Решение по дело №1858/2023 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба вх. № 12006/18.08.2023г. на Б.О.С., ЕГН: **********,***, чрез адвокат П.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0442-000192/22.06.2023г., издадена от Началник сектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Районно управление 04 Варна.

С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Направено е искане за отмяна на заповедта. В съдено заседание жалбоподателят лично и чрез адвокат Д. поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт  Г  оспорва жалбата. Счита процесната заповед за правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2023г. в 01.39 часа в гр. Варна, по ул. “Народни будители“, до кръста в посока „Аспарухов мост при извършена проверка от органите на МВР е установено, че Б.О.С. управлява собствения си лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ“ с рег. № ***, със свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с номер ***, издадено от САЩ и което не е заменено с българско такова, след изтичане на тримесечен срок от последното му влизане в страната, а именно 23.02.2023г. Предвид установените факти на Б.С. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 946556 от 22.06.2023г. Въз основа на съставения АУАН ответникът е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

По делото са представени Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна и Удостоверение УРИ 365р-57242/02.10.2022г. относно установяване компетентността на ответника. Представена е справка с.д. № 12537/04.09.2023г. от Четвърто районно управление при ОД на МВР гр. Варна удостоверяваща, че Б.С. е влязъл в Република България на 23.02.2023г. и няма последващо излизане.

Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от Полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр.Варна, сектор „Пътна полиция“ с правно основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ“ с рег. № *** за срок от шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: …а/без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочен съставения срещу С. акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 946556 от 22.06.2023г., с който е установено, че на 22.06.2023г. в 01.39 часа в гр. Варна, по ул. “Народни будители“, до кръста в посока „Аспарухов мост при извършена проверка от органите на МВР е установено, че Б.О.С. управлява собствения си лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ“ с рег. № ***, със свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с номер ***, издадено от САЩ, което не е заменено с българско такова, след изтичане на тримесечен срок от последното му влизане в страната, а именно 23.02.2023г.

Правилна е квалификацията по отношение на водача, че същият управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца

Съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Съобразно законовата регламентация по налагането на процесната ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и с издаването на процесната заповед материалният закон е приложен правилно. Неоснователни са изложените от жалбоподателя възражения за нарушаване на правото му на защита. В процесната заповед ясно и недвусмислено се сочи управление на МПС, конкретно описано, собственост на жалбоподателя, и което се управлява от същия с чуждестранно национално свидетелство – свидетелство за управление на МПС, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането му в страната.

Предвид изложеното и с оглед доказателствата приобщени към делото, съдът намира, че административният орган правилно е приложил материалния закон – чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като е наложил процесната принудителна административна мярка спрямо собственика на автомобила. Мярката е наложена за минималния определен от законодателя срок.

В процеса на извършения цялостен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на админстративнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна разноски в размер на 100.00 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.О.С., ЕГН: **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0442-000192/22.06.2023г., издадена от Началник сектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Районно управление 04 Варна.

ОСЪЖДА Б.О.С., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Съдия: