НЧХД №50 162/2010г.
М
О Т И В И:
Подсъдимият В.Й.К. xxx е обвинен в това,
че на 23.05.2010г. в с. Л., обл. Монтана, нанесъл побой на В.В. xxx., в
резултат на което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване в лявата челно-слепоочна област;охлузване по задната
повърхност на ляво рамо, довели до временно разстройство на здравето, не опасно
за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Ведно с тъжбата е предявен и
граждански иск против подсъдимия В.К. за сумата от 5 000 лева, претендирана
като обезщетение за претърпяни от престъплението неимуществени вреди. Предявеният
от тъжителката граждански иск е приет за съвместно разглеждане с наказателната
отговорност на подсъдимия и същата е конституирана и като граждански ищец в
процеса. Моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото обвинение, да му наложи съответно на вината му, предвидено в
текста на закона наказание и да уважи предявеният граждански иск в пълния
размер, ведно със законните последици.
Подсъдимият не се признава за
виновен, дава обяснения, като поддържа, че В. му ударила шамар и той тръгнал да
я гони, но бил спрян от зет си, свид. Г.Л. и от другия свидетел Л.Г.. Отрича да
е нанасял побой на тъжителката и да я е удрял, като твърди, че е възможно само
да я е “избутал”. Предоставя на съда да прецени следва ли да носи отговорност и
какво наказание да му бъде наложено.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо
единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и тъжителката се
познават помежду си – и двамата живеят в с. Л., обл. Монтана. На 23.05.2010г. тъжителката
се намирала на центъра на с. Л., седяла пред магазина, като държала в себе си
малко кученце. Подсъдимият пристигнал видимо пиян, започнал да обижда кучето на
тъжителката. В един момент тръгнал към нея, но се спънал от един стол и паднал.
След като се изправил, започнал да нанася удари на В., като я ударил първо с
юмрук в лявото слепоочиеслед това и в лявото рамо откъм гърба, отзад. Тъжителката
успяла да се отскубне и тръгнала да бяга. Подсъдимият започнал да хвърля по нея
бирени бутилки, като едната минала покрай едното й ухо. В този момент се
притекли свид. Л.Г. и Г.М.Л., за да ги разтърват и да предотвратят по-нататъшни
действия от страна на подсъдимия. За
случая тъжителката уведомила полицията. На следващия ден потърсила медицинска
помощ, като била насочена към съдебен лекар и се снабдила със
съдебно-медицинско удостоверение. Видно от същото /л. 6 от делото/ при прегледа
се установяват следните увреждания по тъжителката – кръвонасядане и охлузване в
лявата челно-слепоочна област;охлузване по задната повърхност на ляво рамо. Съгласно
заключението на съдебния лекар посочените увреждания са получени по механизма
на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по
време и начин, посочен от пострадалата. Посочените увреждания са от естество да
й е причинена болка и страдание.
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Безспорно е, че тъжителката е получила
уврежданията, подробно описани в съдебно-медицинското удостоверение /л. 6 от
делото/. Същите по своя характер са от такова естество, че водят до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота на пострадалата, т. е. по
убеждение на съдебния състав е причинена лека телесна повреда по см. на чл. 130,
ал. 1 от НК.
Съставът на чл. 130, ал. 1 от НК е осъществен от обективна страна.
Спори се дали деянието е
осъществено и от субективна страна, за да е съставомерно по горния текст.
Подс. В.К. не се признава за виновен, като
категорично отрича да е нанасял удари на тъжителката. Поддържа, че не я е удрял
отзад по гърба, но е възможно да я е “избутал”, докато свид. Г. го държал. Непосредствено
след това пък твърди, че не е бутал В., а тя му била ударила шамар.
Тези негови изявления са изолирани, неподкрепени
от други доказателства, неточни и непоследователни. Първоначално подсъдимия
поддържа, че е възможно да е бутал пострадалата, а веднага след това заявява, че
не я е бутал, а тя му била ударила шамар. По-нататък в обясненията си подс. К.
твърди, че се спънал от стол и паднал на земята и тогава В. му ударила шамар, а
в следващия момент поддържа, че не си спомня за шамара, а това друг му го бил
разказал. Обясненията на подсъдимия не кореспондират с останалите доказателства
по делото и затова съдът приема същите за защитна позиция.
Събраните доказателства в подкрепа на вината на
подсъдимия са достатъчни – преки и косвени, непротиворечиви помежду си и
установяващи по категоричен начин, че именно подсъдимия е извършител на
процесното деяние.
Непосредствени очевидци на инцидента са свид. Л.Г.
и Г.М.Л..
Свид. Л.Г. подробно, последователно и логично
обяснява какво се е случило, по кое време, къде и др. в тази насока. Същият
поддържа, че инцидента станал на събора на с. Л., той бил тръгнал към центъра, към
магазините. Когато наближил видял, че В. рита В. отзад по гърба, с крак, след
което тя побягнала, а подсъдимия започнал да хвърля по нея бутилки, като дори
една бирена бутилка минала покрай ухото й. Поддържа, че хванал В., за да прекрати
да бие момичето, като му казал, че не е добре това, което прави. Свидетелят
твърди, че други удари не е видял, защото през това време започнали и него да
го бият и да го гонят и той тръгнал да се спасява. Показанията на този свидетел
кореспондират с писмените доказателства, приложеното АНД №237/ 2010г. на РС
Монтана, съдебно медицинско удостоверение и твърденията в тъжбата. Съдът няма
основание да се съмнява в обективността и достоверността на показанията на
свидетеля, тъй като на първо място същия не е заинтересован по никакъв начин от
изхода на делото, на следващо място показанията му са последователни и логични
и намират опора в останалите доказателства.
Относно показанията на свид. Г.М.Л., зет на
подсъдимия. Разпитан в хода на съдебното следствие същия обяснява, че влязъл в
магазина да си купи цигари и през това време В. и В. започнали отвън нещо да се
“разправят” за кучето на тъжителката. Излязъл от магазина и застанал между тях
двамата, за да не стане нещо и тогава В. си тръгнала, а подсъдимия тръгнал да я
гони, но не я стигнал, защото си бил пийнал. Свидетелят твърди, че не е видял В.
да нанася удари на В. или да я рита отзад по гърба, както и да хвърля бутилки
по нея. Показанията на този свидетел, като близък родственик на подсъдимия, са
в “услуга” защитната теза на последния. Съображенията за този извод са
следните: на първо място същите не се подкрепят от други доказателства, дори и
от самите обяснения на подсъдимия, в частта, в която заявява, че В. му ударила
шамар. Свидетелят твърди, че не е видял никакви удари между двете спорещи
страни. На следващо място свид. Л. поддържа, че Л.Г. не е бил на инцидента, а
след това твърди, че Л. се намесил, като дръпнал В. за анцуга да не гони В. и
да не я стигне. Освен това непрекъснато в показанията си пред съда заявява, че
не си “спомня точно думи”, че не е видял, не е чул нищо от разправията между
подсъдимия и тъжителката. Тази несигурност, неточност, непоследователност в
показанията на свидетеля, както и обстоятелството, че същите не намират опора в
останалите доказателства, приобщени по надлежния ред, дава основание на съда да
не ги кредитира, като обективни и отговарящи на случилото се между страните.
От приложените към АНД №237/2010г. писмени
доказателства – акт за констатиране проява на дребно хулиганство и докладна
записка от 23.05.2010г., се установява, че подс. В.К. в нетрезво състояние
започва да отправя закани и заплахи към В., след което започва да я бие по
лицето и тялото, да хвърля стъклени бутилки по нея. Горните обстоятелства са
констатирани от Красимир Петков Каменов, служител на РУ Полиция гр. Монтана, в
присъствието на свидетелите Виктория Красимирова и Даниел Маринов. Както
съставеният акт за дребно хулиганство, така и докладната записка са годни
доказателствени средства.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият
В.Й.К. към момента на извършване на деянието не е осъждан за престъпления от
общ характер.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с деянието си подсъдимият В.Й.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК – на 23.05.2010г. в с. Л., обл. Монтана, нанесъл побой на В.В. xxx.,
в резултат на което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване в лявата челно-слепоочна област;охлузване по задната
повърхност на ляво рамо, довели до временно разстройство на здравето, не опасно
за живота.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал настъпването
на вредоносния резултат.
В особената част на Наказателния кодекс за това
престъпление е предвидено наказание до две години лишаване от свобода или
пробация; подсъдимият е пълнолетен и с чисто съдебно минало, до сега по
отношение на него не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК; имуществени вреди не са причинени. Събраните
по делото доказателства сочат, че са налице всички комулативно дадени условия
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание за деянието.
Предвид горното, съдът намира, че на подсъдимия К.
следва да бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1
от НК в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева, като при определяне размера на
глобата съдът съобрази тежестта на извършеното нарушение, обществената опасност
на същото и на извършителя, както и имотното му състояние, затова определи
санкция на минимума. Подсъдимият е безработен и няма постоянни доходи.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
Приет е за
съвместно разглеждане в наказателния процес, с наказателната отговорност на
подсъдимия и граждански иск от тъжителката за сумата от 5 000 лева, обезщетение
за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху
горната сума до окончателното й изплащане. Гражданският иск в наказателния
процес неразривно е свързан с обвинението. Това е така, защото основанията и
размерът на иска се определят от престъплението, предмет на обвинението по
конкретното дело. Тъй като предпоставките, които характеризират от обективна и
субективна страна деликтния състав поначало съвпадат с признаците на престъпния
състав, гражданският иск споделя съдбата на обвинението. За наличието на
деликта по чл. 45 от ЗЗД е необходима комулативна даденост на всички
предпоставки. В случая по един категоричен начин се доказва, че са настъпили
вреди за тъжителката, които са резултат на виновното противоправно поведение на
подсъдимия и последния следва да репарира вредите, които е причинил виновно
другиму. Принципът за определяне размера на неимуществените вреди, каквито се
претендират от тъжителката и граждански ищец, са в съответствие с критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Преценявайки правилата на справедливостта, претърпяните
болки и страдания, притеснения, неудобства, оздравителния период, въпреки че
тези вреди “нямат цена”, съдът намира, че тъжителката В.В.В. следва да бъде
обезщетена от подсъдимия К. със сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, ведно
със законната лихва от деня на увреждането – 23.05.2010г. до окончателното
изплащане на сумата. В останалата му част, над уважения до пълния предявен
размер от 5 000лева, съдът намира гражданският иск за прекалено завишен и
недоказан, не отговарящ на принципа на справедливост, поради което в тази му
част го отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съобразно
горния изход на делото, подсъдимият следва да заплати на тъжителката и сумата
от 172, 00 лв. разноски по делото – за адвокатско възнаграждение, а по сметка
на Районен съд гр. Монтана сумата от 40, 00 лв., представляваща държавна такса
съобразно уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5, 00 лв. държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и
правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: