М
О Т И В И
към присъда по НОХД № 430 по описа за
2016 год. на Провадийски районен съд.
На 07.11.2016 год. ПРП е внесла
обвинителен акт по пр. вх.№ 363/2016 г. по описа на РП-***, ведно с материалите
по ДП № 137/2016 г. по описа на РУ”П”-***, по което е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия Е.Р.Т., ЕГН **********
за извършено от него престъпление както следва:
Затова, че на 28.03.2016год. в гр.***, област *** отнел чужди движими вещи -
мобилен телефон марка „NOKIA“ модел 100 и LCD-телевизор марка „TOSHIBA“, както и сумата от 6,50 лева,
всичко на обща стойност 296,80 лева, от владението на И.Я.П. с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление
по чл. 198, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както е отразено в
обвинителния акт. Предвид факта, че делото се гледа при условията на
съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция и подсъдимият
приема изцяло констатациите по делото и не оспорва фактическата обстановка,
прокуратурата моли съда да наложи на подсъдимия наказание в размер на две
години “Лишаване от свобода”, което съобразно действащата разпоредба на чл. 57 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при строг режим в затвор.
Подсъдимият
се признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт и желае делото
да бъде гледано при условията на съкратеното съдебно следствие в производството
пред първата инстанция. Служебният защитник на подсъдимия е солидарен със
становището на прокуратурата и счита, че предложеното наказание е адекватно на
извършеното престъпление и личността на извършителя.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обв. Е.Р.Т., известен в
обществото с турскоезично име „***”, живеел в гр. ***, област ***, на
съпружески начала със св. Ц.П.М. и в домакинство със своя дядо по бащина линия
- св.Т.М.Т.. Бабата на обвиняемия по бащина линия - св. П. Т. М. живеела в друг
имот - апартамент на ул.“***“ № 69 също в гр. ***, в едно домакинство с
дъщерята на обв. Т. - М.. Обвиняемият и св. М. често посещавали дома на св. М..
Обвиняемият разполагал с ключ не само от апартамента, но и бил единственият
освен св. М., който разполагал с ключ и от избеното ѝ помещение, където
тя държала дърва за огрев.
Пострадалият И.Я.П., на 78
години, живеел самотно във вилен имот в местността „Ярък тепе“ в землището на
гр. ***, разположен над Западната промишлена зона на града. Обв. Т. и св. П. се
познавали, т.к. по-рано се случвало Т. да помага в рязането на дърва за огрев
на П., а впоследствие няколко пъти посещавал вилния му имот, за да му носи
краве мляко.
На 28.03.2016 год. обв. Т.
употребил неустановено количество алкохол и след като се привел в пияно
състояние, късно вечерта решил да извърши кражба на вещи от вилния имот на св. П..
Тъй като времето още било твърде студено, обв. Т. разчитал, че П. не живее във
въпросния вилен имот, а е заминал някъде при децата си. Освен това въпросният
имот бил разположен на място, отдалечено от града и от пътни артерии и
вероятността обвиняемият да бъде забелязан там била минимална. В изпълнение на
намисленото, около 22:00 часа на посочената дата обв. Т. взел със себе си един
нож с тънко острие с дължина 14,7см и черна пластмасова дръжка, който ползвал
за клане на животни, както и тъмна шапка с прорези на очите и на устата и
излязъл от дома си. Щом приближил до набелязания имот, обв. Т. сложил на
главата си шапката-маска, за да не бъде разпознат, в случай, че някой го види.
Първоначално прескочил метална порта с височина 1,5м. Продължил още около 20м
докато стигнал до втора по-малка дървена врата, от лявата страна на която имало
оградна мрежа, също с височина около 1,5м. Подпирайки се на дървената врата,
обв. Т. прескочил оградата и продължил надясно по стълби, водещи до вилната
постройка на св. П.. Когато стигнал до вратата, за която знаел, че е на стаята
за живеене на св. П., обв. Т. я ритнал силно с крак, при което заключващото
устройство било счупено и вратата се отворила. В същият момент св. П. седял
върху леглото си - той тъкмо бил изгасил телевизора и се приготвял да спи. Щом
чул шума от разбиването на вратата, П. веднага включил осветлението в стаята.
Влизайки в помещението в същия момент, обв. Т. се насочил директно към св. П.
и, държейки описания по-горе нож в дясната си ръка, седнал на стол до леглото
на П. и опрял ножа в корема му с думите:“Давай парите!“. Св. П. силно се
изплашил. Отговорил, че няма пари, разполагал само с 5-6 лева, които били в
якето му и предложил на нападателя си да ги вземе. В един момент, в опит да се
защити, св. П. успял да вземе в ръката си малка брадвичка и замахнал с нея към
обв. Т., в областта на гърдите му, но не успял да го удари. Тогава Т. станал и
отишъл до въпросното яке, пребъркал джобовете му и намерил там портмоне със
сумата от 6,50 лева, която взел. После се върнал при св. П. и поискал още пари,
тъй като тези били малко. Силно изплашен, св. П. обяснил, че е имал сумата от
20 лева, но по-рано през деня я похарчил за хранителни продукти. Не знаейки как
да се спаси от нападателя си, той му предложил алкохол - бира и ракия. Обв. Т.
взел бутилката с ракия, отпил малко, намръщил се и я затворил с капачката.
После взел мобилния телефон на св. П. - марка „NOKIA“, модел 100 с имей 359283040606518, както и
телевизора му — LCD, марка „TOSHIBA“ модел 23EL933G, сериен №C490E4P04060L1. Излизайки
от стаята, обв. Т. заплашил отново св. П., този път с думите:“Няма да излизаш.
Оставил съм човек да пази отвънка. Ако излезеш или се обадиш на полиция, си
убит!“.
След като обв. Т. заминал,
св. П. бил все още силно изплашен и не посмял нито да си легне отново, нито да
излезе навън. Забелязал само, че нападателят му е забравил ножа си върху
масата. Последният е предаден по делото с Протокол за доброволно предаване от
29.03.2016год.
На връщане обв. Т. изхвърлил
маската, а после занесъл отнетите вещи в дома си и ги оставил там. На сутринта
предоставил отнетия мобилен телефон на своя дядо - св. Т.М.Т. за ползване, без
да му обяснява нищо относно произхода на последния. Същият ден обв. Т. *** по
подозрение за извършения грабеж, но не признал за стореното. След като бил
освободен и се върнал в дома си увил отнетия телевизор в одеяло, пъхнал го в
чувал, който вързал със сезал, и го отнесъл в избеното помещение на своята баба
по бащина линия - св. П. М..
При извършено по реда на
чл.161, ал.2 от НПК претърсване в дома и в избеното помещение, собственост на
св. М., във второто е намерен инкриминирания телевизор. При извършеното
действие по разследването М. е заявила, че не знае нищо за телевизора.
При извършено по реда на чл.
161, ал. 2 от НПК претърсване в дома на обв. Т. *** на 08.07.2016 год. е
намерен и иззет инкриминирания мобилен телефон.
С Протокол за доброволно
предаване от 08.07.2016 год. обв. Т. е предал сумата от 6,50 лв, отнета от
пострадалия П..
С разписка от 14.07.2016 год.
всички движими вещи - предмет на престъплението, са върнати на собственика им -
пострадалия И.П..
Видно от заключението на
вещото лице по извършената по делото СОЕ, общата стойност на отнетите вещи е
296,80 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените
фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показания на свидетели,
заключението на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза,
протокол за оглед на местопроизшествие, характеристични данни и свидетелство за
съдимост на подсъдимия, както и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза.
Съдът
кредитира дадените от подсъдимите показания.
Съдът
кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и
доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценява, че
заедно с обясненията на подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва
да бъдат изцяло кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството
на деянието съдът намери за доказано, съпоставяйки самопризнанията на
подсъдимия с другите доказателства по делото–основно показанията на свидетелите
и заключението на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза и протокола
за оглед на местопроизшествие.
С
действията си от обективна обвиняемият Е.Р.Т. е осъществил състава на
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като: на
28.03.2016год. в гр. ***, област *** отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
марка „NOKIA“ модел
100 и LCD-телевизор марка „TOSHIBA“, както и сумата от 6,50 лева,
всичко на обща стойност 296,80 лева, от владението на И.Я.П. с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл от страна и на подсъдимия. Подсъдимия е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е целял те да настъпят. Тези изводи се
подкрепят и от изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза.
Съдът
намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на
престъплението, като е употребил за това сила и заплашване.
Причина
за извършване на престъплението е проявеното ниско правно съзнание и стремеж за
лесно и бързо облагодетелстване по неправомерен начин.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното,
Провадийски районен съд намери подсъдимия за виновен за извършено престъпление
по смисъла на чл. 198, ал. 1, вр. чл. 54, ал, 1 от НК му наложи наказание три
години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с
1/3, а именно: лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид установеният при освидетелстването на обвиняемия когнитивен дефицит в
рамките на лека умствена изостаналост.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и
възстановяване на отнетото.
Като отегчаващи вината обстоятелства
прецени наличието на множество предишни осъждания.
Наред с това съдът осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски на фаза досъдебно производство в размер
на 228,95 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – ***, както и направените
по делото разноски на фаза съдебно производство в размер на 676,48 лева в полза
на Държавата по сметка на РС – гр. ***.
Съдът счита че така определеното
наказание - ще е достатъчно за превъзпитаването му и по този начин ще му бъде
отнета възможността да извършва други престъпления.
Воден от горните съображения Провадийски
районен съд постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :