен иск, искането е
решението да се отмени и да се уважи иска по чл. 422 от ГПК и окръжният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Мотивиран така и на основание чл. 422 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 982 от 22.11.2021г. на Районен съд гр.
Русе, постановено по гр. дело № 2277/2021г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6