РЕШЕНИЕ
№ ………, 10 май 2018г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на двадесет и четвърти април през две хиляди и
осемнадесета година, в публичното заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Енчев т.д. 185 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.327, ал.1 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г.М.В.,
регистриран като едноличен търговец с
фирма ЕТ „Г.В.“, твърди, че по договор от 12.01.1996г. е продал на ответника
строителни материали и арматурна стомана за
обекти на ответника в Либия. Твърди, че стоките са били надлежно изнесени от България, превозени
с кораб до пристанище Триполи –Либия,
доставени и получени от ответника на 7.02.1996г., като за продажбата са
издадени две фактури № 1 от 25.01.1996г. на стойност 929 606 щатски долара
и № 2 от 25.01.1996г. на стойност 336 930
щатски долара, които са подписали и от представител на ответника. Поддържа, че договореният срок за плащане е бил
след изпращане на стоката и представяне на определени документи, описани в
договора. Поддържа също, че с няколко
платежни нареждания ответникът е превел общо 992 646 щатски долара, с
което е погасил изцяло вземането по първата посочена фактура и частично по
втората, като са останали незаплатени 293 845 щатски долара по втората
фактура. Ищецът излага твърдения, че посоченото неизпълнение на договорните
задължения на ответника е било констатирано при извършени финансови ревизии от
ДФК при МФ, освен това е установено, макар и по друг повод, и със съдебно
решение. Предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумата 293 845
щатски долара, заедно със законната лихва за времето от 11.01.2013г. до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Претендира освен това
и лихва за забава в размер 137 039,38лв. за времето от 11.01.2010г. до
11.01.2013г.
Ответникът „Т.“
ЕАД оспорва иска изцяло, като прави възражение за изтекла погасителна давност и
поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на спиране или прекъсване на
давността. Поддържа, че не е бил страна по споменатите в исковата молба съдебни
дела, поради което не е обвързан от констатациите по постановените съдебни
решения. Признава наличието на договор между страните за продажба на описаните
стоки, както и извършената доставка на описаните количества, но поддържа, че
ищецът неправилно е начислил и ДДС в размер на 18% върху продажната цена, което
не се е следвало. По тази причина ответникът счита, че е надплатил част от
дължимата цена, което основание е било установено и с влязло в сила съдебно
решение, а в допълнение същото обстоятелство е било установено и по молба на
ищеца за откриване на производство по несъстоятелност на ответника и тази
констатация е била основание за отхвърляне на молбата.
По повод
възражението за изтекла погасителна давност ищецът ЕТ „Г.В.“ поддържа, че необходимите
документи за плащане на продажната цена са представени на ответника на
19.03.1996г. и от тази дата следва да тече давностния срок, както и че
давността е била прекъсвана на основание чл.116, б.А от ЗЗД. В подкрепа на
последното си твърдение ищецът посочва констатации на извършвани финансови ревизии на ответника от
ГУ ДФК на МФ, изявления на банката, обслужваща ищеца относно постъпили суми,
както и признание, извършено от ответника на 21.12.1998г. до банката, до министъра на регионалното развитие
и благоустройството и до ГУ ДФК към МФ.
Софийски
градски съд, след като прецени всички събрани доказателства, намира за
установени следните факти от значение за решаването на правния спор:
С договор от
12.01.1996г. страните са се съгласили ищецът ЕТ „Г.В.“ да продаде на „Т.“ ЕАД
дървен материал, кабели и арматурна стомана, подробно описани в приложение към
договора, при цена от 929 606 щатски долара без ДДС ± 3% при условие CFR Триполи. Сроковете за плащане на цената и необходимите документи
за това са подробно уговорени в крауза от договора и в приложение № 2 към него.
С два броя
коносаменти от 27.01.1996г. договорените стоки са били натоварени от пристанище
Бургас на кораб „Снагов“ по румънски флаг за доставка до ответника на
пристанище Триполи – Либия. Износът е бил оформен с митнически декларации и
съпроводен от сертификат за стоков контрол от 28.01.1996г. Получаването на стоките е удостоверено на
карго-манифест с печат на ответника с входящ номер от 7.02.1996г. На същата дата
ответникът е получил и капитанска разписка за натоварените стоки. За
извършената продажба и на основание посочения договор ищецът е издал три
фактури с дата 189.01.1996г., с номера 1, 2 и 3 за суми съответно 941 536
щатски долара, 220 000,38 щатски долара и 104 999,92 щатски долара.
Споменатите фактури са отразени в карго-манифеста, но не носят подпис на
получател. Впоследствие на 25.01.1996г. ищецът е издал описаните в исковата
молба фактури с номера 1 и 2 за суми съответно 929 606 щатски долара и
336 930 щатски долара, на които е удостоверено чрез подпис от представител
на ответника получаването на стоката на 25.01.1996г.
С писмо,
получено при ответника на 19.03.1996г., ищецът му е предоставил всички
необходими документи, съгласно договора за продажба, за заплащане на цената.
С няколко
банкови превода в периода от 24.01.199г.
до 21.03.1996г. ответникът е заплатил на
ищеца общо 992 646,64 щатски долара, съгласно писмо на ГУ ДФК на МФ.
Със заповед
от 6.01.1998г. ГУ ДФК към МФ е установило
неизплатени задължения на ответника към ищеца по посочения договор и е
наредило на ответника в срок до 30.03.1998г. да ги изпълни.
С писмо от
21.12.1998г., адресирано до клон на „Б.“ АД, с копие до министъра на
регионалното развитие и до ГУ ДФК на МФ генералният директор на ответника е
уведомил, че няма дружеството възможност да
изпълни задължение от 293 845 щатски долара по фактура № 2 от
25.01.1996г., защото плащанията от страна на Либия към дружеството не са започнали.
С данъчен
ревизионен акт от 16.09.2003г., относно
данъчна ревизия на ищеца е установено неизпълнение на задължения на
ответника към ищеца на основание договора за продажба в размер 293 845,04
щатски долара.
Тройната
съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че извършените от ответника плащания
са общо 992 646,25 щатски долара, а неплатената част от цената е
293 885,12 щатски долара. Няма различия между фактурираната, доставената и
договорената стойност на стоките. Размерът на мораторната лихва за период три
години преди подаване на исковата молба е 179 558,68лв.
Останалите
представени от страните писмени доказателства са неотносими към спора, защото от
тях не могат да се правят изводи за настъпването на факти, които са от значение
за постановяване на съдебното решение по предявените искове. В частност, от
изявленията, отправени от ищеца до различни държавни органи относно
съществуването на претендираното негово вземане срещу ответника, не могат да се
направят изводи относно наличието и изпълнението или неизпълнението на такова
вземане, нито относно изтичането, спирането или прекъсването на давностния
срок. Констатациите на държавни органи относно наличието на задължения на
ответника към ищеца не са обвързващи за съда. Представените копия от заключения
по експертизи, изслушани и приети по други дела, не са годни да служат като
доказателства по настоящото дело.
При така
установените факти Софийски градски съд достигна до следните правни изводи:
Между
страните е бил сключен валиден договор за продажба, по силата на който ищецът е
продал и доставил на ответника договорените стоки. Няма спор между страните, че
ищецът е изпълнил задълженията си на продавач и че ответникът е получил
стоките, съгласно договора. Събраните доказателства водят до извод, че
ответникът не е изпълнил едно от основните си задължения като купувач - да
заплати в пълен размер цената за
продадените му стоки. Пълният размер на дължимата цена, както и платената част
от нея се установяват от събраните доказателства, а освен това са налице
констатации на държавни органи и изявления на ответника до тях относно
наличието на неплатена част от цената. Неоснователно е възражението на
ответника, че цената е заплатена изцяло и дори надплатена. Липсват
доказателства в тази насока, а от представеното копие от съдебно решение по
т.д. 985/1998г. на СГС не се установява това решение да е влязло в сила. При
това положение следва да се приеме, че ответникът продължава да е в
неизпълнение относно част от продажната цена в размер 293 845 щатски
долара.
Съгласно
изричните клаузи на договора за продажба, цената на продадените стоки е
следвало да се изплати на две части – 90% след изпращане на стоката и
представяне на необходими документи, което ищецът е сторил със споменатото писмо
от 19.03.1996г., а останалите 10% в 30-дневен срок след получаване на стоката. Макар
и волята на страните по договора да е била в противния смисъл, реално падежът
на втората част от така определеното задължение на ответника да плати цената е
настъпил преди този на първата, по-голяма част от задължението. Следователно, ответникът
е бил задължен за пълния размер на цената на 19.03.1996г. , защото това е
датата, на което вземането е станало изискуемо при условията на чл.69, ал.1 от ЗЗД.
Претендираното
от ищеца вземане е такова за цена по договор за продажба. При липсата на
специални правила относно давностния срок по отношение на такова вземане,
правото на иск по него се погасява с изтичането на общия петгодишен давностен
срок по чл.110 от ЗЗД. Според правилото
на чл.114, ал.1 и при отчитане на уговорения срок за изпълнение, вземането за
цената следва да се приеме за изискуемо от 19.03.1996г. и от тази дата е започнал да тече и давностният срок. Този
срок е изтекъл на 19.03.2001г., с което правото на ищеца да иска принудително
изпълнение на вземането му се е погасило.
Неоснователни
са твърденията на ищеца за наличие на обстоятелства които водят до прекъсване
на давностния срок. Събраните доказателства
обуславят извод, че такова прекъсване не е налице. Вземането е било
предмет на съдебно производство, приключило, както самият ищецът признава, с
определение за прекратяване от 22.01.2009г. по т. д. 523/2008г. на ВКС. При
това положение давността не се смята за прекъсвана, съгласно изричното правило
на чл.116,б.Б от ЗЗД. Не се установява вземането да е било установено с друго
влязло в сила съдебно решение между страните. Противно на поддържаните от ищеца
доводи, ответникът не е направил признание на своето вземане по смисъла на
чл.116, б.А от ЗЗД. За да е налице такова признание, което да има като правна
последица прекъсването на давността, необходимо е длъжникът да направи
изявление, с което ясно и недвусмислено заявява, че дължи нещо на кредитора си
и че това задължение продължава да съществува към момента на признанието.
Необходимо и задължително условие освен това е признанието да е отправено до
кредитора. Последното условие е безспорно установено както от правната теория,
така и в задължителната съдебна практика (решение № 105 от 05.06.2014 г. по т.
д. № 1697/2013 г., т. к., І Т. О. на ВКС, решение № 100 от 20.06.2011 г. по т.
д. № 194/2010 г., т. к., ІІ Т. О. на ВКС). В разглеждания казус няма изявление
на ответника, отправено към ищеца в рамките на давностния срок, че признава
вземане за продажната цена по договора за продажба между страните. Извършени
изявления относно наличието на задължение до трети лица не представлява
признание на задължението. Следователно, давностният срок не е прекъсван и е
изтекъл на 19.03.2001г. Като последица от това се е погасило правото на ищеца
да иска принудително изпълнение на вземането му. Предвид правилото на чл.119 от ЗЗД се погасява и правото на ищеца да иска принудително изпълнение по отношение
на акцесорното вземане за лихва за забава.
По изложените
съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени. При този изход на
спора ответникът има право на разноски в производството съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. В случая обаче липсват доказателства такива разноски да са направени за
настоящото производство. Ответникът е претендирал разноски за заплатен
адвокатски хонорар и е доказал плащането на сумата 22 000лв. по договора
за правно обслужване. По делото обаче адвокатът – процесуален представител на
ответника се е легитимирал единствено с пълномощно, представено в съдебното заседание
на 7.02.2017г. Липсва договор за правна защита и съдействие между ответника и
неговия адвокат, от който да се установи, че действително е било уговорено
адвокатско възнаграждение. В този смисъл доказаното плащане на сумата
22 000лв. не може да бъде свързано с дължими и реално извършени от
ответника разноски по настоящото дело. Затова разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от Г.М.В., регистриран като едноличен търговец с фирма
ЕТ „Г.В.“***, против „Т.“ ЕАД, ***, за присъждане на сумите: 293 845
щатски долара, представляващи неплатена част от цена по договор за продажба от
12.01.1996г. и 137 039,38лв. лихва за забава за времето от 11.01.2010г. до
11.01.2013г. поради изтекла погасителна давност.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му.
Съдия: